Майстор гайдар остави пицата студена

Споделете статията:

Пиша тези редове до човека, който днес обядва студена пица.

Уважаема госпожо или господине,

Знам, че сте ядосани и не сте имали приятен обяд, защото храната Ви е закъсняла и е била студена, но Ви моля да простите. Нека Ви разкажа какво точно се случи.

Както си вървях по моя път, близо до НДК видях един гайдар. Аз нищо не разбирам от музика и още повече от гайди. Единственото, което знам е, че са сложен инструмент и се срещат тук и в Шотландия (и знам интересни факти от Шотландия, но предполагам, уважаема госпожо или господине, последното, което искате да знаете е, че последната страна, която Шотландия е нападнала, е Панама). Но нещо ме накара да спра и да послушам гайдаря.

Не е защото свиреше невероятно или защото свиреше любимата ми песен на гайда. Имаше нещо, което ме привличаше. И не само мен. Скоро се появиха още хора, които просто седяха и слушаха. А накрая се появи и един доставчик на храна с колело. Той чу гайдата, приближи се и спря до мен.

Малко се уплаших, ако мога да бъда честен с вас, уважаема госпожо или господине. Спомних си онази приказка за момчето с флейтата, който повел всички мишки към реката. Ами ако това беше същото момче, но е пораснало и неговата флейта се беше превърнала в гайда, а мишките – в нас, спрелите се да послушаме музиката му….

Но не беше така. Постепенно хората се разотиваха и останахме двамата с доставчика. Все така облегнат на своето колело.

–        Не бързате ли за доставка? – попитах аз.

–        Спокойно – отвърна той – сега слушаме гайда.

Продължихме да слушаме в мълчание, но моят страх се превърна в притеснение. Замислих се за Вас, уважаема госпожо или господине, които седите някъде там наблизо, гледате на телефона си как доставката не се приближава и коремът ви къркори. И тази мисъл не ми даваше покой и не ми позволяваше да чуя музиката на гайдата. Затова отново се обърнах към момчето:

–        Мисля си, че трябва да тръгвате. Имате поръчка да доставите и ще вземе да изстине.

–        Знаете ли – усмихна се той – най-вероятно ще изстине. Най-вероятно вече е изстинала. Но доколкото знам пицата може да се стопли във фурната. Но душата на музиканта пред нас се стопля от това, че има кой да го слуша и да оценява изкуството му. И поне за миг избирам топлата душа пред топлата пица.

Въздъхнах и замълчах. А след малко кимнах за довиждане и оставих доставчика все така да седи на колелото и да топли душата на гайдаря, докато пицата в чантата му все така изстиваше.

Уважаема госпожо или господине, чиито обяд днес е бил студен. Не се сърдете на човека. Вярвам и Вие като мен предпочитате студена пица, но стоплена душа.

И останете със здраве.

А на всички останали ви пожелавам топлота и в стомаха и в душата.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: