Как„експертите” се обединиха около национална кауза под знака на българския трикольор и как лъжите им станаха опасни

След отхвърлянето на Истанбулската конвенция в България се даде заявка, че обществото възприема доста консервативни ценности и отвъд политическия контекст и поле за поляризация на обществото. На повърхността изплуваха неизказаните послания, че насилието остава зад вратата на моя дом, скрито под юргана и домашния уют и никой няма право да се меси в семейството извън него.

 

 

Борислава Гицова е програмен директор – програма „Обща превенция на насилието” към Института по социални дейности и практики

Видимите следи на тези нееднородни, но все по-агресивно демонстрирани нагласи могат да бъдат проследени до истерично възникналите настроения и разпространение на дезинформация след публикуваната за обществено обсъждане Национална стратегия за детето в началото на тази година. Фокусът обаче се измести към това как „държавата забранява да си бием децата и социалните ще ги отнемат от родителите”. Стана така, че едни „добри” родители шамаросват едни „лоши” деца. Породи се голяма дискусия около това колко шамара са насилие и кога са в повече и кога са с възпитателна цел.  Точно тук консерватизмът приемливо се напасва с изповядваните традиционни семейни ценности.

В публичната дискусия се отличиха „експерти” защитавайки семейството като основна клетка на обществото, които целенасочено започнаха да използват и преповтарят ключови думи и тези, с цел да се създаде страх, съмнение и негативно отношение у хората.  Именно страхът е водещ в нарастващата агресия, нетолерантност и съпротива срещу правата на човека.

Много от хората признават,  че не четат стратегически документи и нормативи, но искат и желаят най-доброто за своите деца. Масовата истерия обхвана много родители, различни по образование, професия или обществено положение. Чрез разпространението на негативна, съмнителна или откровено невярна информация, която имаше за цел да повиши силно тревожността и страха у този родител, „експертите” се обединиха удобно около национална кауза под знака на българския трикольор – да спасяват семейството от злите ръце на социалните работници.

Дотук с наивността, че това е естествен процес и гражданска активност и, че подбудите у „експертите” на семейството и мотивацията им е основана на познания за психологията и развитието на човека или вярата им в благополучието.  Това, което се наблюдава, е „съзнателен и систематичен опит за оформяне на възприятия, манипулиране на познанията и директно поведение, за да се постигне отговор, който да стимулира желаното намерение, което ясно се определя като пропаганда. Пропагандата има няколко нива на въздействие и манипулация – първосигнално – страх, несигурност за живота и здравето на човека. Следващото ниво е рационализирането на тези емоции и насочването им към конкретни „жертви” „виновници”  (държава, институции, Норвегия, НПО, социални работници).

Накрая идва и мястото на идеологията, характерна за определена социална група,или политическа партия,  изразяваща нейните интереси. В този добре контролиран процес се обяви и обединението на „експертите”, което официално се формализира в гражданско движение „РОД” (Родители обединени за децата) начело с адв. Владимир Шейтанов, един от водещите в атаката срещу националното законодателство за закрила на детето.

Адв. Владимир Шейтанов: Вековният ни опит за отглеждане и възпитание е доказано успешен – замества всякакви измислени регулации – колаж:varnahot

Проведената през септември „Международна конференция под надслов* „Отвличане на деца от социалните служби – скрита война срещу семейството“* показа, че процесът на манипулация и пропаганда в България се насочва както от външни фактори и финансови ресурси, така и от български „експерти“, които атакуват пряко и директно правата на децата разписани в Конвенцията за правата на детето, българското законодателство.

 

 

Бьорн Корф (вдясно) от базираната в Австрия неправителствена организация в защита правата на децата „Step up for children’s rights“ говори на форума (вляво е преводачът). Снимка: РОД

Надсловът „Отвличане на деца от социалните служби – скрита война срещу семейството“ внушава директно насочена враждебност и омраза. В посоченото събитие са обсъждани теми като „безкрайното разширяване на правомощията на социалните служби”, липса на дефиниция за основни понятия като „дете в риск“ и още много други. Следва да повторя, че в допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето има ясна дефиниция за дете в риск  (чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.)

Подобни манипулации създават масова истерия, която следва своите цели. Резултатите ги видяхме в Сливен, Ямбол, а отвчера и в Пазарджик и Пещера. Родителите на над 3000 деца ги изведоха от училище. А паниката, макар и овладяна, тлее по места.

Привлича вниманието, че се внушава недоверие към институциите и се дискредитира професионализма на социалните работници, критикуват се съществуващите социални отношения и човешки права. В изблиците на съпротива става ясно, че детето не е ценност, а родителите са негови собственици, които носят правото да взимат единствено правилното решение. Когато детето не е носител права, тогава какви ценности се споделят в семейството, в религията, в държавата?

Борбата за отстояване на тези „традиционни ценности“ се случва на фона на статистическата картина за България, според която се наблюдава разчупване на класическото семейство с деца и двама родители. Според данните около 60% от децата живеят с двамата си родители, но една четвърт от децата живеят само с майка си, а все по-често се сблъскваме с ефекта върху децата от така наречените „скайп семейства“. Ефектът от физическото отсъствие на родителите се оказва разрушителен върху детското развитие. Тук не говорим за материално осигуряване, а за липса на емоционална връзка и контрол.[3] Именно в такива случаи се налага комплексно социално-педагогическо и психологическо консултиране на децата и техните семейства, което подпомага преодоляването на проблемите и подпомагане на родителите.

Изместването на нуждите и подмяната им с патриотични лозунги и лъжи извежда въпроса ЗА КОГО СА НУЖНИ И С КАКВА ЦЕЛ?

*е-vestnik – Международни експерти в София заради политиката към децата

[3] Доклад „Ефекти върху децата, оставени от родители, които работят и живеят в чужбина“ на Уницеф, 2014

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Борислава Гицова

Борислава Гицова е експерт „Деца и правосъдие – превенция на насилието” в Сдружение Институт по социални дейности и практики, член на Национална мрежа на децата. Координатор на международни проекти насочени към въвеждане на системен подход за превенция на насилието и защита на децата от всички форми на насилие, разработване на програми за работа с малки деца и тийнейджъри. Има дългогодишен опит в работата с деца, родители, професионално консултиране и супервизия на специалисти от подкрепящите професии.