Мехмет Юмер: Ердоган използва трагедията в Нова Зеландия за предизборни цели

Господин Юмер, на няколко предизборни митинги Реджеп Ердоган  определя нападението в Крайстчърч като част от заговор срещу Анкара. Турският президент показва и кадри от атаките срещу двете джамии,  прави и исторически сравнение с „Галиполската операция“ през Първата св.в. като внушава на публиката си че „глобалната ислямофобия“ датира от преди век…Само заради предизборната обстановка ли е причина за поведението му? Няма ли някакво зрънце истина в тези сравнения?

 

Да, часове след терористичния акт срещу две джамии в Нова Зеландия, при което загинаха петдесет мюсюлмани турският президент Реджеп Тайип Ердоган показа тези кадри на предизборен митинг. Този акт може би ни загатва за позицията, която Ердоган иска да заеме на международната политическа сцена. По-рано турските политици осъждаха подобни актове, един от основните принципи във външната политика на Турция до началото на този век се свеждаше до това, че разделянето на лагери в световната политика е погрешно. Някога Турция поддържаше тезата, че тя е ключова държава по отношение на диалога между Изтока и Запада.

Но от известно време насам Турция на Ердоган промени гледната си точка спрямо Запада и може би след случилата се трагедия в Нова Зеландия турският президент използва възможността да огласи новата си роля в света, така както той я вижда и разбира. Ердоган внушава, че в света цивилизациите и културите се разделят и се обособяват в различни лагери и той иска турските граждани да фиксират своето място в съответния лагер. Изхождайки от тезата за сблъсък между религиите и цивилизациите, Ердоган иска турците да се съобразяват с „новите“ реалности.

 

Какво бихте коментирали думите на директора за комуникация Фахреттин Алтун днес, който каза, че думите на Ердоган „Всеки, който идва в Турция и е против мюсюлманите, ще бъде върнат в ковчег“ са извадени от контекст?Да не би наистина да правим Реджеп Таип по-черен от дявола!

 

Подобни обяснения са за наивници. Президентът Ердоган много ясно каза това, което мисли и тезата, че думите му са извадени от контекста не издържа.

В Турция на Ердоган разбирането, че страната е средоточие на сблъсъка между западната и източната цивилизация вече се превръща в държавна идеология. В подкрепа на това твърдение бих посочил думите на турския президент, който заяви: „Тази атака е насочена към Турция и персонално към мен.“ Ако се питате защо новата турска политическа мисъл тече в тази посока, то причините затова са няколко. Първата е на идеологическа основа, с други думи, ислямизмът в съвременна Турция вече не се чувства маргинализиран, тъкмо обратното – той вече е доминиращата сила и се афишира открито. Някога ислямистите в Турция много се притесняваха да не раздразнят кемалистите и се съобразяваха с мнението на западните държави, но вече нямат такива задръжки и затова открито излагат идеологията си.

Според идеологията на ислямистите, фундаментът на световната политика се опира на религиозните или цивилизационните кодове. А на отношенията между Изтока и Запада се гледа като на вечната „битка между кръста и полумесеца“, по думите на Ердоган. От една страна, се внушава, че Западът иска да заличи исляма, а, от друга, се дава заявка, че Турция олицетворява завоевателният дух на исляма. Консервативно-ислямисткият електорат на Ердоган е социализиран в атмосферата на радикалните идеи. Те много лесно вярват на внушенията, че „кръстоносците са срещу мюсюлманите“. Съвсем наскоро една група млади момичета облечени по ислямски маниер от фондацията на сина на турския президент Билял Ердоган TÜGVA (Фондация на турската младеж) заявхиа, че обсадата на Виена все още е неприключена сметка. В Турция има голям брой хора, които вярват в това.

Като втора причина можем да посочим изчерпването на нормалните средства за правене на политика. След като няма икономически постижения, с които лидерите да се хвалят пред електората, остават идеологическите лозунги. Когато нещата отиват на зле е твърде вероятно хората да повярват в тезата за „нов кръстоносен поход“.

 

Турският президент призова Нова Зеландия да върне смъртното наказание и предупреди, че ако островната страна не накаже нападателя от Крайстчърч, то Турция ще го направи.Каква е прогнозата ви за отношенията между двете страни?

 

Към поредицата от неуспехи във външната политика и в турската дипломация напоследък се прибави и обтягането на отношенията с Австралия и Нова Зеландия. За да смекчи малко ситуацията турският президент Ердоган написа една статия във „Вашингтон пост“ и после неговите говорители, както по-горе Вие споменавате, се впрегнаха да обясняват, че думите на президента са били извадени от контекста. Австралийският премиер отбеляза, че има смекчаване в тона на Ердоган след публикацията във „Вашингтон пост“ и изтъкна, че това е добра постъпка.

Но ако си продължа мисълта от предишните въпроси, мнозина анализатори са на мнение, че ислямистите и националистите, които са на власт в момента в Турция се опитват да се откачат от орбитата на западно-европейската цивилизация. Австралия и Нова Зеландия също изповядват ценностите на тази цивилизация. Даже се прави сравнението, че Австралия и Нова Зеландия са като Америка и Канада, само че в другия край на земното кълбо. Реакцията срещу трагичното събитие в Нова Зеландия, която дойде от турска страна показа, че „Нова Турция“ на Ердоган иска да се отдалечи от всички. Така тя ще стане едно затворено общество. Това е печеливша стратегия, защото много режими в обедняващи и авторитаризиращи се държави са оцелели по този начин.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).