Красимир Кънев: Българското правосъдие продължава да бъде податливо на икономически, политически и популистки натиск

Споделете статията:

 

Г-н Кънев, предстоящи да отпаднат(или не) мониторинговите доклади за правосъдието и вътрешните работи в България пораждат въпроса какви са шансовете ни за благоприятно развитие на този процес? 

Мониторингът на българското правосъдие под формата на доскорошния Механизъм за сътрудничество и проверка очевидно ще отпадне, но правосъдието на България ще продължи да се наблюдава от институциите на Европейския съюз под някаква друга форма (или форми). Предстои да видим точно какви. Това, че и други държави членки на ЕС ще бъдат обект на нещо подобно дава на българското правителство някакви пропагандни козове, но аз лично не очаквам занапред оценките да бъдат положителни. Българското правосъдие продължава да бъде сериозен проблем както за българите, така и за гражданите на други държави членки. То е податливо на икономически, но в още по-голяма степен на политически и популистки натиск. Доверието към него е ниско, а апетитите, то да бъде подчинено в още по-голяма степен продължават да са силни. С назначаването на новия главен прокурор, който е човек на властта и чийто избор бе силно контролиран от управляващите, ще се засилят тези процеси, тъй като той и зависимите от него хора имат силни позиции във Висшия съдебен съвет.

Говорим за тотален неуспех по т.нар. „обществено значими дела“. Докога съдът няма да се произнася по тях, докога няма да има не само обвинени/Нено Димов/ но и осъдени министри?

Аз избягвам да употребявам този неясен термин „обществено значими дела“, който по-скоро прикрива и замазва реалното положение. Предпочитам да говоря за тоталния неуспех на делата, по които уличени в корупция са представители на висшия ешелон на властта и по-точно такива, които са излъчени от политическа партия ГЕРБ (Нено Димов не е от ГЕРБ и това е една от причините той все пак да стане подсъдим). За това има проста причина и тя се нарича Специализиран наказателен съд със съответната прокуратура. Български хелзинкски комитет беше изначално против създаването на този съд и прокуратура поради това, че в тях ние виждахме органи, чрез които наказателната репресия не само че няма да бъде насочена към високите етажи на властта, но те ще бъдат по-скоро инструменти за прикриване на корупцията на нейните представители. Вече близо 10 години от създаването на Специализирания наказателен съд тази прогноза се оправда – делата за корупция там са малко, етажите са ниски, а подсъдимите са в много редки случаи хора на властта. Къде са осъдените за „корупция по високите етажи на властта“? В затворите няма такива, а с встъпването в длъжност на новия главен прокурор, чиято кариера се изгради в специализираната прокуратура, вероятността да се появят намалява. Освен, разбира се, ако тези, които са по високите етажи сега един ден не паднат от власт.

 

Кое възпрепятства прокуратурата да повдигне обосновани и необорими обвинения?

Прокуратурата рутинно повдига такива обвинения. Делът на осъдителните решения след внасяне на обвинителни актове в България е много висок, навярно дори по-висок отколкото в другите държави членки на ЕС. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди дава възможност за осъждане на прокуратурата във всички случаи на обвинения в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано и дори в много случаи на прекратяване на наказателното производство. Поради това прокурорите се стремят да внасят в съда дела, които са добре подготвени. Изключение от това са някои политически мотивирани обвинения в Специализирания наказателен съд, както и дела, целящи разправа с неугодни на властта бизнеси. Поради това, че тези производства се провеждат за дълъг период от време в Специализирания наказателен съд, който е структура, близка на властта, те могат да служат за скрити репресивни цели. Накрая властите могат да си позволят да платят някакви пари на подсъдим след като са го тормозили известно време. Като в случая с Даниел Митов, който не е от ГЕРБ. То е както за негово и на други назидание и политическо послание, така и за да могат известно време да казват в Брюксел, че все пак има подсъдими за корупция по високите етажи на властта.

Като правозащитник  смятате ли, че  некомпетентността и слабата професионална експертиза на полицията са нейният проблем?

Да, към това трябва да се добави и политическата й употреба в някои случаи. Българската полиция има да извърви още много дълъг път за да се отърси от похватите на Народната милиция и да стане модерна полицейска сила в една демократична правова държава. Има доста голяма разлика между българската полиция и тази в напредналите европейски държави. Тя е на много равнища – обучение, манталитет, ценности, използване на модерни технически средства, похвати за осигуряване на доказателства, включване на представители на уязвими групи, трудова етика. Има сериозни проблеми и със законодателството.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.