Консерваторът Иван Стамболов-Сула иска да се придържаме към традицията, добре ли е това?

от -
778
Мултикултурализъм е понятие, с което се описват общества, в които съжителстват много на брой различни култури без една от тях да е преобладаваща Снимка: уикипедия

В спретната Клисура наскоро имало честване. На него поканили софийски гости. Завели ги в Костницата. Те били шокирани от подредените черепи и белезите от ятагана. Повечето били на жени, старци и деца. Местните патриоти-консерватори се провикнали“А някои казват,че имало Османско присъствие, а не робство!“

След посещението в Костницата  устроили малко тържество. В речите си  първенците на града изтъкнали: „Ако героична Клисура днес е красива, чиста и подредена, тя е такава защото тука няма нито един турчин, или циганин!“

             Либерализъм v/s консерватизъм-плюсове и минуси

В публичното пространство от години все повече се заявяват автори с подчертано патриотичен дискурс, преливащ в „нов“ консерватизъм. Един от тях е несъмнено талантливият публицист и писател Иван Стамболов – Сула.  Неговите статии са особено ярки, ерудирани с прост и ясен адресат: либералните демократи в България. Сула е доброжелателно критичен към тях. Бащински ги потупва по рамото и съветва – накъде момчета и момичета сте тръгнали. Особено предизвикателен е последния му текст, препубликуван от авторитетния сайт „Консерваторъ“.[1]Той е написан  по повод нестихналия дебат за Конвенцията на Съвета на Европа срещу домашното насилие и решението на Конституционния съд, заключаващ противоконституционността на документа, по-известен като „Истанбулската конвенция“.  След ехидните въпроси към защитниците на Конвенцията ,уличаващи ги в различни обществени, нравствени и интелектуални недоимъци, Сула резюмира двата профила на спорещите страни:“ Единият възглед/либералният – б.а/ е прогресистки и приема, че либералната демокрация е бъдещето на човечеството и че мисията на по-развитите страни, включително и бившите колонизатори, а може би и начело с тях, е да изнасят парламентаризъм и да учат другите народи на плурализъм и многопартийност, на ценности и законност, за да станат като тях, да изградят

Другият възглед/консервативният – б.а/ е по-скептичен и според него историята е циклична, в нея се редуват подеми и падения за всички късно, е да се придържаме към традициите си, а пък те живеят в народностното ни чувство и националната ни култура. Мултикултурализмът размива културите, обезценява ги, откъсва ги от хората и ги убива. Стремежът на всяка цена да се поставят на критика ценностите на предците и да се ревизират, оставя обществата без ценности“.

Да видим сега какво ни казва народностното ни чувство и националната ни култура. Адекватна илюстрация е Клисура, Костницата, речите на местните първенци.

Традиция от десетилетия наред е да отбелязваме 3 март и Освобождението на България. В паметни градчета Копривщица, Панагюрище, Клисура се правят възстановки. Децата се възхищават на юначни българи, засукали мустаци и въртещи саби срещу бутафорния, но видимо кръвожаден башибозук. Ездачи –имитатори на априлските въстаници  яздят докарани от нейде охранени коне, а копитата  чаткат по светналите от чистота калдъръми. Поантата е масовите екскурзии – поклонения до Оборище. Оборище е светиня на българския парламентаризъм.

Нека да погледнем на събитието през очите на консервативния Иван Стамболов – Сула. Очевидно е, че според здравия патриотизъм, младите хора трябва да се възпитават в почит към паметта на загиналите за Свободата на България. Това означава, че българите, българчетата, българските жени, майки, стари и млади, преди всичко трябва да помнят жертвите. Да засукват с млякото си традицията да мразим поробителите – турци, а от петте века робство да извличаме патриотични дивиденти когато и както можем. Примерът с клисурската администрация е достатъчно убедителен: балканския градец е етнически „чист“, в него няма турци. Добавените цигани гарантират ефикасно въздействие на  посланието.

Сега се опитайте да погледнете на Трети март и Костницата през очите на либералния гражданин на България. Той непременно ще ви каже, че, да, болката на клисурци  е дълбока и искрена, но тя е и безсмислена. Да се живее с омразите и болките на онова време, почти 150 години по-късно, е пример за пълна неспособност за приспособяване към реалностите на света, в който живеем. Мястото на детските черепи и старческите кости е в земята, а не на показ! В либералните общества вместо това издигат в ценност щастието, свободното време, клубния живот, хобитата.

Има разлика, нали!

По-нататък. Какво внушава  консерваторът Иван Стамболов – Сула и с думите:“Стремежът на всяка цена да се поставят на критика ценностите на предците и да се ревизират, оставят обществото без ценности“. Дали наистина е така? Дали наистина либерално мислещите  опаковат света в една внесена и непригодна към домашните нрави  европейскост, като с това го лишават младите поколения от възпитателен ресурс за „българщината“?Кое е по- добре:обществото да практикува равенството на половете и да се застъпват за човешките права, или да сегрегираш по цвят на кожата и сексуална ориентация? В ранните 90 години, следкомунистическите мишени бяха влизащите бурно в секти, в нетрадиционни вероизповедания млади хора. Консервативната БПЦ ревнуваше атрактивните „американски“ евангелисти, „нахлулили“ в София,Бургас, Велико Търново. Светият Синод виждаше намаляващите енориаши,консерваторите в парламента-също. Вместо обаче като църквите от Лютеранска Европа които, за да да запазят числеността си предлагат например църковна служба със спагети, веднага след литургията, БПЦ си остана вкаменено величествена. В либералния свят казват “Църквата е като социалната система: тя е на ваше разположение, ако имате нужда от нея“. Консервативните депутати в Народното събрание гласуваха специален член в закона за вероизповедание, за да отпъди нашественика. Духовното необгрижване на младите е факт и до днес.

Всъщност, каква е концепцията на „new консерваторите“ за младите поколения? Как си представят формулата за щастие? Какво предлага за любовта, семейството, медицинските услуги и помощи за младите майки. Една глупава дискусия преди години за това  могат ли майките да кърмят в моловете показа дистанциите към поколенческите модели. И тогава консерваторите набърчиха гнусливо носове. Иска ли например  Сула сексуално образование за децата още от 6 години, както е в повечето европейски страни? Има ли представа, че консервативното българско възпитание е все така срамежливо и се изчервява от думата „мастурбация“, докато в Европа сексуалното образование е задължително от 70-те години на ХХ век! Че в Франция или Белгия има  национални програми от рода на „Сексседмица“! Знае ли,че през подобни програми десетгодишните се научават своевременно как да се грижат за себе си в интернет, за какво служи порното, както и за ваксината против човешкия папиломен вирус! Между другото, децата на Европа  още на десет-дванайсет години се запознават с хомосексуалността, бисексуалността и хетеросексуалността. Защо ли? Защото европейците отдавна са поставили акцент върху включването, интеграцията на различните хора!  Плодовете на българския консерватизъм със стара и нова дата, личат от резултатите. Например, според световна класация за туризъм, плажуващите на Златни пясъци и св.Влас, не желаят съприкосновение с гей хора! А от туризъм се печели, нали?Дали пък българският консерватизъм няма да се окаже твърде регулативен и слагащ катинар на свободите в личното пространство, само  да няма отношение с ЛГТБ ! Че тогава какво му е капиталистическото и защо се смята за агент на пазара!

Или да вземем връзката между комерсиалната музика и правата на човека, тъй силно подозирани от консерваторите у нас в какви ли не грехове спрямо българската „исконна“ идентичност. Каква е  практиката на световните  попзвезди и актьори и образователните им послания към децата? Те участват в клипове, посветени на общественото здраве. Песните и личните им пърформанси могат да  бъдат използвани в уроците по сексуална култура, а дискусиите в клас са явни, честни и широкообхватни. Да не цитирам рок-банди и мега известни певци от Лондон, Копенхаген или Берлин! Един от „бардовете“ на българската хомофобия обаче, режисьор и консерватор до мозъка на костите си Андрей Слабаков, е осъждан не един път от Комисията по дискриминация за реч на омразата срещу сексуално различните. На него не му дреме от това! Защото е хетерсексуален патриот, консервативен и устойчиво патриархален за ролите в секса. Обстоятелството, че погазва законите в собствената си страна става причина за поредни участия в телевизионни шоу програми, където Слабаков отново пропагандира ненавист към гей хората.

Още в началото на аргументацията си защо не ни е нужна Конвенция срещу домашното насилие,подписана от достатъчно много страни членки на Европейския съюз, Иван Стамболов-Сула казва:“ На практика (че и на теория) Истанбулската конвенция се опитва да предложи две неща: справедливост и извратеност/курсивът мой/. Справедливостта иска да осигури защита на по-слабите от по-силните, а извратеността – да ни накара да мислим за биологичния пол не като за нещо обективно, а като за нещо субективно. За мен последното е извратено и затова използвам думата „извратеност“. Ако на някого тази дума се струва некоректна, нека предложи друга – все едно ми е, думите не са най-важното“.

Нека да видим освен консервативните ценности, какви други ценности съсипват либералните политики у нас. И по-специално, какви са техните възгледи за отношението към жените, домашното насилие. И защо заподозират в „извратеност“ либералите!

За целта ще прибегна до примери от образцовата  Дания. Вече 40 години тя е  на върха на списъка на щастливите нации според  Националната статистическа служба на Великобритания и е начело в Индекса на благосъстоянието на Европейската комисия.Освен това за датчаните е известно,че доверието в другите хора е толкова високо, защото имат доверие в правителството си и в системата! Либерализмът жъне плодовете си още първото десетилетие след проклетата Втора световна война. Между другото, освен останалите права и свободи в скандинавската страна е и това да бъдеш екологичен . Да си „зелен“ е  основен дълг и нещо, което трябва да правиш, за да бъдеш част от датското общество.

Само си припомнете какво мислят за „зелените“ и екозащитниците консервативните кръгове в България, към които се числи плодовитият публицист Иван Стамболов! Същото, каквото мислят за правозащитниците. Че са грантаджии и соросоиди. Чудя се, какво всъщност могат да правят консерваторите за чистота около Рилските езера? Консервативни туристи, пеещи „Ай-ла-ри-пи“ все повече замърсяват планината там с празните бутилки от минерална вода и всякакви пластмасови опаковки, захвърлени до езерото след задължително изпитваната  национална гордост от гледката му. Патриотични организации правят най-дългото хоро, за да счупят рекорда на Гинес, а това върви с кебапчета, мазни хартийки, биричка…

И така, защо с думата „извратени“ биват описвани застъпниците на Истанбулската конвенция? И ако този документ е роден от либералната култура на Съвета на Европа, защо консервативните му критици използват скверни слова по негов адрес!

Ще се върна отново към Дания.

Насилието срещу жени там изобщо не се толерира.От 2000 година  насилието вече не се смята за частен проблем. Журналисти, политици, преподаватели, работят усилено,за да променят мисленето. Криминалната статистика вече показва, че насилието намалява. Данните на датското правителство сочат, че провежданите в годините кампании за борба с насилието, дават резултат. Преди тях хиляди жени на възраст между 16 и 74 години са признавали, че са били подложени на насилие от свои бивш или настоящ партньор. Разбира се, Дания съвсем не е утопично кралство на равенството между половете, тоест и тук има още работа. Но има действащи закони, които да гарантират,че е по-добре да бъдеш жена в Дания, отколкото в много други страни по света.

Толкова за „извратеността“.

А защо според Сула, мултикултурализмът е капан за лекомислени българи? Защото предполага интегрирано живеене на етноси, религии, на сексуално различните. За малките общества като Дания /5 милиона/ и България /почти 8 милиона/е истински лукс да остракира цели групи. Пазарът, забогатяването, плодовете от индивидуалната инициатива, са резултат от реални интеграционни политики. Възпитанието на общественото мнение към различните, е абсолютен дълг на елитите, към които се числи Иван Стамболов –Сула. Но не. Можем да си припомним яките консервативни емоции около победилата на Евровизия Кончита Вурст. Излиза,че  далеч преди да гръмне скандала с Истанбулската конвенция, „консервативните пазачи“ на българското общество бяха засяли семето на погнуса към бисексуалните, трансджендърите и прочие. Под предлог за патриархална „нормалност“, здравословно „народностно чувство“, според което хората с друга сексуална ориентация е добре да бъдат мислени както по време на комунизма – като предмет на медицината,или в най-добрият случай – обитатели на изолатор. Не е само Иван Стамболов, или Андрей Слабаков! Ами Мартин Карбовски, ПИК, Блиц, Гласове…дълги редици.

А и нека да го кажем по друг начин. Либералните държави печелят във всяко отношение! Те могат да се похвалят с безплатно образование /включително университетско обучение/,субсидирани  грижи за децата и осигуряване  срещу безработица с гарантирани 80% от заплатата за период от две години. В либерални държави като Швеция, Холандия, Норвегия, Дания разликата между много бедните и много богатите все повече намалява. Равенството между половете е видимо в броя на жени министри, жени- министър – председател, жена – кралица, канцлер, лидерските позиции в Европейския парламент също се заемат от дами, идещи от страни с върховенство на либералния манталитет и гарантирани от либерално законодателство. Стресирани и нископлатени жени не са характерни за повечето северни страни, за които основните ценности са не само правата на човека и свободата на словото, но и нещо, за което имат специална дума – Hygge/хюга/. Тази дума в шведски и датски, означава форма на ежедневна съпричастност, приятно и високоценено ежедневно усещане за сигурност, равнопоставеност, пълнота на личността и спонтанно общуване.

Българските консерватори са строго дистанцирани от радостите на „хюга“. Те делят през благосклонните им медии хората на правилни и неправилни. С неправилните няма какво да се занимават. Грижата им са първата категория хора, подтиснати от заключената демокрация на комунизма, но подозрителни към новостите на модернизма.Те не вярват на държавата, не вярват на управляващите /макар че са гласували на изборите именно за тях!/, предпочитат носталгичното, домодерно обяснение на света и човешките взаимоотношения.Тези правилни хора са идеалът за консервативния инфлуенсър тип Сула. Колкото по-назадничав, толкова повече „истински българин“!

На никой в Европа няма да му хрумне да нарече строителите на либералните общества „извратени“! Освен от маргиналните крайнодесни партии, които са актуалният позор на ЕС, никой не посяга на мултикултурните ценности. Никой!

Накрая, какво общо има консерватизмът на Иван Стамболов-Сула  с  травмиращата патетика, бликаща от черепите в Клисура или Батак! Много общо. Черепите, костите на дедите ни, честването на смъртта на еди кой си герой, сирените в памет на загиналите за свобода, възстановките  с носиите на дядо ми и баба ми, са от скрина на консерватизма. Патриотичното възпитание се превърна  в сух, неособено хуманен национализъм. Консерваторите стъпват на псевдоморалната догматика и ловят вещиците на нейните „нарушители“! На светлинни години се намират водещите европейски страни от страстите на онези, които днес празнуват пировата си победа над един документ, чието послание е за повече хуманност към жените. И ако на политиците от кръговете на ВМРО, НФСБ и Атака по-скоро може да им се прости техните злоупотреби с  националната култура и традиции, то на интелектуалци като Иван Стамболов-Сула – не. Играта с консерватизма е лоша игра преди всичко за заигралите се с него. Току виж не се усетили кога са станали всекидневни фашисти, по Умберто Еко!

Впрочем, клисурският кмет с неговите политики за етнически чист град вече е оглавил класацията. А…вероятно и други консервативни политици се борят за първото място. Без цигани, без турци, без бежанци, без ЛГТБ.

 

 

 

 

 

 

 

Иван Стамболов-Сула „Истанбулската конвенция и войната за остров Ханс“ http://sulla.bg/2018/07/31/4344.html

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).