Мехмет Юмер: Турският президент осъзнава, че бежанската карта още дълго може да се употребява

 

Турция няма да се превърне в депо за бежанци се крие фактът, че в огромна част от турското общество има силно недоволство към бежанците, което постепенно се превръща в устойчива величина

Растящото недоволство към бежанците в Турция покачва и градуса на национализма в определени среди, които започнаха да посягат на бежанците

Турция няма дългосрочна стратегия по отношение на афганистанските бежанци, нейната политика е ден за ден

 

 

Господин Юмер, светкавичната офанзива на талибаните възроди спомени в Европа за бежанските вълни през 2015-16 г. Тогава Турция помогна кризата да бъде спряна, като приюти милиони хора в замяна на милиарди долари помощ. Ето, че днес президентът Ердоган предупреди, че Турция няма да се превръща в европейско депо за бежанци от Афганистан. Какви са причините?

Мехмет Юмер: Турция на Ердоган вече не действа като стратегически партньор на Европейския съюз и САЩ, колкото и формално да изглежда, че това е така, а западните съюзници на Турция също гледат на нея с недоверие. Президентът Ердоган успя да обърне представите на турското общество срещу Запада. Следователно, като цяло Западът понижи Турция на Ердоган от статутът й на стратегически партньор до равнището на периферен съюзник, с други думи, това означава, че между двете страни вече няма общи стратегически цели, но Западът има някои особени потребности и типичен пример в това отношение е темата за бежанците и тяхното задържане на турска територия. Президентът Ердоган е готов да играе ролята на лидер на периферен съюзник, защото икономическата криза в страната се задълбочава, особено в пандемичния период тя беше силно засегната. От друга страна, Турция на Ердоган нищо не може да предложи на Запада, но турският президент осъзнава, че бежанската карта още дълго може да се употребява. Като опитен и обигран политик Ердоган вижда, че в Афганистан е налице проблем, който Западът не може да реши и той иска да бъде свързващото звено. Най-вероятно турският президент иска да се покаже като значим фактор пред САЩ и да затвърди собственото си управление.

Зад изказването на президента Ердоган, че Турция няма да се превърне в депо за бежанци се крие фактът, че в огромна част от турското общество има силно недоволство към бежанците, което постепенно се превръща в устойчива величина. В началото на бежанската вълна от Сирия Ердоган успяваше да успокоява турците, че това са техни братя по вяра и, че един ден те пак ще бъдат върнати по родните си места, но към момента той вече не е способен да влияе на общественото мнение по този въпрос и за да обере негативната енергия, заявява, че страната няма да стане депо за бежанци.

Какво ще стане, ако заплахата му стане реалност и прекрати сделката с ЕС за бежанците. Ако престане да контролира границите си със Сирия и Гърция?

М.Ю.След като бежанската вълна от Афганистан тръгна към Турция, погледите бяха насочени отново към южната ни съседка. Президентът Ердоган си въобрази, че пак може да реши този проблем, но този път не стана така. Както вече споменах, дори консервативните турци, които гласуват за Партията на справедливостта и развитието изразяват недоволството си от идването на бежанците. Това се отразява и на рейтинга на управляващата партия, включително и на рейтинга на Ердоган. От друга страна, обаче, турският президент се надява, че може да размахва все още бежанската карта във външната политика. Следователно, бежанската вълна към Турция ще продължи, защото политическата воля на властта в Анкара го позволява. Най-малко поради две причини: първо, във външната политика бежанският коз помага за увеличаване на значимостта на Анкара в региона. Второ, тя се възползва от парична помощ за бежанците, които идват отвън. С други думи, колкото повече бежанци идват в Турция, толкова по-солидна става бежанската карта, която Ердоган размахва. Има и още едно важно нещо, което трябва да подчертаем. Растящото недоволство към бежанците в Турция покачва и градуса на национализма в определени среди, които започнаха да посягат на бежанците. Ако подобни случаи зачестят, Ердоган може да използва това като претекст за обявяване на извънредно положение и да отиде на избори при условия, в които лесно може да ги контролира и манипулира.

Главният съветник на Реджеб Тайп Ердоган заяви, че сега е важно да не се изолират талибаните, а да се работи с тях, за да не се превърне страната в развъдник на тероризма. Турция възнамерявала да започне разговори с новото правителство, което ще бъде сформирано от талибаните, за да обсъдят „общия си дневен ред“. Имат ли шанс такива разговори?

Преди време, виждайки как талибаните завземат един по един важните провинции в Афганистан, президентът Ердоган заяви, че нямат идейни противоречия с възгледите на талибаните. Така той се опита да създаде благоприятна почва за евентуални разговори с талибаните, когато те дойдат на власт. Но стратегията на талибаните категорично отхвърля евентуална значима роля на Турция в Афганистан. Разбира се, това пресича панислямистките въжделения на Ердоган. Той дори заяви в едно телевизионно интервю, че в бъдеще може да се срещне с лидера на талибаните. Но Анкара самостоятелно трудно би убедила талибаните в каквото и да било без решаваща подкрепа от Пакистан. Част от стратегията на талибаните включва внушаване на сигурност към външния свят, за да не бъдат изолирани както в периода 1996 – 2000 г. Турция също е важен актьор за талибаните. Тя е единствената натовска държава с мюсюлманско население и може да играе посредническа роля при преговорите със западните държави. В най-добрия случай, ако талибаните не искат да изпаднат в международна дипломатическа изолация, те биха могли да гарантират сигурността на летището в столицата Кабул, разрешавайки присъствието на турски технически персонал там. Засега талибаните дават сигнали, че ще останат в границите на Афганистан, ще водят национално отговорна политика, без да имат връзки с терористичните мрежи. Но е известно, че държави като Русия, Китай и Иран, които водят диалог с талибаните няма да гледат благосклонно на увеличаването на ролята на Анкара в Афганистан. Талибаните също може да си дават сметка за това. Но всички планове и прогнози може да се объркат, ако вътрешните противоречия излязат извън контрол и започне граждански конфликт.

Известно е, че днес ситуацията е много по-различна от през 2014. Пътят през Западните Балкани – през т.нар. Балкански маршрут – е затворен, България контролира границата си с Турция много по-надеждно. В Егейско море НАТО гони каналджиите, прехвърлящи нелегално мигранти по море, а служителите на европейската гранична агенция “Фронтекс” междувременно получиха повече пари, персонал и оборудване. Тоест, ако турският президент прекрати едностранно споразумението с ЕС за бежанците, това със сигурност няма да засегне ЕС толкова силно – заради политиката на капсулиране. Така ли е?

Политиките на Европейския съюз, насочени към спирането на бежанския поток и нелегалната миграция дават резултат. По-рано бежанците, които успяваха да се доберат до гръцките Егейски острови, достигаха до Атина, откъдето се отправяха към западните държави. Но сега това е много по-опасно и по-рисковано за тях. От друга страна, партиите, които използват антиимигрантска реторика в страните от Европейския съюз си покачват рейтинга, заради което Общността иска да спре нелегалния приток на мигранти и бежанци. В такива случаи Съюзът подкрепя оставането на бежанците в държавите, които граничат със страните им на произход и отпуска помощи за тяхното приобщаване и включване в трудовия пазар. По принцип целта на афганистанските бежанци е да стигнат до западните държави, използвайки Турция като транзитна страна. Тоест, афганистанците, които не искат да остават да живеят и работят в Иран и Пакистан пристигат в Турция с надеждата оттам да се доберат до Гърция, България или Италия и да продължат по пътя си. Но често пъти парите им свършват и те остават в Турция, за да припечелят някакви средства. Това обстоятелство може да превърне Турция от транзитна в постоянна държава за много афганистански бежанци. Тъй като опитът със сирийските бежанци в Турция показва, че първоначално те са имали намерение да се върнат по родните си места, но голяма част от тях си променили решението през годините и са останали. Разбира се, роля за това има както бежанската политика на Европейския съюз, така и политическите сметки на приемащата страна, в случая – Турция.

В този контекст трябва ли Европа да прави отстъпки на Ердоган? Той май разчита, че ще си затваряме очите за положението с човешките права в Турция от страх, че ще ни постави под натиск с бежанците…

М.Ю.Преобладаващото мнение по този въпрос е, че идващите на турска територия афганистански бежанци ще увеличат исканията на Турция от Европейския съюз. Така че, Съюзът малко се интересува от състоянието на човешките права и гражданските свободи в Турция в момента. Въпросът е до каква степен Брюксел е готов да отговори на условията на Анкара. Възможно е да има отделно споразумение и за афганистанските бежанци, каквото беше подписано за сирийските, при което Анкара да постави на масата своите условия. Европейският съюз също ще постави своите условия, например за ролята на Турция в Егейско море и Северен Кипър. В интерес на истината Турция няма дългосрочна стратегия по отношение на афганистанските бежанци, нейната политика е ден за ден. Въпреки всичко вероятността за сътрудничество между Брюксел и Анкара по бежанския въпрос расте, което ще тласне на по-заден план теми като човешки права и свободи, свобода на словото, затворените журналисти в Турция.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.