Луковмаршът на Шрьодингер

Доскоро не можех да разбера какво отличава модния термин „алтернативни факти“ от добрата стара дума „лъжа“. След провеждането, или след непровеждането на тазгодишния Луковмарш мисля, че започва да ми става ясно. Алтернативният факт не е просто лъжа. Той е елемент от цял един алтернативен свят, който ни се представя за действителен.

Както става от няколко години насам, Луковмарш не беше съгласуван от Столична община. Но се проведе, защото несъгласуването е едно нещо, забраната – друго. Общината съгласува само поднасянето на цветя пред къщата на Христо Луков, а остатъкът от шествието се провежда, и то с полицейска охрана, както се случва и със съгласуваните шествия. Само че в единия случай полицейската охрана е знак, че едно събитие е съгласувано, в другия – че е несъгласувано.

Тази година обаче имаше един още по-любопитен детайл. Участниците в Луковмарш вече се бяха събрали пред НДК, когато медии разпространиха информацията, че кметът на София Йорданка Фандъкова прекратява марша. Защото Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) е получила информация от Интерпол, че в шествието ще се включат полски нацисти. Столичната полиция не знае ли за българските нацисти, дефилиращи на Луковмарш, зачудих се. Но не това е интересното в случая.

Интересното е, че Луковмарш хем беше прекратен, хем се проведе. За провеждането му има достатъчно свидетели и снимков материал. И не само се проведе, ами и факлите, които бяха забранявани предишни години, се запалиха.

Според логиката на здравия разум, ако нещо е прекратено, то не се случва. Ако се случи, значи не е прекратено. Ако сте присъствали на прекратяването на неразрешено публично събитие, знаете как става това – идва полиция, спира хората и просто не им позволява да продължат. Възможно е временно да задържи личните карти на някои от тях. Случва се полицията да прибегне до арести или употреба на сила, за да спре проявата. Тази година на Луковмарш, както, впрочем, и предишни години, имаше арести на участници, дошли с маски и хладни оръжия, но това не означава, че „прекратеното“ шествие беше спряно.

Излиза, че Луковмарш 2017 г. е нещо като котката в известния мисловнен експеримент на Шрьодингер. Понеже според квантовата механика, когато не наблюдаваме едно радиоактивно атомно ядро, то може да се опише като едновременно разпаднало се и неразпаднало се, то клетата котка от експеримента, чийто живот зависи от ядрото, трябва да е едновременно жива и мъртва. Ала една котка може да е или жива, или мъртва, казва Шрьодингер, и това е неговото основание да смята, че има нещо гнило в квантовата механика.

За разлика от ненаблюдаваното атомно ядро в квантовата механика, Луковмарш можеше да се види, и то – с просто око. Информацията, че Йорданка Фандъкова е издала заповед за прекратяване на шествието, също е налична. Как е възможно тези две неща да са едновременно верни?

Тук на помощ може да ни дойде некласическата модална логика, по-специално – така наречените семантики на възможните светове. Идеята за възможните светове е взета от немския философ Готфрид Лайбниц, според когото ние живеем в „най-добрия от всички възможни светове“. През втората половина на 20-ти век някои логици, като например американецът Сол Крипке, изоставят идеята за „най-добрия“ свят и започват математически да описват множество възможни светове. В семантиката на Крипке за един възможен свят например нещото А може да е действително, в семантиката за друг свят същото А е само възможно, в трети свят А е необходимо, а в четвърти – невъзможно.

И така. Във възможния свят Л на българските националисти и неонацисти Луковмарш е необходим. Към представителите на света Л се числи и ВМРО, които имат представители и в Столичния общински съвет, и в парламента.

Във възможния свят О на опонентите на Луковмарш, между които и Посолството на САЩ, Луковмарш не трябва да се случва, защото то представлява манифестация на неонацизъм, расизъм, ксенофобия, антисемитизъм, хомофобия и изобщо – отрицание на демократичното устройство на България.

Във възможния свят С на свидетелите на Луковмарш шествието е действително, защото са го видели.

Във възможния свят Ф на Йорданка Фандъкова Луковмарш е недействителен. Това е поради една много важна характеристика на света Ф – в него действително е само това, което кметът на София каже, че е действително.

Във възможния свят М на манипулираните от медиите хора действително е това, което са видели чули, прочели по телевизията, радиото, във вестника или във Фейсбук. „Абе видях някакво факелно шествие, ама не е било Луковмарш, защото тя кметицата го е спряла. Казаха го по телевизията.“

Дали обаче тези, към които е насочено посланието на Йорданка Фандъкова, обитават нейния свят Ф или света на манипулациите М, или са в други светове, в които действителното не е това, което ни се казва, че е действително?

Дали в света на Фандъкова има значение, че това, което твърди, не отговаря на емпиричната реалност? След толкова протести, след реакции на международно равнище какво трябва да се случи?

По-важният въпрос е друг:

Как е възможно световете, които обитаваме, да се пресекат в общ свят? Има ли шанс общото между нас да отиде отвъд митологизирането на миналото и националните герои и да се свърже с отговорността към света, който заедно изграждаме? Възможно ли е този общ свят да включва не само белите и консервативно настроени етнически българи, а и етническите и религиозните малцинства, чужденците, ЛГБТИ хората и тези с либерални ценности?

И да си задаваме такива въпроси обаче, с голяма вероятност можем да предположим какво ще се случи с Луковмарш догодина. Ще има писма с апел за спирането му и протестно шествие, може би и някоя друга подписка в интернет. Общината няма да съгласува марша, може дори да каже, че го забранява. Ще има арестувани. Маршът ще се проведе.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.