Мехмет Юмер: След смяната на караула в Белия дом, Анкара хвърля прах в очите

Споделете статията:

Господин Юмер, в Анкара преди дни се проведе заседание от процеса за убийството на посланика на Русия в Турция Андрей Карлов, застрелян на 19 декември, 2016 г. Подсъдими по делото са общо 25 заподозрени, сред които живеещият в САЩ ислямски проповедник Фетуллах Гюллен, сочен за организатор на неуспешния преврат от лятото на 2016 г. Обвиненията са за нарушаване на конституционния ред на страната, членство във въоръжена терористична и шпионска организация, предумишлено убийство с цел всяване на страх. Каква е прогнозата ви за развитието на това дело?

Мехмет Юмер: След повече от четири години турският съд излезе с решение по делото, свързано с убийството на руския посланик Андрей Карлов в турската столица Анкара. Процесът действително се проточи доста дълго, но това не се дължи на самата процедура. Делото беше разгледано от Втори Анкарски съд за тежки престъпления, а обвиняеми по него бяха общо двайсет и осем души, седем от които са задържани. Трима от обвиняемите получиха по две доживотни присъди, а двама по една доживотна присъда. Но съсредоточаването върху тези присъди в случая няма толкова голямо значение, тъй като всички знаят, че това разследване и присъдите не бяха нито независими, нито справедливи. В Москва обаче със сигурност знаят, че този процес беше отклонен от основната му орбита и насочен в погрешна посока, защото убитият е не кой да е, а техният посланик. А лицето, което натисна спусъка беше турски полицай, свързан с групировката Ал Нусра, срещу която Русия воюва в Сирия. Наблюдаващият делото прокурор твърди, че връзките му с Ал Нусра уж били за прикриване на неговата принадлежност към т.нар. ФЕТО. Звучи доста смехотворно, но е факт. Едва ли някой в Русия ще повярва на това. Москва не вярва на Анкара по това дело. От публикациите на руските медии, които отразиха този процес стана ясно, че те не са много убедени в становището на турския съд относно връзката на атентатора с движението на Гюлен.

Това не е учудващо, тъй като правосъдната система в Турция е напълно подчинена на властта, както става обикновено в диктатурите и затова убийството на руския посланик се използваше като още един аргумент срещу Гюлен и неговото движение, но истината е много по-различна. Например, базираното в Брюксел дружество „Solidarity With Others“ изготви специален доклад по този случай, в който се твърди, че процесът е манипулиран. Докладът до голяма степен илюстрира как в Турция съдилищата манипулират съдебните дела, като вкарват в обвинителните актове твърдения нямащи нищо общо със законовите норми. Всъщност докладът е опит да се покаже как тече „ловът на вещици“ в Турция на Ердоган. В доклада на „Solidarity With Others“ се посочва, че полицията не е установила конкретни доказателства за принадлежността на атентатора Мевлют Алтънташ към движението на Гюлен и затова е предпочетен терминът „криптиран“ гюленист. Но на базата на какво се е стигнало до такова заключение не е ясно. При все това, атентатът е извършен в разгара на войната в Сирия, а руският посланик, за безопасността на когото трябва да се грижи турската държава, е оставен без охрана.

Затова по-скоро трябва да търсим акцента на друго място. След смяната на караула в Белия дом, Анкара се опитва да прави различни маневри за връщане към демократичните ценности. Засега това е само прах в очите. В този ред на мисли в Москва няма как да не са си направили сметката по делото „Андрей Карлов“, по което те запазиха пълно мълчание досега. Явно имат какво да кажат или покажат на Анкара, но изчакват момента. С други думи, ако Анкара реши да сложи точка на сближаването си с Русия, тогава Путин ще изкара козът, който държи в ръцете си срещу Ердоган.

Един билборд с надпис “Спрете Ердоган” на Таймс скуеър в Ню Йорк предизвика гнева на Турция и турската общност в САЩ и рекламата беше свалена. Отново бе намесено името на гюленистите, които искали „да очернят Партията на справедливостта“ на Ердоган. Кой стои според вас зад този билборд?

М.Ю. Този билборд е инициатива на базираната в Ню Джърси неправителствена организация „Advocates of Silenced Turkey“ (AST), която си е поставила за цел да „защитава правата на хората в заглушена Турция, докато в страната не се изгради демократично управление и човешките права започнат да се спазват“, както те сами се определят. Такива прояви имаше и по-рано. Например по време на посещението на президента Ердоган във Вашингтон през 2019 г. на стената на хотела, в който той отседна бяха прожектирани надписи като „Човекът, който държи в затворите най-много журналисти в света отседна тук“; „Ердоган спи тук, а 864 бебета спят в неговите затвори“. Тази акция на AST намери мащабна подкрепа и в социалните мрежи. Всъщност по-широкият контекст на проявата е свързан с растящия ръст на престъпленията срещу жените в Турция, както и с малките деца по затворите. Според доклад, изготвен от AST в турските затвори лежат 17 хиляди жени, някои от които с малките си деца.

Да, в отговор на билборда с надпис “Stop Erdogan” на Таймс скуеър в Ню Йорк, в Турция в общините управлявани от ПСР стартира кампания “Love Erdogan”. Турция на Ердоган от ден на ден заприличва на Северна Корея.

Не е ли в жанра на политическата комедия решението на турския президент да обяви ангажимент на страната за реформи, които ще подобрят правото на справедлив процес и свободата на изразяване и сдружаване?

Партията на справедливостта и развитието на Ердоган управлява вече деветнайсет години Турция. Като цяло още от танзиматските реформи през 1839 г. в Османската империя досега постоянно се дават обещания за равенство на всички граждани пред закона, но близо два века това все още не се случва в желаната степен. Досега Турция започваше реформи за спазването на човешките права главно чрез натиск отвън или заради някаква изгода, както беше преди получаването на поканата за еврочленство. Но, ако един управник, който стои начело на държавата почти четвърт век, а в последно време управлява еднолично, е започнал да говори за уреждането на човешките права, това не буди ли смях и съжаление едновременно. Ако има нарушаване на човешките права, то това е по време на управлението на тази партия.

Човешкият род от хилядолетия насам размишлява, спори и пише трудове относно спазването на човешките права, а през последното столетие особено западният демократичен свят постигна огромен напредък в това отношение. Само след няколко години Турция ще чества 100-годишнината по случай създаването на светската република, но президентът Ердоган изненадващо обявява план за действие относно спазването на човшките права, сякаш открива топлата вода. Защо обаче Ердоган разиграва този театър. Дали иска да отправи послание към собствения си електорат или към опозицията, а може би това е сигнал навън. Парадоксът се крие в това, че самият Ердоган си направи път към върховете на политиката, борейки се за човешки права и срещу доминиращата роля на военните, но когато застана начело на държавата той постепенно се откъсна от идеята за човешките права и затвърди едноличния си режим. Не е ли редно в такъв случай да попитаме защо когато се обявява план за действие за спазването на човешките права опозиционните политици от прокюрдската Демократическата партия на народите са в затворите, защо Турция е втора по брой затворени журналисти в света след Китай? Защо хиляди турски граждани бягат от родината си, прекосявайки река Марица или през Егейско море към Гърция, а оттам отиват да търсат закрила в западни държави? Това показва едно – ислямистите в Турция начело с Ердоган говорят за човешки права само тогава, когато техните права са засегнати, но се видя, че когато взеха властта те не падат по-долу от всяка една друга диктатура. Днес Европейският съд за правата на човека е затрупан със жалби от турски граждани. И понеже хората биват арестувани само заради един критичен пост в социалните мрежи, в съвременна Турция се роди фразата „По-добре да замълча, защото в Силиври сега е студено“. Тук Силиври се използва като синоним на затвор.

Но защо точно сега Ердоган обяви такъв план? Първо, Турция при управлението на ПСР навлиза в продължителна икономическа криза и докато е на власт това управление изгледи за подобрение няма. Като хитър политик, Ердоган прави тази маневра, за да изпревари опозицията и един вид изземва тази роля от нея. Второ, в Съединените щати беше избран нов президент и вече има нова администрация. Американският президент Джо Байдън заяви, че ще бъде непоколебим към авторитарните режими. Тук възниква въпросът дали Европейският съюз и САЩ ще повярват на Ердоган. Все пак Джо Байдън е политик с голям опит във външната политика и много добре познава Турция, затова едва ли ще бъде убеден с гръмки обещания за промяна, които ще останат само на хартия.

Когато Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Ердоган дойде на власт през 2002 г. те стартираха редица реформи за да бъдат покрити Критериите от Копенхаген и, ако беше запазил същия курс на развитие на страната, той можеше пак да управлява дълго и щеше да бъде запомнен като добървластник в историята на Турция например, като петимата добри императори, управлявали римската империя в стабилност и отсъствие на репресии, но Ердоган направи остър завой към деспотизма и ще бъде запомнен като деспотичен управник.

Наскоро се заговори за ужасяващите убийства на жени, които не са рядко явление в Турция.Такъв е и случаят с Ш.Е., изнасилена жестоко и хвърлена от прозореца. Официално съобщиха, че жената сама била скочила. Гражданските групи, защитаващи правата на жените отдавна призовават към обществен натиск, предизвикан от различни трагични случаи за убийствата на жени и вярват, че този натиск ще подтикне към действия и турското правосъдие. Сякаш обаче нищо не променя. Защо според вас?

М.Ю. По повод 8 март, Ден на жената, турският народен представител от Републиканската народна партия Сезгин Танръкулу оповести доклад за нарушаването на правата на жените в Турция, от който става ясно, че за осемнайсет години 6 хиляди 732 жени са били убити от мъже. Това съвпада с управлението на Партията на справедливостта и развитието. В доклада се акцентира, че в Турция насилието над жени се подценява, а мъжката агресия се приема като нещо „нормално“. Правозащитните организации смятат, че правителството не предприема достатъчно мерки за защита на правата на жените и призовават към спазването на Истанбулската конвенция. Те изтъкват, че по този документ Турция има международно правни обязаности, но вместо това на дневен ред се поставя въпросът за нейната отмяна, което окуражава онези, които посягат на жените. Правозащитните организации предлагат да се води статистика за причините, довели до убийството на жени и така да се търси формула за решението на проблема.

От друга страна, в турското общество широко е разпространено мнението, че мъжът е главата на семейството, идеята за равнопоставеност между половете е слабо застъпена. Така че промяната трябва да започне първо от мисленето на турското общество като цяло.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.