„Което остава“- документален спектакъл за рециклаторите на боклук в София

от -
374

Преди време някой ми беше казал, че можеш да познаеш човек по боклука, който изхвърля. Както си това, което ядеш, така си и това, което изхвърляш. Тази идея ме впечатли заради начина, по който свързва човека с неговия боклук. Като че ли няма особена разлика между двете.

Бях забравил тази мисъл до 14 ноември – вечерта на премиерата на документалния спектакъл „Което остава” на студио за документален театър Vox Populi  и екологично сдружение „За Земята”, когато една реплика в представлението ми напомни за нея. „Което остава” е първият съвместен проект на Vox Populi  и „За Земята”. Бях срещал хора от „За Земята” в Пирин, където събирахме боклук от планината. „Което остава” също засяга темата за боклука, но във фокус са хората, които го предават за вторични суровини – рециклаторите, които сме свикнали да виждаме да бутат колички с кашони по улиците на София.

 

Koeto ostava-copyright Mihail Georgiev-notastudio 1

 

Спектакълът се случва под формата на разходка из знакови за София места. Закъснявах за представлението, така че когато стигнах до ул. „Любен Каравелов” 15 на тротоара вече стояха група хора, водени от момиче с микрофон. От уличната шахта внезапно изникна човек, целият облян в светлина. За момент забравих, че присъствам на представление и че историите, които чувам, са на истински хора. Докато слушах какво говори актьорът, от съседния контейнер се подаде и малка жена с венец в ръка, също осветена, която изглеждаше като статуя. Гледах актьорите и си представях как изглеждат рециклаторите, чиито думи те предаваха дословно. Тогава един от тях каза: „Един боклук от една къща само като го отворя и ще ти кажа какви са хората по характер“. Такава реплика може да накара човек да се замисли какви ли тайни крият собстените му отпадъци и какво ли знаят за нас рециклаторите, което ние самите не виждаме?

 

Koeto ostava-copyright Mihail Georgiev-notastudio 3

Актьорите изглеждаха така, все едно от години са чакали да им отвориш вратата на театъра, за да плъзнат по улиците: сновяха насам-натам като диви животни, пуснати в естествения им хабитат.

Един актьор не може да избяга от средата на своя герой. Без значение дали тя е кофа за боклук или канализационна шахта.  Затова и решението на Неда Соколовска като режисьор да използва улицата като театрално пространство е съвсем оправдано.

 

Koeto ostava-copyright Mihail Georgiev-notastudio 4 (1)

„Което остава” засяга една наистина уязвима група, която не би могла сама да представи себе си пред света.  Достоверността, с която артистите на Vox Populi ни предават историята на всеки отделен рециклатор е това, което прави спектакъла наистина важен за публиката. Около 5 000 души в София издържат себе си и семействата си като предават материали в пунктовете за вторични суровини. И тези материали никак не са малка част от рециклираното – те са половината от разделно събирания в града отпадък. Но от януари 2019 те могат да останат без препитание, тъй като се предвижда пунктовете за вторични суровини да бъдат преместени в периферията на града, където много от тях не могат да стигнат. С какво ще се прехранват тогава те? Могат ли рециклаторите да бъдат официално заети, без да бъдат третирани като престъпници? И можем ли да се справим с рециклирането без тях? Това са само някои от въпросите, които екипът на представлението задава.

 

Koeto ostava-copyright Mihail Georgiev-notastudio 5

В тъмната улица актьорите присветват като лампи от различни кътчета. И ако не е светлината, човек лесно би ги сбъркал с истинските персонажи зад тях. Онези хора, които вървят след нас и се грижат за това, което остава.

 КОЕТО ОСТАВА; Режисьор: Неда Соколовска; Сценография: Иван-Александър Тодоров; Участват: Петко Каменов, Пламена Пенчева, Георги Налджиев, Стойка Стефанова.

Текст и снимките Михаил Георгиев, notastudio.