Куче или котка, но – изберете!

Споделете статията:

Тази седмица всички говорят за различни избори, така че и аз искам да ви разкажа за едни от най-непредсказуемите и неясни избори на планетата и последиците от него – изборите на домсъвета на нашия вход.

Както навсякъде и тук има управляваща коалиция – от домоуправителя, бившата домоуправителка и касиера. В последните няколко избори тази коалиция безпроблемно си осигуряваше необходимите гласове (най-вероятно и заради караоке системата на бившата домоуправителка, с която система се провеждат и събранията).

Срещу тях пък застава обединената опозиция на т.нар. центристки сили – а именно живущите в апартаментите по средата на етажи 3, 4, 5 и 6.

И освен тези две влиятелни политически сили във входния парламент съществува и трета партия, на която честно казано – аз май съм един от лидерите – а именно обединение „Оффф, днес ли беше това събрание, защо не останах още час и половина на работа, за да го пропусна“.

И точно така преди няколко месеца се оказах на събрание на входа, следващо всички епидемиологични мерки и провеждащо се на студа навън. Разбира се, трябваше да се решат важни въпроси – дали ремонт на покрива или на мазето е по-важен, дали асансьорът да има огледало или не и къде да си заключва колелото Радо от шестия етаж. Двете големи враждуващи сили се впуснаха в дълбок спор, а аз зъзнейки, се молех по-бързо да приключи това събрание и да мога да се прибера у дома на топло.

Докато не стигнахме до последната точка в дневния ред. А именно – котката. От управляващата коалиция обявиха идеята да си вземем котка на входа – която да гони мишките в мазето. От опозицията естествено бяха против:

–        Първо нямаме нужда от котка, защото хубав и подреден блок като нашия няма как да има мишки. Второ – ако ще взимаме животно, нека да бъде куче! Да ни пази от крадци и разбойници.

Естествено управляващите бяха против това контра-предложение:

–        Вие искате куче, защото самите вие имате кучета и те пикаят навсякъде и искате да обвинявате после входното куче за вашите – отвърнаха те.

–        Нашите кучета ходят по нужда само където трябва – отговориха от опозицията – вашата котка обаче няма да има навици и хубавият ни вход завинаги ще мирише на котки…

–        Вашите кучета…

–        Вашата котка….

Спрях да слушам и бях забил нос в телефона. В един момент осъзнах, че е тишина:

–        Момче! Какво мислиш? – попитаха ме и от двете страни.

Явно трябваше да се вземе решение и аз като лидер на незаинтересованата младеж във входа, реших да предложа консесусно мнение:

–        Ами ако искаме животно, защо не си вземем рибки. Те не цапат. И не издават звуци. И са успокояващи.

Може би за първи път в историята на входа между двете основни политически фракции се появи единомислие: „На него повече да не му даваме да говори“ – ясно можеше да се прочете в очите им.

В крайна сметка (с моя въздържателен глас) избрахме да си вземем котка. Управляващите ликуваха, опозицията се закани да получи реванш на следващото събрание.

Благодарение на това решение преди няколко седмици Фурчо (по името на улица Фурка, на която живеем. И да, входните ми политически лидери нямат особена креативност) се появи гордо пред входа, разперил опашка.

Фурчо явно беше информиран кой как е гласувал по отношение неговата роля в блока, защото всеки ден, когато отивах на работа, ме гледаше с недоверие и леко ръмжеше… Сякаш искаше да ми каже – Ти си оня, дето избра риба вместо мен.

Аз от своя страна не му обръщах внимание. Той си имаше негова задача във входа – да гони мишки, аз имах моя – да гоня трамваи. И така до вторник. Когато излизайки вместо познатото леко ръмжене в краката ми, чух едно скимтене над главата ми. Вдигнах очи и видях Фурчо на козирката на входа. Явно беше се покатерил по дървото дотам, но сега не можеше да слезе. А и нямаше как да излезе през входа, понеже прозорецът беше затворен. Сега стоеше, гледаше ме и ме молеше – освободи ме от този капан!…

Смилих се над котката и се върнах обратно, за да я освободя. Отворих прозореца на полуетажа и тя ме погледна отново с онзи неин стар поглед на недоверие, изръмжа и изтича покрай мен.

–        Едно благодаря можеше да кажеш – помислих си аз и затворих прозореца.

Следващите дни Фурчо продължаваше да ме гледа сърдито и да ми ръмжи като истински неблагодарник. Почнах да съжалявам, че съм го пуснал и че дори не съм гласувал на изборите с опозицията за куче.

Но вчера се случи чудо. Вечерта като се прибирах, входа ми беше заобиколен от две лаещи, гневни кучета, към които, както може би знаете, аз от малък изпитвам страх. И макар с годините да преодолях притеснението към питомните животни, лаещите безпризорни кучета ми докарват панически ужас. И в този момент не знаех какво да направя. Аз стоях на улицата, а между мен и входа стояха те….

И тогава се появи Фурчо. Бавен и кисел както всеки ден, погледна ги, замахна с лапа и изръмжа. А  те, като го видяха, се уплашиха, почти колкото бях уплашен и аз, подвиха опашка и си тръгнаха. Бях спасен. Фурчо ми беше върнал услугата. Можех спокойно да се прибера. Погледнах го, усмихнах му се и казах: „Благодаря ти!“. А той замахна с лапа и изръмжа: „Недей. Ти винаги ще си този, който избра риба вместо мен“.

Скоро пак ще има избори. Не тези националните, а избори на входа. И пак ще трябва да избираме между ремонт на покриви и места за колелото на Радо от шестия етаж. И дори какво е по-добре да имаме котка или куче. Или може би рибка. Но аз поне за там имам моя фаворит. И ще гласувам за Фурчо.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: