Мехмед Юмер: По всичко изглежда, че при сегашната обстановка Ердоган ще бъде обявен за победител на изборите

 

Господин Юмер, вие се утвърдихте като толерантен експерт по проблемите на политическа Турция. Какъв е коментарът ви относно думите на Реджеб Тайип Ердоган, произнесени наскоро по време на  конгрес на Съюза на европейските турски демократи в босненската столица Сараево?

Няма човек в Европа, особено в Германия, който да не е чувал за Съюза на европейските турски демократи. Особено заради тъмните им връзки с групировката „Германските османци” (Germanien Osmanien) на този Съюз се гледа с голяма доза съмнение в Европа. Вече европейските медии дори открито пишат, че тази организация работи не само в интерес на Турция или управляващата Партия на справедливостта и развитието, а – директно за президента Ердоган. Около подобни организации на Запад обръчът вече се стеснява видимо.

Затова след като не можа да разшири този обръч, Ердоган реши да се задоволи с онова, което му е под ръка и организира този митинг в Сараево. Може би затова Съюзът на европейските турски демократи се принуди да проведе конгреса си в Босна и Херцеговина. А симпатизантите на Ердоган бяха извозени с безплатни автобуси дотам.

На този конгрес целта беше с един куршум да се ударят два заека. Първо, проявата да е далече от погледите на цивилизования Запад; второ, предизборната кампания да се проведе в държава близка до Европа, където Ердоган вече не смее да прави предизборни кампании на базата на горчивия опит от предишните такива, които му изградиха силно негативен образ.

Реториката на Ердоган е заплашителна, провокативна, агресивна, подобно на тази на американския президент Доналд Тръмп. Това съществена част от  технологията на успеха му пред турските избиратели ли е ?

Да, вярно е, че турският президент избълва огън и жупел към Европейския съюз, защото там беше забранено на турските политици да провеждат предизборни кампании. Ердоган заяви, че „европейските държави, които твърдят, че са люлка на цивилизацията, останаха в клас” и направи редица алюзии с Османската империя, която до началото на 20-и век е управлявала голяма част от териториите на Балканите.

От друга страна, митингът на Ердоган в Сараево е част от опитите на Турция за увеличаването на влиянието й на Балканите. Търговията с региона нараства, Турция реализира редица инфраструктурни проекти тук, реставрирани бяха джамии и мостове от Османския период и бяха създадени медии, които подкрепят турския президент. Турската дипломация оползотворява всяка възможност на Балканите, стъпвайки на сантименталните връзки от миналото. Обърнете внимание на думите на босненския член на Председателството на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович, който като домакин на срещата каза: „Във всяко столетие Бог изпраща по един голям лидер, това е Ердоган.” После Бакир Иззетбегович получи тежка критика от водещ ислямски учен в Босна и Херцеговина проф. Рашид Хафизович, който заяви, че „лидерите, които Бог изпраща не разделят обществото, не унищожават медийната свобода, не вкарват в затвора опозицията и не я гонят в изгнание, не гилотинират демокрацията и не проливат кръв, посягайки към мюсюлманските си съседи без да са били поканени там.“

Деликатната тема с Палестинския проблем влезе в дневния ред на турския президент. Той заяви,че решаването на палестинския проблем и на въпроса за статута на Йерусалим ще определи бъдещето на човечеството. Така ли е?

Преместването на посолството на САЩ в Йерусалим, което очаквано породи бурни протести от страна на палестинците, при които имаше голям брой човешки жертви, стана причина за криза в турско-израелските отношения. Според публикации в арабската преса поведението на турския президент Ердоган към Израел е търсене на изгубеното мюсюлманско лидерство чрез събитията в Газа.

В памет на загиналите палестинци, в Турция беше обявен тридневен траур и се проведе голям митинг в знак на солидарност. Смисълът и значението на този митинг беше, че народното недоволство в Турция беше канализирано в една масова проява с ресурса на държавата. При управлението на Партията на справедливостта и развитието начело с Реджеп Ердоган в Турция подобни прояви имаше и в други случаи. Например когато на срещата в Давос през 2009 г., на която Реджеп Ердоган като министър-председател остро нападна израелския президент Шимон Перес, след което пак имаше анти-израелски протести в Турция. И обратно, когато държавните водачи решат да поправят отношенията си с държавата Израел, тогава критиките биват потушавани пак от най-високо ниво.

Изхождайки от тази гледна точка, може да се каже, че в Турция палестинската тема е под монопола на управляващата Партия на справедливостта и развитието. В определен период от време и по света темата за палестинския въпрос е била под монопола на ислямистките движения. В Турция, по-рано палестинската тема е защитавана от левите среди, но след 1980-те години тя постепенно преминава в полето на ислямистките движения. А с идването на власт на Партията на справедливостта и развитието палестинският въпрос става част от държавната политика на страната.

Тънкият момент тук е, че тази държавна политика по палестинския въпрос се случва на приливи и отливи – когато има затопляне на отношенията, палестинската тема отива на заден план, а когато е налице някаква криза, тя отново се появява на дневен ред. Така турското общество остава с раздвоени впечатления по този въпрос. От друга страна, се вижда, че управляващата Партия на справедливостта и развитието иска да използва тази тема и за предизборни цели. Казано накратко, понастоящем Турция няма потенциал да обърне процесите в полза на палестинците и да сложи край на тяхната драма. По всичко изглежда, че тази драма скоро няма да затихне, а мюсюлманските страни, които не са доволни от това положение нямат ресурса да противодействат.

На 24 юни Турция ще избере президент и законодатели. Вярно ли е,че това ще бъде „избор за следващия ден“, както твърди турският диктатор?

Не бива да забравяме, че Турция отива на избори в условия на извънредно положение. Страната се управлява еднолично с декрети, издавани при извънредно положение. Затова не звучи сериозно оправданието, че има избори, различни кандидати, следователно се избира легитимна власт, а вие още каква демокрация искате. Предстоящите избори само ще затвърдят съществуващия режим. Но да допуснем, че Ердоган загуби изборите. Какво ще се промени? Това въобще няма да докаже, че в страната има демокрация, а новият президент няма да бъде в състояние да нормализира системата, чиито заводски настройки бяха променени. Под нормализиране имам предвид връщането отново към правовия ред и утвърждаването на правовата държава, освобождаването на десетките хиляди политически затворници, връщането на работа на стотици хиляди изгонени след опита за преврат, връщането на длъжност на близо сто общински кметове, които бяха отстранени след назначаване на държавен синдик, освобождаването на затворените народни представители и връщането им в парламента. Дано да се окажа лош пророк и всичко да приключи по най-благополучния начин за Турция.

Но журналистическият анализ изисква не само благопожелания, а солидна обосновка на базата на логически изводи. Тъкмо затова по всичко изглежда, че при сегашната обстановка Ердоган ще бъде обявен за победител на изборите.

Да дойдем на „избора за следващия ден”. Тук трябва да отбележим, че репресивните практики, които се наложиха след опита за преврат на 15 юли 2016 г. напомнят много на тези през 1950-те, когато всички опозиционери са били потенциална заплаха и проводник на комунистическа идеология. Днес това е заменено с пропагандата анти-ФЕТО и се следва подобна стратегия. Левичарите, либералите, кюрдите, маргиналните групи, които имат проблем с режима, учените, журналистите, с други думи, всички онези, които не си затварят очите на случващото се биват преследвани и репресирани. Дори да победи алтернативен на Ердоган кандидат, той няма да е в състояние да промени утвърдилата се реторика. Има и съществена причина за това. Настоящият режим не е някакво случайно явление, а власт, която получава енергията си от определено твърдо ядро в обществото. Тоест Ердоган е само върхът на айсберга, след него който и да дойде на власт не може да се очаква коренна промяна към демокрация.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).