Мехмет Юмер: След преврата от 15 юли 2016 г. Турция беше трансформирана, както при управлението на младотурците и след кемалистките реформи

Споделете статията:

 

 

Съдът се произнесе, но доказателствата не са събрани по надлежния ред и съдебният процес не е пълноценен

Различни фракции в редовете на турските въоръжени сили са били мотивирани да извършат военен преврат

 Контролираният преврат помага на губещия почва под краката си диктатор  да хвърли вината върху някой друг

Джо Байдън  беше избран, за да нормализира системата, затова Ердоган няма шанс да повтори топлите отношения от Тръмповата ера

 

 

Господин Юмер, турски съд* даде 79 доживотни присъди на десетки обвиняеми в опита за преврат през 2016 г. Двадесет и пет от тях са генерали, а 10 са цивилни. Определят процеса като „венец“ в мрежата от десетки съдебни дела срещу хиляди обвинени, че са свързани с опита за преврат. Справедливи ли са тези присъди?

 

М.Ю.Турският съд се произнесе по делото „Акънджъ“, както то е известно в Турция, което е едно от най-големите дела, свързани с неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г. Общият брой на обвиняемите беше 475 души. Част от тях, сред които и петнайсет военни, получиха 79 пъти отежнени доживотни присъди и три хиляди деветстотин и една години затвор. Обвиненията са за „нарушаване на Конституцията“, „опит за атентат срещу президента“ и умишлено причиняване на смъртта на 77 души. 291 от обвиняемите получиха най-малко по една отежнена доживотна присъда, а седемдесет и един души бяха оправдани. Делото беше разгледано от Четвърти Анкарски съд за тежки наказания, а обвиняеми бяха лица, за които се твърдеше, че са „цивилни имами“ (с това словосъчетание властта етикетира хората, нарочени от нея за връзка с опита за преврат и твърди, че те са последователи на Фетхуллах Гюлен) и пилотите и техните командири, за които се твърди, че са бомбардирали меджлиса и цивилни граждани, излитайки от авиобаза Акънджъ, откъдето се твърди, че е бил ръководен опитът за преврат.

Един от защитниците на петима обвиняеми по това дело адвокат Тургай Йозджан заяви пред турската секция на Дойче веле, че „вярва в невинността“ на своите клиенти и затова е поел защитата им. По думите му „в хода на разследването доказателствата не са събрани по надлежния ред, следователно и съдебният процес не е бил пълноценен“. Адвокат Тургай Йозджан припомня, че при опита за преврат имаше мнозина цивилни граждани, които пострадаха, имаше ранени, а други загубиха живота си и допълва: „Но от друга страна, има хора, които бяха изправени срещу съда само защото са военни и са изпълнявали заповедите на по-висшестоящите си началници“. С това той припомня, че нямало е как по-низшестоящите военни да не се подчиняват на заповедите на началниците си.

Турската журналистка Мюесер Йълдъз, която следеше това дело от самото му начало обобщи решението на съда с думите: „Твърденията в обвинителния акт се приеха за истина, а после се трансформираха в съдебно решение.“ Според нея решението на съда е станало факт без да се взимат под внимание доказателствата по делото, с които обвиняемите са оборили в своя полза неоснователните обвинения. Журналистката изрази своите съмнения относно справедливостта на този процес. Мюесер Йълдъз обръща внимание и на една друга странна особеност по делото – неявяването в съда на Хулюси Акар, който тогава беше Началник на Генералния щаб на армията и заместникът му Яшар Гюлер. Всъщност това са ключови свидетели, защото Акар, който сега стана министър на отбраната беше отвлечен и държан като заложник в нощта на преврата. Журналистката завършва своя анализ с риторичния въпрос – нима може да се говори за справедлив процес, без да са били изслушани двама ключови свидетели? Тя допуска, че делото може да бъде върнато за преразглеждане от Върховния касационен съд.

Нека припомним политическия контекст на преврата. Пилотите на военновъздушните сили и командирите на армиите бяха сред близо 500 обвиняеми, обвинени в опит за сваляне на президента Реджеп Таип Ердоган. Твърди се, че те са режисирали заговора от авиобазата Акинджи близо до Анкара. Какви детайли тук, в България, пропускаме?

М.Ю.Авиобаза Акънджъ беше посочена като центърът, от който е ръководен опитът за преврат и затова е от ключово значение. После тя беше преименувана на „Мюртет“, както се е казвала до 1995 г. Мюртет са наричани хората, които се отказват от исляма или преминават в друга религия. Тази местност се е наричала така от времето на османския султан Баязид Светкавицата, защото на това поле през 1402 г. се е състояла битката при Анкара между войските на монголския завоевател Тимур и Баязид I, при която османският султан е пленен, понеже част от анадолските бейове го предават и преминават на страната на Тимур. По време на Студената война авиобазата е построена с цел защита на турската столица. Според твърденията военните, които са взели за заложник в нощта на преврата тогавашния Началник на Генералния щаб Хулюси Акар, са се насочили към Генералния щаб на армията именно от авиобаза Акънджъ. Твърди се, че е имало и други генерали, които били държани като заложници от превратаджиите в същата авиобаза. Военните самолети, които атакуваха различни обекти в нощта на преврата също са излетели от Акънджъ. Според данни, изнесени в медиите 77 цивилни граждани са загубили живота си в резултат на атаките, ръководени от авиобаза Акънджъ. А броят на загиналите в нощта на опита за преврат е над 250 човека. От опита за преврат досега се публикуваха много статии, в които се твърди, че в нощта на преврата освен униформени в авиобазата е имало и цивилни лица. Такива показания бяха дадени и в съда. Публикации относно опита за преврат в Турция излязоха и в чуждите медии. След като се сглобят детайлите, се получава следната картина: различни фракции в редовете на турските въоръжени сили са били мотивирани да извършат военен преврат. Турският журналист Ахмет Дьонмез направи една поредица от предавания в Ютюб за Хулюси Акар, в които той твърди, че месеци преди опита за преврат генерал Акар съзнателно е създавал впечатлението, че не одобрява политиките на президента Ердоган и на глас е заявявал, че „коренно ще реши този проблем“. Така той е внушавал усещането, че нещо се готви в средите на военните. Това „раздвижване“ е било прихванато в ранен етап и управляващите явно са съставили свой план за овладяването му. Затова не са попречили на организирането му. Журналистът Адем Явуз Аслан, който понастоящем живее във Вашингтон написа, че президентът Ердоган, шефът на МИТ Хакан Фидан и Началникът на Генералния щаб Хулюси Акар са били в течениe със цялостната подготовка на преврата. Той смята, че Акар е изиграл ключова роля всичко да приключи в полза на Ердоган. След неуспешния опит за преврат Ердоган направи кардинални промени в Турските въоръжени сили и наложи своя режим, а Хулюси Акар беше назначен за министър на отбраната в неговия кабинет.

Турският журналист Ахмет Несин, който е син на известния писател Азиз Несин също написа поредица от статии по темата. В статията си под заглавие „Защо Ердоган направи този преврат?“ журналистът твърди, че след като Ердоган започва да губи почва под краката си вътре в страната, а от друга страна, е игнориран от САЩ и ЕС, той решава да намери изход от ситуацията чрез контролиран преврат и да хвърли вината върху някой друг.

И до днес Анкара обвинява мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен за подбудител на преврата. Българската телеграфна агенция вчера/27 ноември – б.а./ припомни, че групировката ФЕТО на проповедника е призната за терористична организация в Турция. Каква е истината?

Понастоящем Фетхуллах Гюлен живее в САЩ, където е от 1999 г. Въпреки всички опити на Анкара за неговото екстрадиране, Вашингтон не го направи, защото не получи никакви убедителни доказателства. От друга страна, т. нар. ФЕТО е измислена от властта в Анкара, но такава организация не фигурира в нито един списък на терористичните организации по света.

През тези четири години от опита за преврат се наложиха две основни версии. Първата гласи, че на 15 юли 2016 г. в Турция е направен опит за истински преврат, който е потушен от властта. Според втората версия, това не е истински преврат, а сценарий за легитимиране на ответните действия на властта по пътя към утвърждаването на пълен авторитаризъм. Ние не знаем коя е по-достоверната версия, защото такива политически събития не се изясняват бързо, това трае с години. Но дори да е така, трябва да се зададе въпросът кой има интерес от това? Съмненията, които се струпаха и продължават да се трупат около тази зловеща дата в съвременната турска история подсказват, че това може би е бил контролиран опит за преврат. Като резултат в армията бяха проведени огромни чистки, което при нормални обстоятелства не би било възможно. Не случайно президентът Ердоган окачестви опита за преврат като „Дар от Бога“. Защото това му помогна да консолидира режима си вътре в страната. Турция преживя пълна трансформация. Тази трансформация има две измерения. Първото измерение се отнася до вътрешната политика – след опита за преврат в армията, администрацията и в научните среди се проведоха огромни чистки. Стотици хиляди души бяха изхвърлени от публичната администрация, а близо половин милион бяха разследвани. Второто измерение е свързано с външната политика на Турция и нейната роля в глобален мащаб. След опита за преврат страната започна да се откъсва от Запада като цяло и да стои по-близо да евразийството. Кризата със закупените от Русия отбранителни системи С-400 трябва да се чете в този контекст. Твърденията на официална Анкара, че С-400 се купуват за увеличаване на сигурността не отговарят на истината. Турската държавна политика за сътрудничество и интеграция с НАТО и Запада в областта на отбраната, политическото и стратегическото партньорство, както и в сферата на икономиката беше изоставена.

Съдейки по резултатите след опита за преврат, може да се каже, че той нанесе най-тежък удар върху демокрацията и държавността в сравнение с предходните военни преврати в турската републиканска история. Политическата обстановка, която се създаде след 15 юли 2016 г. имаше по-силен ефект за разлика от военните преврати на 27 май 1960 г., 12 март 1971 г., 12 септември 1980 г., и т. нар. постмодерен преврат на 28 февруари 1997 г. Ако вземем например само изхвърлените от длъжност служители от армията, полицията, жандармерията, училищата, университетите, съда, прокуратурата и др., ще видим, че в този случай броят на пострадалите невинни хора многократно надвишава броя на чистките, които са правени след всеки военен преврат. При режимът на Ердоган се преследват не само нарочените за виновници лица, но и техните близки и семейства, някои социолози дори нарекоха тези гонения срещу либералите, дисидентите, кюрдите, гюленистите, учените и др. „масов социален геноцид“. След коварната дата 15 юли 2016 г. Турция беше трансформирана, както при управлението на младотурците и след кемалистките реформи. Събитията, които се случиха след тази дата не бяха ограничени само в политически рамки, в същото време реформите оказаха влияние както върху историята на страната (бяха сменени названията на символични обекти, топоними и др.), така и върху гражданското самоопределение, защото режимът наложи своя политически дискурс и де факто игнорира правата и свободите на огромна част от турските граждани. Това буквално раздели турското общество. Част от хората бяха избутани извън системата и обречени на глад и мизерия. Това ще има дългосрочен ефект и ще доведе до ерозия на самоличността на тези хора.

В общи линии става ясно каква е била целта на този неуспешен преврат – смяна на системата, от парламентарна република към президентски модел, с други думи, утвърждаване на еднолична власт. Но останаха много неизяснени обстоятелства. Например след 15 юли от Турските въоръжени сили бяха изхвърлени почти половината от висшия офицерски състав. По какви критерии половината от 358 генерали бяха обявени за гюленисти? Ако те са били толкова силни в средите на армията, защо превратът не успява? Едно нещо обаче е очевидно, на 15 юли 2016 г. определени среди в турската армия, които гравитират около евразийството и са антинатовски настроени, се обединяват със затъналите до гуша в корупция ислямистка власт, за да обърнат курса на Турция от правова държава с либерална демокрация към своеобразен националислямистки авторитаризъм във вътрешен план и към една авантюристична и експанзионистична външна политика.

Преследват ли се още гюленисти в Европа? Има ли политически последствия за такива у нас?

САЩ и европейските държави не признават движението на Гюлен за терористична организация и отказват да връщат членовете на движението на Турция. В резултат на това в Анкара започнаха да търсят нови формули за екстрадиция. Според данни, изнесени в медиите до 2019 г. Анкара е изпратила искане за екстрадиция на 570 гюленисти в 94 държави, а до 52 държави са били изпратени молби за временно задържане на 152 предполагаеми членове на Движението. САЩ и европейските държави отказаха да върнат последователите на Гюлен, но държави, които не са обвързани с никакви международни договори и спогодби и не се управляват демократично удовлетвориха желанието на Ердоган. От общо 23 държави извън Америка и Европа са били екстрадирани 109 гюленисти. В медиите излязоха публикации, според които Анкара търси нови начини за връщане на гюленисти по официален път. Защото е известно, че това ставаше и чрез отвличане. Пример за това са отвлечените шестима турски граждани в Молдова и шестима в Косово и върнати в Турция през 2018 г. В годишния си доклад за Молдова Европейският парламент осъди страната за това, че е допуснала подобен акт на отвличане. При все това става дума за учители и бизнесмени, а не за престъпници!

Дипломатически кръгове в Турция предложили в мотивите на исканията за екстрадиция да пише не „членове на терористична организация“, а „членове на въоръжена групировка“, защото турските дипломати навън ясно виждат, че никой не вярва на пропагандните клишета на Анкара. Поддръжниците на тази теза изтъквали аргумента, че т. нар. ФЕТО не фигурира в списъците на терористичните организации, а е обявена само в Турция за такава след опита за преврат. Но ако такива лица бъдат поискани под претескт, че са членували във въоръжена групировка, тогава те може да попаднат в рамките на споразуменията за връщане на лица, които са извършили тежки престъпления. Недостатъкът на тази формула обаче се крие в това, че всички съдебни дела след опита за преврат, които са заведени за членство в терористична организация трябва да отпаднат, а на тяхно място трябва наново да се образуват хиляди нови дела за принадлежност към въоръжена групировка.

В края на 2018 г. Румъния отказа да върне на Турция турския гражданин Кямил Демиркая, който беше задържан по искане за екстрадиция от Анкара. Кямил Демиркая е свързан и с България, тъй като беше генерален директор (в периода 2003-2011 г.) на издавания в България двуезичен вестник „Заман“-България.

Какви са прогнозите ви за отношенията на Реджеп Таип Ердоган с новия президент на САЩ Джо Байдън?

Без съмнение един от най-важните въпроси по оста Анкара-Вашингтон е – какви ще бъдат отношенията между Турция и САЩ при новата администрация на Джо Байдън. Ще бъде ли затворена страницата, върху която бяха нанесени много тъмни петна и ще се отвори ли нова такава? Връзките между САЩ и Турция имат дълбоки корени и се основават на многогодишна традиция, но при управлението на президента Тръмп те бяха редуцирани до нивото на двамата лидери, съответно Тръмп-Ердоган. От 2016 г. насам традиционните връзки между двамата натовски съюзници и доверието между тях станаха изключително уязвими. Тръмп и Ердоган са лидери, които поставиха личните си интереси пред държавните и затова се разбираха, затова в Турция следяха с особено голямо внимание изборите в САЩ, а властта изключително много заложи на победата на Тръмп. Но победи Байдън. Във всички официални институции във Вашингтон, включително и в Конгреса, на Ердоган се гледа недоброжелателно, а победата на Байдън прекъсна единствената му връзка с Белия дом. Тоест поражението на Тръмп се превърна в поражение и за Ердоган. Затова официална Анкара не избърза да поздрави Байдън за победата. През годините президентът Ердоган нападаше остро западноевропейските лидери, наричаше ги нацистки и фашистки остатъци, той „посъветва“ френския президент Макрон да се прегледа при психиатър, така Турция и персонално Ердоган бяха изолирани от лидерите на демократичния свят, а със загубата на Тръмп той буквално остава самотник, защото, от друга страна, и Путин не му вярва.

Сега както за света, така и за Турция започва нов етап. За разлика от Доналд Тръмп, от новата администрация на Джо Байдън се очаква да изгради нови отношения със своите партньори, базирани на правила и принципи, които се основават върху човешките права и свободи, особено що се отнася до Турция. Не е много сигурно дали отсега нататък властта в Анкара ще може да разчита на важното си геостратегическо значение. Напълно възможно е Джо Байдън да следва безкомпромисна политика спрямо режима на Ердоган. Политиката на новия американски президент до голяма степен ще се определя от теми като арестуваните служители в дипломатическите мисии на САЩ в Турция, проблемът със сирийските кюрди, които Байдън познава отблизо, флиртът с Русия в региона, правомощията на Гърция в Средиземно море, Кипърският въпрос, нарастващата подкрепа на Турция за джихадистите, нарушаването на ембаргото срещу Иран чрез турския бизнесмен от ирански произход Реза Зараб и т.н. Закупуването на отбранителните системи С-400 от Турция беше посрещнато с големия възражения от лагера на Байдън. Преди изборите в САЩ президентът Ердоган се държа предизвикателно като каза на един митинг, че „САЩ не знаят с кого си имат работа“ и, че Турция не се страхува от санкции заради С-400. Според финансовите анализатори, ако през 2021 г. икономическата ситуация в Турция се влоши, тя ще има нужда от помощта на САЩ. Новият американски президент беше избран за да нормализира системата, затова Ердоган няма шанс да повтори топлите отношения от Тръмповата ера. Турският президент ще разбере, че действия като предишните няма да останат без последствия. Следователно, топката е в градината на сарая на Ердоган, а не в Белия дом.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

*Маргиналия , Десетки доживотни присъди в Турция за преврата през 2016 г.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.