Липса на интерес към климатичните промени, а не отричане, е най-голямата заплаха за планетата

от -
126
Снимка:: “Намаляването на въглеродните емисии зависи от промени в личния живот на всички хора - например по-малко полети

Лео Бараси

Три години след подписването на Парижкото Споразумение за Климата, наблюдаваме позитивни тенденции по света: въглеродните емисии все още се увеличават глобално, но по-бавно от преди, а в някои държави намаляват. В Обединеното Кралство, емисиите през 2017 са на нивото от 1890 – впечатляващ успех.

Най-значимото, обаче, е че този прогрес бе постигнат без повечето хора да забележат. В резултат се надяват, че имаме шанс да се справим с проблема без значителни социални промени. А това не е така.

Намаляването на емисиите в ОК, например, почти изцяло се дължи на затварянето на ТЕЦ-ове на въглища, които не са много популярни и по ред други причини. Мерките от тук нататък ще причиняват много повече лично неудобство: по-редки самолетни полети, по-малко месо и животински продукти в диетата и т.н.

Много е трудно да убедим хората да жертват личните си удоволствия в името на климата. В повечето Европейски държави, мнозинството от хората твърдят, че са притеснени от климатичните промени, но по-малко от една трета биха подкрепили увеличение на данъците върху горивата с цел намаляване на емисиите.

За щастие има начини да бъде преодоляна липсата на обществен интерес към решението на проблема.

Първата стъпка е да се разбере психологическата причина: климатичните промени са тип заплаха, с който човешкия мозък на е еволюирал способността да се справя: индиректна, ориентирана към бъдещето и застрашаваща предимно други хора, а не нас лично.

Политизирането на темата също пречи. Много хора възприемат климатичните промени като ексклузивно либерален (или ляв) проблем.

Трети проблем е разстоянието (буквално и метафорично) между източниците на емисии и негативните последствия от тях така че е почти невъзможно човек да се чувства виновен или ядосан, както ако наблюдаваме престъпление с конкретна жертва.

Друга бариера е ниското обществено доверие в институциите. Много хора не вярват, че те са достатъчно компетентни и справедливи, за да имат достатъчно легитимност да диктуват индивидуалните ни избори. Това притеснение е още повече влошено от усещането, че има хора, институции и държави които се възползват от усилията на другите към намаляване на емисиите и всъщност не полагат своя дял от усилия. Типично усещане за много американци е “Няма значение както прави САЩ щом емисиите на Китай се увеличават.”

Обаче колкото и непреодолими да звучат тези бариери, те могат да бъдат превъзмогнати с политическа смелост и откритост.

Като начало, трябва да признаем пред себе си, че настоящите ни планове не са достатъчни. Парижкото Споразумение може да остави човек с впечатление, че нещата са под контрол, когато те не са. Дори и обещаното в него да се спази, това пак би довело до опасни климатични промени.

Второ, насред новините за екстремни климатични събития стичащи се от всички краища на света, не са останали много хора, които не “вярват” в глобалното затопляне. Дори и Тръмп не изтегли САЩ от Парижкото споразумение понеже “климатичните промени са измислица”, ами защото според него то не е достатъчно справедливо към страната му. Което е поредният аргумент, че всяко правителство трябва да бъде максимално открито за мерките, които предприема и как те са разпределени сред всички засегнати.

Трето, не всички мерки за намаляване на емисиите изискват саможертви. По-чист градски въздух, нови гори и добре изолирани сгради са желани промени от всички.

Филми като “Синята планета” могат да активират сериозни обществени движения в защита на околната среда. В резултат от излъчването му по BBC през 2017 г. в Обединеното кралство (с широка обществена подкрепа) беше прокарана нова забрана срещу определени видове пластмаси и опаковки. Причината за този успех е, че филмът прави неизбежно противоречието между действията и ценностите на зрителя. Първо ни припомня колко обичаме океаните, а след това ни показва какво нашият личен боклук причинява на албатросите, костенурките и китовете, които се давят в него.

Имаме нужда от филми, които предизвикват подобна емоционална реакция и за климатичните промени. Това е проблем, който няма шанс да бъде решен без широка обществена подкрепа и жертвоготовност.

Превод и редакция: Таня Димитрова

Източник: Гардиън