Мехмет Юмер: В Турция тънката червена линия е прекрачена, Ердоган не се стреми вече към Европа

 

Колумнистът му Явуз Селим Демираг е бил пребит от около пет-шест души с бейзболни бухалки, след като е участвал в телевизионно предаване. Нападателите са избягали от местопрестъплението с кола.

Причината за нападението не е известна, но се случва при напрежението по повод на решението за отмяна на резултатите от кметските избори в Истанбул на 31 март, спечелени от опозицията.
Партията на Ердоган заяви, че гласуването в Истанбул е помрачено от измама, но опозицията твърди, че избирателният съвет е бил подложен на натиск от правителството, което отчаяно иска да задържи властта в най-големия град на Турция

 

 

Господин Юмер, висшата избирателна комисия на Турция реши да отмени резултатите от изборите за кмет на Истанбул, на които бившият премиер Бинали Йълдъръм, който беше кандидат на управляващата Партия на справедливостта и развитието, претърпя поражение с по-малко от 14 хиляди гласа. Очевидно е, че Ердоган не е човек, който ще се примири със загуба. Така ли е според Вас?

Повече от очевидно е, че беше упражнен натиск върху членовете на Висшия избирателен съвет на Турция. Тук парадоксът е, че Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган днес прилага същите методи на натиск и забрана спрямо опозицията, на които самата тя някога беше обект. Друг важен момент, който трябва да се отбележи е, че на местните избори освен за кмет на Истанбул хората гласуваха и за районни кметове и общински съветници. Всички бюлетини бяха в един плик. Тук големият въпрос, който се задава е защо се касира само изборът на кмет на Истанбул, а останалите бюлетини се считат за действителни? Това показва, че изборните резултати са касирани, защото управляващата партия ги е загубила, а не както се твърди, че са налице нарушения в изборния процес. В случая няма друг довод освен факта, че ПСР загуби изборите за кмет в Истанбул. Управляващите дори не си правят труда да изтъкнат основателни аргументи в тази посока. Касирането на Изборите в Истанбул е демонстрация на сила към опозицията. В Турция вече взе връх правото на силния.

Любопитни са и реакциите на върховния представители на ЕС. Федерика Могерини, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политика на сигурност. Повторното гласуване според нея, противоречи на самата идея на демократичния изборен процес, противоречи на ключовата цел на демократичния изборен процес, изразяваща се в признаване на народната воля. Безразличен ли е Ердоган към осъдителните реакции на Европа, към която той се стреми?

Някои окачествиха решението на турския Висш избирателен съвет като „цивилен преврат“, а други са на мнение, че оттук нататък в Турция властта не може да бъде сменена по демократичен път, чрез избори. На повторните избори на 23 юни за кмет на Истанбул Партията на справедливостта и развитието едва ли ще успее да промени мнението на избирателите. Така вероятността за спечелването на изборите по легитимен път е изключително малка. Как президентът Ердоган ще успее да убеди за кратко време инвеститорите, за да се почувства видимо подобрение в икономиката и как ще реши толкова бързо проблемите на хората в Истанбул? За такова кратко време това не е възможно, от друга страна, обаче Ердоган няма опцията да загуби отново Истанбул. Следователно най-вероятно изборите ще бъдат манипулирани. Но в Турция вече тънката червена линия е прекрачена, а президентът и лидер на ПСР Реджеп Тайип Ердоган въобще не се стреми към Европа.

Както Федерика Могерини, така и комисарят по разширяването Йоханес Хан направиха изявления по темата. Въпросът за легитимността на местните избори в Турция официално се превърна във важна точка от дневния ред на отношенията между южната ни съседка с ЕС.

Институциите, които трябва да защитават демократичния път на развитие в Турция са изпразнени от съдържание. Там нещата се върнаха назад с осемдесет години, с други думи, страната се върна в периода отпреди 1950 г., когато управлява само една партия – Републиканската народна партия, когато се позволява създаването на други партии, но не им се разрешава да печелят изборите, имам предвид Демократическата партия. Опозицията се толерира дотолкова, доколкото не застрашава властта на управляващите. За съжаление Турция и сега не може да бъде окачествена като страна, в която е налице работеща демокрация.

Решението нарушава също така задълженията на Турция като член на Съвета на Европа. Можем ли да говорим за финален удар срещу демокрацията в Турция? Ако да, какви са прогнозите Ви за турското общество?

 Аргументите за касирането на изборите в Истанбул са толкова съшити с бели конци, че дори най-приближените някога до Ердоган експрезидентът Абдуллах Гюл и експремиерът Ахмет Давутоглу изразиха критични мнения относно решението на Висшия избирателен съвет. За да има дебат по такава важна тема относно касирането на изборите, първо трябва да е налице нормативна база, която задава параметрите на подобно решение. Но в Турция тези параметри отдавна на се зачитат, страната се отклони от утвърдените норми и всичко се случва извън правилата на играта. Тоест оснвоното правило е, че няма правила. Затова Висшият избирателен съвет не е взел това решение на базата на определени законови норми, то е взето както се прави при едноличните режими. По-горе вече споменах, че институциите са изпразнени от съдържание, те не функционират нормално.

Никой не се съмнява, че изборите бяха касирани под диктовката на президента Ердоган. С това той казва на света, че икономиката вече не го вълнува, че той е готов на всичко само и само да се задържи по-дълго на власт. Моделът, който изгражда Реджеп Тайип Ердоган няма да позволи свалянето му от власт чрез избори.

ЕС предупреди Турция, че ще предприемат мерки, ако не спре с провокациите си в Източното крайбрежие. Пентагонът разработва 3 сценария, ако конфликтът в Егейско море ескалира. Да се тревожим ли от нарасналото напрежение между Кипър и Турция?

Фактът, че Турция изпрати сондажен кораб край Кипър, който започна сондажни дейности за търсене на природен газ в района, в който Северен Кипър издаде разрешително за това, предизвика реакцията, както на Република Кипър, така и на Гърция, Европейския съюз и САЩ. Република Кипър и Гърция смятат, че турският сондажен кораб „Фатих“ нарушава изключителната икономическа зона на острова. ЕС също подкрепя Гърция и Република Кипър по този въпрос. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви по този повод, че ЕС стои зад Кипър. От своя страна, Турция заявява, че сондажните дейности няма да бъдат спрени и ще бъде изпратен втори сондажен кораб в региона.

Реакцията на САЩ и ЕС дойде, след като турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви неотдавна в Северен Кипър, че е даден старт на сондажните работи. Първата реакция по този повод дойде от Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Фредерика Могерини, която призова Турция да зачита суверенитета на Република Кипър. Държавният департамент на САЩ окачестви този акт като провокация и посочи, че това може да покачи градуса на напрежението. И САЩ и ЕС поискаха Турция да спре със сондажните действия.

От друга страна, напоследък Източното Средиземноморие е регион, в който се увеличава военното присъстиве. Страни като Русия, САЩ, Великобритания и Франция поддържат военноморски сили в този регион с оглед на конфликта в Сирия. Турция и Гърция – също. Турция се опасява от ограничаването на нейния периметър на влияние в региона и в последно време нейното присъствие отново дойде на дневен ред с обучението, неречено „Мави Ватан-2019“ (Синя Родина). Гърция и Северен Кипър също увеличават военните си тактики в региона.

Прогнозите са, че колкото и да се увеличава рискът от конфликт между старните, те няма да предприемат действия, които биха навредили на собствените им интереси.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).