Книги: Мистерията на един изчезнал бележник

Където има дявол, има мистерия. С такова предусещане започнах да чета “Бележникът на дявола”* и не останах разочарован. Романът е писан и публикуван в дигитална форма на английски език през 2014 (може да се купи от Amazon.co.uk), а през декември тази година излиза на български, в превод на Ана Бъкстон. Действието на романа се случва в Англия, в един католически пансион за момчета, но единият от двата централни характера е българин, учителят Димитър (Митко) Спасов. Мистерията е свързана с обстоятелството, че неизвестно на читателя лице оставя в местната книжарница “Бележникът на Дявола”, книга в черна подвързия, богата на заплашителни и порнографски илюстрации, с текст сякаш написан от Мефистофел. Книжарят доверява това на Спасов, който се досеща, че книгата е оставена от жената, намерена същия ден мъртва край селото, с подозрение, че е била изнасилена. Той знае, че жената е българка. И още в началото става ясно, че Бележникът има връзка с Георги Димитров, едва ли не това е неговият илюстриран с осъвременени средновековни рисунки личен дневник. Спасов се намира във Великобритания, защото баща му, бизнесмен по царско време и приятел на земеделския водач Никола Петков, е бил убит веднага след Девети септември без съд и присъда. Синът, който по това време е студент в Кеймбридж, е нямал никакви основания, още по-малко желание, да се върне. Има намек обаче, че Спасов е служил на английските тайни служби, а във времето на романа с него са се свързали хора от българската ДС.

Писателят Златко Енев води рубриката ни “Прочетено за вас”

Другият централен характер е ученикът от пансиона Бък, сирак отгледан от баба и дядо, и надарен с детективски талант. Действието на романа се случва през 1964 година, времето на Бийтълсите и хипитата в Америка, както и на модата да се пишат детективски романи, където талантливи юноши разкриват престъплението. Воден от своя нюх, Бък, подпомаган от приятеля си Браун – нескрита аналогия с Шерлок Холмс и Д-р Уотсън – върви по следите на убийството докато към края на историята успява да установи, че то е свързано с Бележника и няма нищо общо с изнасилване.

Спирам дотук, за да не допусна спойлери. Романът се чете леко и приятно, съспенсът наподобява този от романите на Агата Кристи, където престъплението и неговото разкриване се случват в затворено общество и пъзелът се разплита от интелигентния детектив. Езикът, дори в българския му превод, издава типичния английски роман, написан в традицията на тънка ирония, която развлича, но същевременно третира сериозни проблеми на човешката психология и политиката. Необичайното за тази криминална история е че, чрез живота на Спасов и съдържанието на мистериозния Бележник, в нея са вплетени политически личности и събития от близката българска история. Нескритото си желание да опише живота в католически пансион, в който самият той е учил като юноша, Бъкстон е балансирал с чувството си, че дължи да изложи и съхрани в българската литература скриваните истини за водача на българските комунисти Георги Димитров и неговия антураж.

Героят му Спасов е завършил колежа в Кеймбридж, където състуденти са му били Айрис Мърдок и Франк Томпсън. В спомените на Спасов Томпсън, силно повлиян от левите идеи на незапознатата със Сталиновия репресивен режим британска младеж, е отишъл в Сърбия през 1943 с цел да премине границата на България и да се включи в партизанския отряд на Славчо Трънски. Никой не го посреща обаче, той е заловен и екзекутиран на място от българската полиция. Убийството му и до ден-днешен не е напълно изяснено, въпреки че в историческите анали той е отбелязан като герой и има жп гара на негово име, както и улица “Майор Томпсън” в Лозенец, София.

Бележникът и кратките телефонни разговори на Спасов по телефона с хора от ДС разкриват трансформацията, която Георги Димитров, героят от Лайпциг, е претърпял след като Сталин го е назначил за шеф на Коминтерна. Димитров е бил човекът, който е изпращал хиляди хора в сталинските концентрационни лагери на сигурна смърт и, за да издържи моралното напрежение, се е пропил. Завърнал се е в България като алкохолик и образът на снимките му от онова време е неузнаваем, ако го съпоставим със снимките му по време на Лайпцигския процес. Спасов търси в Бележника някакъв сигнал, че отгледаният в протестантската вяра Димитров изпитва покаяние за деянията си, но не намира нищо друго освен цинизъм и сатанински смях. Той знае, че Димитров е смятал за съперник приятеля на баща си Никола Петков и го е унищожил. Спасов споменава също и за близостта между Димитров и Тито, която е вбесявала Сталин.

Действието на романа се случва в края на периода, когато британските тайни служби са били инфилтрирани от ляво ориентирани възпитаници на Оксбридж – тема, експлоатирана и във втория сезон на сериала на ББС “Короната” – и в някаква степен те са подпомагали или поне са си затваряли очите пред българските агенти на ДС във Великоритания. Такъв е Карингтън, който, в стремежа на двете служби да унищожат Бележника, успява да се добере до неговото фалшифицирано копие.

Поради богатата историческа информация, вплетена в криминалната история, този уникален роман не може просто да бъде обявен за жанрова литература. Жанрът, ако трябва да търсим такъв, е интеркултурна литература. А това е жанр, който все повече добива популярност в света на неограничените пътувания и смесването на културите. Освен това, без да бъде историография, романът на Бъкстон дава информация на младите хора, които не са свидетели на онези времена и не са били с промити мозъци през соца, да видят ролята на Димитров и събитията около установяването на комунистическата власт в България в тяхната истинска светлина.

“Бележникът на дявола” е последният от петте романа на Бъкстон, в които той свързва български с британски характери. Той пише книгите си на английски, а съпругата му ги превежда на български. В английския си оригинал романите са самиздат (Independent Publishing Platform) и се разпространяват чрез неговата лична страница и Amazon.co.uk. Всички те са издадени и като книги на хартиен носител в България – “Далече от Дунава” (Кронос, 2006; Знаци, 2017 ), “Прудънс и Червеният барон” (Сиела, 2008), “Радослава и викингският принц” (Милениум 2011) и “Завръщане” (Знаци 2017), а сега и “Бележникът на дявола” (Знаци 2019). Освен писател, Бъкстон е и преводач на поезия от български на английски. По негово признание, той е по-популярен в България отколкото в Обединеното кралство, защото … интересът към България там е твърде малък.

Питам се обаче не би ли трябвало този уникален писател-феномен да бъде по-популярен в България, отколкото в действителност е? Той идва в края на 1970-те години като учител в английската гимназия в Бургас, тук среща бъдещата си съпруга и, въпреки че двамата се установяват в Есекс, Обединеното кралство, той остава завинаги влюбен в България и с книгите си става неделима част от българската литература. От около 10 години той сътрудничи на Вагабонд, българското списание на английски език, предназначено да популяризира България сред англоезичния свят. Не успях обаче да намеря нито една критична статия за него или за книгите му. Името му не се споменава между или от българските писатели. Той е по-скоро екзотичен приятел на своите ученици от Бургас, отколкото приет от литературната общност като част от нея. Крис говори български, а през изминалата година получи и българско гражданство.

За мен е повече от очевидно, че в биографията му срещу графата “професия” трябва да стои “български писател”. Парадоксът е, че херметично затворилата се българска литературна общност, с нейното тунелно взиране в измислена историческа тематика или в съчинени герои, които се борят за чистота на нацията, и нейния страх от отваряне към чуждите култури, няма как повече да си затваря очите пред книгите на един интеркултурен писател, които по естествен, литературно убедителен начин я свързват със света.

*Кристофър Бъкстон, “Бележникът на дявола”, Бургас, изд. Знаци 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Златко Ангелов

Златко Ангелов е литературен критик и писател