След 9 септември комунистическите тайни служби смятат протестантските пастори за агенти на чужди разузнавания, а миряните за проводници на западно влияние

от -
151
Протести и молитвени шествия организираха християните от протестантските и евангелистките църкви в София и няколко града в страната. Към тях се присъединиха и католиците. Те са недоволни от предложените промени в Закона за вероизповеданията, които въвеждат ограничения за финансирането на църквите, проповядването и разкриването на религиозни училища и университети

Протест срещу преминалите на първо четене Законопроекти за вероизповедание се проведе в неделя, 11 ноември. Представители на протестантските църкви заявиха категоричното си несъгласие с общия дух на двата законопроекта – на ГЕРБ, БСП и ДПС, както и на Обединени патриоти. Оценката на деноминациите е,че това е безпрецедентна намеса на държавата в църковния живот.

Пастор Ангел Кънев от протестантската църква „Правда, мир, радост“ в Бургас:

“Не сме съгласни с тези законопроекти! Те отразяват интересите на вносителите, а не нашата воля! Протестантските църкви съществуват повече от 100 години в България, ние сме носители на морални послания. Ако бъдат приети тези законопроекти, ще се отвори ниша за действия на тъмно от страна на  заинтересовани фундаменалистки движения! Намесата на държавата във вероизповеданието е абсолютно недопустимо и това ще доведе само до отрицателен ефект и преследвания на хора. Протестантите неведнъж сме били преследвани за убежденията си!

                                                 Комисия по досиета

Документалният сборник „Държавна сигурност и вероизповеданията” – част ІІІ – „Протестантска църква и религиозни секти” е издание от поредицата „Из архивите на ДС”. Съставен е изцяло от документи, съхранявани в Централизирания архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Държавна сигурност и вероизповеданията е тема, около която винаги ще има дискусия в общественото пространство и която ще провокира изследователите да търсят нови, неизвестни до този момент факти, с които да бъде обогатено близкото историческо минало, свързано с духовния живот в България в периода 1944-1991 г.[1]

Всички вероизповедания и секти от една страна и държавната власт в Народна република България от друга, имат свои особени взаимоотношения, които се формират на базата на конституциите от 1947 г. и 1971 г., на Закона за изповеданията[2] от 1949 г. и от влиянието на Държавна сигурност. Основният посредник и свързващ елемент във взаимоотношенията между религиозните общности и държавата е Дирекцията по изповеданията, която в различни моменти от разглеждания период преминава от Министерство на външните работи към Министерски съвет и обратно, в зависимост от ролята, която трябва да изиграе в решаването на даден въпрос. Разбира се, тези взаимоотношения са добре следени от Държавна сигурност, която в повечето случаи се оказва на точното място и време.

При подредбата на документите е използван тематично хронологическият подход. Тематично те са обособени в две глави, като всяка една е разделена на няколко подтеми. Първата глава от сборника включва общи документи, отнасящи се за протестантските деноминации, „Славянска мисия”, „Мисия за евангелизиране на комунистическите страни”, „Божия църква”, „Адвентисти от седмия ден”, „Адвентисти-реформатори”, „Баптисти”, „Конгрешани”, „Методисти”, „Петдесятна църква” и „Тинчевисти”.

Втората глава от сборника включва документи, отнасящи се за различните секти и религиозни деноминации като: „Бяло братство – Дъновисти”, „Устабашев”, „Библията говори”, ИСКОН, „Йеховисти”, „Роза-кръст”, „Мормони” и други.

Напълно логично след 9 септември 1944 г. на евангелските деноминации започва да се гледа като на проводници на западното влияние, а на пасторите и миряните като агенти на чужди разузнавания. Така в доклад за извършената работа по евангелски секти от август 1946 г. се споменава, че Американското разузнаване в България отдава голямо значение на евангелските деноминации. „Американското разузнаване използва в разузнавателната си служба евангелските деноминации по следния начин: за усилена пропаганда всред евангелистите на американизма, провеждана най-старателно, редовно от пасторите на тези църкви, които са реакционно настроени спрямо отечественофронтовската власт и по-специално спрямо комунистите. Пастирите, които в мнозинството си са английски и американски възпитаници и привърженици невинно, а някои и много злостно говорят в религиозните си беседи за борба против неверниците, за борба против тези, които властват с насилие, кръв, терор и носят нещастие и мрак. В проповедите пастирите обявяват кръстоносен поход против социализма, обединявайки всичко реакционно на религиозна основа.” Отчита се, че идейно и ръководно евангелските деноминации, до скоро са били под германски борд на управление, след което официално преминават под американски. С това цялото им съществуване и дейност е в ръцете на американското разузнаване. В доклада се акцентира, че службата (Държавна сигурност) се е добрала до положителни сведения, че всички пастори и отделни ръководители на „американските секти” са ревностни агенти на американското разузнаване, проводници на американската пропаганда сред евангелистите и „отлични събирачи на сведения от различно естество”. От проучванията и наблюденията е ясно, че американското разузнаване обръща сериозно внимание на младежките организации, от които евентуално могат да бъдат вербувани техните бъдещи агенти. Преценката на оперативния работник, отговарящ за евангелските секти е, че секторът не е добре разработен. Сътрудниците, които Държавна сигурност има, са много малко и слаби. Агентурно-оперативната работа е отчетена като слаба. От извършените наблюдения и придобитите впечатления оперативният работник предлага комплекс от мероприятия по бъдещата работа. Да бъде командировано служебно лице в министерството на външните работи и изповеданията, което да следи отблизо административно-политическия развой на евангелските деноминации; да се вербуват сътрудници – пастори; да се централизира работата по тази линия в страната и да се оказва помощ. Да се вземат мерки за ограничаване на разложителната дейност и пропаганда, което може да стане с неотпускане на хартия за отпечатване на религиозните им „отрепки”; ограничаване на пътуванията; по-сериозна цензура на в. „Зорница”; ограничаване на неделните училища.

В информационна сводка от май 1948 г. се споменава, че пропагандата от страна на евангелистите се води по един фин начин. Чуждото разузнаване, респективно англо-американското, използва по всякакъв начин евангелските мисионери и пастори в изграждането на шпионски мрежи във военния, политическия и културни отрасли в страните, където е разпространен евангелизма.

При положение, че нееднократно в документите на Държавна сигурност е загатвано за „шпионската и пропагандна дейност” на пасторите, изглежда напълно нормално да се започне настъпателна работа срещу тях. В предложение за реализация на разработката на евангелските пастори, уличени в провеждане на валутно-доларова афера и противонародна шпионска дейност, от 20 юли 1948 г. се предвижда да бъдат задържани пастори, влизащи във Върховния съвет на евангелистите, които са развивали противонародна шпионска дейност, изразяваща се в даване на сведения на чужди мисии за военно, политическо и друго състояние на Народна република България. Задържани са петнадесет души пастори, които са обвинени в: „образуване на разузнавателна мрежа в полза на чужда държава”; „разпространяване на зловредни слухове и клевети”; „извършване на валутни спекулации”. В предложението за приключване на следствено дело от 5 януари 1949 г. се предвижда организирането на един централен публичен процес с участието на около двадесет души от ръководствата на сектите и състава на Върховния съвет на Обединените Евангелски църкви. Освен централният процес следва да бъдат организирани и четири процеса по линия на отделните секти, в които да бъдат разобличени и осъдени второстепенните деятели. Набелязани са лицата, които да бъдат включени в централния процес (Вж. Документ № 18 от сборника). С Присъда № 118 от 8 март 1949 г. срещу Евангелските пастори са наложени четири доживотни присъди; четири присъди по петнадесет години лишаване от свобода; три – на десет години и други с различна продължителност (Вж. Документ № 26 от DVD).

В справка за религиозната и вражеска дейност по линия на протестантското духовенство и секти от май 1955 г. е констатирано, че обектите, които са на разработка за активна религиозна дейност са: „фанатици в своите религиозни убеждения и водят религиозно-вражеска дейност и пропаганда против народната власт”. Отчита се, че агентурата, с която се разработват обектите, не се ползва с доверие пред тях, вследствие на което сътрудническият апарат по тази линия не е в състояние да осигури цялостна разработка и наблюдение. В документа е отчетено, че след 9 септември 1944 г. евангелските църкви възприемат открит курс на непримирима борба срещу народната власт. Ръководени и вдъхновявани от империалистическите разузнавания те създават църковна федерация „Обединена Евангелска цъква”, представляваща организиран антикомунистически блок за отпор на народната власт.

Важен момент в съществуването на протестантските църкви в страната е тяхната регистрация съгласно чл. 16 от закона за изповеданията, според който: „Централните ръководни органи на изповеданията са длъжни да се регистрират при Министерството на външните работи, а ръководните органи на местните поделения – при местните народни съвети, с поименно обозначение всички членове на същите ръководни органи”. Макар с няколкогодишно забавяне в края на 1962 г. Комитетът по църковните въпроси, съвместно с отдел „Народни съвети” при Министерски съвет, издава инструкция за регистрацията на протестантските секти и верската общност „Бяло братство” – дъновисти.

С окръжно до всички управления на МВР в страната от 18 януари 1963 г. се споменава за регистрацията на религиозни секти. С документа се информира, че Комитетът по изповеданията при Министерство на външните работи и отдел „Народни съвети” към Министерски съвет са излезли с окръжно, в което се дават указания за извършване на регистрация на религиозните секти. Предупреждава се, че са възможни опити за измама, а при установяване на такава своевременно да се вземат мерки. Чрез обяснителна записка относно окончателното провеждане на регистрацията на протестантските секти се дава информация за това как ще премине пререгистрацията. Упоменава се, че тези, които не са утвърдени, в бъдеше не могат да съществуват като църковни организации.

В справка от 1972-1973 г. за изпълнение на решенията на Секретариата на ЦК на БКП от 24 януари 1967 г., отнасящи се за по-нататъшното подобряване на работата за атеистическото възпитание на трудещите се и решенията на ръководството на МВР за организиране борбата срещу идеологическото проникване на противника, пресичане и компрометиране каналите и дейността на задграничните религиозни централи и организации работещи срещу Народна република България, са предприети мероприятия. Целта на тези мероприятия е да изяснят замислите, формите на работа, каналите за проникване и техните връзки в страната. В резултат на това са задържани, разследвани, разобличени чрез пресата и изгонени от страната мисионери, конфискувани са леките им коли и голямо количество различна религиозна литература, внесена по нелегален път. Наред с мероприятията по задграничните централи и мисионери са проведени и такива по техните връзки в страната. На по-активните духовници се провеждат мероприятия за компрометиране и дискредитиране пред вярващите, други са разобличавани в пресата, а трети предавани на съд или изселвани. За ограничаване и занижаване дейността на религията са обсъждани и провеждани съвместни мероприятия с градските комитети на комсомола, домът на атеиста, отдела за агитация и пропаганда при ЦК на БКП. Постигнати са някои добри резултати във вербовката на сътрудници от средите на висшето духовенство и ръководството на сектите. Независимо от постигнатите известни резултати в борбата срещу подривната враждебна дейност на „противника и неговите сподвижници в страната”, по линия на религиозните общности се отбелязва, че състоянието на работата не отговаря на изискванията. В тази връзка все още не се плануват и провеждат по-рестриктивни, настъпателни мероприятия, както в центъра, така и в окръзите за успешно проникване в централите на противника и разкриване на техните планове и замисли с оглед по-ефикасното пресичане на дейността им. Съществен недостатък в работата на Държавна сигурност е, че не всякога и своевременно се реагира на сигналите. На засилената дейност на църквите в страната и техните централи на Запад не се дава достатъчен отпор и ограничения, особено по линия на административните органи. В това отношение крайно недостатъчни са мерките провеждани от Комитета по религиозните въпроси. Народните съвети по места не се чувстват властимащи по отношение религиозната дейност. На религията като по-„особен въпрос” в много случай народните съвети изчакват инициативата отгоре. Счита се, че Комитетът по религиозните въпроси имащ за задача да провежда линията на партията и властта сред църквите, е единственият най-правилно ориентиран и компетентен орган по тези въпроси. Инициативата и помощта на този комитет в повечето случаи се изразява в изясняване на„накърнените интереси” на църквите или противодействия на мероприятия насочени към занижаване на религиозната дейност. Недостатъчно последователна и активна е идейно-политическата антирелигиозна и възпитателна работа на институтите и организациите, които следва да се занимават с този вид дейност. Не се изпълняват решенията на ЦК на БКП за атеистическо възпитание на трудещите се.

В доклад за по-характерни прояви сред религиозните секти на територията на Великотърновски окръг от 14 март 1979 г. се отбелязва, че „религиозната дейност и враждебните прояви по тази линия се намират в тясна връзка с провежданата идеологическа диверсия”. Споменава се, че по настояване на Държавна сигурност Окръжният народен съвет е отхвърлил регистрацията на секти, които въпреки това продължават да работят и развиват религиозна дейност. Като причина за разширяване на своята дейност се посочва: естествен прираст на вярващите; миграция на населението; привличане на нови членове, включително и такива със здравословни проблеми. „Характерна и пословична е тяхната упоритост и фанатизъм в привличането и налагането на убежденията си върху родственици. Тяхната тактика е борба до край за спечелването и фанатизирането на всеки близък и набелязан кандидат. Те работят върху малко хора, но действат упорито, индивидуално и групово с всички средства. По този начин членовете на сектите, макар и трудно, стават предимно цели семейства”. В доклада се отбелязва, че при „провеждането на религиозна дейност от сектите има елементи на престъпност и незаконност. Те се изразяват главно в това, че работят на конспиративна основа, събират средства, търсят, набавят, размножават и разпространяват инкриминирана литература.”. Информира се, че „религиозните секти в окръга под ръководството на пасторите и активистите подпомагани морално и материално от задграничните централи, активизират дейността си за спечелване съзнанието на още неукрепнали млади хора. Поддържат вредна психоза и създават смут”.

В доклад за извършена проверка при Окръжно управление на МВР – Бургас по линия на реакционно духовенство се констатира, че основното направление в стратегията на задграничните религиозни реакционни организации е провеждане на подривна идеологическа диверсия срещу Народна република България. Основна задача на „Световен съвет на църквите”; „Ватикана”; „Славянска религиозна мисия”; „Подмолен евангелизъм” и „Мисия за евангелизиране на комунистическите страни” е разширяване влиянието на религията сред народа с цел „тровене съзнанието им и отклоняване от борбата за социална справедливост и мир”.[4]

В справка за оперативната обстановка по линия на отдел 03, управление 06 – ДС от май 1982 г. се упоменава, че религиозните секти в България водят началото на своето съществуване в страната от края на ХIХ век. Основани са от западни религиозни централи, главно американски мисионери, като техни филиали с оглед оказване на политическо влияние в полза на западните страни. Сектите в Народна република България имат 161 молитвени домове, обслужвани от 150 пастори и проповедници и около 18000 вярващи. Признати от Закона за изповеданията и в положение на търпимост (нямат юридически права) са сектите: „Петдесятници”, „Адвентисти от седмия ден”, „Конгрешани”, „Баптисти”, „Методисти” и „Бяло братство” – дъновисти. Освен тях незаконно съществуват сектите „Адвентисти-реформатори”, „Свидетели на Йехова”, „Тинчевисти” и други, които са поставени извън закона и дейността им е забранена. Протестантските секти в страната са на самоиздръжка. Повечето от тях набират средствата си от дарения на вярващите по формата на „дискос”[5]. Само Адвентистите от седмия ден и Адвентистите-реформатори събират от вярващите „десятък”. Всички секти са добре обезпечени материално и имат големи приходи, които им дават възможност да изплащат добри възнаграждения на служителите си. Характерна за сектите е тяхната активна религиозна дейност и обработка за привличане на младежи за членове на различните религиозни общности. За тази цел осъвременяват и модернизират методите и формите на работа, като организират младежки служби за изучаване на библията, туристически излети, екскурзии и др. Отчетено е, че през последните години се забелязва активизиране на протестантските секти под влияние на западните реакционни религиозни централи като: „Славянска мисия”, „Мисия за евангелизиране на комунистическите страни”, „Международна федерация на свободните евангелски църкви”’ „Операция мобилизация” , „Йеховистки център – Бруклин” и др. Задграничните централи ползват възможностите на разширения международен туристически, културен обмен, като изпращат в страната техни емисари, големи количества религиозна и друга пропагандна литература, парични средства, покани за следване или гостуване в техни богословски институти и училища.

Отчет за изпълнение на съвместния план на Управление VІ – ДС с КГБ и другите братски органи за сигурност за 1983 г. се споменава, че продължава да се наблюдава все по-засилена дейност на задграничните религиозни централи за проникване, оказване на влияние и активизиране на религиозните общности в страната. За оказване на идеологическо въздействие върху български граждани се ползва международният туристически обмен, средствата за масова информация и др. Чрез тях под прикритието на религията се прокарват идеи, насочени към подбуждане на вярващите в страната към антиобществени прояви. Отправят се искания за свободно разпространение на религиозна литература, внасяна от Запад, за въвеждане на религиозно обучение в училищата и религиозни предавания по радиото и телевизията.

Освен документи за протестантските църкви в сборника място намират и чисто български, религиозно-философски течения като това на „Бяло братство – дъновисти”. След 9 септември 1944 г. Бялото братство –дъновисти продължава да води организационен живот, а Държавна сигурност отбелязва: „ Религиозната дейност на сектата се изразява в разпространяването на религиозна литература, концерти, привличане на нови членове и др. Общия брой на членовете на сектата не надминава 5000 души[8]. Натискът над бялото братство е най-осезаем през 1957 г., когато след утвърдено предложение на Главния прокурор на републиката е проведен обиск в помещенията, принадлежащи на дъновистите, както и в домовете на известни и активни техни представители в цялата страна. Целта на органите е да се изземе цялата инкриминирана литература и такава с автор Петър Дънов, да се изземат всички пишещи машини, циклостили и други използвани за размножаване на учението. В документ от 1958 г. се отбелязва, че дори след изземането на голяма част от литературата, все още има такава, която подлежи на конфискуване. Отчетено е, че сектата провежда официална религиозна и открита или прикрита вражеска дейност. Официалната религиозна дейност се изразява главно в изнасяне на беседи, разпространяване на „дъновистка” литература, изнасяне на концерти, организиране на излети. За откритата антинародна дейност се информира, че е вражеска пропаганда – предричане края на народната власт, започване на световна война и др.  В справка за проведената финансова ревизия се разбира, че тя е инициирана по предложение на Държавна сигурност. От изнесените факти от ревизията се предлага да се предадат на съд лица, имащи отношение към финансите на дъновистите, да се конфискуват недвижимите имоти, които са собственост на бялото братство, да се публикува в печата „престъпната дейност на ръководителите на сектата”, да се започне компрометиране на ръководството им. Въпреки оказвания натиск „Бялото братство – дъновисти” продължава да съществува и провежда свой религиозни събори. Пример за това е организиран събор през 1974 г. в околностите на гр. Айтос, въпреки забраната за неговото провеждане от страна на местните органи на държавната власт.

***

Използваните документи в сборника са от архива на Министерство на вътрешните работи (АКРДОПБГДСРСБНА – М) и от архива на Национална разузнавателна служба (АКРДОПБГДСРСБНА – Р). Документите от МВР са от фонд 1 – Секретариат, от фонд 2 – съхраняващ документи на Второ главно управление (контраразузнаване), от фонд 13 – документи на бившето III управление – ДС за борба с вътрешната контрареволюция, от фонд 22 – документи на VІ управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви в страната, както и литерни дела, разработки и документи от историческия архив от центъра и от областните дирекции. Документите от НРС (ПГУ-ДС) са от фонд 4 – литерни дела, водени по отчета на ПГУ-ДС, както и т. нар. неархивирани литерни дела[9].

Документите в сборника са 155 на брой, а включените в разширения електронен вариант (DVD) – са 248, като подборът е направен от над 490 архивни единици и от над 40 литерни дела, повечето от тях многотомни.

Списъкът на документите следва оригиналните им заглавия. Към всяко заглавие има кратка анотация и описание на исковите данни на документа. Когато няма дата върху документа, поставената в квадратни скоби датировка е съобразена със съседните документи или с други източници, отнасящи се до разглежданото историческо събитие.

В изпълнение изискванията на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в документите в които се съдържа информация за трети лица, тя е заличена.

Научно-справочният апарат на изданието включва: списък на срещаните съкращения и списък на използваните фондове и архивни единици.

 

КРДОПБГДСРСБНА

[1] В тази обширна тема могат се очертават няколко тематични кръга, които ще бъдат обособени в отделни документални сборници от поредицата „Из архива на ДС, а именно: „ДС и вероизповеданията – част І – Българска православна църква”; „ДС и вероизповеданията – част ІІ – Мюсюлманско изповедание и Католическа църква в България” и „ДС и вероизповеданията – част ІІІ – Протестантска църква и религиозни секти”.

[2] Действал до декември 2002 г., отменен от новия Закон за вероизповеданията.

[3] Международно общество за Кришна-съзнание от английски International Society for Krishna Consciousness

[4] АКРДОПБДСРСБНА – М, VI-Л-347, т. 10, л. 17-24

[5] Метално блюдо/поднос, което се използва в църква за освещаване на хляб по време на литургия или за събиране на парични подаяния от богомолци.

[6] АКРДОПБДСРСБНА – М, ф. 22, оп. 1, а. е. 169, л. 1-11

[7] АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф. 22, оп. 1а, а. е. 1534, л. 55-73

[8] В по-късен документ на Държавна сигурност бройката е коригирана на 3000 души.

[9] Това са дела водени по отчета на Първо главно управление на Държавна сигурност, които имат само регистрационен номер, но не и архивен номер.