Кой се страхува от „социологията“?

от -
1 811

През последните години все по-често различни политици си позволяват да демонстрират пренебрежение към социологията. Пионер в това отношение е Иван Костов, който през 1997 г. споделя: „На социолози и врачки не вярвам“, а през 2004 г. направо заклеймява: „Социологическите прогнози са несериозни“. През 2009 г. Бойко Борисов роди шлагера: [Не ми трябват социолози…] „Като ходя по улицата – това е моята социология“, а две години по-късно Георги Първанов гордо заяви: „Аз съм най-голямото опровержение на социологията“. През 2011 г. Волен Сидеров призовава за „ревизия на социологическите агенции“, защото са се превърнали в „бизнес структури“ и ги сравнява с „жрици на любовта“, но „жриците на любовта са по-достойни, защото си продават само тялото, а те си продават и душата“, а след края на изборите през 2014, когато се разбра, че Атака е прескочила изборната бариера, със задоволство обяви „Ще подканя социолозите да си изядат дипломите“. Освен от изброените по-горе пратийни лидери, мантрата „не вярвам на социолозите“ бива повтаряна непрекъснато от редица български политици: Валери Симеонов (2013), Мартин Захариев (2014), а Румен Петков (2014) дори се заканва от екрана, че в нощта на изборите [социолозите] „ще ги почна персонално, поименно“ – каквото и да означава това.

Всъщност, откакто в България се провеждат свободни и демократични избори, с наближаването на изборния ден, обикновено в медиите се появява един и същ въпрос в две модификации: „Ще познаят ли социолозите?“ и „Вярвате ли на социолозите?“. Конотацията и в двата случая обаче е негативна и на теория се разминава с добрата журналистическа практика и високите етични стандарти. В подкрепа на политиците и жълтия медиен тон, някои услужливи „политолози“ си позволяват да говорят за „картел“ на социолозите, макар че самите те всъщност са социолози по образование и би трябвало да осъзнават каква глупост изричат. Еманацията на неприязънта на политиците към социологическите изследвания доведе до това, че през 2013 г. Народното събрание закри Националния център за изучаване на общественото мнение, а Михаил Миков (председателна НС към онзи момент) заявава: „НЦИОМ няма място в парламента. Сега, когато има достатъчно социологически агенции, не е необходимо да има официозна такава“.

Новата стъпка, насочена към социологията, бе предприета на 20 април, когато на свое извънредно заседание Правната комисия към НС гласува на второ четене поправки в Изборния кодекс. Всъщност, в публично оповестения законопроект няма такъв параграф[1], а подобна точка отсъства и от доклада на правната комисия[2]. В медиите обаче водещата новина е: „Забрана за обявяването на социологически проучвания през цялата предизборна кампания, а не само 24 часа преди изборния ден… Предложението на Патриотичния фронт и ГЕРБ премина без дебати“. Христиан Митев, депутат от ПФ, аргументира внасянето на подобно предложение с неговата цел: българските граждани да не се осведомяват за процентно съотношение от изследвания с различни възложители, защото по този начин избирателят може да бъде заблуден. В своя защита той заявява: „Никой не забранява да се правят социологически проучвания, просто не трябва да се оповестяват публично“.

Именно последната реплика обаче е знакова: социологически проучваания ще има, но няма да се достъпни за широката публика. Казано иначе, политиците и анализаторите ще разполагат с предварителни оценки за евентуалния изход от едни предстоящи избори, но електоратът ще стои „на тъмно“, т.е. неинформиран. Именно тази реплика обаче изисква да поговорим за ролята на социологическите проучвания в изборния ден и за това кой се страхува от социологията – т.е. за кого е по-добре избирателите да бъдат неосведомени, вместо да правят информиран избор?

Съвсем безотговорно през последната половин година споменатите по-горе политици, „политолози“ и някои медии непрекъснато насаждат усещането, че последните парламентарни избори (Октомври 2014) се пример за провал на „социологията“. Това обаче говори професионална некомпетентност или лицемерна инсинуация. Дори един елементарен преглед на предизборните прогнози на някои от водещите социологически агенции показва, че всъщност всички те са свършили своята работа много добре, а в някои случаи дори отлично.

Предизборните проучвания се основават на един относително прост статистически закон, който гласи, че ако на случаен принцип подберем достатъчно на брой единици от дадена съвкупност, то така формираната извадка ще има относително същите характеристики като самата съвкупност. И докато представителността зависи именно от случайността на подбора, то „сходността“ се изчислява като математическа вероятност за стохастична грешка и зависи от големината на извадката (т.е. от броя подбрани единици). Ако направим случайна извадка от 1000 души, например, от които 50% казват, че биха гласували „ЗА“ определена партия или политик, това означава, че можем да очакваме резултат за тази партия или политик между 47% и 53%. Да, съществува такъв интервал, но за удобство на публиката резултатите от социологическите изследвания обикновено не се представят като интервали, а като конкретен относителен дял (в %) и максимална грешка (също в %). Грешката е най-голяма при 50%-ните дялове и намалява с увеличаването или намаляването на наблюдаваните разпределения (защото – опростено казано – нещата стават по-ясно изразени, независимо дали са по-малки или по-големи). Взимайки предвид факта, че обичайно електоралните изследвания в България се правят с извадки от 1000 души и че официално има към 6,5 млн. граждани с право на глас, размерът на грешката при гаранционна вероятност 95% (т.е. 95% вероятност прогнозата да съвпадне с вота) варира от 3,1% при 50% дялове до 1,35% при 5% и 95% дялове, както е показано на таблица 1.

Таблица 1. Размер на грешката при гаранционна вероятност 95% и съответни относителни дялове на отговорилите

50% 45% 40% 35% 30% 25% 20% 15% 10% 5%
3.1% 3.08% 3.04% 2.96% 2.84% 2.68% 2.48% 2.21% 1.86% 1.35%

Голямото предимство на съвременните социални комуникации е, че съществуват свободно достъпни архиви от данни, поддържани от ентусиасти. В този случай можем да вземем таблицата с проведените социологически изследвания в периода юли-октомври 2014 г. от Уикипедия[3]. На пръв поглед данните показват голямо разногласие, но това е, защото в таблицата са смесени тотални (т.е. дялове от всички отговорили) с валидни проценти (дялове на посочилите партия). Те, разбира се, лесно могат (и трябва) да бъдат уеднаквени и съответно преизчислени към валидни проценти, така че да съответстват на дяловете от фактически гласувалите (т.е. да са съпоставими с изборния резултат, обявен от ЦИК преди преразпределението на гласовете). В този момент веднага изпъква фактът, че социологическите агенции всъщност са „познали“!

Първият „анализаторски“ мит след изборите беше, че социолозите не са прогнозирали влизането на малките партии. Това обаче не е вярно! Много е интересно кого иска да „подхване“ Румен Петков, след като официално АБВ взима 4,2% от гласовете, а в своите последни прогнози от септември (т.е. месец преди изборите) агенциите предполагат резултат между 3,4% и 4,6% (виж табл. 2). При стандартно очаквана грешка от 1,3% – очевидно е, че всички са се справили, а Екзакта рисърч са отличници. Не е ясно и защо социолозите да си ядат дипломите (по Сидеров), след като Атака взима 4,5%, а агенциите прогнозират между 3,3% и 4,5%. В този случай Екзакта се справят най-зле, но все пак в рамките на грешката, докато отличниците са Медиана и АФИС. По отношение на ББЦ отлично се справят Сова-Харис, Галъп Интернешънъл, и Алфа рисърч, а по отношение на ПФ – Медиана. Факт е, че Патриотичният фронт е подценен в социологическите изследвания, а ББЦ е надценен. От гледна точка на общественото мнение и регистриране на предизборни нагласи обаче това е нормално, доколкото Патриотичният фронт е формация създадена буквално в последния момент преди изборите, чрез „преливане“ на ВМРО от ББЦ към НФСБ.

Таблица 2. Последни прогнози на някои социологически агенции за резултата на „малките партии“ на Избори за Народно събрание, 2014 г. и официален изборен резултат според протоколите на ЦИК

ПФ ББЦ Атака АБВ
Алфа Рисърч 4,2% 6,0% 3,9% 3,8%
АФИС 5,2% 6,7% 4,4% 4,6%
Галъп интернешънъл 4,4% 5,9% 4,0% 3,8%
Екзакта  рисърч 4,5% 7,0% 3,3% 4,0%
Медиана 7,1% 7,5% 4,5% 3,7%
Сова-Харис 4,8% 5,9% 3,5% 3,4%
ЦИК 7,3% 5,7% 4,5% 4,2%

По отношение на „големите партии“ социологическите агенции също свършват работата си добре. Екзакта и особено Сова-Харис (през август) надценяват ГЕРБ и отклонението в тяхната прогноза е прибизително два пъти по-голямо от стадартната грешка при получения дял от гласовете. Останалите агенции обаче от една страна са достатъчно близо в последните си оценки, а от друга страна – улавят тенденция на спад в подкрепата за ГЕРБ (Фиг.1). Като социолог, единственият извод, който мога да направя е: „Колеги, не правете теренна работа през август!“ – хората имат нужда от почивка, включително и от нас :-).

Фиг. 1. Прогнози на някои социологически агенции за резултата на партия ГЕРБ на Избори за Народно събрание, 2014 г. в периода юли-октомври 2014 г. и официален изборен резултат според протоколите на ЦИК.
Фиг. 1. Прогнози на някои социологически агенции за резултата на партия ГЕРБ на Избори за Народно събрание, 2014 г. в периода юли-октомври 2014 г. и официален изборен резултат според протоколите на ЦИК.

В медиите обичайно няколко агенции са обвинявани, че „обслужват“ БСП. Всъщност, в периода преди Изборите за Народно събрание през 2014 г., всички социологически прогнози надценяват евентуалния им изборен успех (Фиг. 2). От друга страна, с изключение на Сова-Харис, останалите прогнози улавят спада в подкрепата за БСП и в известен смисъл по-ниският изборен резултат би следвало да е очакван. Нещо повече, парламентарните избори от 2015 г. са първите, които доведоха до значимо разцепване на електората на БСП, в резултат от явяването на избори на АБВ (4,2%) и Движение 21 (1,2%), което несъмнено повлия възможността за по-прецизна прогноза.

Фиг. 2. Прогнози на някои социологически агенции за резултата на партия БСП на Избори за Народно събрание, 2014 г. в периода юли-октомври 2014 г. и официален изборен резултат според протоколите на ЦИК.
Фиг. 2. Прогнози на някои социологически агенции за резултата на партия БСП на Избори за Народно събрание, 2014 г. в периода юли-октомври 2014 г. и официален изборен резултат според протоколите на ЦИК.

Окончателните прогнози за ДПС също са много добри и дори най-занижената от тях е на практика в рамките на очакваната грешка за съответния относителен дял. Това, което прогнозите отчитат, е ясната тенденция на увеличена подкрепа през октомври спрямо юли (Фиг. 3). Ниските стойности през юли и август могат да се обяснят със сезонното отсъствие на традиционния за тази партия електорат, значителна част от който е ангажиран в секторите на селското стопанство и строителството и обикновено е извън страната в този период от годината. В този случай отново може да се каже: „Никакви теренни изследвания през юли и август!“ – ако искаме да постигнем релевантен обхват на електората на ДПС.

fig3

 

На практика най-голямо разминаване между данните на социологическите агенции – мислени като окончателни прогнози резултати и тенденция – се наблюдава по отношение на Реформаторския блок (Фиг. 4). Екзакта и Сова Харис прогнозират тенденция на спад. АФИС, Медиана и Алфа Рисърч прогнозират тенденция на растеж. Същевременно Галъп демонстрира един по-скоро твърд електорат. Въпреки това, на практика всички значително подценяват Реформаторския блок, и макар че АФИС, Екзакта и Медиана са близо до долната граница на грешката, може да се каже, че това е резултатът, който никой не е успял да прогнозира адекватно.

Фиг. 4. Прогнози на някои социологически агенции за резултата на партия РБ  на Избори за Народно събрание, 2014 г. в периода юли-октомври 2014 г. и официален изборен резултат според протоколите на ЦИК.
Фиг. 4. Прогнози на някои социологически агенции за резултата на партия РБ  на Избори за Народно събрание, 2014 г. в периода юли-октомври 2014 г. и официален изборен резултат според протоколите на ЦИК.

Вероятно именно заради този конкретен неуспех, Меглена Кунева също се включва с рязко изказване срещу социолозите, като заявява, че те „трябва да се оттеглят по време на предизборната кампания, за да не се превърнат в политически играчи” (2014). По този начин, де факто, г-жа Кунева се превръща в кръстник на последната инициатива на Патриотичния фронт обсъждана тук – забрана на социологическите агенции да публикуват резултати.

Всъщност е действително много лесно да си представим, че социологическите проучвания оказват влияние върху изборните резултати, които се опитват да прогнозират. Не може обаче изобщо с такава лекота да се каже как влияят. Да, сигурно някой остава в къщи и казва „моят кандидат няма шанс, така или иначе“, но пък друг остава в къщи и казва „е, той така или иначе ще спечели“. И обратно, друг се амбицира и казва: „Знам, че печелим, но искам да ги смачкаме!“ или „Знам, че няма шанс, но нека да покажем, че не харесваме останалите!“. И сами виждате за какво става дума, нали? Става дума за мотивация, която няма нищо общо със социологическите изследвания, а с личните психологически характеристики. Казано иначе – социологията служи на политиците и политическите анализатори, за да си измият ръцете при неуспех.

Какъв е ефектът от социологията и защо я има тогава? Просто е – електоралните изследвания са демократичен инструмент, който не позволява този или онзи да подмени волята на избирателите. Ако има изследвания – както на нагласите, така и екзитпол – не можеш необяснимо да спечелиш много гласове там, където никога не си печелил. Не можеш да занулиш бюлетините на опонента. Факт е, има много „измислени“ изследвания на общественото мнение, но това обикновено са „анкетките“, които българските медии си позволяват да правят онлайн на уеб страниците си. Те са непредставителни, непрофесионални и действително изкривяват реалността. Има разни маркетингови агенцийки и „институти“, които също използват некоректен инструментариум, но някак не е редно заради сухото да гори и мокрото.

Вместо да забранява социологическите изследвания, парламентът трябва да ги насърчи, защото така се повишава информираността на гражданите – т.е. знаят как се разпределят нагласите на останалите гласоподаватели и могат да вземат информирано решение за своя избор. А контролът на качеството може да се организира по един сравнително лесен начин. Към ЦИК може да се сформира етичен социологически борд или комисия (името няма значение), в който да влязат утвърдени академични изследователи (различни от регистрираните за изборите агенции) и който ще трябва да разрешава и впоследствие проверява дали са спазени необходимите професионални стандарти. Такива бордове има в редица либерални демокрации и никой не се е оплакал, че спират работата му. Напротив, те са гаранция за качеството и достоверността на данните. Това би било професионалното решение на въпроса с „менте-социолозите“. Останалото е политическа партизанщина, която поражда съмнения за подготвяне на контролиран вот. Или обикновена идиотия, породена от некомпетентност – защото електоралната социология не е „хвърляне на боб“, а прецизен научен метод за оценка на вероятности.

[1] http://parliament.bg/bills/43/653-03-24.pdf

[2] http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/reports/ID/6114

[3]https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(2014)

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ