Кой има Вяра в БНТ?

35 години след ерата на Батето, генералните директори на Българска национална телевизия (БНТ), номинално обществена, а всъщност държавна, продължават да са си все батета – функция на Властта. Независимо дали ги назначава Първия, парламентарно мнозинство или формално ги избира Съветът за електронни медии (СЕМ). Независимо от концепции, програмни намерения, обществено признание. Всеки знае, че ако иска да спечели, трябва да си осигури подкрепата на управляващите, да има едно “да”, казано от премиера Бойко Борисов – независимо дали в гаража му в Банкя, свидетел на толкова исторически моменти от най-новата ни история, или след някой потен сет по тенис.

Гласуването за нов генерален директор на БНТ е насрочено за 23 август, седмица по-рано ще е ясно кои са допуснатите за изслушване от деветимата, подали документи: Стоил Рошкев, Теодор Ангелов, Сашо Йовков, Валерий Тодоров, Тома Иванов, Радослав Главчев, Иван Гарелов, Константин Каменаров и Емил Кошлуков. Последният разплиска за кратко говоренето около избора с огласения и потулен доскоро факт, че през последната година е бил програмен директор на телевизия АЛФА. (Бил е и в КаТеБейската телевизия на Цветан Василев TV7, но #КОЙ финансира сайта му “Хипотези” остана в сянка.)

Колко малко хора вълнува изборът за шеф на БНТ пролича именно по реакциите на тази новина, която конвенционалните медии не подеха. А би трябвало, защото това е медийна институция с годишен бюджет от 65.2 милиона лева и още милиони, които прибира от реклама и за които не се отчита на данъкоплатците.

Проблемът не е в това, че Кошлуков е пазил тази тайна като срамна болест – защото партийната телевизия на партия “Атака” е известна като руски хибридчик. Да не би ГЕРБ да се срамуват от лидера на партията Волен Сидеров, който им е коалиционен партньор… Проблемът дори не е и в това, че Гарелов е бил човек на Държавна сигурност или пък къде е дипломата на Кошлуков от колежа в Санта Барбара, САЩ, където демократичните сили го бяха изпратили. Свикнахме и с “калинките”, и с агентите на ДС. Свикнахме и с това уж независимите регулатори да са “смокинови листа” за партийно-властови ерекции. В тях са предимно хора, гарантирали мястото си с лоялност и послушание – ъгълът на пречупване определя нивото на издигане.
Това са все симптоми на една и съща срамна болест – болестта на не-свободното общество и на зависимите медии. Болестта на липсата на морал. Защото, ако в политиката няма място за морал, в медиите, които данъкоплатците издържат, той е задължителен.

И понеже често сравняваме БНТ и БНР с най-добрата обществена медия, която демократичният свят познава – британската BBC, то къде е нашият charter agreement, къде е контролният борд, към който гражданите могат да се оплакват от медията. Всъщност – няма нужда, дори и да се изобрети такъв, пак ще е от “наши хора”, които уж ще работят по правила, които са налични, но за чието спазване никой не следи.

И ако британците удължиха от 10 на 11 години срока на новия договор – същият този charter agreement, на база на който функционира BBC, за да не съвпада с парламентарните избори, то СЕМ удължи с година мандата на настоящия шеф на БНТ Вяра Анкова, за да не му се налага да взема тежки решения в междуцарствието на отиващо си правителство и идващо служебно. А ГЕРБ узакони нарушението като… промени закона за радио и телевизия и позволи на генералните директори на БНТ, БНР и БТА – трите медии на издръжка на данъкоплатците, да остават на поста си докато не бъдат избрани наследниците им. Дори и да са изтекли мандатите им, както беше в случая с Вяра Анкова. Последва задружно въздържане от страна на петимата членове на СЕМ да обявят процедура за избор на шеф на БНТ, отложена за “един по-устойчив и стабилен обществен момент”, по думите на бившата шефка на органа Мария Стоянова. Такъв се оказа краят на първите 100 дни на правителството.

За сравнение една година отне на британската обществена медия BBC и управляващите на Острова да изработят новия договор, който влезе в сила от 1 януари 2017 г., но от средата на декември м.г. беше публикуван от правителството с фокус върху бързо променящия се дигитален свят и мястото на BBС в него.

В България хвърляме боб кой ще бъде избран за шеф на БНТ – дали няма да остане настоящият директор Вяра Анкова, в случай че СЕМ не хареса никой от кандидатите и в името на… устойчивостта и стабилността. Който и да е, това няма да промени съществено начина, по който работи една-медия-която-някои-наричат-обществена. Ако Анкова остане, каквито слухове упорито се разпръскват, тя ще си изкара на практика трети мандат – нищо, че по закон има право на два.

Общественият дебат по отношение на БНТ така и не се случва. Наличието на СЕМ е просто запис на разход от малко над 1.3 милиона лева в държавния бюджет. Има нужда както от неговото преосмисляне , така и от начина, по който функционира БНТ и какво искаме като граждани, потребители на информационните й услуги и в крайна сметка техни “възложители”. Например дейността на СЕМ да се ограничи до лицензите на радио- и телевизионните оператори, за да не се стига до самосезиране за скрити реклами в предаването “На кафе” на Гала, но не и че хазартни игри се рекламират струйно и буйно преди 22 часа и на никого това не прави впечатление.

В последната си книга “Мир на страха ни” известният кинотворец и писател Георги Мишев споделя: “… Мислех, че Задкулисието е метафора, докато не се сблъсках с реалния му призрак по време на депутатските културни комисии. Предстоеше избиране на генерален директор на Националната телевизия. По незнаен път в синята група се появи името на Огнян Сапарев. Брат му беше син депутат от Пловдив… Незнайно обаче по какви пътища на Задкулисието името му бе предложено на нашата група. Не бяхме доволни от изложената програма като генерален директор, отложихме разговорите, за да търсим друг кандидат, но отново дойде нареждането — той ще е и никой друг!

Избрахме го, дори и с гласове от другите групи. Скоро се разбра грехът ни — хаосът в телевизията продължи и зацикли, а след време, когато се разтвориха досиетата, се видя, че нашият кандидат е бил сътрудник на службите… Две години преди да бъде избрана Вяра Анкова, президентът Първанов казал: Тя ще е! За какво са били тогава кастингите, излагането на програми, концепции, пресконференции, преглеждането под лупа на дузина кандидати, когато накрая става ясно, че Анкова трябва да Е!”

Ако продължаваме в този дух, може да се каже, че сред деветимата кандидати се откроява една липса. Тази на Николай Бареков – неговият опит в телевизия е по-голям от техния.

Иначе ситуацията е като в балкантуристко заведение, в което и да няма клиенти, масите с порциите са “резерве” – за “наши хора”. Болестта е срамна, факт. Защото никой не го е срам.

Фотоколажът е на Фрогнюз

Avatar

Емилия Милчева

Емилия Милчева е завършила журналистика във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Свети Климент Охридски" през 1988 г. Професионалният й път като журналист включва вестник "Нов живот", БТА, вестник "Труд", вестник "Класа", Градски вестник, Webcafe.bg, Ureport.bg