Марк Леонард: Защо в Германия се връща антисемитизмът?

Марк Леонард*

Макар че през последните дни антисемитският скандал в британската Лейбъристка партия да е на челно място в новинарския поток, много по-сериозни дебати на същата тема сега се водят в Германия. Най-тревожното е, че се променят фундаменталните принципи на политиката на „преодоляване на миналото“ (vergangenheitsbewältigung), т.е. на колективния проект за осмисляне на миналото на страната в периода на Втората световна война.

Това историческо осмисляне беше постигнато с много труд. В началото на следвоенния период Германия премина през няколко стадия на отрицание на ужасните престъпления, извършени в периода на нацисткия режим. Но през 1968 г. се разрази културна война между поколенията: децата на нацисткия период признаха отговорността на родителите си, приеха я върху себе си, а кулминацията на този процес станаха насилствените действия на крайнолявата терористична група „Фракция Червена армия“ (RAF). През 80-те и 90-те години на миналия век количеството на исторически публикации, документиращи престъпленията на нацизма, продължаваше да расте. В същото време германският политически истаблишмънт стигна до общо съгласие, че идеята за историческата вина и за отговорността на страната трябва да бъде централна част от начина, по който нацията възприема себе си.

Но след 2015 г., когато канцлерът Ангела Меркел провъзгласи политиката на „култура гостоприемството“ (Willkommenskultur) и отвори вратите на Германия за бежанци, спасяващи се от конфликта в Сирия, започнаха да нарастват тревогите по повод на възраждащия се антисемитизъм – при това както в средите на германската политическа класа, така и особено сред еврейската общност.

Миналата година беше хвърлен камък в прозореца на синагогата в Гелзенкирхен, на демонстрации бяха горени израелски знамена, а  един берлинчанин, носещ на главата си традиционната юдейска религиозна шапчица кипа, беше нападнат заради нея. Ситуацията се усложнява от това, че тези атаки, които понякога се извършват от имигранти, съвпаднаха с рязкото нарастване на популярността на ултрадясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). Тази партия сега използва позицията си на главна опозиционна партия в Бундестага, като цели да постави под съмнение културата на отговорността за миналото, макар при това да обещава да защитава германските евреи от вдъхновявания от ислямизма антисемитизъм.

Нападенията над евреи предизвикаха негодувание сред много германци, които смятаха, че подобни събития никога повече – след нацисткия период – не бива да се повтарят на германските улици. Но освен от тези очевидни престъпления, германските евреи започват също да говорят  за много по-малко манифестиращи се на повърхността, но много сериозни изменения във всекидневния им живот, защото най-големите германски градове като Франкфурт, Хамбург и Берлин стават все по-мултикултурални.

Днес четири успоредни тенденции поставят под въпрос политиката за „преодоляване на миналото“ в Германия. Първо Холокостът, така да се каже, „се преселва“ от актуалната памет в историята. Последните оцелели жертви на нацистките престъпления, както и престъпниците, които са ги извършили, умират; младите немци са много по-малко свързани с реални връзки с миналото. Да имаш баща, който би могъл да бъде съучастник в нацистките престъпления съвсем не е едно и също с това да имаш прадядо, който е бил такъв съучастник. Не е за чудене, че младите германци много по-малко чувстват историческата отговорност на нацията си. Второ, днес имигрантите – главно от мюсюлмански страни – представляват все по-нарастваща част от населението. Представителите на тази група нямат лични връзки с германските престъпления в миналото, но пък от друга страна трябва да се каже, че те често са били подложени на антиционистка идеологическа обработка от различни, които се стремят да придобият легитимност за сметка на демонстрация на солидарност с палестинците.

Трето, мнозинството от германците никога не са срещали и никога няма да срещнат евреин. Причината за това е проста: евреите представляват изчезващо малка част от населението на Федералната република. Във Франкфурт, където се намира втората по размер еврейска общност в Германия (след Берлин) живеят едва 7000 евреи, а населението на този мегаполис – заедно с предградията – е около 5,7 милиона души.

Най-накрая, избраната от правителството на Израел политика на радикална и националистическа поддръжка на еврейската идентичност, при това издигната по-високо от всички други, глобално променя динамиката на антисемитизма, защото антиизраелските настроения се оказват смесени с враждебността по отношение на евреите.

Мнозина от тези, които наблюдават тези тенденции отстрани или дори вътре в Германия, отчетливо чуват ехото на 30-те години на миналия век. Но като човек с еврейски корени, който сега претендира да си върне германското гражданство, аз бих казал, че възраждането на антисемитизма в Германия е по-свързано с глобалното бъдеще на страната, отколкото с кървавото ѝ минало. На фона както на все по-популярните разсъждения за родината (Heimat), а също и поради изгонването на германската футболна звезда от турски произход Озил поради това, че се е снимал с турския президент Реджеп Тайип Ердоган е очевидно, че Германия се опитва да разбере как да адаптира самовъзприемането на германската идентичност към  глобалната ера.

Наскоро се срещнах с ръководството на еврейския музей в един от най-големите градове на Германия и бях поразен от тревожната задълбоченост, с което то се отнася към проблема за антисемитизма. Целта на тези хора преди всичко е да се проведе „деизраелификация“ на еврейския въпрос и да се покаже, че еврейската история представлява германска история, за което свидетелстват безчислени изследвания на историческия принос на евреите в германската култура.

Освен това, еврейската общност в Германия разбира необходимостта от преместване на акцентите – от темата за особената отговорност на Германия към тази за съвместното съществуване, мултикултурализма и междурелигиозния диалог. Задачата е в това да се привлекат колкото се може повече млади германци към това да се срещат и общуват с евреи.

А най-мощният ход се състои в това, че еврейската общност провежда кампания, която е насочена към новите (мюсюлмански) имигранти, които като резултат от нея би трябвало да разберат, че исторически евреите са били жертви, а не потисници. Тази кампания предполага да се провежда паралел между дискриминацията, с която се сблъскват имигрантите сега  и тази, от която исторически са страдали евреите. Надеждата се състои в това да се построят междурелигиозни мостове вътре в общата култура на угнетените.

Доколкото Германия се сблъсква с усложняващи се дебати по повод на идентичността си, на елита на тази страна се налага да приеме тази философия и да почне да прави повече за поощряване на диалога сред все по-разнородното население. Проблемът, породен от днешната политика идентичността е не просто антисемитизмът, а расизмът изобщо. И това става не само в Германия, а и във Великобритания и в други западни страни.

*Марк Леонард е директор на Европейския център за външна политика.

Статията е публикуван в сайта Project Syndicate на 20 август.

Превод: Емил Коен

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.