Късносептемврийски размишления за разузнаването и медиите

На 21 септември Европейският съд по правата на човека се произнесе относно твърдени факти и атговорната журналистика. В решение по делото Halldorsson v. Iceland   Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) заявява, че журналист, отговорен за телевизионна новина, която засяга доброто име на идентифицируемо публично лице, трябва да може да докаже, че е действал добросъвестно, що се отнася до точността на твърденията в новината. Журналистът не може да се позовава на тайна на източниците на информация, когато не може да представи доказателства за сериозни обвинения. И в по-ранни решения ЕСПЧ вече е посочвал, че правата на журналистите могат да ползват тези, които действат добросъвестно и според стандартите на отговорната журналистика.

 

Отиващият си месец септември беше белязан – освен от унищожителни бедствия – и от един периферен скандал: циганите мюсюлмани бяха „открити” от вестник „24 часа” като най-голямата „заплаха за териториалната цялост на страната”. За щастие, скандалът остана наистина периферен – вместо да нагнети панически ужас сред цялото българско население, но затова пък – беше раздухван с отчетлива последователност.

На 5 септември „24 часа” разкри на българския народ, че споменатата „заплаха за териториалната цялост” е съобщена от самата Държавна агенция „Разузнаване” в неин отчет за първото полугодие на 2017. (https://www.24chasa.bg/novini/article/6427361) Никъде не беше споменато, че отчетът е финансов, а авторите му бяха определени като „експерти в бранша”. В кой бранш – разузнавателния или финансовия – също не стана ясно.

На 8 септември вестникът публикува (анонимно) собствено проучване (анонимно), което „установило” не само „ислямизация” на циганите, но и „ос”, по която тя се развива. (https://www.24chasa.bg/novini/article/6433791) Не беше обяснено по какъв начин тази „ос”, обхващаща преди всичко Централна България, ще разруши нейната „териториална цялост”. Анонимните автори забравиха да уточнят, също така, че мнозинството от циганите по споменатата „ос” са потомствени мюсюлмани и няма никаква причина да бъдат повторно ислямизирани. Затова пък се постараха да ни внушат, че „ислямизацията” (приемане на исляма от хора, принадлежали преди това към друга религиозна общност или неизповядващи определена религия, каквито сред жителите на въпросната „ос” също се срещат) и съпътстващото я строене на джамии били много страшни работи. Старанието, очевидно, им попречи да съзрат някаква разлика между понятията „ислям” (традиционно изповядван), „ислямизация” (преминаване в исляма) и „ислямизъм” (политически ислям, съвсем тънък сегмент от чиито привърженици клони към терористични действия) и между тях беше поставен знак на равенство. Българският народ трябваше да проумее, че „ислям” и „тероризъм” е едно и също…

Като компенсация беше направено съществено разграничение между понятията „молитвен дом” и „джамия”.

Не бих се занимавала с това натрапчиво неграмотно (затова ли – анонимно?) съчинение, ако – в усилието[1] си да подкрепят неубедителната си теза – неизвестните му автори не бяха привлекли като „доказателствен материал” изследване, осъществено от екип, в който участвам.

Става дума за мащабното изследване „Нагласи на мюсюлманите в България – 2016”, осъществено от екип на „Алфа рисърч” и Нов български университет, в което (със стандартизирана анкета) са интервюирани 1 200 души, а чрез дълбочинни интервюта – 130. Работили сме (и с количествена, и с качествена методика) именно по „оста”, начертана от „24 часа”. Резултатите, изнесени през април (а не – през март, както пише вестникът, но това е най-несъществената му грешка) 2017, категорично показаха, че в България (засега) липсва среда за ислямизъм.  (Вж. http://alpharesearch.bg/bg/socialni_izsledvania/socialni_publikacii/osnovni-rezultati-ot-proekt-naglasi-na-myusyulmanite-v-balgariya-2016.876.html)

Наистина, цифровите данни (само от количественото изследване) са публикувани на сайта на „Алфа рисърч”. Това ги прави достъпни за всякакви интерпретации, като интерпретаторите (вероятно) са юридически неуязвими. Най-елементарният човешки (и медиен?) морал обаче изисква интерпретациите да не са в драстично противоречие с онези, направени от екипа на изследването и също публикувани на сайта.

В усилното търсене на „радикализъм” в ромските гета анонимните автори радикално са преобърнали изводите на изследователите. Според „24 часа”, бедността и високата религиозност в гетата, констатирани от изследването, означавали висока степен на радикализъм. Значи – колкото по-религиозен, толкова по-радикален… Особено ако човекът е мюсюлманин! Пък и циганин…

Позоваването на изследването ме наведе на мисълта, че „сведенията”, уж поднесени на вестника от Държавна агенция „Разузнаване” (ДАР), изглеждат, като че ли, несигурни. Иначе – защо ще им е някакво си академично изследване, при това – настояващо върху точно обратните изводи?

Същите размишления, предполагам, са ръководили и „Маргиналия” при написването на писмо до ДАР с искане да се публикува отчета и да се изяснят авторите на внушението за „ислямистката ос” – дали то е резултат от разследване на разузнавателните органи, или е съчинение на анонимните автори от „24 часа”.

Писмото е от 11 септември. (https://www.marginalia.bg/aktsent/otvoreno-pismo/)

На 13 септември ДАР отговори следното:

„В отговор на зададените от Вас въпроси Ви информирам, че в „Отчет за изпълнение на програмния бюджет на Държавна агенция „Разузнаване“ за първото полугодие на 2017 г.“ не съществува цитираната в споменатите публикации, или подобна „информация“. (https://www.marginalia.bg/novini/23468/)

С това въпросът с „ислямистката ос” би трябвало да се смята решен…

На 21 септември обаче сутрешният блок на БНТ събра експерти да коментират казуса. В обсъждането не бяха споменати нито отговора на ДАР, нито нашето изследване. Напротив  – разговорът обикаляше отново върху „сведенията” в отчета на ДАР, изнесени от „24 часа” и смятани от събеседниците за неопровержима истина. Експертът Йордан Божилов пък цитира други изследвания, според които ситуацията с „радикалния ислям” в гетата е изключително опасна.[2] Тук не е мястото да оборвам методиката и резултатите на въпросните изследвания. Бих направила това с удоволствие в диалог с авторите им. Ще кажа само, че – до този момент (поне – доколкото ми е известно) – нито едно изследване (с изключение на нашето) не е провеждало интервюта със самите „заподозрени”: подсъдимите по двете дела в Пазарджик и техните съмишленици и последователи. Провеждат се разговори и фокус-групи с учители, социални и здравни работници, представители на правоохранителните органи, но не и с конкретните „обекти”, скитащи се из „ислямистката ос”. Затова – при цялото ми уважение към някои от познатите ми изследвания – ги считам за едностранчиви. Надявам се скоро сборникът, посветен на изследването „Нагласи на мюсюлманите в България – 2016”, да излезе от печат и да стане достояние на широката публика, включително – и на анонимните автори от „24 часа”.

По-нататък периферният скандал, като че ли, заглъхна. Пък и септември си отива. Лятото – с горещите си страсти и стихийни бедствия – съвсем. Остава само горчивото недоумение – на кого са нужни нескопосните съчинения, размахващи етнически и религиозни заплахи? И горчивият въпрос – съществуват ли медиен морал и медийна отговорност?

 

 

 

 

 

 

[1] Напомням, че превърналото се в заплашителен трафарет понятие „джихад” означава всъщност „усилие”.

[2] Споменатото изследване може да се проследи в: Божилов, Й. (ред.), Радикализмът и младите, С., „Елестра” ЕООД, 2016

 

 

Avatar

Евгения Иванова

Евгения Иванова е професор по антропология в Нов български университет. Тя е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството преди 1989. Автор е на монографии, сред които: "Балканите: съжителство на вековете. Изследване върху (не)състояването на балканската модерност", "Отхвърлените "приобщени" или процеса, наречен "възродителен" и "Българското дисидентство", "Ислямизирани Балкани. Динамика на разказите", а също и на романите "Фото Стоянович", "Оглушително бяло" и "Планът Константинопол".