Мехмед Юмер: Новините ще идват само от сарая на Ердоган

 

На извънреден конгрес на 21 май Реджеп Тайип Ердоган стана отново председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). До този момент държавният глава на Турция трябваше да бъде надпартиен. Референдумът на 16 април даде възможност за партийна принадлежност на президента. Ердоган обеща да се бори срещу всички врагове – и вътрешни, и външни.

Господин Юмер, на какво се дължи пестеливото отразяване на постигнатите договорености между Ердоган и Доналд Тръмп? Медиите допускат, че има обещана подкрепа на американците за ударите на Турция срещу ПКК в Ирак и за това кой ще контролира град Рака. Така ли е?

За турските политици посещенията в САЩ винаги са били ключови и важни. Фактът че САЩ са световна супер сила и разполагат с бази в Турция, ръководят военни операции в региона, оказват военна и финансова помощ, имат разузнавателно и военно превъзходство винаги е нареждал Америка начело на списъка. Освен това, за турските политически лидери визитите в САЩ означават легитимност и международно признание и подкрепа. От друга страна, за турските лидери да бъдеш посрещнат подобаващо в Америка е карта, която те после разиграват за вътрешно политически цели. Затова дори телефонните разговори с президента на САЩ за тях са много ценни.

Но обратният прочит на казаното дотук означава следното: Турция не е силна държава и не може да си позволи военни действия или външнополитически ходове без одобрението на САЩ. При това положение определящо значение за визитите в САЩ има не вътрешната пропаганда, а последиците от самото посещение. В очите на САЩ реномето на един държавен лидер е толкова, колкото е престижът на държавата, която той представлява. Турция е държава с огромен потенциал, но нейното политическо ръководство го пропиля. Южната ни съседка е силно поляризирана, референдумът на 16 април мина под сянката на съмнения за фалшифицирани два милиона и половина бюлетини, страната вече се раздели с демокрацията и премина към еднолично управление.

На този фон след срещата си с Доналд Тръмп турският президент Ердоган направи изявление в турското посолство в САЩ. Там той заяви, че Турция ще бъде на терен както в Сирия, така и в Ирак и че „вярва, че отново ще почукат на тяхната врата относно сирийския въпрос.” А по въпроса за Ракка Ердоган лаконично изтъкна, че американската страна вече е взела своето решение и „не е била благосклонна” към предложението му за обща борба с тероризма, а не само с отделни терористични организации.

В навечерието на тази среща Фетхуллах Гюлен излезе с обширна статия във „Вашингтон поуст“. В нея създателят на организацията ФЕТО призовава Запада да помогне на Турция да се завърне към демократичния път. Това е много ценна идея и призив. Същевременно, в публичното пространство се говореше, че Ердоган ще постави пред Тръмп въпроса за екстрадирането на намиращия се в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен. Какво е развитието на този конфликт, зареден с огромен конфликтен потенциал?

Първо да уточним, че т.нар. терористична организация ФЕТО не съществува никъде. Това беше измислено от Ердоган след опита за военен преврат на 15 юли миналата година, за да може да стовари вината върху набелязаната от него мишена, с която той е решил да се разправи. Ръководният състав на този осъдителен акт, какъвто е опитът за преврат обаче, все още не е установен и не е изправен пред съда. Но от друга страна, това послужи за повод сто и петдесет хиляди невинни граждани да бъдат изхвърлени от работните си места, петдесет хиляди души бяха вкарани в затвора без доказана вина, свободата на словото беше потъпкана, а частната собственост вече не е неприкосновена. Точно заради това турският интелектуалец Фетхуллах Гюлен призовава Запада да помогне на Турция за връщането й към демократичния курс. Фетхуллах Гюлен, който през 2008-а година беше избран за мислител номер едно в света в класацията на „Форин полиси”, е вдъхновител на хуманистичното движение с мирни цели „Хизмет” (в превод означава „служене”). Движението се развива главно в три направления: образование; междукултурен и междурелигиозен диалог – Гюлен има срещи с видни християнски водачи като папа Йоан Павел Втори, Вселенския патриарх Вертоломей и др.; и третото направление е създаване на организации за хуманитарна помощ.

Разбира се, въпросът за връщането на Гюлен е един от най-силните козове на Ердоган за вътрешно политическа пропаганда. Така той успява да консолидира своя консервативно ислямистки електорат. Той и сега каза, че е поставил въпроса на масата, но не вярвам администрацията на президента Тръмп да се отклони от линията на президента Обама по този случай. С други думи, вероятността за екстрадацията на Гюлен е нищожна. Впрочем Доналд Тръмп даде сигнал именно в тази посока като загатна, че американският съд е независим и върху него не може да се влияе по политически въпроси.

Но истински силният коз срещу Ердоган се намира в ръцете на САЩ и той се нарича Реза Сарраф, който е турски бизнесмен от ирански произход. Името на Реза Сарраф се прочу по време на най-големия корупционен скандал в републиканската история на Турция, наречен „Операция 17-25”. На 17 декември 2013 г. турската полиция даде ход на мащабна операция за корупция и закононарушения по най-високите етажи на властта, в резултат на което четирима министри от кабинета на Ердоган – тогава премиер, бяха принудени да подадат оставки, а в дома на шефа на „Халкбанк” бяха намерени 400 хиляди долара в кутии за обувки. Сега заместник-директорът на тази банка също е задържан и разследван в Америка заради участие в нарушаването на санкциите срещу Иран. По време на този корупционен скандал стана ясно, че Реза Сарраф е подкупвал турски министри и високопоставени чиновници. Тогава го вкараха за известно време в затвора, но после беше освободен. След това Сарраф замина за САЩ където беше задържан в Маями от служители на ФБР, с обвинение за нарушение на ембаргото срещу Иран. А нарушаването на ембаргото е било част от мегакорупционния скандал, в който той е бил замесен в Турция. Така че Сарраф има огромна информация за всички схеми и финансови операции, които са извършвани в нарушение на закона, а премиер тогава е Ердоган, който няма как да не е знаел за всичко, което се случва. Затова и втората вълна на операцията по задържането на замесените в корупционните схеми е била планирана на 25 декември 2013 г., но след намесата на Ердоган тя беше осуетена.

Затова преди срещата на Ердоган с Тръмп се появиха коментари, че турският президент ще настоява делото срещу Реза Сарраф да бъде прехвърлено в Турция. Не случайно дни преди визитата на Ердоган в САЩ беше турският министър на правосъдието Бекир Боздаг, заедно с началника на Генщаба Хулюси Акар, шфът на МИТ Хакан Фидан и говорителят на президентсвото Ибрахим Калън.

Както вече споменах, администрацията на Тръмп не мисли по-различно от тази на Обама по въпроса за Гюлен. Тоест и новата администрация е на мнение, че това е правен, а не политически казус.

Цитирах в интервюто си с Антонина Желязкова вашето опасение, че Ердоган вече няма да има балансьор на властта си. Какво сочат анализите ви?

Да, след референдума за поправки в конституцията казах, че вече няма да има власт, която да спира властта на Ердоган. Но и без друго Турция от пет години се управлява от едноличен режим. Няма нито едно нещо, което Ердоган да е поискал и да не е постигнал. Той вкара в затвора хората, които са му неудобни и извади от затвора тези, които покровителства, например Реза Сарраф, за който стана дума беше типичен пример в това отношение. Ердоган прокара от меджлиса всички закони, които поиска, даже свали от поста премиер Ахмет Давутоглу, защото не му се подчиняваше безпрекословно. Тук може да посочим още десетки примери. Така че резултатът от референдума на 16 април до голяма степен беше предизвестен. Ердоган нямаше да отиде на референдум, ако не беше сигурен в резултата. Това беше моята теза, която поддържах и преди референдума.

Ердоган отдавна слезе от трамвая на демокрацията. Затова резултатите от референдума му бяха нужни само за да подкрепи своите амбиции по пътя към абсолютната власт с народния вот. Глас народен, глас Божи, както се казва.

От тук нататък новините в Турция ще идват само от сарая на Ердоган. Не изключвам тоталният контрол върху обществото да нараства.

Бихте ли анализирали за читателите ни какво означаваше вота на 1.4 милиона турски избиратели в Европа за референдума, който разшири неимоверно правомощията на Реджеп Тайип Ердоган?

На този въпрос ще дам лаконичен отговор. Мнозинството от турските общности в Европа, например в Германия и Холандия подкрепиха референдума, за разлика от тези във Великобритания и САЩ. Защото в страни като Германия интеграцията не се е случила и турските общности са останали в една кохерентна среда. Парадоксално е, че си вадят хляба в демократична и цивилизована страна, а в същото време подкрепят един авторитарен режим. Но във Великобритания и САЩ са отишли предимно образовани хора с ясни цели и амбиции в живота. И затова те могат да разграничат демократичните ценности от авторитаризма.

 

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.