Христо Христозов: Любовта е рожба на свободата, и никога – на господството

 

Отхвърлянето, заклеймяването, осъждането на различните хора е ясно до какво води. Толерантността често бива разбирана така: „Съществувай си, не ми пречиш, но не ми се навирай в очите, защото или не ми е приятно, или си ми безраличен.“ Желаната форма на отношение към различията е УВАЖЕНИЕТО, което е нещо повече от толерантност – то означава да цениш. «Според корена на думата (respicere = гледам към), то означава способността да прозреш истинската същност на човека, да осъзнаеш неговата неповторима индивидуалност, казва пред Маргиналия Христо Христозов, селекционер на Sofia Pride Film Fest.

 

 

Господин Христозов, снощи(25 август – б.р.) имахте безплатна прожекция на българския филм „Маймуна“на режисьора Димитър Коцев-Шошо  като част от програмата на фестивала “Заедно е супер”. Защо избрахте  този филм?

„Маймуна“ е преди всичко семеен филм, който говори на един универсален, разбираем за всички възрасти, език. Разказан е през по детски чистия поглед на едно порастващо момиче. Всичко е възможно, клишетата изглеждат по-скоро комично, а необичайното във филма се преживява като част от живота. Във филма има две ключови теми – (1) тази за приемането на различията, за правото на човека на свободен избор и неприкосновен личен живот, без да бъде осъждан, и (2) за загубата – тема, която все още е табу в семейство, училище и в обществото, а заслужава да бъде сериозно и вещо обговаряна.

Спомних си и друго – преди 4 години, когато показахме „Маймуна“ в рамките на София Филм Фест за учащи, публиката аполдира екипа в продължение на 10 минути, на крака и със сълзи на очите. Чуваха се интимни подвиквания към прекрасния Леодин Йовчев, чийто персонаж е именно различният, странният, този, който се преобразява в тъмните часове и има непозволен живот.

 

Христо Христозов е бил част от екипа на София Филм Фест и програмен директор на Дома на киното, организира фестивали (Master of Art, Sofia MENAR, Скандинавско кино и Sofia Pride Film Fest)/
снимка: Калина Георгиева

Какви бяха целите ви?

Тези, които са различни и често негативно етикетирани в нашето общество, да бъдат изведени на преден план по един достъпен и човешки начи. Като по така да поканим хората (в случая – широката публика от над 500 души) да погледнат на тях с отворено съзнание и емпатия. Разбира се, с надежда да пренесат това в своето собствено семейство и среда и да вдъхновяват тези около себе си. А всички знаем, че единственият начин за това е личният пример.

Очаквахте дискусия след прожекцията. Състоя ли се? Може ли софийската публика да обсъжда адекватно темите във филма извън клишетата?

В интерес на истината в момента се намирам в карантина в Рим във връзка с участието ми в един уъркшоп за управление на арт кина в рамките на Венецианския фестивал. Веднага след прожекцията разговаряхме с колегите и с режисьора Димитър Коцев – Шошо, които споделиха, че въпреки технически гаф публиката е била прикована за шезлонгите по време на филма, а при излзиането на вече порасналата актриса Александра Костова се е изправила на крака. Това означава, че всеки от тези над 500 човека си е тръгнал стоплен, размислен, вероятно и обнадежден.

Един философски въпрос: какво означава да приемем, че хората са различни и имат различни специфични преживявания? Често казват, че приемането на различността може да се случи ако хората са култивирали толерантност към нея?

Много е важно да разграничаваме три форми на отношение към различията. Първата е отхвърлянето, заклеймяването, осъждането им, което е ясно до какво води. Втората е именно толерантността, която често бива разбирана така: „Съществувай си, не ми пречиш, но не ми се навирай в очите, защото или не ми е приятно, или си ми безраличен.“ Третата и желана форма на отношение към различията е УВАЖЕНИЕТО, което е нещо повече от толерантност – то означава да цениш. «Според корена на думата (respicere = гледам към), то означава способността да прозреш истинската същност на човека, да осъзнаеш неговата неповторима индивидуалност. Уважение означава загриженост другият да израства и да се развива такъв, какъвто е… Уважение съществува само върху основата на свобода L’amour est l’enfant de la liberté, както казва една стара френска песен; любовта е рожба на свободата, и никога – на господството», пише Е. Фром в „Изкуството да обичаш“.

Вие сте от създателите на „Кино за равнопоставеност” заедно с Лигата за равнопоставеност. Има ли бъдеще това кино? Публикували сме неведнъж изследвания, които сочат високо ниво на хомофобски нагласи в обществото ни…

Инициативата е изцяло колегите ми от Лигата на равнопоставеността – неформална коалиция от неправителствени организации и активисти, които работят за пълноправно участие на всички  граждани в обществения живот, с фокус върху някои от най-изключените групи (роми, ЛГБТИ, глухи, хора с увреждания). Моята роля е като селекционер на филмите и свързващо звено с публиката. Правил съм това години наред като част от екипа на София Филм Фест, програматор на Дома на киното и още ред по-малки програми и не само вярвам, че има бъдеще, а и постоянно виждам резултатите от работата ни. За да продължим успешно, е важно да не се затваряме в собствения си балон, а да протягаме ръка към тези извън него. Дълбоко съм убеден, че проблемните нагласи са функция преди всичко на невежество и в този смисъл – въпрос на образование.

въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.