Комерсия и сексизъм при „Happy“ и Рахал, полови стереотипи владеят и елита

от -
12
Обективирането на жените е нещо, което съществува дори в рекламите на сандвичи

В правото има такава презумпция: когато тормозиш някого психически чрез слово и образ, то това е предпоставка за физически тормоз. От hate speech се стига до hate crime, един вид. Дали сексизмът е слово на омраза, ще трябва да прецените сами.

Ефикасният начин за справяне с психологическия тормоз над жени, са законите срещу проявлението му. След провала на Истанбулската конвенция предлагаща ефикасна превенция на  насилието срещу жени, дори  българският парламент вече се отвори  за дебат по темата и се готви за закон срещу домашното насилие. Нека обаче си помогнем за по-чувствителни изводи като проследим хронологичната връзка между случайни събития от тези дни.

Масовата верига за вкусно и бързо хранене  „Happy“ слага на оживен булевард в столичния комплекс Люлин билборд. На него се вижда красива жена, която държи в ръка сочна тиква. Надписът на билборда гласи „ Ти’к’ва печена„/си/

 

Изкусително и двумислено. Прияжда ти се тиква, възбуждащо действат и сочните, полуотворени устни на хубавицата. Идеята на криейтив компанията е проста, а брандът  на веригата дава добри „резултати“. Сезонните плодове, разиграни като езикови закачки се кипрят дори по калканите на блоковете в Люлин. Последният хит с тиквата е бил предшестван от ягодова закачка. Текстът гласял  „Я’го’да /й/. Тогава никой не обърнал внимание. Жените замълчали претръпнали.

Когато написах по повод печената тиква в социалните мрежи, че веригата Happy предлага на семейните двойки хранещи се в несъмнено приятните му заведения, гол сексизъм,  много мъже се възпалиха.

„Маргинализирана тетка оплаква клетите хубави жени в България, че са хубави. Готова е да спретне една революция и да ги освободи от оковите на тяхната хубост! И ще забрани шегите и каламбурите, защото не съответстват на правилната линия на свободата на словото. Изперкалите левичари са много смешно“, написа един „приятел“ във фейсбук. Любопитен детайл е,че мъжката възбуда срещу позицията ми не беше оставила на мира и през нощта юзърите. Около 50 поста бяха оставени на стената ми. Един от друг по-сочни в изобретателността си да ме хулят и низвергват.

                      Какво е сексизъм и защо толкова древни са корените му?

През септември 2008 Европейският парламент прие с мнозинство доклада на шведката Ева-Брит Свенсон (евросоциалист), за премахване на сексистките стереотипи в рекламата. Докладът настоява за премахването от учебници, играчки и телевизионни игри, Интернет, ТВ реклами на послания, които изразяват полови стереотипи и не зачитат човешкото достойнство.

Сервитьорите от „Happу” носят на униформите си избродирано логото на УНИЦЕФ. Презумпцията е, че билбордовете с печената тиква и ягодата не смущават атмосферата и добрия апетит, малките момиченца трябва да свикват от детството си с две неща. Че жената е за секс. И че ако е хубава, ще я търсят масово. Как този стереотип е поредно тиражиран от Башар Рахал в неговия видеоклип за университетската телевизия „Алма Матер“, ще стане дума по-нататък. Въпросът, който ни занимава сега, е: защо жените търпят обиждащи достойнството им реклами, от една страна. От друга, защо мъжете предлагат такива реклами. Само заради прогнозираният ефект на печалба и лесна интимна връзка? Най-вероятно, да. А и защото липсва всякаква легитимна осъдителна реакция* за „тиквата“, ако тя, както е в случая, демонстрира агресивно пренебрежение към чувствителността на малките посетителки на столична хранителна верига. Един от моите критици написа: „ Убивате хумора и свободното изразяване с нелогични консервативни възгледи… Този билборд не е сексистски, а хумористичен!“.

Сексизъм в езика, визията, рекламата е проява на полово неравенство. Форсирано от такава „находчива“ реклама каквато е тази на Happy той влияе и на подсъзнанието. Защото е закодиран от хилядите реклами, на които всекидневно ставаме свидетели. Друг вид  сексизъм се проявява като игнориране или пренебрежение на жените  в определени дефиниции или неодобрения. Малцина биват осъждани, че нараняват психически или материално жените. Впрочем, както казват познавачи,  от самото създаване на Хепи,  брандът се асоциира с „традиционна представа за женственост“. Тя определено е унизителна и съдържа осезаеми елементи на сексизъм. Жените като сексуален обект са ключов елемент от маркетинговата стратегия на бранда. Това личи от неизменните къси поли на келнерките до снимките на заинтригувани жени над писоарите в мъжката тоалетна. Не е изключено и това да е сред причините той да е измежду най-сполучливите брандове в България.

                         Защо Башар Рахал заложи на секса?

Клипът „Как се става известен“ на злощастната телевизия „Алма Матер“ заложи тъкмо на това. Да покаже задните части на една жена. Замисълът и тук е съвършено прост: той насърчава стереотипните роли на мъжете и жените, като нормализира сексисткото послание. Башар и компания вероятно не знаят, че Агенцията за стандарти в рекламите в Обединеното кралство  ще бъдат подложени на строга регулация тъкмо поради неуместната и нараняваща женското достойнство масова сексизация на рекламата на публичните места!В новите стандарти, които изготвя регулаторът, се предвижда включително ограничаване на образите, които показват мъжете като непохватни в най-простите домакински задачи или жените като принудени да чистят след тях. Зад такава „роля“ стоят векове дискриминация на жената. Стой си вкъщи, раждай деца, подчинявай се на мъжа.

 

Башар Рахал е на светлинни години от процесите на западния свят. Например, едва ли е чувал, че тазгодишното издание на „Мис Америка“ ще се запомни с премахването на кръга за дефиле на претендентките по бански. Мотивите на организаторите бяха, че физическите качества вече няма да бъдат водещи при оценяването на момичетата.
Или пък, че две от най-старите аукционни къщи в света обявиха, че се отказват от практиката да използват само момичета и жени, позиращи до произведения на изкуството, предлагани на търг. Защо ли? Фондацията „Томпсън Ройтерс“ призна „ сексизмът не помага за продажбите“. Доста късно може би „там“. Тук още не се знае..

Специалният брой с бански костюми на американското списание Sports Illustrated се опита да намери нов подход към съдържанието му. Това е най-популярният брой за годината заради полуголите и понякога чисто голи снимки на известни модели и спортистки. Но тази година той излиза насред продължаващите разкрития за сексуално посегателство над момичета и жени, олицетворени от движението #MeToo.

Между другото, заради историята със Скрипал, който бе отровен, думата „токсичен“ стана дума на годината. От нея обаче произтече и  комбинацията „токсично мъжкарство“. Сещате ли се защо?Заради движението #MeToo срещу сексуалните посегателства на видни продуценти и актоьори, поставящи жената в унизителна ситуация.Към това мога да прибавя, че в САЩ допълнително се нажежиха страстите около предлагането и избирането на Брет Кавано за нов член на Върховния съд на САЩ.

 А депутатите у нас?А моделите на поведение? А езика?

Дебатът в парламента за законопроекта срещу домашното насилие  е изчерпателна илюстрация за свръх ограничената мъжка чувствителност и престава за женското равноправие.

Вежди Рашидов напомни, за много случаи на бити мъже, старци. Какво говорите тук жените, та жените. Ама вие не хвърляйте пепелници по мъжете, всички сме равнопоставени“, закани се той на абстрактните жени, дръзнали да си потърсят правата през закон, защитаващ тяхната чест и достойнство. Друг депутат от БСП обобщи:“ Под завивките взаимоотношенията се изглаждат“. Да припомня, че навремето народният представител Кирил Добрев беше коментирал хипотезата жена да стане лидер на БСП  с думите „Аз жените ги предпочитам за други работи“.

Като се започне от свърхсексуализираното балканско общество, където се псува вулгарно и публично, и се стигне до езика тъкмо на мъжката политическа класа в парламента, става ясно едно. В посткомунистическа България жените са обект на постоянен сексизъм, твърдят социолози и психолози.

Искате ли още примери? Ето и по-драстични, и по-маловажни:

В парламентарен дебат вицепремиер и министър на вътрешните работи си позволява да намеси „дъщерите“ на опонента: няма нужда да добавя експлицитно циничен оттенък, но това е един непристоен прийом с двусмислено послание на подсъзнателно равнище. Да се чудим ли тогава, че в интернет форуми прочетохме например оригиналното предложение, жените и дъщерите на гласували с „не“ в референдума да станели проститутки. Не, вътрешният министър не е пряко виновен за такъв коментар, но в по-широк смисъл публичните фигури създават моделите и допринасят за дискриминационните отношения. Голяма част от масовото поведение на този елит е на ръба на мизогинията.  Защото съпругите и дъщеритене могат да бъдат вплитани като аргументи в какъвто и да е дебат! Те не са само дъщери и съпруги, а преди всичко самостоятелни личности. Не са  функции на мъжа в ролята им на дъщери и съпруги. Самостоятелни, независими, равноправни на мъжа човешки същества, които никой няма право да инструментализира.

Наскоро авторитетното радио Дарик[1] разпространи коментар по повода за сексизма у нас.

Мъжете налагат моделите и те са мъжки тези преобладаващи обществени модели, силови.Бодигардове, каратисти, борци, мутри, охранители, това са героите на българския преход. Мъжкото начало. Къде е тук жената? Изтласкана безгласна буква, сведена до „обект“. Продължава мъжкото говорене, мъжката лексика, мъжките модели на поведение и решения на въпросите.

Невежеството стига дотам някои да смятат феминизма за продукт на социализма, толкова липсва информация и интерес към всичко, свързано с равноправието между половете. Жените мълчат, преглъщат, поглъщат обиди, унижения, нежелани аванси, по-открити и по-скрити форми на насилие, това е видно с просто око.

Един въпрос дотук остава категорично необходим.

След като сексизмът, половите стереотипи, погазващи женската чест и достойнство са част от моделите традиционно предавани от старото поколение на младото поколение момчета; след като публичната среда не ги санкционира, а напротив, в името на комерсиалната печалба ги насърчава; при положение,че управляващите елити сами не излъчват нова етика в мъжко-женските отношения, а законите срещу психическия тормоз, често прерастващ във физически, са слаби и непрактикувани в съдебната практика, то не е ли време да се сложи край на това.

*За билборда на Happy са сезирани кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова; УНИЦЕФ-България, Комисия за защита от дискриминация. Уверенията на институциите са,че сигналът е „процедиран“. От Столична община уверяват, чe са изпратили писмо до ОЕСУТ – експертен съвет, който отговаря за разрешителните при общината и до мениджмънта на Happy.

 

 

[1] https://dariknews.bg/novini/komentar/skandalniqt-bylgarski-seksizym-1034072