Караджич: присъда на място, но с капка катран

от -
1 702
Мемориал и гробове на жертвите в Сребреница. Снимка: tamasvarga67, Flickr. CC-BY-SA.

Няма да го видите всеки ден – бивш президент е осъден за геноцид, а дъщеря му казва, че е доволна от присъдата. Намира я “оневиняваща”. И нито се шегува, нито е загубила ум и разум.

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич в съдебната зала на Хагския трибунал. Снимка: ICTY.
Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич в съдебната зала на Хагския трибунал. Снимка: ICTY.

И двете събития са от вчера, 24 март, когато Радован Караджич, бивш поет, бивш психиатър и бивш политик, беше осъден на 40 години затвор за всичко, което причини на мюсюлманите в Босна. Това решение на Хагския трибунал беше чакано почти 21 години – толкова минаха от времето, в което Караджич извърши последното си поред престъпление. То остана и най-известният факт от босненската война – убийството на повече от 8 000 момчета и мъже в Сребреница.

Дистанцията на времето отне много от легитимната тържественост на вчерашния ден, когато присъдата най-после беше произнесена и съвсем очаквано беше осъдителна. За 21 години жертвите и съвременниците на онези събития прогресивно губеха увереност, че

правосъдието е постижимо

Караджич се укриваше от правосъдието близо 13 години, след които минаха още 8 в съдебни процедури. Трибуналът в Хага следваше тромавия си път, разкъсан между нуждата да осигури навременна справедливост, но и да опази решененията си от прибързаност и необмисленост. През това време се появи и цяло ново поколение, лишено от емоционална връзка с югославските войни, за което вчерашната присъда е трудно обяснима. Босна ли? Кой с кого се биеше там и как приключи всичко? Въпреки цялата каша, натрупана с времето, нека все пак опитаме невъзможното: да обясним защо присъдата на Радован Караджич е историческа победа на правосъдието, която съдържа и капка катран. Или по-точно: какво “оневиняващо” може да се намери в една толкова съкрушителна присъда, пратила човек зад решетките едновременно за геноцид, за престъпления срещу човечеството и за военни престъпления?

Югославия в навечерието на войната от 1991 г. Червените линии очертават шестте републики на федерацията.
Югославия в навечерието на войната от 1991 г. Червените линии очертават шестте републики на федерацията.

Човекът, осъден вчера, е лидер на сърбите, обитавали Босна към 1991 г. В това изречение е важна и годината, но най-вече мястото. Към онова време Босна е поредната част от

гигантската федерация, наречена Югославия

която обявява независимост. Решението води до война между трите етнически общности, живеещи в района – мюсюлмани, сърби и хървати. С една особеност: в Босна почти липсват етнически хомогенни територии, а новите партии се формират на етнически принцип и се борят за нещо, което можем да наречем етническа независимост. Няколко години по-късно, когато войната между тези общности приключва, отнемайки живота на 100 000 души, териториите са етнически чисти. Два милиона души са оставени без дом. Етническата карта на Босна, която през 1991 година прилича на шарена черга, през 1995 година е сбор от три монохромни петна.

Етническа карта на Босна преди войната. Определят я като "шарена черга", защото почти всички райони са със смесено население". Източник: Т. Ваксберг, "Милошевич и Трибуналът: Личен поглед към един незавършил процес", 2006.
Етническа карта на Босна преди войната. Определят я като „шарена черга“, защото почти всички райони са със смесено население“. Източник: Т. Ваксберг, „Милошевич и Трибуналът: Личен поглед към един незавършил процес“, 2006.
Етническа карта на Босна след войната. Трите общности са отделени една от друга и обитават етнически хомогенни административни райони. Източник: Т. Ваксберг, "Милошевич и Трибуналът: Личен поглед към един незавършил процес", 2006.
Етническа карта на Босна след войната. Трите общности са отделени една от друга и обитават етнически хомогенни административни райони. Източник: Т. Ваксберг, „Милошевич и Трибуналът: Личен поглед към един незавършил процес“, 2006.

Трите общности не носят поравно отговорност за този процес. Както установи Трибуналът за бивша Югославия, сърбите от Босна са единствената група, получила военна, техническа, логистична и финансова помощ отвън – от Сърбия на Слободан Милошевич. Беше заведено и дело срещу мюсюлмански лидери, обвинени в това, че са подпомагани от муджахедини. Но то завърши без успех. Беше заведено и дело срещу хърватски лидери, обвинени включително и в това, че са подпомагани от Хърватия. То приключи с една от най-тежките присъди, но също и с уточнението, че по това време Хърватия има недостиг на въоръжение (след разпада на югославската федерация то е преминало в ръцете на Сърбия).

На фона на тези факти възникна и масово срещаното твърдение, че днешната общност на босненските сърби обитава

територия, “родена от геноцида”

Един от масовите гробове, открити близо до Сребреница. Снимка: ICTY.
Един от масовите гробове, открити близо до Сребреница. Снимка: ICTY.

В делото на Радован Караджич е пълно с имена на населени места и с едни и същи истории – в селото или града навлизат сръбски части, обикалят само мюсюлманските къщи, извеждат обитателите им и ги разделят по пол. Жените и децата са отвеждани до територии, предварително определени за “мюсююлмански”. Мъжете са изпратени в лагер или убити. Много от мюсюлманите изпреварват този ход на събитията – тръгват сами, пеша, към райони, посочени от ООН като зони за сигурност. Едно от тези места е Сребреница – малък град с около 6 000 жители. За няколко месеца населението му нараства повече от десет пъти – все с хора, които не могат да излязат от образувалия се анклав. През 1995 година Радован Караджич издава Директива № 7: “За жителите на Сребреница (…) да се създаде непоносима ситуация на тотална несигурност без надежда за бъдещо оцеляване или живот”. Резултатът е над 8 000 убити мюсюлмани от мъжки пол и перманентно изселени от района жени.

Караджич е

първият политически лидер, осъден за геноцид в Сребреница

До вчера по това обвинение бяха влезли в затвора само преките извършители – командирите на поделения и полкове на босненската сръбска армия.

Караджич беше обвинен и в извършването на друг геноцид – този, който според прокурорите е започнал още в самото начало на войната. Но той беше оправдан по този пункт от обвинението. Както бяха оправдани по него и всички останали представители на босненските сърби, към които прокурорите повдигнаха такова обвинение. Караджич (наравно с Младич) беше последният, в чието дело съдиите можеха да променят мнението си. Но те не го промениха. От тук нататък единственият съдебно признат геноцид, извършен от босненските сърби, е този в Сребреница, извършен в самия край на войната.

Ако преведем присъдата на езика на историята, нещата ще звучат така: босненските сърби са обособили своята Република Сръбска в Босна преди да извършат геноцид в нея. Именно този извод прави дъщерята на Караджич, Соня Караджич-Йовичевич, когато твърди, че присъдата е “оневиняваща”. Тя няма предвид, че присъдата оневинява баща й. Пред босненската телевизия тя твърди, че оневиняването засяга “нас, Република Сръбска”. “Сега вече е доказано, че ние не сме геноцидно творение”, казва тя. Никой не й напомни, че освен присъдата на едно съдилище, съществува и тази на историята.