Мехмет Юмер: Турция започна да използва военни инструменти, отколкото дипломатически

 

“Това е традиция от времето на Османската империя когато на петъчна молитва и байрамска молитва имамът е излизал на проповед с меч в ръка, защото „Света София“ се смята за символ на завладяването на Константинопол. Ако мечът е в дясната ръка, посланието е, че той ще бъде използван срещу врага. Ако се държи в лявата, това означава мир. Още по време на превръщането на „Света София“ от музей в джамия миналата година, председателят на турската Дирекция по вероизповеданията „Диянет“ заяви, че тази традиция ще бъде възобновена. Както се вижда, той я спазва. Но при всички положения такъв знак не излъчва мирно послание”.

 

Господин Юмер, наскоро турският президент Реджеп Ердоган използва израза“клане“ за военния конфликт в Израел и ивицата Газа, а САЩ побързаха да осъдят “антисемитските“ му изявления”. Призоваха и да се въздържа от “език на омразата”. На свой ред той ги обвини в произраелски позиции заради сделка, подписана от Джо Байдън за продажба на оръжия за над 735 млн. долара на Израел Очаквани ли са тези реакции?

 

Мехмет Юмер: Интересът към палестинския въпрос в турското общество, според мен започна да намалява. Това може да е валидно и в по-глобален мащаб, но за Турция е така. Поначало палестинският въпрос, в Турция и по света, беше един от силните аргументи на ислямистките движения. При управлението на Партията на справедливостта и развитието Турция отделяше специално внимание на палестинския въпрос. Но в наши дни влиянието на ислямизма започна да отслабва, както в Турция, така и в т. нар. ислямски свят. Например след Арабската пролет ислямистките движения набраха инерция и сили в Египет и Тунис. Но в Египет Мюсюлмански братя бяха свалени с преврат, а в Тунис ислямистката партия Ан-Нахда вече не е водеща политическа сила. Тук можем да изброим още и Сирия и Иран, които оказваха подкрепа на Хамас. Но към този момент всички тези фактори вече са заети със собствените си проблеми и вниманието към палестинския въпрос отслабва.

Тук се налага да обърнем специално внимание на действията на Турция по този въпрос. Партията на справедливостта и развитието начело с Ердоган не сваляше палестинския въпрос от дневния си ред през годините. Особено трябва да подчертаем неговата остра реакция към покойния вече израелски президент Шимон Перес по време на Световния икономически форум в Давос през 2009 г. Тогава Ердоган съзнателно провокира Перес, за да се покаже като силен лидер както в ислямския свят, така и в Турция. На връщане от Давос той беше посрещнат като национален герой на летището от многолюдна публика в страната си. Но към днешна дата Турция е актьор без влияние по палестинския въпрос. Разбира се, по време на военния конфликт в Израел и ивицата Газа в Турция се чуха и патриотарски призиви там да бъде изпратена войска. Защото напоследък във външната си политика Турция използва твърда сила, тя присъства военно в Сирия, в Либия, тя зае страната на Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах. Това показва, че във външната политика Турция започна да използва военни инструменти, отколкото дипломатически. Следователно онези среди в Турция, които очакват от управляващите да направят нещо по палестинския въпрос, се сещат първосигнално за военна подкрепа. Но това е невъзможно. Що се отнася до изявленията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, свързани с последния конфликт в ивицата Газа, то те нямат никаква тежест. Това до голяма степен се дължи и на факта, че вътре в самата Турция политическият ислямизъм преживява силна идеологическа криза. Погледнато от този ъгъл, палестинската драма открои ясно крахът на илюзиите на политическия ислямизъм в Турция и в ислямския свят. Затова вътре в Турция палестинският въпрос е тема с трайно затихващи функции. Защото през годините палестинската тема е употребявана за политически цели, вместо конкретни стъпки за нейното разрешаване. По време на своето управление Партията на справедливостта и развитието изхаби тази тема. От друга страна, в резултат на надигащия се турски национализъм, в Турция вече започна да се чува по-често и друга гледна точка, според която палестинският въпрос е проблем на арабския свят и Турция не трябва да се ангажира пряко с него.

 

Турският президент обвини президента на Австрия Себастиан Курц заради поставянето на израелско знаме над канцеларията му. Не пропусна да направи и историческа интрига с думите “Държавата Австрия се опитва да накара мюсюлманите да платят цената за евреите, които тя е подложила на геноцид.”С това изказване напомни за скелетите в гардероба на Европа, но какъв е външнополитическият хоризонт на Ердоган?

 

Турция е първата държава с мюсюлманско население, която признава Израел, но при управлението на Партията на справедливостта и развитието отношението към Израел се втвърдява. В последно време Анкара беше направила стъпки по посока на затопляне на отношенията си със Запада и с държавите от региона, тъй като политиката на „нулеви проблеми“ със съседите отдавна беше изоставена. Но последните изказвания на президента Ердоган тикат отношенията на Анкара с Израел и САЩ в задънена улица. Едно е ясно, Турция попада във все по-голяма външно политическа изолация и Ердоган беше предприел тактически ходове за нормализиране на отношенията си не само с Израел, но и с Гърция, Египет, Обединени арабски емирства и Саудитска арабия. На инициативите на Анкара към нормализиране обаче, се гледа с недоверие, защото Турция преследва все по-ревизионистка политика.

Председателят на турската Дирекция по вероизповеданията “Диянет” Али Ербаш води молитвата по случай Рамазан Байрам тази година в превърнатата от музей в джамия църква “Света София”…с ятаган в ръка. Знак за какво е това?

Това е традиция от времето на Османската империя когато на петъчна молитва и байрамска молитва имамът е излизал на проповед с меч в ръка, защото „Света София“ се смята за символ на завладяването на Константинопол. Ако мечът е в дясната ръка, посланието е, че той ще бъде използван срещу врага. Ако се държи в лявата, това означава мир. Още по време на превръщането на „Света София“ от музей в джамия миналата година, председателят на турската Дирекция по вероизповеданията „Диянет“ заяви, че тази традиция ще бъде възобновена. Както се вижда, той я спазва. Но при всички положения такъв знак не излъчва мирно послание.

Инфлацията в Турция отново расте неудържимо и достигна най-високото си ниво от близо две години насам, заговори се за тежка криза на икономиката. Дали тези процеси са резултат от високите показатели на зараза и смъртно от Ковид-19?

През март със свой указ президентът Ердоган смени за пореден път шефа на турската Централна банка. На мястото на Наджи Агбал той назначи Шахап Кавджъоглу. Ходовете на Ердоган във финансовата политика са част от политическата му стратегия. Турската лира се обезценява спрямо долара, а това подлага икономиката на страната на стрес тест. С други думи, икономиката притиска Ердоган в ъгъла. Както знаем в Турция всичко е поставено под контрол – медиите, съдебната власт, университетите. По пътя към пълен авторитаризъм Ердоган се опитва да прави промени и в сферата икономиката. Той постоянно атакува високите лихви, опирайки се на ислямизма. Ердоган е актьор, който е принуден да прави краткосрочни стратегии, насочени към оцеляването му на власт за по-дълго.

От друга страна, според данните на Турския статистически институт през 2020 г. турската икономика отчита ръст от 1,8 на сто, но това е станало чрез отпускане на кредити. Така че гражданите не са усетили подобрение в доходите си. Годишният доход на глава от населението е бил най-ниският за последните четиринайсет години. По мнението на икономистите този минимален ръст, който се дължи на отварянето на кранчето на кредитите не означава, че проблемите с безработицата, бедността, разпределението на доходите са решени. Специалистите посочват, че броят на безработните е достигнал десет милиона души. Семействата на тези хора бяха повлияни много негативно от пандемичната обстановка. В Турция когато икономиката започва да буксува, се отварят кредитните кранчета. Така беше и по-рано. Някои икономически анализатори твърдят, че държавата не е успяла да овладее ситуацията в борбата с коронавируса, а инфлацията се повишава, в резултат на което расте и недоволството сред потребителите.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.