Кога детето пораства и кога има права? Гледната точка на юриста за казуса в Галиче

Споделете статията:

 

 

Поредното жестоко убийство постави началото на поредните дебати за увеличаване на наказанията, за изселване на семейства на извършители и за връщане на смъртното наказание. Тези въпроси се дискутират след всяко разтърсващо престъпление, а след убийството на 8-годишната Кристин в с. Сотиря дори бяха направени бързи, необмислени и емоционални изменения в Наказателно – процесуалния кодекс, според които съкратеното съдебно следствие няма да се прилага в случаите на умишлено причиняване на смърт. След убийството в с. Галиче в общественото пространство започнаха да се чуват мнения, вкл. и от експерти, според които трябва да се премахне по – леката наказуемост за тежки престъпления, извършени от непълнолетни.

При формиране на умисъла за извършване на дадено престъпление, отчитането на възможността то да бъде разкрито и съответно наказано с конкретно определен размер на наказанието, е само елемент от процеса на възникване на мотивацията за извършването му. В много случаи може и изобщо да не присъства като такъв. Това важи особено силно, когато се касае за спонтанни престъпления, т.е. такива, решението за чието извършване не е взето предварително и мотивационният процес е протекъл сравнително кратко време преди реализацията на престъпния замисъл. Казано по-просто, при вътрешното обсъждане на мотивите „за“ и „против“ осъществяване на конкретно престъпление, рядко престъпникът се отказва да го извърши независимо от това дали наказанието е лишаване от свобода 5, 10, 15 години или доживотен затвор. В повечето случаи

по-високият размер на наказанието не влияе превантивно по отношение на взимането на решение за извършване на самото престъпление, а води до повишаване на мотивацията то да не бъде разкрито

Силвия Петкова работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия,

Практиката показва, че елементът от мотивационния процес, формиращ решението за извършване на конкретно престъпление, който има най – силно влияние при взимането на такова решение е облагата, която престъпният деец ще получи, независимо дали тя е материална или емоционална. Размерът на наказанието, предвидено за същото това престъпление не се отчита в особена степен, или не се отчита въобще, поради практически съществуващата възможност, отразена в съзнанието на престъпника, деянието да не бъде разкрито, а оттам и да не бъде наложено наказание. Типичен пример за липсата на особено значение на размера на наказанието за взимане на решение за извършване на престъпление е фактът, че в 30 щати в САЩ все още смъртното наказание е разрешено и се прилага,  вкл. и по отношение на непълнолетни. Общият брой на докладваните убийства за 2018 г. е 16 214. Сред тях 1 739 тежки криминални деяния(това е най – високият брой от всички щати) са извършени в Калифорния. Към 2018 г. смъртното наказание там също се прилага.

 

920 от общия брой докладвани убийства за 2018 г. в САЩ са извършени от непълнолетни.

 

За сравнение в Германия, където най – лекото наказание за умишлено причиняване на смърт е 5 години лишаване от свобода, а най – тежкото – доживотен затвор (но не и доживотен затвор без замяна) за същия период броят на докладваните убийства е 2 471. Взимайки предвид големината на двете сравнявани държави се оказва, че процентът убийства на глава от населението за 2018 г. в САЩ, където наказанията са по–тежки, е по–висок, отколкото процентът убийства на глава от населението за същия период в Германия, където наказанията са по – леки. В тази връзка е интересно да се спомене и една тенденция, отразена в статистика на Deutsche Welle, съобразно която през 2018 г. в Германия се отбелязват най–ниските нива на престъпност като цяло, с едно изключение. Това са нападенията над полицейски служители, които са се повишили чувствително с 36%. Според изданието, подобно повишение се дължи отчасти на въвеждането на по – строги правила по отношение на тези прояви. Нека, обаче, се върнем на въпроса

кога детето пораства и кога има права според правото, както и по какъв начин законовите постановки се отразяват на наказателната отговорност на непълнолетните

По отношение на правата на детето, някои от тях възникват още с неговото зачеване (напр. правото на наследяване). Други се прилагат от момента на раждането му до навършване на пълнолетие (напр. правото на закрила срещу насилие, правото на закрила на личността, правото на изразяване и др. под., уредени в Закона за закрила на детето). Трети зависят от възрастта на детето (напр. правото на труд, правото да се сключват определени категории правни сделки и др.). От друга страна, преценката за това кога детето е пораснало достатъчно, съответно кога е подходящо, освен права, да му бъдат възложени определени задължения и отговорности зависи от всеки конкретен случай, съобразно това дали конкретното дете разбира свойството и значението на поведението си и може ли да го ръководи.

Именно това е и критерият, който наказателното право възприема при преценката за това, кога едно дете следва да носи наказателна отговорност. Способността да се разбира свойството и значението на конкретно предприети постъпки и тяхното съзнателно ръководене се основава на физическото, духовно, социално и морално развитие на детето. В зависимост от степента на това развитие, обществото може да очаква от него да се съобразява с изискванията и интересите на социума, както и със законовите и морални правила за правомерно обществено поведение.

Съгласно закона малолетното дете (ненавършило 14 годишна възраст) във всички случаи е наказателно неотговорно, тъй като законодателят приема, че то е напълно лишено от възможността за разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

 

В правото се казва, че такова дете не притежава правновалидна воля, съответно не е възможно да му се възлагат отговорности. По същата причина не е правно и обществено оправдано то да търпи наказание под формата на принудително ограничаване на правата му от държавни органи за поведение, което обективно не разбира и не може да ръководи. При проявление на общественоопасно поведение от негова страна, могат да му бъдат наложени възпитателни мерки, напр. предупреждение, задължаване да се извини на пострадалия, да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението, поставяне под възпитателен надзор и др. под. Това законово разпореждане произтича от факта, че малолетните деца, вследствие на младата си възраст, не притежават достатъчно оформени емоционална интелигентност, морал и модел на поведение, въз основа на които да се обуслови способността им за разбиране на свойството и значението на постъпките им и тяхното съзнателно ръководене, а от там и способността за носене на наказателна отговорност.

По отношение на непълнолетните деца (навършили 14 годишна възраст, но ненавършили пълнолетие) въпросът за способността им за носене на наказателна отговорност разкрива известни особености. Това е така, тъй като чисто физиологичното развитие на всеки индивид в тийнейджърска възраст е индивидуално и е поставено в зависимост от множество фактори, сред които са обществената, социалната и личната среда на подрастващия. Тук следва да се отвори една скоба и да се уточни, че степените на проявление на обстоятелствата, свързани с различните видове среда на израстване няма да бъдат от особено значение

в случаите в които девиантното поведение е в резултат на вродени психологични отклонения (психопатия, социопатия и др.), които не се състоят в психични заболявания или умствена недоразвитост.

Това разграничение се прави с оглед на факта, че наличието на такива заболявания и умствена недоразвитост представляват основания за невменяемост, докато психологическите отклонения не водят до невъзможност за разбиране на свойството и значението на постъпките и тяхното ръководене, а оттам и не водят до невъзможност за носене на наказателна отговорност. От своя страна, обаче, вродените психологични отклонения рядко могат да бъдат повлияни от средата на израстване.

В зависимост от индивидуалното си развитие някои непълнолетни могат да носят наказателна отговорност, а други – не. В случай на извършено общественоопасно деяние от страна на непълнолетен, способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи ще се преценява абсолютно винаги за всеки конкретен случай и най–често използваните средства за извършване на такава преценка са съдебно – психиатричната и съдебно – психологичната експертиза. Така, може да се окаже, че за едно общественоопасно деяние, извършено при сходни обстоятелства 14-годишно дете може да носи наказателна отговорност, а 16 – годишно – не. В тази връзка, нека си припомним най–известния в България случай на убийство по особено мъчителен за жертвата начин, извършено по отношение на дете от деца. Става въпрос за далечната 2004 г. в гр. Пловдив, когато 14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова удушиха своята връстничка Маргарита Гергененова, поради ревност и завист и оставиха тялото й на площадка в жилищен блок. Тогава, съдът прецени, че двете подсъдими, макар да са непълнолетни и намиращи се във все още крехка възраст могат да носят наказателна отговорност и ги осъди съответно на 8 и 9 години лишаване от свобода. Наказанието им е определено при съобразяване на същите особени правила, уредени в Наказателния кодекс, въз основа на които ще следва да бъде определено наказанието на 17-годишния Аксел Олеков, сочен за извършител на убийството на Андреа Асанова, в случай че с влязла в сила присъда бъде признат за виновен. Единствената разлика по отношение на наказуемостта в двата коментирани случаи се състои в това, че за непълнолетните, ненавършили 16 години, доживотният затвор без замяна и доживотният затвор се заменят с лишаване от свобода от три до десет години, а по отношение на непълнолетните, навършили тази възраст, същите тези наказания се заменят с лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Именно

особените правила за определяне на наказанието стоят в основата на въпроса за степента на наказателната отговорност, която могат да носят непълнолетните

Тези правила са „особени“, тъй като е налице отклонение от общите разпоредби, отнасящи се до начина на определяне на наказанията на пълнолетните престъпници. Допускането на подобно отклонение има много сериозна правна и житейска логика, тъй като във възрастта между 14 и 18 години се наблюдават изключително интензивни физиологични и психологични промени у непълнолетния, които повлияват процеса на оформяне на неговите мироглед, характер, психика, възприятия за обществено приемливо поведение и за добро и зло, като едновременно с това липсата на достатъчен житейски опит и формирана ценностна система го правят податлив на външно влияние, на желание за подражание или за себедоказване, както и на собственото му лекомислие и чувство за безнаказаност. Отчитайки всички тези особености, присъщи за личността на едно непълнолетно дете, законодателят разграничава целите на наказанието, налагано на пълнолетни от това, предвидено за непълнолетни. Така, общите цели на реализирането на наказателна отговорност и налагане на наказание се състоят в поправяне и превъзпитание на дееца към спазване на законите и добрите нрави, предупредително въздействие върху него и отнемане на възможността му да върши други престъпления и предупредително и възпитателно въздействие върху другите членове на обществото. Тоест, в тези случаи се набляга еднакво както на поправянето и превъзпитанието на дееца, така и на личната и генералната превенция. По отношение на непълнолетните, обаче, наказанието се налага „с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд“ (чл. 60 от Наказателния кодекс), т.е. целта на наказанието е, при отчитане на младата възраст на престъпния деец, неговата ценностна система да бъде формирана в посока към спазване на обществено утвърдените порядки за правилно или грешно, изкореняване на девиантното поведение и превръщането му в пълноценен член на обществото. Съобразявайки се с тези цели, законодателят предвижда по–лека наказуемост и прилагане вместо на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, на срочно лишаване от свобода именно, поради липсата на оформени психика и ценностна система у непълнолетния, разчитайки на по–добрите възможности за оказване на влияние върху тях в сравнение с възможностите за превъзпитание на пълнолетен престъпен деец, у когото те са вече оформени.

Наказанието по българското наказателно право няма законово определена възмездителна функция нито по отношение на пълнолетните, нито на непълнолетните

Неговата основна цел е превъзпитанието на престъпния деец, като за непълнолетните се предвиждат по – леки наказания, поради презумпцията, че при тях постигането на тази цел би отнело по–кратко време. Това важи за случаите, когато не са налице вродени психологични отклонения. Освен това, следва да се отчете и факта, че прекалено дългите периоди на изолация в млада възраст могат да доведат до сериозни психологични травми, които да попречат на превъзпитанието на непълнолетния престъпен деец. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че отново, поради младата възраст на непълнолетния и податливостта му на външни влияния, законодателят е предвидил и отпадане на наказателната отговорност, когато престъплението не представлява висока обществена опасност и е извършено, поради лекомислие или увлечение.

Изложеното до тук представлява общата правна рамка, съществуваща по отношение на правилата за реализиране на наказателната отговорност на непълнолетните и налаганите по отношение на тях наказания. Следва да се подчертае, че конкретните мерки, които трябва да се предприемат по отношение на определен непълнолетен престъпен деец зависят от обстоятелствата по всеки отделен казус. По случая с убийството в с. Галиче, както и по предходните случаи на жестоки престъпления, негативната емоционална реакция на обществото и желанието за възмездие е разбираема. Но това, което често не се отчита е, че в българския наказателен процес съществува презумпция за невиновност, съгласно която обвиненият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. В случаите на непълнолетен обвиняем, стриктното отчитане на тази презумпция като общо правило е от особена важност.

Исканията за изселване на семейството на обвинения непълнолетен, противоречат изцяло на принципите на правото, тъй като наказателната отговорност е лична

включително и когато става въпрос за непълнолетен извършител. Евентуална наказателна отговорност по отношение на лицата, на които е възложено осъществяването на родителски грижи или настойничество по отношение на него, може да бъде ангажирана, в случай че се установи, че той е оставен без надзор и достатъчна грижа и с това е създадена опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие. Що се отнася до исканията за замяна на предвиденото по-леко наказание, поради непълнолетие с доживотен затвор, първо, законът не предвижда такава възможност и второ, не следва и да предвижда. Причините не са свързани само с изложените по-горе аргументи относно необходимостта от превъзпитание на непълнолетния престъпен деец и реинтегрирането му в обществото, както и с принципните очаквания този процес да отнеме обективно по–кратко време, поради младата му възраст. Те не са свързани и само с факта, че размерът на наказанието или е просто един от многото елементи, които влияят върху взимането на решение за извършване на престъпление, или не се отчита въобще като такъв. Важно значение има и нарастващата тенденция в европейските демократични правни системи и призивите на Съвета на Европа за премахване на наказанията доживотен затвор без замяна с оглед спазването на основните човешки права, свързани със забраната за изтезанията, уредени в Европейската конвенция за защита правата на човека. А по какъв начин ще се развие разследването за убийството в с. Галиче, ще се стигне ли до присъда и какъв ще бъде нейният размер, предстои да разберем, когато компетентните държавни органи приключат работата по него.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Силвия Петкова

Силвия Петкова

Силвия Петкова е адвокат към Софийската адвокатска колегия и е специалист по наказателно право и права на човека"