Карола Ракете Несломимата:Тя притиска до стената цяла Европа.

 

Уроци по хуманизъм, но и по право, които предизвикват все нови и нови водовъртежи – това прави Карола Ракете, жената-капитан на Sea-Watch 3 пред международната общественост. През съботната нощ на 29 юни срещу неделя 30 юни 2019, младата германка нахлува в пристанището на остров Лампедуза (Италия), за да акостира с кораба си. Прочетете  разговора с нея, направен за специалната рубрика “Хроники”на Амнести Интернешанъл.

 

От кога е интересът ви към миграционните процеси?

Карола Ракете:Започнах образованието си на 19 г. и го завърших на 23. По това време не бях кой знае колко политически осъзната. Младежите, които излизат на демонстрации за климата ми изглеждат доста по-ангажирани, отколкото бях аз на тяхната възраст! През следващите седем години плавах на полярни изследователски кораби в Арктика и тогава се сблъсках с последиците от климатичните изменения. Разговаряла съм с учени, които от двайсет-трийсет години се занимават с тези въпроси, и се убедих до каква степен ситуацията е катастрофална.

За няколко години си дадох сметка, че науката не струва пет пари, ако не се придружава от политическо действие.

Гладът във света би могъл да се ликвидира, ако ресурсите се разпределяха по-равномерно, ако земеделието се практикуваше по друг начин.

Следователно това, че има хора, които не разполагат с достатъчно храна, е политическо решение.

Ангажирането ми със Sea-Watch 3 започна през 2015. Напълно наясно съм колко спешна е ситуацията с емигрантите, както и нашата отговорност към тях. Германка съм, но възприемам себе си преди всичко като европейска гражданка, затова гледам на Средиземно море като на европейска граница. Очевидно е, че причините, поради които тези хора се намират на нашата граница, имат отношение към колониалното ни минало и властовите структури, произтекли от него, но така също и към политиката на Европа в Африка.

Изненадахте ли се, че бяхте подведена под съдебна отговорност?

Карола Ракете: От 2017 г. насам всеки капитан, качил се на борда на някой от тези кораби, познава рисковете, а те не са малки. Затова мнозина отказват да го правят и аз добре ги разбирам. Добрата страна е, че предварително си наясно и вземаш съзнателно решение да рискуваш арест или обвинение. Докато бежанците често нямат никаква представа за последиците от действията си. Например случаят с онзи сириец, качил се на кораб в Турция, за да стигне до Гърция.

Корабът започва да потъва и той се обажда по радиото на бреговата охрана, тъй като говори английски. Хората се спасяват, но той е обвинен, че е трафикант и през юни 2016 е осъден на 315 години затвор (по 15 години за всеки спасен човек) и глоба от повече от 3 милиона евро. Той не си е давал сметка за риска, който поема, почти не получава юридическа помощ, нито пък достъп до преводач. Понастоящем е в затвора.

Тоест, най-често самите бежанци са обект на обвинение в престъпление, дори и да имат право да поискат убежище, то не им се разрешава особено лесно.

Те са обвиняеми за това, че са пожелали да напуснат Либия, а към момента Европа финансира либийската гранична полиция, за да връщат тези хора към една страна в гражданска война, където нарушаването на човешките права е системно. Самите европейски държави не връщат никого, защото знаят, че е незаконно; затова пък доставят нужните сведения на либийците. Това се нарича делегирано отхвърляне.

В нашия случай, когато либийците ни посъветваха по имейл да се отправим към Триполи заедно с бежанците, Координационният център на морските спасители (MRCC) беше копиран. След моето изслушване в съда на 18 юли, прокурорът повдигна обвинение срещу италианската държава за съвместни действия с граничните власти на Либия, имам предвид конкретения случай. Ако се съберат достатъчно доказателства, бихме могли да покажем как Европа улеснява връщането на емигрантите като доставя информация на либийската гранична полиция, чиито кораби иначе си стоят в пристанището.

Информацията може да се събира и чрез европейски патрулиращи самолети, от военни италиански кораби или от дронове. Едно скорошно разследване на The Observer показва, че Фронтекс са направили сериозна инвестиция в дронове, които да заместят спасителните кораби в тази зона. Смяна в стратегията, която освобождава агенцията от задължението да оказва помощ.

Какво мислите за италианския декрет от 5-ти август тази година, който засяга именно НПО морски спасители?

Карола Ракете: Доколкото знам, италианският президент, който трябва да ратифицира декрета, имаше две възражения и го върна в Парламента, за да бъде разискван повторно. На първо място, Серджио Матарела счита, че декретът влиза в противоречие с международното морско право, което задължава да се оказва помощ. Това твърдим и ние от самото начало. Второто му възражение се отнася до глобата и конфискацията на морски съд.

Предвидената глоба може да достигне до несъразмерната сума от един милион евро, което е по-скоро антиконституционно. Силно се надявам, че този декрет няма да бъде приет, макар и да не знам на какъв етап е в този момент. Дори и да бъде ратифициран без изменения, мисля, че ще бъде отхвърлен в съда подобно на моя арест. Последната дума има международното морско право и капитан, който е предприел действия, за да спаси човешки живот, не е длъжен да се съобразява с решения засягащи трафикантите.

Как да възприемаме това, че политици от всякакъв тип редовно поставят знак за равенство между кораби на НПО и трафиканти?

Карола Ракете: Несъмнено това е обвинение, което е политически мотивирано. По отношение на Италия е съвсем ясно, но се открива и в различни европейски държави, където страхът от бежанците, подклаждан от крайно десните, им помага да печелят гласове, или им спестява дебата за вътрешната политика. Реално погледнато, цифрите за пристигащите са в долната си граница: тази година 4000 души са прекосили морето между Либия и Италия и 6000 поискали убежище са били препратени към Италия съгласно споразуменията Дъблин III.

Къде са понастоящем емигрантите, спасени от Sea-Watch 3 на 12 юни тази година?

Карола Ракете: Останаха в Лампедуза седем до десет дни преди да бъдат прехвърлени в сборен пункт в Месина (където емигрантите се регистрират административно и им се дава възможност да подадат документи, ако го желаят, за политическо убежище).

В началото на август 10 души потеглиха към Финландия, а на 10 август, още десетина към Франция; доколкото ми е известно, това е всичко. В Месина има още около трийсет, които нямат представа къде отиват. Това е огромен проблем. Не се случва за първи път, разбира се, през цялата изминала година положението беше същото, както в Италия, така и в Малта. И всеки път европейските страни обещават, че ще приемат бежанци.

Малта и Италия отвориха пристанищата си, но трансферът трае с месеци без да има кой знае колко хора за трансфериране! Поради тези причини Италия и Малта изгубиха доверие. А и Малта е малка страна, където е сложно да се приемат много бежанци.

Какви са заключенията ви от опита на Sea-Watch 3?

Карола Ракете: Ясно осъзнах играта на взаимни обвинения между европейските страни.

 

Общо взето те са доволни да прехвърлят върху Италия вината за случващото се, докато в действителност отговорностите са общи. Третото дъблинско споразумение е наистина несправедливо, по това няма спор. Положени бяха много усилия да бъде променено, но страните, за които то е изгодно, не желаят промяна.

Устройва ги, че Италия и Гърция, и в по-малка степен Испания, понасят тежестта за издръжката на бежанците. На няколко пъти съм присъствала на нещо, което наричам „пране“ (избелване). Имам предвид немски политици, които кършеха ръце защото бях арестувана, но които не си мръднаха пръста преди това да се случи. Впрочем, два дни след нашата спасителна операция, един немски град предложи да приеме всички политически бежанци. Дори предложиха да изпратят автобус, за да ги докара от Италия напълно безплатно.

Това предложение не можа да се осъществи, защото немското министерство на вътрешните работи настоя те първо да бъдат регистрирани в Италия, което отваряше вратичка да попаднат в обсега на Дъблин III. Освен това, един немски град не може самостоятелно да кани бежанци, решението трябва да дойде от федералното правителство, а това не се случи. Италианците са в много трудна ситуация, в Европа няма истинска солидарност – и в този случай и в много други. Но стане ли дума за медии, всички искат да се представят в добра светлина.

През 2015 г. гражданската мобилизация в Германия беше значителна, и сега ли е така?

Карола Ракете: Такова е убеждението ми. Имаме движение, наречено „Морски мост“ (Sea Brucke) по подобие на въздушните мостове през Втората световна война. Организирахме масови демонстрации в много градове. Повече от 60 немски града заявиха готовността си да приемат бежанци.

Разбира се, крайната десница се възползва от това, за да получи гласове. Парадоксът е, че получиха по-сериозна подкрепа там, където емигрантите са най-малко, докато жителите на големите градове с многобройни имигрантски семейства от второ и трето поколение не гледат на емиграцията като на проблем.

Не мислите ли, че Германия в голяма степен пое своята отговорност в приема на емигранти в Европа?

Карола Ракете: Германия има сериозна отговорност в приема, тъй като сме участници в създаването на световните неравенства, предизвикващи миграционни движения.

Ако погледнем историята на прословутите емисии на въглероден двуокис, например, немските емисии надвишават тези на целия африкански континент. Когато обсъждаме климатичните миграции и влошаването на условията на околната среда, би трябвало да вземем предвид индустриалните риболовни зони около Западно-африканския бряг, повечето от които са холандски. Тези европейски индустрии са генератори на разрушение, а междуконтиненталните властови структури са истинските създатели на неравенствата.

Тревожи ли ви по-специално въпросът за климатичните миграции?

Карола Ракете: Да, защото те непременно ще се увеличат, а прогнозите могат да ви накарат да потръпнете от страх. Точните цифри са трудни за изчисление, а и терминът климатичен бежанец следва ясно да се дефинира спрямо внезапните изселвания причинени от циклоните или ураганите или спрямо постепенното разрушаване на околната среда, предизвиквано от засушаването и морската ерозия.

Знаем само, че повечето от хората ще мигрират на къси разстояния, защото е много трудно да се прекосяват граници. Знам, че онова, което ни очаква, е описано в доклада от началото на година от специалния пратеника на ООН за климата Филип Алстом. Той говори за риска от „климатичен апартейд“ при който хората, които имат възможност да  избегнат частично глобалните последици от климатичните изменения, ще построят стени. Бедните няма да имат този шанс.

Не мисля, че този сценарий е неизбежен, но като гражданско общество ние сме длъжни да действаме и да се противопоставяме още сега на деградацията на човешките права, защото с климатичните катастрофи на хоризонта, ситуацията само ще се влошава. Затова е съществено спасителните кораби да останат в морето дори и преселенията да намалеят.

Предвиждате ли скоро отново да се качите на борда на Sea-Watch 3?

Карола Ракете: Не съм щатен капитан на Sea-Watch 3 и допреди юни тази година не се бях качвала на този кораб цели две години; посветих времето си на опазването на околната среда. Обадиха ми се три дни преди началото на мисията и аз приех да заместя капитана в последния момент, тъй като знаех, че не могат да разчитат на никого другиго. Но не фигурирам в плановете на Sea-Watch 3 до края на годината. За мен е предизвикателство да знам какво ще правя сега, защото страня от публичността.

Същевременно съзнавам, че мога да се възползвам от медийния шум около себе си, за да направя нещо смислено. С приятели работим върху проект за телевизионен документален филм, основан на доклад на неправителствената организация Резома, в който подробно се проследяват около 160 бежанци и техни поддръжници, към които са повдигнати обвинения из цяла Европа. Стремим се да направим видима системата, която е скрита зад конкретните ситуации. Около мен се вдигна много шум, но подобно повдигане на обвинение е систематично за цяла Европа, независимо, че повечето случаи са от Гърция, Италия и Франция.

* Интервю на Полин Бандьолие за “Хроники” на  Амнести Интернeшънъл.

Превод от френски: Албена Стамболова

 

 

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.