Мехмет Юмер: Световните медии отразяват събитията в южната ни съседка с негативен знак

Мехмед Юмер е преводач и журналист. Главен редактор на електронното издание Obzornews.bg, бивш главен редактор на двуезичните вестници “Заман”-България и „Седмичен обзор”. Завършил е Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, специалност турска филология. Бил е хоноруван асистент в ШУ. Сред заглавията на преведените от него книги са „Перли на мъдростта”, „Към глобална цивилизация на любов и толерантност”, „Видни мюсюлмани в науката” и др.

 Господин Юмер, ще бъдете първият гост на Маргиналия  за 2019 година, дано да е добър знак това! Нека първо да ви попитам какви са причините за побоя над турския бизнесмен/журналист?/ Шюкрю Бенли край Свиленград? Някои медии твърдят, че той има три присъди в Турция…

Благодаря! За мен е чест. Разбира се, това ме кара да се чувствам пръв сред равни.

Доколкото можах да се информирам за случая от турските медии, въпросният журналист, който по-рано е бил галантерист, е получил присъда за огласяване на личните данни на друг журналист в социалните мрежи. Турските медии пишат, че срещу него е имало повдигнати и други обвинения. Пред българските медии той твърди, че е бил отвлечен край Свиленград и измъчван заради критични статии към одринския кмет. Не съм много наясно с конкретната ситуация, но при всички положения отвличането и измъчването, било на редови граждани, било на журналисти е осъдително деяние. Аз съм против всякакви форми на насилие и саморазправа. Оттук нататък нещата са в ръцете на органите на следствието и прокуратурата, които трябва да докажат какво точно се е случило и кой стои зад това.

От  4 януари имаше посещение в Анкара на американска делегация, включваща представители на ФБР и прокурори разследващи срещу движението на Фетхуллах Гюлен, което Турция обвинява в организирането на опита за преврата. Какъв е коментарът ви?

По-рано също се появиха подобни информации. Това не е нещо ново. Разбира се, тези неща не се появяват случайно, има причини за пускането им в публичното пространство. Доколкото мога да преценя събитията на базата на своите наблюдения, това може да се обясни със стратегията на САЩ, която не желае да загуби Турция като важен стратегически партньор и прави стъпки, които биха се харесали на турския президент. Неотдавна в телефонен разговор с турския му колега американският президент Доналд Тръмп е заявил, че случаят с Гюлен се разглежда. После Белият дом опроверга това твърдение. Но това само по себе си нищо не означава, защото Тръмп много лесно дава обещания. Това беше отразено както в американските, така и в турските медии като ново развитие по случая. Да, това наистина може да е някакъв опит за проверка на статута на турския богослов Фетхуллах Гюлен, но на този етап не са налице правни основания за неговото извеждане от Америка, дори да не е в Турция. Не са публикувани нови доказателства в полза на екстрадирането, но е възможно случаят да се политизира в някаква степен, с други думи, американският президент трябва да вземе такова решение, ръководейки се от факта, че Турция е значим партньор на САЩ. Но ако Тръмп направи това, действията му ще се следят под лупа, защото политическите му решения, особено по отношение на Русия, се наблюдават много внимателно, така че, ако още веднъж той се реши на подобна стъпка, ще възникне въпросът – защо го прави, какво го кара да го прави?

От друга страна, след като на междинните избори Демократическата партия успя да си върне контрола върху Камарата на представителите, Доналд Тръмп не се чувства много силен, според мен, без да имам претенцията, че познавам американската политика отблизо. И едва ли ще се реши на много резки политически ходове.

Ню Йорк Таймс определи наскоро доста депресивни тенденции за Турция управлявана от Реджеб Ердоган – тежък авторитаризъм, непропорционална милитаризация, спадане на жизнения стандарт, изтичане на мозъци. Споделяте ли тези оценки?

Напоследък рецепцията за Турция се промени драстично в световен мащаб. Това може би е нещо невиждано досега.

Нека да припомним, че до 1990-те години Турция беше страна с устойчиви държавнически традиции, която успяваше да преодолява травмите от военните преврати и отново намираше път към демократизиране, и беше ключов стратегически съюзник на НАТО. Въпреки идеологическите битки и несекващият терор и насилие, Турция успяваше да съхрани стабилността на своите институции и да търси пътища към развитието си. А след 90-те, страната получи възможност и за преговори за присъединяване към Европейския съюз. Така тя се превърна в крепост на демокрацията в Изтока.

В онези години в Турция започна да се утвърждава гражданското общество. Тя започна да привлича изучилите се в чужбина проспериращи турци и голяма част от тях се завърнаха. През 2006 г. писателят Орхан Памук получи нобелова награда за литература, което работеше в полза на международния имидж на Турция. Това беше пълната страна на чашата.

Но днес виждаме коренно различна Турция. Нищо от изброеното по-горе не остана. Вместо това стотици журналисти, учени, писатели са в затворите, десетки хиляди души са изгонени от работа, хиляди научни работници са освободени от длъжност, над седемстотин малки бебета с майките им са в затвора. Дори частната собственост не е защитена от закона. Европейският съюз е на път официално да прекрати преговорите за членство, а НАТО се въздържа от споделяне на важна стратегическа информация със своя довчерашен сигурен съюзник. Десетки хиляди млади хора в студентска възраст напускат страната. Напоследък зачестиха и информациите, свързани със заможните турци, които кандидатстват за чуждо гражданство, като инвестират солиден капитал в съответната държава. Общото впечатление е, че страната е скъсала с демокрацията и се управлява еднолично без да се зачита Конституцията.

От друга страна, имаше случаи на отвличания на турски граждани, които са учители в Косово, Молдова и други страни, които не са страна в никакви международни конвенции и върнати обратно в Турция, за да бъдат съдени за съпричастност към опита за преврат. Това са хора, които от години не са стъпвали в родината си и не е ясно каква връзка може да имат с опита за преврат. Ето затова световните медии отразяват събитията в южната ни съседка с негативен знак.

 

Често пишете във вашия сайт Obzornews за състоянието на свободата на словото в Турция. Бихте ли сравнителни степените на свобода на журналистите там и тук?

 

На откриването на академичната учебна година през есента на 2018-а президентът Ердоган заяви: „С медии демокрация не може да се изгражда.“

Но в цивилизования свят свободата на изразяване и свободното общуване е едно от основните права, които човекът е извоювал след дълги години на обществено развитие.

Напоследък в редица доклади за исзледване на свободата на словото в различни държави, включително и тези на „Репортери без граници“ и „Фрийдъм хаус“ показват, че Турция сериозно изостава в спазването на свободата на словото и печата. В индекса за 2018 г. на международната организация “Репортери без граници“, която изследва свободата на медиите в сто и осемдесет държави, Турция е изостанала с още две позиции в сравнение с предходната година, заемайки 157-о място. Докато през 2010 г. страната е била на 138-о, а през 2002 г. – на 99-о място. Според „Репортери без граници“ в Турция са извършени „масови съкращения“, а „ловът на вещици, иницииран от президента Ердоган е достигнал зенитната си точка след опита за преврат“. Като подчертава, че заради извънредното положение плурализмът в медиите е сведен само до някои издания с нисък тираж, които също са мишена на властта, „Репортери без граници“ посочва, че Турция се е превърнала в най-големия затвор за журналисти в света, където хората на перото лежат около година преди да им бъде повдигнато обвинение, тежките присъди за тях са станали норма, а в някои случаи радетелите на свободното слово получават и доживотна присъда без право на обжалване. По данни на организацията срещу интернет сайтовете и в социалната мрежа тече невиждана досега цензура. А в годишната класация „Свободата в света 2018“ на авторитетната неправителствена организация „Фрийдъм хаус“, Турция за пръв път попадна в категорията на „несвободните“ страни.

През последните две-три години броят на безработните журналисти в Турция драстично се увеличи. Фактът, че мнозинството сред изгонените от работа журналисти са или опозиция на властта, или са публикували материали, изобличаващи действията на властта показва, че до голяма степен този проблем произтича от натиска на управляващите върху медиите. Особено закриването на медии с гръмки обвинения, но без съдебно решение, единствено с декрети по време на извънредно положение говори само по себе си как с политически решения се слагат окови на медийната свобода. В доклада на „Амнести Интенешънъл“ за 2016/17 г. се посочва, че след опита за преврат на 15 юли 2016 година в Турция са закрити сто осемдесет и четири медийни организации с декрети. Така опозиционните медии са накарани да замълчат завинаги.

Миналата година (2018) издателство „Изток-Запад“ издаде книгата на Дороте Шмид от Френския институт за международни отношения със заглавие „Турция в 100 въпроса“. В раздел „Култура и общество“, в статията „Има ли цензура в Турция“ (стр. 135-136) авторката отбелязва, че изкуствата в южната ни съседка също са под контрол. Като посочва, че много от класиците на световната литература, са цензурирани в Турция, Дороте Шмид изтъква, че „голям брой турски писатели също стават жертва на националистическата докачливост или религиозността“. Тя отбелязва, че Орхан Памук е подведен под отговорност заради изявленията си за арменския геноцид, а Елиф Шафак е преследвана за обида към нацията заради бестселъра си „Копелето на Истанбул“.

„Турското правителство отблизо следи интернет и социалните мрежи, като в периодите на криза забранява използването на ключови думи или просто блокира достъпа до Ютюб, Туитър и Фейсбук.“, пише в книгата си Дороте Шмид.

Всъщност това състояние бележи и края на журналистическата професия в южната ни съседка. С други думи, днес ставаме свидетели на предсмъртните страдания на турската журналистика. Защото в „Нова Турция“ на Ердоган има хиляди журналисти, които са изгубили работата си, а заедно с това и спестяванията, идеалите и надеждите си.

Турският журналист Мехмет Йълмаз обобщава това състояние с думите: „В Турция проблемът е в демокрацията, отколкото в журналистиката. Ако си представите този режим като махало, което описва движения между диктатура и демокрация, Турция е много близо до диктатурата. Затова в нашата професия има огромни проблеми.“

От казаното дотук мисля, че няма база за сравнение между България и Турция.

Вярно е, че нашата страна е поставена на 111-о място в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници“, но в същия доклад се отбелязва, че свободата на печата е намаляла и омразата към журналистите, която се засилва в Европа и Съединените щати е заплаха за демокрациите.

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).