Консервативните говорители в България трябва да измислят реторика, която да не е основана на хомофобия и расизъм

 

В изказването си пред конференцията “Политики срещу омразата. Картография на фашизоидните движения в България и Европа” доц.д-р Валентина Гееоргиева, активист, предлага за обсъждане 3 хипотези:

  • Историческа хипотеза – консерватизмът е бил винаги тук с нас
  • Втора хипотеза – Консервативната реакция не е „провокирана“ от действията на прогресистките движения, а поради липса на реални постижения в областта на човешките права
  • Третата хипотеза е за backlash, ответния удар или обратното движение на махалото – всяко действие поражда противодействие

Като активист през изминалата 2018 г. заедно с други колеги и активисти бяхме заети да противодействаме на една яростна консервативна вълна, която доведе до отхвърлянето на Истанбулската конвенция. Като изследовател и тогава, и сега се опитвам да проумявам как се породи и какво доведе до успеха на тази консервативна вълна. Последното е много амбициозна задача – да търся причините за нещо, което не е само частен проблем тук у нас, а е една глобална тенденция. В тази своя двойна функция на изследовател и активист, в усилието непрестанно да противодействам и да проумявам, и донякъде твърде самонадеяно ще ви предложа три хипотези за възникването на консервативната реакция в България.

През 2018 г. в България се формира един специфичен алианс на реакционни сили, който включва крайно десни национал-популистки политически сили, евангелистки религиозни общности и съпътстващи ги граждански организации, православната църква, главното мюфтийство, католическата църква и социалдемокрацията. Какво обединява национал-популистки партии с православната църква, а също и с лидерката на партията Столетница? Можем да предположим, че свързващото звено е един особен вид концепция за националната идентичност, основан на етнофилетизъм.  Етнофилетизъм наричаме вкореняването на националната идентичност в независима национална църква, нещо, което се появява още през Възраждането и с което Българската православна църква много се гордее. Изучаваме този принцип в учебниците по история като нещо много позитивно. Всъщност Константинополския събор от 1872 година налага схизма на Българската православна църква заради тази концепция за етнофилетизъм, заради свързването на нация и църква. Съвременните изследователи на религиозността в България се отнасят с особена предпазливост към появилите се още към 2008 г. тенденции към етнофилетизъм (Карамелска 2009).

Обяснението чрез религиозен национализъм, свързващ нацията с църквата (или етнофилетизъм) е ограничено, на първо място защото изключва други християнски деноминации (католическата, евангелските църкви). А в консервативния алианс участва и Мюфтийството. Това обяснение също така изважда от уравнението по правило атеистични политически крила като социалдемокрацията. Можем да предположим, че в такъв случай става дума за едно „щастливо“ съвпадение във времето на новия етнофилетизъм (както ориентировъчно можем да наречем съюза между АТАКА и БПЦ) с вътрешнопартийните битки за надмощие между лидера на ПЕС и лидерката на БСП. Опортюнистична сделка между няколко играчи в надпреварата за антисистемния вот?

Тук ще направя една вметка: всъщност атаките срещу Истанбулската конвенция, както и срещу Стратегията за детето, дойдоха от ВМРО и от един човек на ключова позиция – Александър Урумов. А той е представител не на православната, а на евангелска църква. Неправителствената организация „Общество и ценности“, които изиграха решаващата роля в засилването на настроенията срещу Истанбулската конвенция, също са свързани с евангелската църква. Така че хипотезата за новия етнофилетизъм трябва да бъде много детайлно аргументирана, за да обясни включването на нетрадиционни за България християнски деноминации, както и нехристиянски религиозни институции, както и социалдемокрацията, редом с национал-популистките партии в алианса на реакционните сили.

 

Един призрак броди по света – призракът на джендъра
Снимка: clubz

 

Дали става дума за опортюнистична сделка между политически сили, подкрепени от няколко религиозни институции? Аз смятам, че подобно обяснение е незадоволително. И недалновидно. Защото не вярвам, че алиансът на реакционните сили ще загуби въздействието си след отминаването на този „щастливо“ съвпаднал времеви момент, а именно изборите за Европейски парламент. Напротив, боя се, че въпросният хетерогенен реакционен консервативен алианс се е настанил трайно в сферата на ценностите и в полето на политическото. Позволявам си да изложа пред вас три други хипотези за силната консервативна идеологическа реакция. Колкото и смело да е това начинание, все пак си струва да проиграем възможностите.

И трите хипотези не поставят консервативната реакция като изолирано явление, вкоренено в някакви местни специфики. Не я разглеждат и като плод на геополитическо влияние от изток. Напротив, свързват появата на реакционния алианс в България със сродни процеси в САЩ и Западна Европа. Вероятно могат да се търсят паралели и на изток. Сигурно може много да се разсъждава за консерватизма на Путин. Но за краткост ще проиграя само хипотезите, развити в контекста на западните демокрации.

Ето кои са трите възможни тълкувания за появата и засилването на консервативната реакция:

Първата хипотеза е историческата – консерватизмът е бил винаги тук с нас. „Традиционните ценности“ са остатък от миналото, историческо наследство или актуализация на някакви отминали битки за ценности, които сме смятали за спечелени. „Каквито и битки да сме спечелили в миналото, тези победи не са завинаги,“ – това сподели колегата Алесандро Кастелано от Университета в Генова по повод на скорошните атаки на италианската Северна Лига, и в частност контролираното от тях Министерство на вътрешните работи, спрямо правата на жените. Според някои консервативната идеологическа реакция е ефект от незавършеното Просвещение. Или пък това са отново събудилите се гласове на отминала национална гордост, присъщи по-скоро на деветнадесетото столетие на изграждането на нациите, или пък на междувоенния период, но не и на съвременния свят. Или пък възраждане на фашизма.

Алтернативно дясното според тази интерпретация се разбира като гласове, които винаги са били тук, исторически наследени, но за тях досега сме били глухи, затворени в своите ехо-стаи от съмишленици с прогресивни убеждения. Съгласно тази интерпретация консервативната реакция не е изненада, тя не се е появила от нищото. Тя е била винаги тук с нас. Но е плод на нашата собствена недалновидност да я неглижираме, да я наричаме със странни имена (като пост-истина или фалшиви новини), или да я отпращаме назад в миналото, като вече разрешен проблем.

 

Транснационалните антиджендър движения в Европа и Латинска Америка създават неочаквани партньорства
илюстрация: Маргиналия

Конкретен пример за такава интерпретация на консервативната реакция е едно интервю на Джудит Бътлър, дадено скоро след изборната победа на Доналд Тръмп за френското онлайн издание Mediapart, от 29 декември 2016 г., превеждано и препечатвано в редица други издания. Една от причините за популярността на Тръмп е че в неговото силово говорене отекват „стари и нови форми на расизъм“, сексистки и патриархални ценности, от които американското общество съвсем не се е отърсило. Те са там и търсят своя отдушник от „тиранията“ на свръх-аза, като в ролята на „свръх-аза“ влизат всички прогресистки демократични движения на 19-20 век. Ще си позволя един цитат от интервюто на Джудит Бътлър:

 

„Тръмп „освобождава“ омразата към социалните движения и официалния дискурс, който заклеймява расизма – с Тръмп сме „свободни“ да мразим. Той се поставя в позицията на онзи, който се осмелява да предизвиква и да оцелява от публичното заклеймаване на расизма и сексизма. Също и неговите поддъжници биха искали да бъдат расисти без да се срамуват, което доведе до внезапното нарастване на престъпления от омраза по улиците и в обществения транспорт веднага след изборите. Хората бяха „освободени“ да изявят на воля своя расизъм. Как тогава да се освободим от Тръмп – „освободителя“?

Веднъж „освободена“ реваншистката вълна на омраза може много трудно да бъде овладяна. Тя е трансгресия, чиито последствия са непредвидими.

Втората хипотеза има по-малко общо със страстите и е свързана с конкретни национални конфигурации на противоборство между различни социални движения. Това е хипотезата за backlash, ответния удар или обратното движение на махалото – всяко действие поражда противодействие. Иначе казано, ако едно конкретно социално движение е било много силно, спечелило е някаква победа, после махалото се засилва обратно срещу него. Всяко действие поражда равно по сила и противоположно по посока противодействие, както гласи третият закон на Нютон. а конкретен пример тук може да ни послужи Manif pour Tous във Франция през 2013-2015 година – движение, което се противопоставя на легализирането на еднополовите бракове. Това е спонтанно възникналото движение, което в последствие се оказва организирано всъщност, изкарва на улиците на Франция, според различните оценки, между 70 000-500 000, до един или дори два милиона души в подкрепа на традиционната дефиниция на семейството. То е пряка реплика на закона Тoбира, който позволява брака за всички и затова пряката реплика на брака за всички е „протест за всички“ (буквален превод на Manif pour Tous). Тоест когато правителството на Франсоа Оланд успява да прокара закона на Кристиан Тубира, това поражда една много силна консервативна реакция – обратното движение на махалото, която е толкова силна, толкова организирана, в нея участват традиционни политически партии, че всъщност организациите на ЛГБТИ хората не успяват да ѝпротиводействат. Те не успяват да изкарат на улицата обратните един милион души.

Френски изследовател Етиен Пенго прави серия от дълбочинни интервюта с представители на ЛГБТИ организации, в които те споделят, че са се чувствали точно по същия начин, по който се чувствахме и ние около истерията с Истанбулската конвенция. Много от нас като зашлевени. И не знаехме откъде ние е дошъл този рязък шамар. Как се случи това? Френските активисти споделят:  “Ние бяхме неспособни да противодействаме, защото срещу нас беше една много организирана, стегната, стройна машина с политически маркетинг, с професионалисти. Правеше се както си трябва.” Така че всъщност има някаква неспособност на движението отдолу във Франция да противодейства на такива мощни организирани удари от страна на консервативните политически сили.

Тази теория за backlash, специално във френския контекст, е много оспорвана. Оспорвана е от една страна от самите представители на ЛГБТИ организациите от Франция, които казват “Този закон на нас не ни беше спуснат отгоре надолу, ние работихме дълго и продължително за него.“ В подкрепа на тяхното твърдение са и социологическите проучвания. По същото време проучванията показват, че мнозинството от французите подкрепят закона за еднополовите бракове. Впрочем идеологията на консервативната реакция има пред себе си една нелека задача – да измисли реторика, която да не е основана на хомофобия и расизъм, защото подобни изказвания не биха били приети във френското общество. Затова и тя приема фалшивия универсализъм на френския републикански модел.

И действително, хипотезата за спуснатия отгоре закон, който поражда естествена съпротива у масата французи, не е справедлива не само от гледна точка на обществените нагласи, но и от гледна точка на усилията на ЛГБТИ организациите. Този закон е някакъв вид успех, който не трябва да им се отрича.

Втората хипотеза за консервативната реакция – хипотезата за обратното движение на махалото – се оспорва също и от белгийския изследовател Давид Патернот. Той казва, че такова обяснение с обратното движение на махалото е опасно, защото предпоставя причинно-следствена връзка. А често такава липсва. Консервативната реакция не е „провокирана“ от действията на прогресистките движения. Тя може да се породи и при липса на реални постижения в областта на човешките права. Консервативната реакция не действа точно според третия закон на Нютон, за равно по сила и противоположно по посока противодействие. Консервативната реакция може да е прекомерно по сила, несъразмерно, яростно противодействие. Или пък да се отприщи без изобщо да е била „провокирана“, да реагира на някакви предпоставени „въображаеми“ или изкуствено създадени „заплахи“. И това е третата хипотеза – консервативната реакция не е провокирана. Тя е несъразмерно по мащаб действие, което поставя в неизгодна позиция или дори в риск правата и живота на някаква група хора, нарочена за „враг“.

Историята на феминисткото движение ни предоставя множество примери за такава несъразмерна или непровокирана консервативна реакция (третата хипотеза). Тук ще се позова на книгата на Сюзън Фалуди Ответен удар. Необявената война срещу американските жени. Съвсем набързо ще обобщя нейното изследване. Тя проследява някои основни теми в американските медии и популярна култура в конкретни времеви периоди и изтъква, че основните „заплахи“ срещу жените – като например недостигът на мъже, тиктакането на биологичния часовник, невъзможността да съчетаваш кариера и семейство, епидемията от безплодие – се концентрират в медийния дискурс в конкретни времеви периоди и най-често са последвани от изборна победа за републиканците. За съжаление нямам време да вляза в детайли в нейния много богат и широко документиран анализ, но е важно да отбележа че, според Фалуди, за да работи консервативната реакция, тя трябва да остане на нивото на популярната култура и медии, без да прекрачва границите на политическото. Влезе ли в полето на политическите битки и електорални противопоставяния, тя губи от силата на внушението. Това накратко е третата хипотеза за консервативната – целенасочен удар върху ценности и начини на живот на групи и общности, без този удар да е бил провокиран от някаква „победа“ от тяхна страна.

В заключение мога да кажа, че вероятно и трите хипотези за еднакво валидни и могат да се прилагат във  всеки конкретен случай, поотделно или в комбинация. Възможни са, разбира се, и други хипотези. При всички случаи улисани в желанието да проумяваме какво породи консервативната реакция, не бива да забравяме и да противодействаме. С този призив бих искала да завърша.

 

Цитирани източници:

  • Карамелска, Теодора. 2009. “Нагласите към религията в България според европейско изследване на ценностите.” Християнсто и култура (39) 4 pp.28-35.
  • David Paternotte, « Genre » en péril, Espace de libertés | Mars 2019 (n° 477), https://www.laicite.be/magazine-article/%E2%80%89genre%E2%80%89-en-peril/?fbclid=IwAR3yAamtQhPGRhY8FIV5uedUNrSA4C6uMBhHwmKiyxIN0fy3XkFAIqnpYok
  • Политики на пост-истината или фашизъм: как да си обясним феномена Тръмп? Интервю с Джудит Бътлър, 1/08/2017, https://dversia.net/1916/post-truth-politics-trump-fascism/
  • Faludi, Susan. Backlash. The Undeclared War on American Women. Broadway Books, 2006 (1996).
  • Pingaud, Etienne. “The Anti-discrimination Activism in a Backlash Context: A Panorama of the French Situation”, Chapter 7 in: Citizens’ Activism and Solidarity Movements. Contending with populism Edited by Birte Siim, Anna Krasteva and Aino Saarinen. Palgrave, 2019.

 

Avatar

Валентина Георгиева

Доц. доц. д-р Валентина Георгиева, е културолог, преподавател в катедра „История и теория на културата“ в СУ). Тя е автор на книгата „Протестните множества – съпротива или път към промяната“.