Красимир Кънев: В двата законопроекта за вероизповедание има разпоредби, които противоречат на международното право по правата на човека

от -
410
Религиозните лидери са загрижени от намесата на държаата във вероизповеданията

Депутатите приеха на първо четене и двата проекта за промени в Закона за вероизповеданията. Единият е внесен от председателите на парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС, а другият е на „Обединените патриоти“. Предвижда се държавна субсидия да получават вероизповедания, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната. Този праг прескачат само православието и ислямът. Таванът на средствата ще е 15 млн. лева. За останалите ще важат досегашните правила. Предлага се още заплатите на свещениците да бъдат приравнени с тези на учителите. Какъв е вашият коментар?

Красимир Кънев Кънев е председател на БХК

Двата законопроекта, така както са внесени, съдържат сериозни проблеми с ограничаването на правото на свобода на религията и убежденията. Този на Обединените патриоти (всъщност – на ВМРО, тъй като изглежда, че една част от патриотите не го поддържат), е зашеметяващ в своето мракобесие. Той предвижда ограничения, които са общи с тези от другия законопроект, но съдържа и специална част, свързана с борбата с „религиозния радикализъм“, определен широко, като нещо, което „отрича светския характер на държавата“ или „използва религията за политически цели“.

Лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание, са 4 374 135 души, или 76.0%

Това са разпоредби, които противоречат на международното право по правата на човека. В него се предвиждат и многобройни ограничения на манифестирането на правото на свобода на религията – ограничаване на проповядването на чужд език, изисквания към гражданството на религиозните проповедници, включително тези от ЕС, спиране на публикации, запечатване на помещения и пр. В някои отношения в мракобесието си този законопроект отива по-далеч от законодателството, което действаше по време на комунистическия режим.

Но и законопроектът на трите големи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС е с много проблеми. Той поставя една съвсем произволна бариера пред финансирането на вероизповеданията, която ще доведе до това, да се финансират само две от тях – православната църква и мюсюлманите.

Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души според преброяването от 2011

Тази уредба е дискриминационна и нарушава чл. 6 от Конституцията, тъй като критерият за финансиране не е обективен. За да се атакува тя в Конституционния съд обаче е необходимо определено количество подписи на народни представители, които едва ли ще могат да се съберат сред депутатите, които не са вносители. А и сред тях очевидно има доста такива, които поддържат подобна и дори още по-далеч отиваща дискриминация. Не знам дали ще се намери някой друг, който да поиска да сезира Конституционния съд. А и с решението си по Истанбулската конвенция самият Конституционен съд силно се дискредитира като институция, на която може да се разчита за защита на правата на човека.

Арменците са 10 832 според преброяването от 2011 г.

 

Законопроектите предвиждат ограничения върху даренията за вероизповеданията, които те могат да получават само с разрешение на Дирекция Вероизповедания, без да се поставят някакви обективни рамки при упражняването на усмотрение. Дирекцията се предвижда да се превърне на практика в религиозна полиция, която ще следи и ще разследва кой какви пари от кого получава и трябва ли да ги получава. При това тя се превръща в полиция от комунистически тип, която не действа въз основа на закон, а по усмотрение и чрез неформални внушения.

 

 

Според преброяването принадлежащи към католическото
вероизповедание са посочили 48 945 души. Само в Пловдив, Раковски и селата Калояново, Житница и Дуванли те са над 35 хил.

И, най-сетне, законопроектите не решават нито един от проблемите, които бяха поставени от Европейския съд по правата на човека в няколко осъдителни решения срещу България, които стоят на преглед в Комитета на министрите, тъй като не са изпълнени. Напротив, те ще доведат до още осъждания. В този смисъл като цяло реформата, която се предприема с тяхното приемане, е като цяло в негативна посока. Разбира се, предстои да се види окончателния вид, който ще придобие консолидирания законопроект за второ четене.

Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви пред медиите, че „никой не е намирал досега политическа воля да осигури необходимия държавен ресурс, за да се финансират вероизповеданията в България и по този начин да ограничим възможността от външно влияние на други държави“. Вярно ли е това? 

Разбира се, че не е вярно. Комунистическата държава също финансираше вероизповеданията и не допускаше чужди държави да им дават пари. Това изказване е показателно за милиционерско-комунистическото мислене, което мотивира тази законодателна реформа – да се ограничи „външното влияние“, при това именно върху вероизповеданията.

Според последното преброяване – от 2011 г., като евреи са се самоопределили 1162

Тъкмо те се привиждат, също както по времето на комунизма, като нещо, което трябва да се държи на къса каишка и да се ограждат от „външно влияние“, което е по презумпция вредоносно. Подобно ограничение и подобно мислене (поне засега) по отношение на нерелигиозните организации не се демонстрира.

В основата си протестантската общност у нас е изградена върху евангелската традиция и включва конгрешанска (съборна), методистка, баптистка и петдесятна субтрадиции. Числеността им е – 64 476 души

Тези организации могат да получават дарения както от чужди държави, така и от чужди лица. Вероизповеданията обаче ще могат да получават дарения само от чужди лица, при това след разрешение на религиозната полиция. С други думи, путинизмът и орбанизмът с тези законопроекти  са ограничени (засега) само до вероизповеданията. Вманиачаването на тема „вредно външно влияние“ е един от ярките белези на фашизацията на българското общество от последните години.

 

От ДПС изразиха очакването, че „ще  се подобрят условията и средата на диалога и ще засили доверието между религиозните общности и държавните органи“. На какво разчита Движението за права и свободи?

Това, че ДПС поддържа тези законопроекти слага силна сянка върху неговата либерална идентичност и на претенциите му да защитава човешките права и свободи. То навярно разчита на това, че мюсюлманското вероизповедание ще се финансира от българската държава и ще се ограничи финансирането му от Турция, което е както в унисон с желанието на самата Турция, така и с възможността мюсюлманското вероизповедание да се огради от влияние, което може да бъда в полза на конкурентна на ДПС партия. Но това е безпринципна позиция – тя поставя политическия интерес пред правата на човека. Доверието между религиозните общности и държавните органи не се повишава чрез политика на моркова и тоягата. Това е отживял времето си подход. То се повишава преди всичко чрез зачитане на волята, правата и интересите на вярващите.