Библиотеката. Хрумка за водка-мартини

Във вторник си изкарах карта за Столична библиотека. Всъщност това ми е първата библиотечна карта от ученическо време. Нямам идея какво досега ме отдалечаваше от библиотеките, но някак не исках да се регистрирам. Най-вероятно в мен има изконен страх, че няма да си върна някоя книга в срок, после ще ме е срам да я занеса и цял живот насетне ще ме преследват разгневени библиотекари за това ми прегрешение.

Но след като прочетох, че ако се запиша във вторник ще получа безплатна карта за 1 година, реших, че е време да дам още един шанс на библиотеките. Виж колко добре работели рекламите и промоциите.

И така, леко нервен за първата ми среща с библиотека в съзнателна възраст, се явих пред гишето „Регистратура“ и подадох личната си карта:

–        Здравейте, искам да стана член на Вашата библиотека – казох с патос.

–        Разбира се – отговори жената без да обърне внимание на вълнението ми и се зае да ми попълва данните. И като прегледа от двете страни картата каза: „На колко години сте?“

–        Наскоро навърших 35 – само преди седмица – защо питате? – отговорих развълнувано. Може би имаха и друга промоция за рожденици.

Жената вдигна очи и каза:

–        Не ми се смяташе от ЕГНто ви – 1986 до 2021 – казвате 35 прави. Чудесно – отвърна тя, а аз бях разочарован – нямаше промоция. Жената продължи с машинално зададените въпроси: Каква е професията ви?

Много мразя този въпрос. Никога не съм знаел как да отговоря с една дума и каква реакция ще предизвикам. Дали да дам помпозна титла или нещо обикновено (например – технически сътрудник). Тук реших да поема по друг път:

–        Не мога да ви кажа подобно нещо. Тайна е.

–        Аха – отговори сухо жената – А нещо по-общо да ми кажете като професия. Това е за библиотечния ви картон – важно е.

–        Вижте, разбирам ви, но и вие ме разберете – не бива да разкривам професията си, дори и в много общ план. Няма как да ви обясня точно каква е, такива са правилата. Знам, че ще ви е трудно да го проумеете – казах аз и бях готов като същински Джеймс Бонд да си поръчам водка-мартини.

Жената се усмихна и каза:

–        Напротив, много добре ви разбирам. Може би и моята професия не е точно библиотекарска, но и аз не мога да ви разкрия повече.

Настана мълчание и двамата се гледахме в продължение на няколко секунди. Жената зад гишето наруши тишината:

Знаете ли, господине – имам предложение за вас – ще ви пиша професия: библиотекар. Това мисля, че казва всичко – каза тя и ми подаде новата ми библиотечна карта.

–        Благодаря ви – отвърнах аз и тръгнах да си ходя.

–        Господине – каза тя – И да знаете, за напред – шпионските романи и криминалетата са на втория етаж. Добре дошли в библиотеката.

И така днес вече съм член на библиотека. И поне на документи – съм даже нещо по-специално, нещо по-тайно. Може би дори магично. А какво е то – ще ви разкрия след една година, като ми приключи членството. А дотогава – оставам ваш библиотекар!

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика