Костадин Бонев: Интелектуалецът е човекът, който по най-краткия път формулира посланията

 

Костадин Бонев е сред интелектуалците отличени с наградата „Златен Век“. Той е автор на над 20 филма, между които са „Духът на храма“, „Дарението“ и „Писма до долната земя“, „Подгряване на вчерашния обяд“, „Военен кореспондент“. В момента работи над документалния филм за големия български поет Гео Милев.

 

 

Господин Бонев, преди да ви задам въпросите по темата за идентичността на интелектуалеца вчера и днес, предизвикана от скорошен едноименен дебат, кажете  каква е ситуацията със сесията на НФЦ? Колегите ви се вълнуват, че е отменена? Има ли общо това с протестите около Закона за изменение на Закона за филмопроизводството

 Костадин Бонев: И аз не знам точно. Чакам със своя проект, сесията трябваше да бъде проведена през май…Законът за киното има много сериозни проблеми, а причината за тях е в липсата на филмови експерти, които да напишат истински закон. Колегите ми, които участват в направата му са професионалисти, наясно са с проблемите, но нямат нужната юридическа и организационна подготовка.

Добрата новина е, че в новия Закон за киното(накратко)са заложени повече пари за филмопроизводството!

 К.Б. Ето в това е проблемът. Парите са фикция. Новият закон не може да тръгне, докато функциите на НФЦ не се преформулират и не се предвидят нови щатни бройки и средствата за тяхната издръжка. И пак повтарям. Това трябва да бъдат специалисти по икономика и организация на филмовото производство.

Нека да се върнем към основния въпрос. Какво мислите за българския интелектуалец днес! В Университета наскоро имаше дебат по тази тема, вдъхновена от проф. Ивайло Знеполски и неговия Институт за миналото и с участието на писателите Георги Мишев, Георги Господинов, Теодора Димова, Захари Карабашлиев.

 

К.Б. Днес няма в България човек, на който да се чува думата! Да бъде безспорен авторитет.  Да каже какво мисли и всички останали да признаят правотата му. Такъв човек, който да прекратява конфликти в България не съществува! Мислил съм си,че най-вероятно нещо подобно би се получило, ако днес се обади по някаква важна тема поетът Борис Христов. Което той няма да направи, вероятно. В този смисъл, аз не мога да определя нито един от хората на духа в България днес като интелектуалец. Ние сме  ужасно регионални и по някакъв начин – нечуваеми! Разбирате ли! Който и щете от днешните големи прозаици  да извадите, защото в споменатия дебат се говореше за българската проза, каквото  и да кажат, ще ги чуят 10% от българите , тоест хората ,които четат техните книги. Това не е достатъчно!

 

Интелектуалецът трябва да говори пред медиите, за да бъде разбран, чут видян. Но ето,че  обществената медия като БНТ, която би трябвало да бъде трибуна на неговите ценности, сви пространството за културни предавания. Не е ли това също една от причините да олекне значимостта на интелектуалеца – писател, режисьор, художник?

 

К.Б. Права сте. Всъщност, в масовото съзнание стои тезата, че тия „многознайковци“ не ги слушайте какво ви говорят. Това струи от всички масмедии в момента. Истината е,че ако човек има какво да каже, той ще намери трибуната, от която да говори. Но пак ще се върна на моята теза: като че в България е присъщо, поетите да бъдат говорители на тази Истина, която народът очаква. Не случайно споменах Борис Христов. Бих могъл да спомена и други поети, но – кой чете поетите днес? В миналото се знае, че когато дядо Вазов е казвал нещо, всички са млъквали! Нещо подобно имаше и през 70-те, 80-те години към един Йордан Радичков. Той си беше в силата, можеше да взима думата по някакъв повод. Аз лично съм присъствал на разговорите, в които много хора които уважавам, говореха с такъв пиетет за Тончо Жечев! Днес обаче ние сме толкова разделени, толкова несъвместими един с друг като начин на мислене, като модел, който да следваме…Бих казал, че България като географско място, не е място за интелектуалци.

Пропуснахте случайно навярно, един Валери Петров. Питам ви за него, защото Валери Петров, който освен поет и преводач, беше и гражданин и не си позволи да гласува срамната декларация против Солженицин!Това го превърна в дисидентска фигура, без да бъде дисидент…

К.Б. Да, той е от знаковите имена, разбира се.

Валери Петров може би ни помогнал да търсим идентичността на интелектуалеца през гражданските участия, жестове?

К.. Б. Определено. Не случайно в общественото съзнание, в медиите, се налага тезата, че в момента българското общество е разделено не на леви и десни по идеологически принцип, не на четящи и нечетящи, а на хора, които имат морал и които нямат морал. Такива, които са почтени, и такива, които не са. Тоест, нравственият принцип се извежда като абсолют. Той е най-големият дефицит в днешна България. Ние загърбихме една част от базисните си правила, по които е изградено обществото ни, откакто имаме модерна българска нация – 150 години и повече. Отстъпваме от позиции, които са ни спасявали в трудни моменти.

Равнозначна ли е за Вас гражданската активност на интелектуалците с моралната им позиция?

К.Б Това е едно от нещата, без които интелектуалецът не може да бъде интелектуалец. Това се приема априорно. Честно казано ,не съм много наясно с „гражданската активност“. Човек може да бъде активен и с мълчанието си!

Един ярък интелектуалец, режисьорът Стефан Командарев например, е изключително граждански активен! Миналата година всички помним как той включи своето безспорно влиянието да помогне в поведението на обществото, което не разбираше смъртоносната опасност на вируса!

К.Б. Сто процента съм съгласен с Командарев. Да не забравяме, че по образование той е лекар. Всъщност неговата позиция е съвсем естествена. Аз не бих посмял да коментирам толкова тежка и болезнена тема за обществото каквато е ковид кризата. Всеки си преживява собствените болки и загуби, ако е преживял…Да, общо взето човек взима думата, когато наистина има възможност да каже нещо силно, нещо важно! Стефан Командарев прави и филм за това, той беше в „окото на бурята“, така да се каже. В най-страшния момент беше съвсем естествено точно той със своите статуси във фейсбук, интервюта, да предпази, да повлияе на хората!

От гледна точка на обществения интерес, интелектуалецът точно за това е нужен – да помага на обществото да излезе от заблудите и предразсъдъците, на примитивните страхове и егоизми…

К.Б. С някои непопопулярни теми и възгледи в творчеството си, писателят често е недолюбван. Мога да изредя имена от миналото. Хората на перото, от киното са казвали неща изпреварващи времето и поради това публиката ги възприема като някаква Касандра! В пророчицата, която казва истини и никой не й вярва до мига, в който те не се случат! Вярно, че ние сме много близко до земите на Древна Гърция и митовете са ни много близки, но даже да се върнем към българската история и към гласовете, които са имали тежест – да, те са били като една Касандра! Никой не ги е слушал докато са били живи, чак след смъртта им са ги признали!

Казахте в началото, че за филмовата гилдия е нужен е експерт, който знае каква да бъде законовата дрешка за тази мощна индустрия. Можем ли да кажем, че интелектуалецът ще е полезен за обществото, когато има технократски профил?

К.Б. Не, не бих казал. Интелектуалецът няма други определения. В смисъл, той е човек на духа, той е наясно с процесите, но предимно чисто моралния аспект е важен. За да има какво да каже, той трябва да е много наясно с цялата ситуация, в която се намира обществото.

Но ситуацията бива политическа, икономическа, екологическа, всякаква! Кой е компетентен, за да представя цялата Истина. Например, всички се интересуваме от икономическата ситуация – кой е авторитетът, на когото ще повярваме?

К.Б. Днес например имаше разговор по БНТ и стана дума,че в елитите на партиите в 45 НС не е имало достатъчно стабилни икономисти и финансисти. Така е във всяка област, повсеместно е! То е плод на силното потъпкване на интелектуалния импулс още от 2001 –ва, когато дойде Симеон Сакскобурготски. А ако се върнем на Беров и Виденов, ще видим методично потъпкване на интелектуалния импулс на хора, които могат да мислят сами и които могат да говорят. Интелектуалецът е човекът, който най-ясно, по най-краткия път формулира посланията.

По времето на Беров мнозина говориха за унищоженото доверие към експертите. Значи, интелектуалецът е експерт! Затова и заговорих за технократския му профил. Интелектуалец въобще няма…Има експерт в определена област!

 

К.Б. Той може да бъде експерт на чисто подсъзнателен принцип. Не е достатъчно да бъде технократ, експерт. Ако се върнем към Валери Петров и Йордан Радичков, да, те можеха да говорят и техните прозрения бяха валидни за абсолютно всяка дейност на обществото, включително в областта на икономиката ,правото или на каквото и да е ниво! Тоест, притчите на Радичков бяха абсолютно универсални за всяка дейност, без той да е технократ, или експерт в областта на атомната физика, да речем !

Времето в което те изразяваха своите послания и пишеха своите романи, беше времето на едногласието, на тоталитарната истина – очакваше се от тях да артикулират онази Истина за новия човек, който създаваше нов свят…Сега  е плуралистично време. Различни модели за нравствено поведение има, не виждам как един глас е възможен!

КБ. Да, така е. Нашето общество е пълно с хитри, зли гении. Те омаловажават и опростачват всяка една идея. Идеята в президентската кампания например, да се включат хора като Стъки и Кубрат Пулев какво друго е, освен превръщането на тази кампания в балаган! Ако те влязат, ще поискам и Луна за президент!

Какво мислите за влизането на един шоумен в Парламента!

К.Б. Не виждам разликата между Стъки и Слави Трифонов! Вместо да се занимаваме със супер важни теми, с екзистенциални неща, с какво ни карат да се занимаваме!

Шоуто като жанр, каквото например е Шоуто на Слави, проява на свободен дух ли е? На онова, което през средните векове са наричали правото на шута да казва истината?

К.Б. Не, не е това! Театралите много добре знаят комедиографията на Аристофан. Достатъчно е да се вземе една негова пиеса, за да се види какво означава шут, какво означава балаган! Там е на съвършено друго ниво. България, откогато се създадоха риалити програмите и други, се набляга на телесното, на физическата част, на долницата/по Бахтин/. Ние се шегуваме с телесното, с физиологичното, а Аристофан не се е шегувал с това! Италианската комедиа дел арте не се занимава с това! Там изобилстват всякакви скечове, прескачания, секс-обърквания и всякакви физиологични неща, но не това, което има в българските комици. Забелязвате ли, как българското общество веднага реагира и намери точното определение. Тези хора спряха да бъдат актьори, те станаха комици! Колкото и да е обидно за тях това.

Теди Москов в цялата си творческа биография гледа в обществените кьошета и ги разказва без да унижава малкия човек. Напротив, представя го от една симпатична, хуманистична гледна точка.  Това не е ли задължителното измерение на интелектуалеца?

К.Б. Теди Москов има една особеност, която аз много харесвам и обичам у него. Теди е обичлив. Теди никога не се присмива. Той може да осмива, но няма да ти се присмее. Това е характерно за него. Той има няколко блестящи куклени спектакли във Варна, особено през последните години, точно с такива послания и интерпретации! Теди е нашето съкровище! Думата му се чува. Както и на Галин Стоев. Но това сме ние, които ги четем и им се радваме на прозренията.

Вие търсите стойността, теглото на интелектуалеца през това доколко той е разбран и приет от публиката. Но…интелектуалецът е обречен по дефиниция да бъде аутсайдер! Не може да бъде мейнстрийм човек!

К.Б. Аз затова още в началото развих тезата, която е малко по-различна. Например, Анджей Вайда, поляк, когото слушаха безпрекословно. Той направи „Пан Тадеуш“, един филм в стихове, в тежък стих, за мен непоносим за гледане, но отидоха 8 милиона поляци да го гледат. Говорил съм с Владислав Икономов, лека му пръст, ами да вземем да филмираме „Кървава песен“ на Пенчо Славейков и това да обере публиката на целокупния български народ! Това тук е абсолютно невъзможно. Това искам да кажа – интелектуалецът е човек, на когото гласът се чува във всяко кътче на обществото. Интелектуалецът не може да живее в кула от слонова кост. В пустинята и да се появява един път годишно!

Следователно имената, за които говорим, са на хора, които бързо и точно се намесват в конкретни обществени теми. Те отговарят на обществения интерес!

К.б  И са достъпни! Да включим и хората на науката. Те са базата на натрупване на интелектуалната енергия. От рода на акад.Лихачов!

Кои са имената на хората на науката в днешно време?

К.Б Днес ми е трудно. Опасявам се,че ако спомена имена, можем да обидим някого. Но веднага бих казал, проф. Ивайло Дичев. Ивайло Знеполски. Александър Кьосев… Когато те напишат нещо, думите им тежат. Единственото ми съмнение е, кой ги чете…

Виждате ли интелектуалецът като рупор на граждански бунт, какъвто беше миналото лято протестният площад?

К.Б. Естествено, голяма част от имената, които досега споменах, те бяха или на площада, или горещо защитаваха тезата на хората, които бяха излезли на улицата. Бих добивал и името на Георги Каприев, има доста, доста…

Добре, нямаме глобалният интелектуалец като Йордан Радичков или Анджей Вайда, защото вероятно, светът е много сложен, фрагментиран, не можем да очакваме да бъдат разбрани от всички. Няма как да харесват и Теди Москов и Слави Трифонов, вкусовете са шарени, хората различни.

К.Б. Може би трябва да търсим какво влияние имат върху хората! Наистина е инфантилно да си представим, че Ивайло Знеполски ще бъде припознат в голяма част от онези, които не четат нищо, освен вестниците, в които пише за залагания. Обществото се движи и се придвижва напред от някакви сили. Някои ги наричат „Обществена енергия“. Но за интелектуалеца най-голямата беда е да се боядисва политически. Това е страхотна грешка. Идеологията е най – големия враг на мислещия човек.

Разкажете за проекта си за Гео Милев!

К.Б. Това е филм, който ще се казва „Лабиринтът на времето“. Става дума за необявената гражданска война, която тресе българското общество в годините след Ньойския договор до към 1925-26 година. Винаги ме е занимавал въпроса защо българските властници толкова са ненавиждала своите интелектуалци. По тази причина реших скрупульозно да проверя ден по ден, час по час какво е правил Гео Милев, та накрая да му пукнат главата! Той е бил с половин череп/прочете романа на Христо Карастоянов/. Черепът му е бил дострошен с тояга през 25-та година. Какво е направил, за да може един поет, който на всичко отгоре не е имал никакви политически и организационни контакти на това ниво, на каквото да кажем е бил Вапцаров. Но той е бил интелектуалец и е имал собствено мнение. Това мнение защо е бъркало толкова властта, та тя го е погубила!

Като филолог, изключително ценя творчеството на Гео Милев.  Като интелектуалец, поет, той е изпреварил много времето си с изразните средства, които е използвал. Не е ли част от загадката каква е идентичността на интелектуалеца именно това – да изпреварва времето си?

К.Б. Така е, той е бил модернист, за разлика от преобладаващото число тогавашни автори. Има такава теза, че българското общество и литература върви двайсет-трийсет години след европейските тенденции. При Гео Милев не е така. Той се движи напълно синхронно с времето си! Бих казал, да, изпреварва ако сега се взрем в поетите, от които той се е възхищавал и превеждал, те имат много по-малко значение за европейската култура и литература, отколкото има самият Гео Милев!

Гео Милев се е учил от един Пол Верлен…

К.Б От Верхарн, от Рихард Демел… И от още други символисти, експресионисти. Но те са позабравени.

А Гео Милев стърчи като исполин!  Нека да попитам във връзка с неговия шедьовър „Септември“ откъде той е знаел за размера на жертвите от погрома на септемврийското въстание? Тогава не е имала медии, медийна среда…Откъде  е знаел цифрите на убитите?

К.Б. Гео е бил интуитивен. На  6 години той създава ръкописен сборник с карикатури  на цар Фердинанд. Откъде това дете от семейство, в което никой не се занимава с политика, има този социален импулс? Това е винаги било характерно за него. Имал е способността да прозира процесите, без да се занимава с конкретната фактология. Затова и споменах в началото за Касандра. Гео Милев и неговите хора, които са били в сп.Пламък, тези неща, които са писали, се сбъдват! Да вземем само скепсиса му по отношение на Октомврийската революция! До него е Георги Шейтанов, подписва се Георги Василев. Той е бил анархист, не по-малко талантлив човек, не го сравнявам с огромния ръст на Гео, но той пише различни текстове за това какво е бил Ленин и т.н. Тези неща са документирани. Цялото творчество на Гео Милев е събрано, но не си е пазил всички ръкописи, бил е немарлив. Но това не е най-важното. Акцентът във филма ми  е това, че той не е убит заради поемата „Септември“! Слава богу, никой в света не  убива заради някакъв писан текст. Но Гео Милев се е срещнал с английски депутати от лейбъристката партия, които са дошли в България да проверяват какво става, какви са тези политически убийства и защо се вихри такова насилие. Всички са се скрили като мишки по ъглите, никой нищо не им е казал. Гео Милев е бил единственият човек, който ги е посрещнал в дома си и им е разказал от игла до конец. Те правят пресконференция в Европа и са съобщили своя източник… И го убиват тук.

Кога Гео Милев е прозрял същността на Октомврийската революция?

К.Б. Споменатият Георги Шейтанов е бил в Русия, участвал е в Октомврийската революция. Може би той е повлиял на Гео Милев. В един от броеве на Пламък, Гео публикува портрет на Ленин. Там има коментар между двамата /описан е от Христо Карастоянов/ и става ясно, че може би са прозрели какво ще се случи в Русия по-нататък. Има и един текст до Ангел Каралийчев на тази тема. Гео Милев е имал ясен поглед върху обществените процеси. Не знам, понякога при него има такива аналогии с Моцарт… откъде това малко дете е знаело толкова за композиция, музика, за строежа на едно музикално произведение? Гео Милев на 17 години пише фундаментално произведение за теорията на литературата, модерната проза.

Позията на Гео Милев и неговото гражданско битие го поставят в лявото пространство. Какво мислите от днешна гледна точка, кое деформира лявата идея?През 20-те години на миналия век тя е една от най-прогресивните?

К.Б. Вече го казах. Липсата на почтеност. Гео Милев е бил почтен. Имам достатъчно приятели с всякакви възгледи, но аз съм приятел с тях, не заради възгледите им, а защото са почтени!

Дали в това не виждаме и трагичната съдба на лявото! Липсата на почтеност…Левите хора имаха визия за справедлив свят, а хитреците превърнаха тези визии в успешни доходи и кариери!

К.Б. Да… не е наше прозрение това. Спомням си карикатурите от началото на 90-те години. Хората ,които изтръгват знамената от ръцете на първите в редиците и хукват напред и започват да стъпват по главите им… Човек по някакъв начин е беззащитен. Не знам, има ли някаква панацея почтеният човек да  бъде защитен и да не трябва да бъде пазен. Кристиян Таков беше такъв човек.

В моя живот Юлий Стоянов беше такъв…И Вас причислявам към етичните хора, извинете, зная колко сте скромен и етичен!

К.Б. Да, и Юлий Стоянов…

Вие говорите за една вселенска етика, принадлежността към която не е най-съблазнителното нещо за масовия човек! Обществото не може да разпознава такива етични модели – не консуматорски, не интересчийски…

К.Б Но с тях човек е в хармония със себе си!

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.