Кои сте Вие в тази държава, за какви се мислите и над кого сте?

В продължение на над 6 месеца жители на цели квартали на столицата не са получавали на хартиен носител сметките си за вода. Това се случва по време на пандемична обстановка в страната. Така много домакинства, не малка част от които състоящи се от възрастни хора не знаят каква сума трябва да заплатят. Опитите да бъде потърсена официална информация за това кога ще се решат тези проблеми, остават без резултат… Стига се до телефонни разговори със служители, които обясняват на гражданите, че с куриерски фирми-доставчици на фактури, имат много задълбочени проблеми за много райони и поради подобни причини се съдят с тях. Няма възможност да се откачат от проблемните доставчици-куриери, защото били подписали железни договори. И така отново гражданите са потърпевши от това, че нямат сметки за вода.

 

В същото време враждебни служители от изграден цял отдел(кол център) ежедневно тормозят същите онези потребители, които не получават никакви сметки по пощата. Тук трябва да си зададем въпроса: „Как така се изисква някой да ходи да си плаща водата, когато не знае точно каква сума дължи?“. Получават се телефонни отговори, че неполучаването на хартиени фактури, не освобождава клиентите от задължението да си плащат в срок. Пълен абсурд! В допълнение се казва, че на касите на определена фирма за разплащания всеки може при поискване да получи и разбере колко дължи. Да, може би, но длъжен ли е всеки да използва услугите на тази фирма като си плаща чрез нея? Доколкото е известно – НЕ. А и не всеки би могъл да има такава възможност поради ред причини.

Това е най-основният проблем за момента, но както се досещате не липсват и други. Само една част от тях ще се опитам да засегна.

Поради липсата на ежемесечно посещение на инкасаторите (Защо трябва да плащаме на достатъчно инкасатори като може да не плащаме?), се правят изчисления на базата на предишно потребление, което в множество случаи е неточно. Това води до наложително посещение от страна на хората до офисите на „височайшите“, което понякога включва и чакане от по тридесет минути за дезинфекция. Когато стигнат най-накрая до обслужващия ги – започва едно обясняване, че това, което е начислено като потребление – реално не е изразходено. И така това е едно безкрайно ходене по мъките, за онези, които успея да отидат. Понякога дори върху надписаните сметки, се дължи и лихва за нещо, което не си използвал при неспазен срок за заплащане…

Нередности не липсват и сред възможностите за подаване на самоотчет, защото те се задават „отгоре“. Така стигаме до информацията и парадокса, че ако искаме да подаваме самоотчет, сме длъжни да се съобразяваме с работните дни на отдела, които отговаря за това и така да даваме самоотчет за повече от 31 дневни периоди, което не се нуждае от коментар!

Тук няма да подмина и идването на агресивни инкасатори в делнични, а дори и в почивни дни в часовия диапазон между 14:00 ч. и 16:00 ч. когато и малките деца знаят, че хората си почиват! Но не! Ако им се отправи забележка отговорът е: „Длъжни сме да си свършим работата!“.

За жилища, които не се обитават и в които не се използва вода, също се заплаща – дялово разпределение, защото от общия водомер е засечена вода, която няма на кой друг да бъде начислена. Някой ще каже: „Такъв е законът.“А аз питам: „Защо е такъв?“. До кога ще продължава това да бъдем длъжни да плащаме за нещо, което не сме използвали?

Не е ли всичко изброено една подигравка с потребителя в мекия смисъл на думата? Кога нещата в това отношение ще си дойдат на мястото? Дискриминация ли е живущите в един квартал да получават сметките си, а други не?  Може ли  да кажем, че не става въпрос за едно цялостно нарушение на човешките права, за което също институциите са в зимен сън?

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика