Магьоснически работи в софийското метро

Аз съм може би един от малкото хора на този свят, който никога не е чел или гледал Хари Потър. Не се гордея или срамувам от този факт – просто го отбелязвам. Книгите и филмите някак ме подминаха във възрастта, в която се вълнувах от магии и вълшебства, а сега така и не сядам да се върна към тях.

Но това, че г-н Потър и неговите приключения са подминали мен, не значи, че не съм запознат, благодарение на всичките ми приятели и познати. Така от различни разговори, дискусии и мнения, в течение на годините научих различни магични термини. Колкото да поддържам разговора и да се правя, че знам за какво общуваме. Знам какво е Хогуъртс, знам кой е Дъмбълдор и знам, че за да стигнеш до тях има специален коловоз (девет с някакви дроби) от лондонска гара.

И макар току що да загубих уважението на част от вас, бих ви поканил да продължите да четете. Защото макар и да не съм бил на съответния коловоз и перон в Лондон, мисля, че наскоро открих българския му еквивалент.

В продължение на няколко седмици ми се случи да използвам метрото от една определена метростанция и следвайки моя велик късмет, то винаги минаваше точно преди да дойда. И трябваше да чакам. И вместо да следвам социалните норми и да си гледам в телефона или да гледам рекламите по телевизора в метрото, аз разглеждах станцията около мен. Защото от една страна е нова, а от друга – дори и празна метростанция е по-интересна от рекламите по телевизора (а в последно време и от социалните ми мрежи).

И в един от тези дни, стоейки сам на метростанцията и оглеждайки я, видях нещо странно – голямата бяла врата с номер 304. В средата на метростанцията без каквито и да е табели и каквото и да е друго означение освен номер – стоеше тя. Огледах се – нямаше други врати, нямаше 301, 302 или каквото и да е. Само врата 304. В мен се загнезди едно огромно желание да разбера какво има зад нея. И разбира се веднага си представих различни неща

Може би е портал към един магически свят – като във вече споменатия Хари Потър. Или пък е невероятна луксозна хотелска стая и тук живее далеч от света – някой изключително богат човек и никой досега не е забелязал неговият таен-метро дом. Или пък ако влезеш през нея и минеш през охраната от специални тайни агенти зад нея, ще стигнеш до разузнавателна агенция със световно влияние.

Бяха минали 2 минути и вече имах сигурно 30 версии, какво има зад вратата,  а тя сякаш ме канеше и викаше – отвори ме, отвори ме – ще видиш колко е прекрасно тук… Ще ти разкрия всички тайни…

Протегнах ръка. Но дойде метрото и реших, че ще е много съмнително, ако го пропусна и оставих врата 304 за някой друг път.

И този друг път дойде след няколко дни. Стигнах на спирката и отново бях сам. И този път не можех да сваля очи от вратата. Тя продължаваше да ме привиква. Тъкмо събрах смелост… И вратата се отвори. И един човек в костюм и официални обувки излезе от вътре. Погледна ме изпитателно. И ми кимна. Затвори вратата внимателно и продължи по пътя си. А аз бях сигурен, че съм на правилна посока. Зад нея имаше някаква магия и явно само аз я бях разкрил и човекът с костюма и официалните обувки с погледа си потвърждаваше това.

Но отново в този момент метрото дойде и аз отминах без да разкрия тайната на врата 304.

И както се случва във всяка приказка третият опит винаги е най-важен. На другия ден специално си подредих програмата, за да ползвам метрото и да слезна на тази спирка. Този път дори не се огледах – директно се насочих към вратата. Натиснах дръжата.

И нищо. Беше заключено.

Свих рамене. Явно не ми е било писано да намеря тайните и магиите на софийското метро. Отидох и седнах на пейките и като всеки друг човек, се загледах в телефона си.

И разбира се – няколко минути по-късно пред мен стояха двама полицаи, които напористо искаха да видят личната ми карта. Докато единият проверяваше кой съм, другият ме попита:

–        Какво търсихте там?

Аз му обясних, че отдавна я гледам и се чудя какво е и че може би е магическо място или свързано с голяма тайна и как съм сигурен, че зад нея се крие страхотна история.

Той поклати глава и каза:

–        Не знам какво ти е, ама там няма нищо.Там са електромерите и ел-таблата на спирката. Нямаш работа там.

Другият полицай ми върна документите и каза: „Чист е“

–        Чист е, ама е малко луд – отвърна колегата му – Мисли си, че там зад вратата се крие голяма тайна и някакви магии.

Двамата се разсмяха и си тръгнаха, подигравайки се на историята ми.

Явно нямаше магия, нямаше голяма тайна и невероятно приключение. Може би наистина имаше логика да има стая за електрически табла и инструменти. Звучеше логично. Вече чувах шума на метрото и беше време да се прибирам в моя скучен, немагически апартамент. Качих се в мотрисата и погледнах за последно към стая 304. И тогава вратата й се отвори, от вътре излезе човек с костюм и официални обувки, погледна ме с усмивка и ми намигна. След което внимателно затвори вратата, а метрото се отправи по своя път.

Шабат Шалом.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика