Марио, детето което търсеше майка си

 

 

„Ти си поредният в живота ми, не ме интересува какво ще ми се случи, няма какво да губя“… Това знаят от майките си повечето деца, оставени в нищото. Изоставени са без грижа, ласка и подкрепа. Принудени да бъдат отглеждани от много внимателни хора, но те са чужди за тях. Такъв е и Марио – чаровно момче на 13 години, излъчващо самочувствие. Самочувствието му обаче е привидно. Марио е настроен себеразрушително. Той има постоянно желание да се самонаранява. Търси неспирно своята майка, която… не го иска.

За тъжната история на Марио знаем от времето, когато е на 8 години – още през 2016 година. Тогава започва пълното му объркване, желание да причинява сам на себе си лоши и дори доста жестоки неща. От тогава е и убеждението му, че никой не го харесва и че няма смисъл от неговото съществуване. Момчето имаше често мисли за самоубийство.

Условията, в които Марио живеел с майка си преди да бъде поведен от съдбата по пътя в търсене на нормален за едно дете, били ужасяващи – без ток и течаща вода, в пълна мръсотия – условия, в които никое човешко същество не трябва да живее. За биологичния му баща никой нищо не знае, а майката не иска да споделя. Тя се отказва да отглежда сина си малко след като заживява с новия си мъж. Не работи и незнайно как успява да опази живи себе си и Марио. Не опазва обаче психиката му – дали в резултат на условията, в които бил принуден да живее, дали заради насилието от физически и психически характер, което бил принуден да понася, заради нещо друго или заради съвкупността от всичко, което преживява, момчето има психичен проблем.

С новия мъж майката започва отначало. Ражда три деца от него, които днес са на 2, 5 и 7 години. Забравила като че ли за Марио, тя живее с новото си семейство, все едно не е родила онова, първото, най-чаканото дете. За нея той вече не съществува. И може би, за да го изгони напълно, тя и мъжът й започват да го малтретират. Неглижират детето до крайност – недопустимо за една майка. Мъжът има много лесен отговор – момчето не е негово.

Много често Марио претърпявал насилие и започнал да живее с усещането, че това е нормално… За него се редуват поредица от неуспехи в търсенето на ново семейство – заместител на онова, което го е отхвърлило…. Кризисен център, живот с баба си, приемно семейство… близост до къщата на майка му. Надеждата тя да го поиска отново се оказва химера. С три други деца тя не желае първия си син който „…ще им повлияе зле…“, както казва самата тя.

Идването на Марио в „Детска къща Конкордия“ в Божурище е като лъч светлина, който му показва онзи по-хубав и добър свят на семейството, уюта и приемането. С хора, които го обичат, обръщат му внимание, полагат грижи за него. Дълго време обаче, почти до края на пребиваването му там, 13 годишното момче не мислел точно така. Като че ли не искал да повярва, че някой наистина го обича. И продължавал своето търсене – на семейството, подкрепата, на майка си.

Марио е с диагноза „разтройство в адаптацията“. Диагнозата не отразява реалното му психическо състояние, защото е дете. Така смятат колегите ми. Изблиците му на агресия били непрестанни. Отнасял се крайно нападателно към децата в къщата, дори към възпитателката, която веднъж се намесила, за да предотврати побой с риск за себе си… Момчето променя рязко настроенията си, натрупва напрежение и избухва. „Когато е изразходил енергията си в училище, при нас беше спокоен“ обяснява ръководителката на къщата Цветослава.

Противно на очакванията си да е отритнат от всички, Марио получава дори „много индивидуален подход“. Така твърди Цвети. Той идва в къщата, отказва да се къпе, да спазва правила, вече пушел и се отнасял агресивно към всички. Екипът на КОНКОРДИЯ се заема сериозно с него. Медиатор придружавал детето навсякъде. Установили много добро партньорство с училището – истински пример за добра практика на приемане, антидискриминация и уважение към „различните“ деца. Марио получава психолог, психиатър, тренировки, каквито иска, активна работа с училището, екскурзии, лагери, арт занимания – всичко, от което има нужда, за да забрави, че е отхвърлен от майка си, да се почувства спокоен и обгрижен. Да се развива. Вниманието на целия екип е насочено предимно, а често и изцяло към него.

Стремежът на Марио да привлече поглед, думи, специално отношение бил водещ в поведението му. Той пробвал всичко. Често саботирал груповите занимания, за да получи цялото внимание само за себе си – нещо, което му липсвало до болка. Тя му действала и развиващо – с много силно въображение, лъжел до съвършенство, много добре рисувал, имал техническа грамотност – разглобявал и сглобявал телефони… Предложили му и техникум, за да продължи да се развива.

Момчето остава в къщата на КОНКОРДИЯ 2 години. В началото самонаранявайки се, защото тялото и цялото му същество все още усещало побоя, на който бил подложен в собственото си семейство. Умишлено действал изцяло против себе си. Често предозирал енергийни напитки, просил, крадял, събирал се с клошари на улицата. Като че ли целта му била постоянно да търси пътища, които да го водят към онзи лош свят, в който всички са като него. Убеден бил,че заслужава своята съдба. За пореден път го вписват за осиновяване, но никой но го иска… А Марио се надявал да се спаси от самия себе си… Получил се е затворен кръг: побой – агресивно поведение – побой… Цвети не иска да си спомня за честите случаи на свръхупотреба с напитки и цигари. След това по цели нощи ходили по болници.Понякога Марио прескачал през прозореца през нощта, за да отиде да спи при приятел…

Не може да се каже, че на някого от КОНКОРДИЯ Марио успява да се довери напълно… Имал силни емоционални сблъсъци с ръководителката Цвети – често я „уволнявал“, казвал й, че не е никаква шефка, след като не му е сготвила нито една манджа. Имал напредък в отношенията си и с нея и с психолога Юлиан, но винаги с едно на ум в главата си.

Желанието му да бъде с майка си не приключва – така е и днес. През целия си живот до момента Марио не спира да търси активно начин да бъде до нея. Експертите в Детска къща Конкордия правят всичко с цел майка и син да се виждат и да общуват. Не им позволили да водят Марио при нея заради насилието и лошите битови условия. За целия му престой там, тя дошла само два пъти, единият на рождения му ден – светла случка в самотния живот на момчето. Веднъж го засекли по стълбите в КОНКОРДИЯ – търсел някого за пари за билет, за да отиде при майка си… Той често бяга от къщата, за да отиде при майка си, а тя го връща обратно… Но той продължава въпреки, че вече бил обезверен, че ще го вземе пак при себе си… Продължавал да бяга от себе си към нея…

Въпреки всичко, Марио се чувствал добре в Детска къща Конкордия. Усещал, че е в сигурна среда. Вече можел да продължи образованието си, престанал да се самонаранява, постепенно придобил битови навици. Изпитвал страх от по-големи деца в къщата – „…още едно доказателство, че има нужда от по-възрастни от него, от които да има респект“, твърди Цвети. Навсякъде момчето споделя, че в КОНКОРДИЯ му харесва. Така е и сега, когато вече не е тук. Поддържа добри отношения с децата от къщата, което професионалистите определят като голям успех, показател, че Марио е намерил поне частичка от себе си и от семейството си там, при тях. Приел е пространството като свой дом – все искал да се прибира „вкъщи“…

От известно време по решение на социалните служби Марио е преместен на ново място. Всички от КОНКОРДИЯ България вярваме, че стабилността, която постигна при нас ще му помогне да се справи с новите предизвикателства и да загърби проблемите си. Да  се усмихва и да продължи личния си път напред.

Успехът на екипа е огромен за огромните размери на „случая Марио“. Той е още едно доказателство, че децата изоставени от родителите си, претърпяват сериозни травми. Травми толкова големи, че е необходимо много дълго време, за да бъдат излекувани, ако изобщо това е възможно да се случи. Ние от КОНКОРДИЯ България и много други наши колеги от други организации правим всичко по силите си, за да помагаме, подкрепяме и развиваме хората в риск. И се радваме, че постигаме положителни резултати, независимо от времето, усилията и трудностите.

Продължаваме да бъдем с Марио – професионално и емоционално. Защото се интересуваме от бъдещето на децата, напуснали нашата грижа. Бъдете и вие с нас в помощ на децата днес, за да намерят своя път напред в бъдеще!

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Зорница Симеонова

Зорница Сименова e eксперт Комуникации и Storyteller във Фондация КОНКОРДИЯ България, където работи от края на 2020 г. Тя представя фондацията пред външните публики, заинтересовани от дейностите, програмите и проектите, по които работи. В рамките на своята дейност пише истории за потребителите на социалните услуги на организацията, които показват добри практики в работата на КОНКОРДИЯ.