Машината за гласуване като магия

Както сигурно съм споменавал не веднъж, имам множество детски мечти – да стана боклукчия, да карам самолет… и да съм сред онези симпатични чичковци и лелки, които седят зад масата по време на избори.

Да карам камиона за боклук не вярвам да ми се отдаде в този живот, самолет – още повече. Но успях поне една от мечтите някак да изпълня и щом ми се отвори възможност за втори поредни избори да съм зад масата и да съм един от „чичковците и лелките“.

Иначе казано – да съм секционна комисия. Което в моя повлиян от детството мечтателен мозък изглеждаше като огромна чест и привилегия – нещо като цар, който определя дали имаш право да влезеш в онази тъмна стая и после да пуснеш листче в кутия.

Разбира се оказа се далеч по-тривиално и отговорно – включваше множество попълвания на данни, проверки и помагане на хората. Аз и моите колеги чичковци и лелки (една от които беше навършила 18 преди 2 месеца, така че използвам този термин с най-добри чувства) бързо си разпределихме отговорностите – на мен ми дадоха да се грижа за машините: „За да не объркаме нещо по тях“ – казаха колегите. А те се заеха с книжата и документите – „За да не ги объркаш ти нещо по тях“, което знаейки колко съм подредено-разсеян беше изключително възможен резултат.

Набързо детският ми плам и ентусиазъм се изпари. Може би на трийстата инструкция по поставяне на карта и кое най-горно копче се натиска. В един момент даже се почувствах почти роботизиран:

–        Добре дошли, уважаеми гражданино/гражданко при нашата машина. Моля поставете вашата карта с чипа напред и нагоре, точно както искаме и демокрацията ни да се развие. След което, ако ще гласувате и за двата избора – натиснете най-горното копче и оставете машината да ви води. Благодаря ви, че избрахте нас.

С всеки изминал човек усещах как това стихче става все по-добре научено, усмивката ми все по-изкуствена и действията ми все по-машинални.

До един момент – в който не се появи едно семейство. Мама, татко и малко момче. Което точно като мен навремето се втурна към масата на комисията. Знаех какво си мисли – та нали аз бях това момче преди много много години. Тези хора са много важни. Те ще позволят на мама и татко да гласуват. Един ден искам да съм като тях.

Важните ми колеги дадоха правото на майката да гласува и аз я настаних с поредното изпълнение на вече заучените инструкции. В този момент втората ни машина също се освободи и поканих и бащата да се регистрира. Той ме погледна и се изсмя:

–        Няма да го направя. Аз не гласувам. Това са глупости. И нищо няма да се промени. Всички са продажници и не си струва. Аз знам!

–        Както прецените – отвърнах аз и се насочих към следващия на опашката и следващата порция вълнуващи инструкции: „Добре дошли, уважаеми гражданино…

Минаха няколко часа. Опашката не намаляваше при нас, а аз ставах още по-уморен и още по-машинален. Дори не забелязвах хората, които гласуваха. Надявах се това да вършат колегите. В един момент обаче вдигнах поглед и видях, че към машината се запътва бащата от преди няколко часа. Погледнах го, той ми се усмихна гузно, а аз реших да не питам. И директно започнах с инструкциите: Добре дошли, уважаеми гражданино…

Цяла седмица си мисля за този баща. Като разказвах историята в офиса, бях дълбоко убеден, че той просто е решил да се направи на интересен пред жена си и после си е намерил извинение да дойде и да гласува. Юлия пък предположи, че жена му го е нахокала вкъщи и го е пратила да се реди и да гласува…

Но сега си мисля, че не е било нито гузната му съвест, нито хокащата му съпруга. А онова малко момченце и огромното разочарование в очите му, че баща му не иска да е част от магическото нещо, което вършат тези хора. Което не знайно как е изключително важно, защото чичковци и лелки са се събрали да проверяват дали всеки човек правилно ще извърши магията, с която светът ще стане по-хубав. Тази магия, в която той няма търпение да порасне и сам да участва… И татко му реши да не бъде част. Да я пропусне… Да я развали…

Мога само да си представя детския поглед у дома и разочарованието в очите, накарало бащата да изскочи навън и да стане част от магията.

Тази неделя няма да съм пак в изборната секция. Изпълних си детската мечта и видях магията отвътре. Но все пак ще се разходя до машината. И ще сложа картата и ще направя всичко онова, което обяснявах преди седмица. Не заради кандидатите. А заради детето. И магичността.

Та пожелавам ни един магически Шабат и една магична неделя след това.

Шабат шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика