Кирил Коротеев: В абсурдистка Русия могат да те обявят за чуждестранен агент дори ако си върнал помощта от чужбина

На 9 декември в Дома на Европа в София се състоя среща на журналисти и дейци на гражданския сектор с руския правозащитник Кирил Коротеев на тема състоянието на правата на човека в Русия днес. Той е юридически директор на голямата руска верига от правозащитни организации „Мемориал“. След дискусията с него г-н Коротеев беше любезен да отговори на въпроси на „Маргиналия“.

Г-н Коротеев, бихте ли се представили?

Казвам се Кирил Коротеев и съм юридически директор на правозащитния център „Мемориал“ в Москва. Основната ми работа е да се занимавам с дела пред ЕСПЧ в Страсбург. Ние се занимаваме както с дела, които са в процес на разглеждане от Съда в Страсбург, така и с такива, които вече са решени, т.е. Русия е осъдена, тогава пред нашите съдилища стои въпросът за изпълнение на решението. На 33 години съм, живея в Москва, учил съм в Русия и във Франция.

Вие сте юридически съветник на „Мемориал“, нали така? Бихте ли разказали накратко какво е мрежата от организации „Мемориал“ в Русия, с какво те се занимават?

Всъщност „Мемориал“ е голяма мрежа от организации в Русия и вън от нея, те са членове на едно голямо семейство от структури, което се нарича „Международно сдружение „Мемориал“. Някои то структурите му се занимават с възстановяване на паметта за жертвите на репресиите по времето на СССР, с историята на „Големия терор“ през 1937-8 г, а също и дисидентската дейност през 60-те, 70-те и 80-те години, с издирване и изобличаване на много хилядите палачи, които осъществяваха тези репресии. Други се занимават непосредствено с правозащитна дейност.

С документиране на репресиите и отдаване на почит към жертвите им започна първият „Мемориал“ преди 30 години, по време на „перестройката“ на Горбачов. И почти веднага стана ясно, че исканията за огласяване на истината за големите репресии не могат да се отделят от борбата за спазване на правата на човека сега, в днешно време. Тогава, в края на 80-те години, имаше много, и то кървави, етнически конфликти и маса други тежки нарушения на правата на човека.

Характерно за мрежата „Мемориал“ е, че организациите, носещи едно и също име в различните региони на Русия, не са свързани по йерархичен начин: няма център, на който другите да се подчиняват. Всяка сама избира с какво най-вече да се занимава – с исторически изследвания и увековечаване на паметта за жертвите или с текущи нарушения на правата на човека. Но всички тях ги обединява мисълта за ключовото значение за Русия на спазването правата на човека.

Една от най-големите ни акции е „връщането на имената“, както и „последният адрес“, което представлява движение за поставяне на паметни знаци на сградите, където е живял някой, който е станал жертва на репресиите в СССР. А на 29 октомври, когато у нас е Денят в памет на политическите затворници в бившия Съветски съюз, на известния Лубянски площад в Москва, където сега се намира ФСБ[1], а преди беше централата на КГБ, хората идват и четат имена на свои близки, разстреляни през годините на „Големия терор“ – името, професията, датата на смъртта.

Как властите в Москва се отнасят към това?

Принудени са да разрешат тези събирания на хора. Тази година хората чакаха повече от четири часа на огромна опашка, за да имат възможност да кажат пред другите имената на загиналите си близки. Инициативата става все по-популярна: през 2014 г. се чакаше около два часа на опашка, днес – два пъти повече. А краят на октомври в Москва съвсем не е най-топлото време, нали знаете? Но хората идват в студа и чакат часове просто за да прочетат две-три имена. И това се прави не само за жертвите от „Големия терор“, но и за жертвите от войните в Чечня, също и в Украйна.

На презентацията си по-рано днес[2] вие говорихте твърде обстойно за руския „Закон за чуждестранните агенти“, който изисква от всички НПО, които получават дори и един долар или едно евро чуждестранно финансиране, да се впишат в „регистъра на чуждестранните агенти“, и по този начин да се поставят под крайно усилен надзор от страна на държавата, рискувайки на всяка крачка да им бъдат налагани тежки глоби, които в крайна сметка ги разоряват. Според мен това е форма на тежка репресия, прикрита като задължение за изпълнение на бюрократични формалности, но властите казват, че няма никакви репресии, просто трябва да се изпълняват изискванията. Така ли е?

О, да, вие го казвате съвсем точно. Този закон се отличава от предишни, които пак имаха за цел да поставят под строг контрол неправителствените организации, с това, че в него съвсем еднозначно се употребява съчетанието „чуждестранен агент“. А в ушите на обикновените руснаци това е равносилно на твърдението, че някои си организации са просто шпиони на други страни, главно на САЩ, разбира се. И резултатът от прилагането на изискванията на този закон е, че много организации не могат да изпълнят изискванията му, защото се изискват много усилия и е много скъпо (трябва да се плаща за съставянето на специалните отчети, за усложненото счетоводно обслужване и т.н.). Те просто биват затваряни. Това всъщност е и целта на този закон. Законът позволява да се обжалват наложените от него глоби или ограничения. И много от тях съдът ги отменя. Но за тази цел трябва да имаш пари, за да водиш дело. А много „чуждестранни агенти“ просто не могат да си позволят такива разходи. При това „Мемориал“, който Министерството на правосъдието иска да включи в списъка на „агентите“, съвсем не е в най-лошата ситуация, защото ние сме голяма верига с доста ресурси. Но малките организации, тези които имат 3-5 сътрудници, са пред риска от финансов крах, ако решат да се защитават срещу приложението на този закон. Ако, да речем, имат бюджет от 10 хиляди евро и трябва да изразходват 2 хиляди, за да спазят изискванията на закона, и после още толкова, за да се защитават в съда, то нито пари за работа ще им останат, нито сили. Този закон е с много широки формулировки и според него буквално всяка дейност може да бъде квалифицирана като вършена от „чуждестранен агент“.

За да стане ясно на читателите ни какво представлява този закон, моля разкажете и на тях какво разказахте по-рано за случая с НПО „Голос“.

Това е повече от абсурд. Но се случва. Тази организация, Асоциация „Голос“, се занимава с наблюдение на изборите. Тя не прие една награда, с която я беше наградил Норвежкият хелзинкски комитет, върна я. Но от Министерството на правосъдието казаха, че тя е „чуждестранен агент“, защото, макар да не е приела пари от чужбина, такива са й били пратени, а това само по себе си е доказателство, че е „агент“. И Московският съд, както и Върховният, утвърдиха този абсурд. Сега „Голос“ принудително е ликвидирана, защото, според Министерството на правосъдието, тя не спазва Закона за чуждестранните агенти.

Руското правителство твърди, че Законът за чуждестранните агенти не е нищо повече от копие на аналогичен закон в САЩ, така че Русия просто няма за какво да бъде критикувана, защото „и в САЩ е същото“. Това вярно ли е?

Всъщност, освен по заглавията, които са сходни, тези два закона са съвършено различни, нищо общо нямат. Американският закон, първо, се отнася само до търговски организации.

Само търговски?

Да, само и единствено търговски компании. Второ, това е просто задължение на тези, например някакви търговски представители на чужди производители, които лобират за някакви търговски преференции на чужди фирми, да се регистрират, за да може Конгресът да знае кой за кого лобира. И нищо повече. Аз не казвам, че този американски закон е добър, той просто е съвсем друг.

И за никакви НПО в него не става дума, така ли е?

Да. В него става дума само за търговски представителства, за туристически, които в САЩ например рекламират туристически пътувания, да речем, до Ирландия, и т.н. За никакви НПО там и дума не се обелва. И той предвижда само регистрация и никакви репресии. Да не говорим, че на английски съчетанието „foreign agent”[3] съвсем не означава „шпионин“. Ако вие например сте НПО в САЩ, което се бори за отмяна на смъртното наказание, и получавате европейско финансиране за дейността си, защото в САЩ е трудно да се намерят пари за такава кауза, вие в никакъв случай няма да попаднете в списъка на „чуждестранните агенти“. Но в Русия за „чуждестранни агенти“ се смятат тези НПО, които получават някакви пари от чужбина и се занимават с политическа дейност. Но единствено ако се явява на избори една организация може да се каже, че се занимава с „политика“. А НПО-тата няма как да участват в избори, нали? У нас под „политическа дейност“ се разбира всичко – статия в сайта, запис в личния блог, даже наличието на библиотека. Тази същата Асоциация „Голос“ беше обвинена, че се занимава с политическа дейност, защото има библиотека, в която има книги, посветени на политиката, и те са достъпни за публиката. В два случая, които са ми известни, за политическа дейност беше сметната дори публикацията в сайтовете на организацията на годишните им отчети, което е тяхно задължение според същия закон! И тези организации бяха наказани за „политическа дейност“, състояща се в публикацията на отчетите им, които, ако не ги публикуват, ще бъдат сурово наказани!

Известно е, че ситуацията с правата на човека в Русия се влошава с всеки изминат ден. Според вас, на какво се дължи това? Защо руското правителство смята именно правозащитните групи за свои врагове?

Защото е по-лесно те да бъдат преследвани. Защото по тази начин правителството показва на цялото население, че „ние се борим с чуждестранните заплахи“. С реалните заплахи като например „Ислямска държава“, е сложно да се бориш: нужни са усилия, ресурси, знания. Нищо такова не е нужно за борбата срещу правозащитните движения и групи – с тези, чиято дейност е напълно прозрачна, чиито финансови отчети може просто да вземеш и да прочетеш, е многократно по-лесно да се „бориш“. Освен това, почти пълното отсъствие в Русия на сериозна политическа конкуренция води до пълна безконтролност и на изпълнителната, и на законодателната власти и това е фактор, който облекчава приемането на репресивни мерки към НПО-тата. През 2014 за „нерегламентирано“ участие в демонстрации у нас бяха арестувани около 1500 души и 600 от тях бяха осъдени да платят глоба от десет хиляди рубли,или, по тогавашния курс, около 250 евро. Това е много спрямо средните доходи на хората и те, разбира се, почнаха да се въздържат от ходене на демонстрации. За да стане ясно, мога да направя сравнение: ако с колата си препускаш по улиците на Москва със скорост от 120 км/ч, ще те глобят с рублевата равностойност на 30 евро и дори няма нужда да казвам колко опасно може да е такова каране! А за „нерегламентирано“ участие в демонстрация ще трябва да дадеш 8 пъти повече!

Вие се занимавате с юридическа дейност. Според вас в държава като Русия, в която няма независим съд, в държава, която все повече започва да прилича на бившия СССР, има ли смисъл човек да се занимава със защита на правата на човека с юридически средства? Не е ли това безнадеждна работа у вас?

Този въпрос аз сам на себе си постоянно го задавам (смее се). А ако говорим сериозно, наистина е много тежко да защитаваш правата на човека в Русия, където просто липсва нормално правосъдие. При това дори делата, които аз и колегите ми печелим, нямат отношение към правосъдието – точно както и делата, които губим. Защото, ако печелим, то е поради някакви бюрократични съображения на властта, а не поради наличието на справедлив съд. Но, първо, все пак има ЕСПЧ в Страсбург. Самото наличие на решения на Съда в Страсбург срещу Русия, макар нашите власти често да не ги изпълняват, позволява да се посочат, да се фиксират проблемите, които съществуват в руското правосъдие, които би трябвало да се решават. Освен това, те са много сериозен и безпристрастен анализ на ситуацията в Русия с правата на човека. По времето на късния СССР имаше едно самиздатско издание, дисидентско, разбира се. Казваше се „Хроника на текущите събития“ и в него нелегалните тогава правозащитници описваха безброй нарушения на правата на човека в Съветския съюз. По това издание ние сега научаваме за проблемите и състоянието на бившата империя. По същия начин и сега решенията на Страсбург изпълняват подобна функция и бъдещите изследователи от тях ще научат какво е ставало в Русия в началото на ХХI век. И второ, тези дела, по-точно техните резултати, позволяват на по-широката публика да разбере какво става у нас. По такъв начин много хора, които изобщо не се интересуваха как работи наказателното правосъдие у нас, разбраха какво е неговото състояние, например от делото на момичетата от пънк групата „Пуси райът“, които бяха осъдени в Русия, защото си позволиха да „светотатстват“ в храм. Но съдът в Страсбург пък осъди именно руската държава! И така се поражда и се увеличава обществения натиск за хуманизация на криминалното правосъдие и на системата за изпълнение на наказанията. А да не зачита изобщо решенията на Съда в Страсбург правителството не може да си позволи, защото знае, че така ще изгуби и последните парченца легитимност, които има в очите на световното обществено мнение.

В бившия СССР много голям проблем беше това, че информацията за нарушения на правата на човека не можеха до достигнат нормално до хората, затова и съществуваха нелегални издания като „Хроника на текущите събития“. Знае се, че в сегашна Русия главните информационни канали, т.е. телевизиите, са под твърд държавен контрол, там такава информация няма. При тези условия как може публиката да научава за нарушенията? Има ли канали, чрез които вашата истина достига до хората?

За щастие, такива канали има и ние сме, по всяка вероятност, в много по-привилегировано положение, отколкото някогашните съветски дисиденти. Всъщност направо е удивително, че толкова често се появяват информации за състоянието на правата на човека. Този канал е пресата. Напълно свободна преса у нас няма, но все пак върху водещите издания и техните сайтове, особено върху бизнес изданията, натискът не е така силен и там често се обсъждат в напълно критичен дух правозащитните проблеми на страната. Удивително е, но най-важният канал за информация се поддържа от издания, които съвсем не са правозащитни, напр. от бизнес вестника „Комерсанть“, от „Ведомости“, както и от някои други подобни. И на нас доста често ни се удава да публикуваме в тези издания становищата си по въпросите на правосъдието, по тези за НПО-тата и по други правозащитни теми, например по делата, които водим относно широкото използване на робски труд в Русия. Властта оказва натиск върху тези издания, ние рискуваме да ги изгубим като трибуна, но това все още не е станало в пълна степен.

 

[1] Федеральная служба безопасности, това е наследникът на КГБ, бел. авт.

[2] Интервюто е взето на 9 декември, след презентация на Кирил Коротеев за положението с правата на човека в Русия сега в Дома на Европа в София, едно събитие, организирано от представителството на Информационната служба на Европейския парламент в София по случай 10 декември – Международният ден на правата на човека, бел. авт.

[3] Чуждестранен агент, бел. авт.

 

Въпросите зададе:  Емил Коен

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.