Лятна класация: Ивайло Дичев – Не е отдавна времето когато караха българските турци да играят хора

от , -
205
Проф. Ивайло Дичев работи в сферата на естетиката и социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология, балканските идентичности, гражданството и миграцията. Носител е на наградата "Димитър Пешев"

1 316

 

Професор Дичев, ВМРО се възмути от  детската градина „Щастливо детство“ в Момчилград. Деца от различна етническа и религиозна принадлежност, по време на детски празник, изпълнявали „ориенталски танци и музика на турски език“ и оставили „грозно усещане“ у хората на Красимир Каракачанов. По техния сигнал  от Регионалния инспекторат обещаха проверка! Нарушили ли са Закона за предучилищно образование от „Щастливо детство“?

Много хора ще махнат с ръка – поредната глупост на една партия, която няма никакви политически идеи. Ако се вгледате по-внимателно в казуса обаче, ще откриете същината на фашистката идеология. От децата не се очаква да усвоят някаква обща национална култура, например да рецитират Ботев, да участват в национални празници. От тях се очаква да са еднакви в онова, което не може да се промени – етническия си произход. Който не е от нашия етнос трябва да изчезне. Само една интелектуална крачка ни дели от газовите камери. Подсилвам, за да стане ясна логиката. Расизмът в основата си се състои в това да обвиняваш човека за онова, което не е избрал – майчиния си език, цвета на кожата си. Затова крайно-десните толкова се пенят на тема фолклор, от Хитлер до нашия т.нар. „Възродителен процес“, когато караха българските турци да играят хора. Абсурдното тук е, че самият фолклор не е национална, а регионална култура, която първо трябва да се опрости и национализира от съответните идеолози (а това накрая го превръща в един вид туристически кич, но да не задълбаваме). Основното е, че фолклорът е нещо, което прави хората сякаш онтологически различни, чертае непреодолими граници между наши и чужди. Така тия с „правилния“ фолклор завинаги могат да властват над онези с „неправилния“. Най-добре реагира директорката на детската градина от Момчилград в предаването на БТВ: каза, че следващия път пак така ще постъпи. А предполагаемият родител, който се бил оплакал на ВМРО така и не излезе от анонимност.

В позицията на ВМРО четем  израза „да се спре сегрегацията още от най-ранна детска възраст“. Патриотите изтъкват,че децата в Момчилград „трудно общуват на български език“ и вместо да им даде знания, директорката „умишлено ги е  натикала в ъгъла на изолацията“. Получава се интересна ситуация: ние, правозащитниците, описваме изключването от качествения образователен процес на децата от малцинствата, точно с думата „сегрегация“! Нима Красимир Каракачанов  е започнал да мисли правозащитно?

Тази хватка вече добре опознахме. Ти си корумпиран – не, ти си корумпиран, протест – контрапротест. Навремето наричаха подобно идеологическо обезсмисляне на всеки дебат „революционна диалектика“. Проблемът с общуването разбира се е сериозен, той не се поставя само у нас; нещо повече, все по-често ще има да го обсъждаме, защото светът става все по-шарен. Гражданите трябва да живеят в езикова среда, която им е разбираема, но това при демокрацията е въпрос на грижа, не битка за надмощие на едните над другите. Разбира се, че жителите в смесените райони са изложени на поне два езика: това е предизвикателство за образователната система, някои казват че прави тези деца по-умни и адаптивни. Аз самият тази година бях в Кърджали на терен и нито за миг нямах проблем с общуването, турците там веднага минават на български, когато сред тях има човек, който не разбира турски – така прави всеки от нас, минаваме на, примерно, английски когато сред нас има чужденец. Въпрос на култура, договаряне между общностите, усилие от страна на образователните политики, ползване на опит от други смесени региони по сета. Драматизирането на този проблем е част от онова, което казах по-горе – търси се разделение, прокарване на непреодолими граници. Честно да си кажа, не си представям един търговец, да кажем на емблематичния хляб (този образ беше измислен при възродителния процес от идеолозите на Живков), който да не опита да ти продаде стоката си на език, който разбираш – ами той просто рискува да фалира. Нашите бабаити май си представят обществото като историческа възстановка, някакви неандерталци ли преиграват, не знам.

В петък пловдивски сайт публикува интервю с прокурорката по делото на 13-те имами[1] в Пазарджик. Според нея държавата ще бъде застрашена, защото мюсюлманите у нас ще се увеличат. Цитирам – „В момента по статистика мюсюлманите са 10-12% в България. И нямаме основание да мислим, че те ще станат по-малко. Точно обратното. И с пристигането в България на мюсюлмани от чужбина, и със завръщането на част от изселилите се в Турция, с поощряването на раждаемостта процентът ще се увеличава. Когато стане 30%, държавата ни вече е застрашена. Те са монолитна маса, лесно се манипулира и на избори. Те са почти като военизирана структура. Като им се каже отивайте и гласувайте, те отиват“. Какъв е коментарът ви?

 

Тия демографски фантазии са част от горната идеология. Липсва само това, че „те“ раждат повече и че ще ни вземат жените. Аз пък виждам обратния процес и той се нарича секуларизация – мюсюлманите бавно, но необратимо се превръщат в модерни хора, за които религията е традиция, не морално ръководство за действие. Виждам турците, които са прекрасни граждани на Германия, пакистанците – важен елемент от Обединеното кралство. Нали разбирате накъде бия? Няма такива вечни и непроменливи субстанции като мюсюлмани и християни, ние всичките Хомосапиенси се променяме, адаптираме, смесваме, развиваме. За фашистката идеология хората са завинаги някакви и завинаги разделени – затова или те или ние. Как е възможно тази жена да е прокурорка впрочем недоумявам, надявам се, че някой ще й поиска сметка.

 

По повод двете събития – в детската градина „Щастливо детство“ и интервюто на прокурорката, много хора реагираха подкрепящо както ВМРО, така и публичните размисли относно мюсюлманите на българската магистратка. Те казаха, ами, да, трябва да говорим за ислямизацията на ромите, за радикализацията на помаците с пари от Саудитска Арабия и Турция, за строежа на джамии в Родопите. В социалните мрежи имаше откровения като „ от години в кърджалийско един хляб не можеш да си купиш на български“. Съществува ли противоречие между тези коментари и  хвалбите на управляващите националисти за „традиционната българска толерантност“?

 

Не виждам никаква толерантност, вече не минава месец без да изригнат някакви расистки страсти. Мразенето на роми или турци, но нека добавя – мразенето на руснаци, на Европейски съюз, на евреи, на бежанци – вече се превърна в основно съдържание на българската национална идентичност, която кой знае защо се представя като смъртно застрашена. Истеризирани, нещастни хора обикновено стават лоши. Но кой ги направи такива? Всеки ден машината за дезинформация бълва тези глупости за хляба в Кърджали, че ние сме под турско робство, че ромите се ислямизират и какво ли не. Това не е просто някаква естетика – от него следва пряко това, че не искаме чужди работници, не допускаме чужди инвеститори, не се отваряме към сътрудничество с чужди учени и тъй нататък. Резултатът: дълбока провинциалност, бедност.

 

 

 

 

 

 

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).