Мелиса Хупър: Лидерството на Русия за защита на “традиционните ценности”

от -
371

[quote_box_left

Ролята, която заема Русия, на водещ опонент на универсалните човешки права е сред определящите черти на ерата на Путин. Под знамето на “традиционните ценности” руски дипломати и клерици отново вкарват в употреба културния релативизъм като оръжие, с помощта на което репресивният режим да отклонява критиките от собствените нарушения на човешките права. Нещо повече, Русия има амбицията да разшири и поведе кампанията в защита на “традиционните ценности” и в други страни чрез пряк натиск или купуване на политическо и медийно влияние, както и чрез създаване на съюзи с организации на религиозната десница в други страни по света и на международно ниво. Русия се опитва да утвърждава нов дискурс за правата на човека, който обръща с главата надолу принципите на индивидуалните права, за да ги подмени с идеята за защита на институции като семейството и “традиционните ценности”. Проследявайки развитието на тези идеи и тяхното популяризиране сред съседните държави, статията показва, че кампанията за налагане на “традиционните ценности”, включително в други страни и на международно ниво е тясно свързана с колапса на демокрацията в Русия и възраждането на имперски амбиции, и представлява заплаха за универсалните права на човека в световен план.

[/quote_box_left]

                                             Мелиса Хупър

 

 

Тенденцията: държавата налага “традиционни ценности”

През последните десет години в християнските и православни страни от бившия Съветски съюз се наблюдава нарастваща тенденция да се появява законодателство, насочено към защита на религиозните чувства на вярващите от информация, която те смятат за “богохулна” или вредна, както и на институционализиране на пропагандата на религиозни ценности.  Сред примерите са грузинското законодателство, което позволява на “вярващите” да упражняват дискриминация като частни лица срещу ЛГБТИ хората в съгласие със своята религия, до руското законодателство, което наказва обидата към чувствата на православните вярващи.

 

Непрестанната поява на законодателство, основано на консервативни ценности през последните пет години върви ръка за ръка със засилваща се реторика на по-високо ниво, която поставя подобни законодателни инциативи в нов контекст. Този нов контекст, както бе представен от Владимир Путин по време на подготовката на неговия трети президентски мандат, представлява нарастваща културна дихотомия – понякога наричана културна война – между страни като Съединените щати, подкрепящи “либерални ценности” и “традиционните” цености, свързвани с Русия. В тази рамка руснаците наричат Европа “Гейропа”, акцентирайки върху отвореността към различни полови роли и еднополови взаимоотношения, които те считат за отклонение от нормалното; рамка, която вероятно има повече нещо общо с опитите да се утвърди руската идентичност отколкото с характеристиките на една култура. И тя съществено допринася за нова руска идентичност – тази на спасител на човечеството от упадъка на Запада.

 

Наистина напоследък Русия, под лидерството на Путин, възприема не само ценностите на “традиционната” програма на религиозната десница, а и лидерска роля, свързана с популяризирането им на международно ниво. Тази лидерска роля има поне два компонента, едниният от които е даването на пример: политическото ръководство на Русия си сътрудничи с Православната църква, за да подготвя и приема законодателство и да настройва общественото мнение срещу активистите за човешки права, НПО-тата, хората на изкуството и текущите събития. Ефективността на тази кампания, която смята църквата за политическа сила, бива аплодирана, а стратегиите й са възприети от консерватори на други места като например в Грузия, Латвия, а сега дори в Полша. Другият компонент на лидерството на Русия в тази сфера включва оказване на пряк натиск върху други страни да приемат подобни ценности и законодателство в тяхна подкрепа. Тези страни включват централноазиатски страни като Киргизстан и Казахстан, в които голяма част от медиите са на руски език от източници в Русия, както и останалите страни от Евразийския икономически съюз като Армения и Беларус, които получават солидно финансиране от Русия.

 

Как Русия се озова в ролята на глобален защитник на традиционните ценности? Какви стратегии използва? Не само връзката на Русия с Руската православна църква й осигурява тази власт, но и връзката с трансграничните организации на религиозната десница. Монополът на Русия над рускоезичните медии и най-новото й начинание да оказва влияние върху нерускоезичните медии в Европа не само повишиха приемането на теорията за културна война на международно ниво, но и изтласкаха Путин и Русия напред в лидерска позиция в този контекст.

 

Русия популяризира политическата програма на традиционните ценности на международно ниво: закони за пропагандата

Новопридобитото лидерство на Русия по отношение на глобалната програма за “традиционните ценности” е най-отчетливо по отношение на законите против “гей пропагандата”, които в Русия се приемат още през 2006 г. на областно ниво в Рязан.[1] Обаче дискурсът за “пропаганда на хомосексуалността” не се свежда само до дебатите по този закон или до Рязанска област. Той е много по-разпространен в Русия в началото на първото десетилетие на новия век. Първият федерален закон, забранянващ “пропагандата” на хомосексуалността е предложен през 2003 г. от депутатът в Думата Александър Чуев.

Когато проектозаконът пропада, той го предлага отново пред 2004 г. и през 2006 г.[2] През 2005 г. Чуев предлага и проектозакон, който забранява упражняването на професии като преподавател и друга обществена дейност на всеки, който участва в “пропаганда на хомосексуалността” независимо дали чрез “публична реч, публично представени творби, или в мас медиите, особено по време на публични демонстрации”. Макар проектозаконът да не успява, все пак успява да събере подкрепа от над една пета от 450-членната Дума.[3]

Федерални закони, забраняващи “гей пропагандатата” приети в Русия с цел закрила на подрастващите

През март 2012 г., след като в Русия са приети 11 областни закона и над 20 други проектозакона, представителите на Думата от новосибирска област предлагат федерален закон, забраняващ пропаганда, която представя отношенията между ЛГБТИ хора като равнопоставени на хетеросексуалните вазимотношения.[4] Проектозакон 6.13.1 става обект на серизони вътрешни дискусии, макар да не успява да привлече международно внимание до момента на приемането му. Елена Мизулина, основен вносител на федералния закон, говори за правата на ЛТБТИ хората като част от упадъка, свързан със западната идентичност/норма. На въпроси за проектозакона, тя отговаря, че има нужда от такова законодателство, защото ЛГБТИ хората погрешно представят взаимотношенията си с децата като напълно нормални. Мизулина се превръща в сила в руското общество, която прокарва напред своята версия за “семейни ценности”, а след това оглавява Комисията по въпросите на семейството в Думата.

 

Законът е приет единодушнон в Думата с 436 “за” и “0” гласа против, и само един въздържал се.[5] Окончателният вариант на закона забранява разпространението на “пропаганда на нетрадиционните сексуални отношения” сред подрастващите и така на практика криминализира равнопоставеното третиране на разнополовите и еднополовите връзки и забранява разпространението на материали за гей правата.[6] Законът въвежда глоба до 100 000 рубли (около 3000 щ.д. по време на приемането му) за хора, които използват медиите или интернет за промотиране на “нетрадиционни отношения”.[7] Организации, които нарушават закона могат да бъдат глобени с до 1 милион рубли (около 30 000 щ.д. по времето на приемането му) и замразени за срок от  90 дни. Чужденците могат да бъдат задържани до 15 дни и депортирани, както и глобени с до 100 000 рубли, ако нарушат закона.[8] Законът против “гей пропагадната” е подписан от Путин на 29 юни 2013 г., въпреки протестите от страна на САЩ, европейските страни и местната ЛГБТИ общност.[9]

 

Макар да е прилаган само спорадично, законът отваря вратата за вълна от дискриминация и насилие срещу ЛГБТИ хората и всява огромен страх сред ЛГБТИ общността, представителите на която не само могат да бъдат внезапно арестувани, но и все повече стават обект на дискримнация и насилие, защото законът изпраща послание, че те са незащитени, девиантни граждани.[10] Много ЛГБТИ хора са уволнени от работата си на преподаватели в училища и университети,[11] ЛГБТИ хората също споделят, че все по-често им се отказват здравни услуги от страна на медицинския персонал, а организации като Руската ЛГБТИ мрежа документират пик на физическите нападения.[12]

 

Руският закон за пропагандата и подобните на него (като литовския закон приет през 2009 г.) нарушават международно-правните принципи за свобода на мнението и изразяването, както и принципа за равно третиране пред закона на Европейския съд за правата на човека, Венецианската комисия и Европейския парламент.[13] През 2014 г. Комитетът за правата на детето препоръчва на руските власти да отменят закона и да “гарантират, че децата, които са ЛГБТИ, както и децата в ЛГБТИ семейства не са подложени на каквато и да било форма на дискриминация като за тази цел вземат мерки за повишаване на обществената чувствителност по отношение на равенството и и дискриминацията на основа сексуална ориентация и полова идентичност.”[14]

 

Въпреки това през 2014 г. Конституционният съд на Русия установява, че руският закон не нарушава руската конституция или международните принципи.[15]

 

Отвъд законите за “гей пропагандата”, други закони за защита на “традиционните ценности”

Въвеждането на закони за пропагандата е само един елемент от изпълнението на програмата за “традиционните ценности” от страна на Русия.

 

През 2010 г. Думата приема Закона за защита на децата от вредна за тяхното здраве и развитие информация, който задава стандарти за всички мас медии за деца и изисква те да бъдат оценени от панел от експерти.  Допълнения към закона ограничават информацията за ЛГБТИ отношенията, която може да бъде предоставена на деца.[16] Подобни закони са приети в балтийските страни и са предложени в Полша. През 2011 г. Русия започна да ограничава възможността на клиниките да говорят за аборта.[17] През юни 2013 г. Думата приема закон, забраняващ осиновяването на деца от еднополови двойки в Русия.[18] През февруари 2014 г. правителството приема постановление, забранвяащо неженени хора от страни, в които еднополвите бракове са легализирани, да осиновяват руски деца.[19] Няколко други страни в региона приемат подобни забрани за осиновяване от еднополови двойки – в страната или в чужбина (Беларус, Унгария и Литва). Управата на град Москва забранява провеждането на прайдове през следващите 100 години, а забраната е утвърдена от съдилищата.[20] По подобен начин прайдът е забранен в Молдова, Беларус, Латвия, Литва, Украйна, Полша и Сърбия.

 

И още по-важно, само минути след приемането на закона за “гей пропагадната” при третото четене, Думата приема закон определящ до 3 години затвор за “обида към религиозните чувства”, законодателна инициатива в отговор на протеста на Пуси Райът в катедралата “Христос Спасител” през февруари 2012 г.[21] Тези два закона дават още повече власт в ръцете на Православната църква да регулира ежедневния живот в Русия.

 

С приемането на тези политики става ясно, че определени възгледи, според които еднополовите връзки са нормални и здрави, ще бъдат смятани за обидни и хората, които ги изразяват ще бъдат обект на съдебно преследване, докато изказвания, критикуващи правозащитници и НПО-та, в които те са наричани “предатели” или “пета колона” и “чужди агенти” са защитени от закона.[22] И наистина през март 2016 г. Патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, описва човешките права като “световна ерес”, а думите му не са подложени на никаква критика и остават без последствия.[23] Той казва, че мнозина християни по грешка смятат, че правата на човека са “по-важни от Божието слово.”[24] Медийни изявления като това, които се правят от името на Православната църква и руското правителство, допринасят за нещо, което може да се нарече руска кампания за предефиниране на човешките права като ограничени от държавния суверенитет и семейството. Тази кампания си личи и в речите на Путин и в спонсорираните от Русия резолюция на Съвета на ООН за правата на човека.

 

Тази тенденция продлъжава през 2016 г. с законопроекта внесен от представителя в Думата Иван Никичук, който цели забраната за демонстриране на каквито и да било “нетрадиционни сексуални отношения” като държане за ръце на обществено място.[25] Никичук заявява, че законът за пропагандата не е “достатъчно ефективен”. Законопроектът обаче е оттеглен в края на януари 2016 г.[26]

 

Също през януари 2016 г. Комисията по въпросите на семейството към Руската православна църква одобрява решение, задаващо приоритетите за подпомагане на семейния живот, като заявява, че една от най-големите заплахи за семейството е усилието в Русия да се въведе закон за “т.нар. превенция на домашното насилие”[27] Комисията намеква, че такъв закон би подкопал защитата на семейството. Идеята за неприкосвновеността на семейството (спрямо индивида), за да се защити родителското право върху децата, е отличителен белег на лидерството на Русия по отношение на “традиционните ценности” у дома, а все повече и на международната сцена.

 

Укрепващата се връзка между Руската православна църква и руското правителство по време на третият мандат на Путин е омаловажавана от някои коментатори, които смятат, че тя не буди тревога.  Тази връзка става обект на придобилият известност пърформанс на Пуси Райът в катедралата “Христос Спасител” през 2012 г. Но тази връзка не буди тревога само в Русия. Консервативните църкви, застъпващи се за “традиционните ценности” са предимно фокусирани върху политиките в Източна и Централна Европа, особено в страни като Латвия – където мегацърквата на Алексей Ледяев се разраства, в Грузия и Сърбия, където православната църква имат голямо влияние, и в Полша, където консервативното правителство твърди, че познава католическата религия по-добре от Папата.

 

Този метод на сливане на консервативната религиозна идеология с политическата идеология в мейнстрийм медиите и управлението е методът, който Русия изпробва като политическа стратегия, а Източна Европа и бившите съветски републики го възприемат.

 

Лидерството на Русия на международната сцена

Освен популяризирането на “традиционните ценности” на международно ниво, Русия се превръща и в лидер на международната сцена и играе роята на защитник на консервативните ценности вярващите, като прокава или подкрепя еднотипно законодателство в някои страни. Тя или настоява за копиране на закона срещ ”гей пропагандата”, разчитайки на рускоезичните медии за прокарването на подобни закони в страните от Централна Азия или Армения, или прилага копирани и подобрени стратегии, използавни от други правителства, например в балтийските страни или Полша.

 

Централна Азия влиянието на рускоезичните медии

През 2014 г. два проектозакона, единият за “защита на децата от вредна за тяхното здраве и развитие информация”, а другият, целящ забранана излъчването по медиите на такава информация, са предложени в Казахстан, по модела на руския закон за “гей пропагандата”, със специален фокус върху защитата на децата от предполагаемо вредна информация за отношенията между ЛГБТИ хора.[28] Руското влияние се проявява в Казахстан и под формата на законодателство, регулиращо НПО-тата, включително ограничяващо финансирането от чужбина, подобно на руския закон за “чуждите агенти”, в основата на който стои страхът от чуждо влияние от Запада.[29] Нито един от проектозаконите не е приет. Вероятно кандидатурата на Казахстан за домакин на олимпийските игри през 2022 г. води до първоначалното отхвърляне на проектозаконите за пропагандата. През май 2015 г. Конституционният съд обявява проектозаконите за невалидни на основата на това, че съдържат мъгляви определения и не съответстват на конституцията.[30] Вносителите заявяват, че отново ще опитат да ги прокарат.[31]

 

В страни като Казахстан и Армения руското влияние включва и оказване на натиск на правителствата като членове на Евразийския икономически съюз чрез задкулисно лобиране да се приеме руската версия на “традиционни ценности” под формата на законодателство в подкрепа на консервативните ценности и срещу чуждото влияние, и по-конкретно закони против “гей пропагандата”. И двете страни обаче са чувствителни към външния натиск и диктовка, особено по отношение на техните ценности. След нахлуването на Русия в Украйна Казахстан става още по-бдителен по отношение на руското влияние и способността на Русия да настрои етническите руснаци, живеещи в страната срещу правителството или да раздели нацията.[32] По тази причина правителството ограничава руските медии в страната като изисква телевизионните станции да използват реклами на казахски – изискване, на което руските станции не могат да отговорят – за да се ограничи руското влияние – подход, който също е възприет от Таджикистан и балтийските страни, в които директно се отнемат лицензи и затварят руски медии.[33] Въпреки това силното влияние на консервативните семейни ценности си остава в Казахстан, запазвайки отворена възможността за бъдещи законодателни промени.

 

Киргизстан, в по-голяма степен от Казахстан, приема руските медии и влияние в страната. Законодатели като Турсунбай Бакър Ууели, автор на киргизстанския закон по подобие на руския за чуждите агенти, публично признава, че под руско влияние разработва своя законопроект за НПО-та.[34] В резултат на руското влияние тенденции в реториката, подобни на тези в Русия, се появяват в публичните дискусии за чуждестранни организации, които често са обявявани за “предатели” или “пета колона” и в дискусиите по въпроси с ЛГБТИ общността.[35] Законът за пропагандата, който е много по-строг от този в Русия, защото забранява всякаква информация за “нетрадиционните сексуални взаимоотношения”, е предложен през 2014 г. и получава обществена подкрепа.[36] Предложението води и до 300 % нарастване на насилието срещу ЛГБТИ хора, групови изнасилвания, изнасилвания с цел да се “коригира” сексуалната идентичност на жертвата, както и обстрелване на офиса на една организация с коктейли Молотов.[37] Въпреки това нуждата на Киргизстан да балансирана руското влияние и подкрепа спрямо тези на Съединениет щати, от където търси допълнителна финансова помощ, особено в момент, когато икономическите проблеми на Русия имат значителни финансови последствия из цяла Централна Азия[38] – създава възможност за ЕС и САЩ да оказват влияние, което може да предотврати приемането на подобни закони. Законът минава на второ четене, а третото четене предстои. Рускоезичните медии определено оказват подкрепа за този закон в Киргизстан посредством постоянни медийни послания, които “разобличават” американските и западните “либерални ценности” като заплаха за семейството и местния начин на живот за разлика от “традиционните ценности” подкрепящи семейството, които Русия популяризира.

Армения, Молдова, Беларус – между ЕС и Русия

Армения и Молдова са все повече на кръстопът тъй като са малки страни, които Русия смята за част от своята зона на влияние. Макар всяка една от тях да е получила значителна финансова помощ от Русия, наскоро и двете страни отхвърлят закони срещу “гей пропагандата” с надежда да развият по-близки връзки с ЕС.

 

Армения не може да пренебрегне руския натиск и влияние, тъй като Русия е неин основен партньор, особено във времена, когато руската подкрепа е необходима на Армения, за да защитава своите интереси в Нагорни Карабах. От своя страна Русия трябва да увеличи влиянието си в Армения, за да защити свята сфера на влияние, особено на фона на укрепналите връзки между Украйна и ЕС и САЩ. За да постигне това Русия поощрява влиятелни консервативни арменци от Русия да се включат в арменската политика, за да прокарват руските интереси и продължават да държат Армения изолирана и откъсната от ЕС и САЩ и по-зависима от Русия.

 

През 2013 г. Армения за кратко разглежда законопроект за защита на арменските семейни ценности от “нетрадиционните сексуални взаимототношения” – по подобие на руския закон. Противниците на закона казват, че е въведен “в сянката на Русия”, подобно на закона срещу НПО-тата, който Русия успява да прокара в Армения на основата на тезата, че НПО-тата корумпират арменското общество като окуражават “европейските ценности”.[39] Само че арменските власти не успяват да бъдат убедени в необходимостта от закона и спонсорите му го оттеглят след няколко дни поради това, че въпросът не е приоритет за властите в Армения.[40]

 

През същата 2013 г. Молдова приема законодателство, забраняващо “други взаимоотнашения освен онези, свързани с брака и семейството”, но няколко месеца по-късно законът е отменен.[41] Властите заявяват, че отмяната се дължи на интереса на Молдова да подпише споразумение за асоциирано членство с ЕС, което се случва през 2014 г.[42] На отмяната се противопоставя Русия, както и молдовски религиозни активисти, които се събират пред сградата на парламента, за да се опитат да попречат на депутатите да влязат и да гласуват отмяната на закона. Но напоследък се наблюдава нарастваща напрежение между проевропейското правителство и проруските политици, които увеличават влиянието си и които биха били склонни да подкрепят присъединяване на страната към водения от Русия Митнически съюз вместо към ЕС.[43]

 

Беларус, член на Евразийския икономически съюз (заедно с Армения и Казахстан), също предлага своя версия на руския закон за “гей пропагандата”, който се обсъжда за пръв път веднага след като молдовският закон е предложен през 2013 г., годината в която Русия решава да изнася навън идеята за закона за пропагандата.[44] Такъв закон не е официално предложен до 2015 г. и е минал на първо четене през октомври 2015 г,[45] но все още не е приет. Подобно на страните от Централна Азия, икономическите тревоги на Беларус, свързани със сближаването с Русия, дават възможност на ЕС и САЩ до подпомогнат премахването на проектозакона. Поради нарастващите страхове, свързани с настъплението на Русия към Беларус и придобиването на прекалено голямо влияние, президентът Лукашенко може би ще се дистанцира от Русия. ЕС премахна повечето санкции срещу Беларус след като бяха освободени пет политически затворници[46] и Лукашенко дори заплаши да напусне Евразийския икономически съюз.[47]

Украйна и Грузия прегръщат “традиционните ценности”

Промотирането на “традиционните ценности” в политиката и медиите от страна на Русия оказва голямо влияние в Украйна и Грузия. Дори при положение, че конфликтът с Русия продължава и че крайнодесните елементи в страната са подчертано антируски, много консервативни украинци подкреят “традиционните ценности” по руски образец.[48] Украйна е първата страна, която разглежда законопроект срещу “гей пропагандата” по модела на този в Русия.[49] През октомври 2012 г., парламентъ приема на първо четене закон, въвеждащ санкции за вноса, създаването и разпространението на продукти, които пропагандират хомосексуалността.[50] Законът е предвиден за второ четене, но не минава нататък след избирането на президента Порошенко, вероятно като част от опитите да се увеличат шансовете на Украйна за присъединяване към ЕС. Въпреки това чувствителността около приемането на такъв закон не е изчезнала. Гей прайдът през 2015 г. в Киев е посрещнат с атаки и бомбички пълни с пирони, които причиняват наранявания на няколко полицейски служители, някои от които сериозни.[51] Провеждането на Фестивал за равенство на ЛГБТИ хората в Лвов е отменено през март 2016 г., след като местните политици и полицията се изказват против събитието и залата отменя резервацията на организаторите.[52] Когато събитието е преместено в друг хотел, над 200 крайнодесни протестиращи обгражда хотела, крещейки “убий, убий, убий”; само една патрулка се отзовава на обаждането на разтревожените организатори на фестивала.[53] Впоследствие съдът забранява събитието. Въпреки това Украинската православна църква, макар да осъжда провеждането на прайд през 2015 г., призовава последователите си да не прибягват до използването на сила срещу протестиращите.[54]

Консерваторите в Грузия си сътрудничат с консерваторите в Русия, макар между правителствата на двете страни да съществува напрежение. Павел Астахов, омбудсман за правата на децата в Русия, се появява на конференции за консервативните ценности в Грузия, а същите международни и американски консервативни организации, които действат в Русия като Световният конгрес на семействата, си сътрудничат и с грузинските консерватори.[55] През 2013 г. опитът за гей прайд е посрещнат от агресивни религиозни протестиращи, водени от представители на клира.[56] Малко след насилственото нападение над ЛГБТИ хора грузинският патриарх обявява денят за празник на семейните ценности.[57] А година по-късно Световният конгрес на семействата – международна организация, която обединява религиозни противници на правата на ЛБТИ хората, сексуалните и репродуктивни права на жените и правата на децата – организира своята годишна конференция в Тбилиси.[58] Конференцията се провежда през май 2016 г. с участието на лидери както от Руската православна църква, така и членове на държавни организации и съюзници на Путин – не само от Русия, но и от други страни като например Марин льо Пен от Франция и Лари Джейкъбс и Алън Карлсон от САЩ.[59] Консерваторите в Грузия предлагат законопроект, който би внесъл поправка в Конституцията, която да промени дефиницията на брака като съюз между мъж и жена, макар и все още да няма 76 гласа, които са необходими за приемането й от Парламента.[60] Застъпниците на законопроекта казват, че те следват примера на Хърватия, Унгария и Латвия, чиито конституции вече съдържат поправки, забраняващи гей браковете.[61]

Преди подписване на споразумение с ЕС през 2014 г., позволяващо безвизово пътуване за украинските граждани, ЕС се отказва от изискването си страната да приеме анти-дискриминационно законодателство, защитаващо правата на ЛГБТИ хората на фона на неохотата на правителството за това.[62] В крайна сметка правителството добавя “сексуална ориентация” към вече съществуващия антидискриминационен закон в края на 2015 г.[63] В Грузия обмислянето на изискваните анти-дискриминационни поправки води до това консервативните активисти да твърдят, че сближаването с Европа е обида срещу грузинските традиционни ценности. Официални лица на Грузинската православна църква заявяват, че те считат антидискриминационното законодателство за “пропаганда” и “закон на смъртния грях”. За да успокои църквата, правителството добавя изключение към антидискриминационния закон, според което ако едно действие е предприето в защита на “обществения ред и моралните норми”, то не може да се счита за дискриминационно.[64] НПО-тата заемат позиция против тази поправка.

 

Докато украинската и грузинската църкви играят значителна роля в подкрепа на тези законодателни промени и действия, техните лидери често възприемат руския начин на обговаряне на културните конфликти между Запада и славяните. В Грузия икономиката и медиите също имат значение. С идването на власт на партията “Грузинска мечта” през 2012 г. се отваря вратата за руските медии в страната, които преди това са забранени.[65] Руските канали в момента са най-гледаните нови медийни източници.[66] Освен това про-руските НПО-та непрекъснато се увеличават през последните години, както и търговията с Русия.[67] В резултат на всичко това Русия, руската гледна точка и ценности все повече са представяни в позитивна светлина. Грузинците също изглеждат нетърпеливи да се постигне напредък от страна на ЕС. В средата на 2015 г. едно проучване показва, че 26% от грузинците са готови да се откажат от връзките с ЕС и да се приближат към Русия, а 31% са готови да се присъединят към водения от Русия Евразийски икономически съюз.[68] Посланията от страна на руските медии също оказват ефект върху Украйна, където проруските бунтовници разрушават местните медийни станции в Крим и Източна Украйна и се опитват да ги заместят с руски.[69]

Напомпване мускулите на руското лидерство: медийният монопол на Русия и нейните връзки със световното движение на религиозната десница

Два основни аспекта в подкрепа на тези инициативи са рускоезичните медии – в голяма степен монополизирани от Русия, където правителството е овладяло медийните послания, както и връзките на Русия с консервативни религиозни стратези по света, които допринасят за възкачването й в ролята на пазител и защитник на консервативните ценности.

 Консервативни послания в руските медии

Рускоезичните медии играят голяма роля в привличането на подкрепа за инициативите в защита на традиционните ценности на места като Казахстан и Киргизстан, и в по-малка степен в Таджикистан и Узбекистан, тъй като мнозинството от техните граждани говорят руски и ползват рускоезични медии, които са продуцирани почти изцяло или със съдействието на Русия.[70] Консултантската фирма “М-Вектор” съобщава, че подкрепяните от Русия медии съставляват приблизително 90% от потребяваните медии в Централна Азия на ежедневно ниво.[71] По подобен начин подкрепяна от Кремъл телевизионна станция е вторият източник на политически новини, ползващ се с най-голямо доверие в Киргизстан, докато интернет покритието е само 20%.[72] Значителни рускоезични медии вече излъчват и в Грузия.[73] Всяка една от тези страни има голямо рускоезично население, което ползва медии в значителна степен контролирани от Русия и което по тази причина редовно е подложено на облъчване с консервативни медийни послания, подчертаващи липсата на толерантност и дори омраза към ЛБТИ хората. Както посочва ББС, от момента на влизането в сила на закона срещу “гей пропагандата” в Русия броят на новините по руските канали, които са свързани с хомосексуалността нараства в огромни размери, а почти всички те са негативни или дори враждебни. Тези послания описват ЛГБТИ хората като “агресивно малцинство”, което се противопоставя на “родителите, борещи се да дадат на децата си нормално възпитание”.[74]

Ресурсите на руски език по ЛГБТИ въпроси представя преобладаващо определени факти – дори се цитират дискредитирани изследвания, примерно, че децата отраснали в еднополови семейства са ощетени в сравнение с децата отгледани от хетеросексуални родители. Алтернативни изследвания или информация, дискредитираща подобни твърдения, не е достъп на на руски език.[75]

При положение, че руското правителство, фондации и други приятелски настроени към Кремъл субекти купуват медии в Европа[76] в страни като Франция, Чехия и Словакия, руските медийни послания се разпространяват отвъд рускоезичните медии и достигат до консерваторите в Европа по по-задълбочен начин, привнасяйки своя език за културната война, злините на западните неморални норми колонизиращи света, девиацията на западните концепции за джендър и заплахата, която представляват за семейството и анти-ЛГБТИ възгледите.

 Връзки със световната религиозна десница

Руската реторика за културна война между Запада и Русия помага на Русия да се позиционира като защитник на консервативните религиозни ценности на международната сцена. Обаче тази реторика не е нова. Години наред подобен конфликт се промотира от лидерите на християнската десница на Запад, включително в САЩ. Макар техният наратив традиционно да е не толкова географски фокусиран, той също противопоставя либералните ценности като ЛГБТИ права, равенство между половете и репродуктивни права на консервативни убеждения, които дават право на държавата или църквата да регулира семейството, възпроизводството, границите на ЛГБТИ правата. Наистина Русия “прекопира опита на американските фундаменталисти” при разработването на някои от своите закони и идеология.[77]

Макар тази реторика да е взета назаем в подкрепа на нейното лидерство по отношение на моралните ценности, концепцията за Русия като лидер определен да спаси духовният свят е свързана с популярната форма на национализъм от ХIX в., наречена славянофилизъм.[78] Тази идеология определя на руската цивилизация специална мисия да просвещава другите нации и да закриля вярващите.[79] По-съвременни религиозни руски мислители разширяват тази теория и сега тя обхваща форма на империализъм и се свързва с руските консервативни възгледи в Руския мир,[80] въз основа на идеята, че в крайна сметка всички славяни ще се обединят на глобално ниво и ще бъдат водени от Русия.[81] Несъмнено концепцията за Руския мир играе роля в опитите на Русия да убеди останалите страни в региона да приемат закони по руски образец. Русия разширява тази теория, за да представи себе си като лидер в защита на ценностите на “естественото  семейство” от името на религиозните консерватори навсякъде по света. Много религиозни лидери са съгласни, че на Русия й подхожда да приеме тази роля. Изпълнителният директор на Световната конференция за семействата Лари Джейкъбс заявава през 2013 г., че “руснаците могат да се окажат християнските спасители на света”.[82]

Руската православна църква полага големи усилия през последните години да свърже своите политически идеи с тези на лидери с подобни убеждения в Европа и САЩ. Тя развива връзки с крупни американски бизнесмени с контакти в Русия[83] и Световната конференция на семействата, която представлява международна мрежа от социалноконсервативни групи финансирани от религиозната десница.[84] През ноември 2010 г. организацията  “Светостта на майчинството в Русия” представя своя първи национален конгрес по въпросите на разрешаването на “кризата на традиционните семейни ценности”.[85] Един от участниците, Лари Джейкъбс, предлага създаването на съюз между американски евангелисти в подкрепа на кръстоносния поход на Русия в защита на традиционните ценности.[86] Изследователи твърдят, че този съюз бележи началото на треската за традиционните ценности в Русия и страните от бившия Светски съюз.[87]

Местните националистически църкви, подобно на местните националистически партии във Франция, Унгария и на други места, също работят в подкрепа на лидерството на Русия в полза на “традиционните ценности” като подкрепят подобни местни инициативи. Член на тази коалиция е латвийската мегацърква “Нова генерация” на Алексей Ледяев, пастор с руски произход, която е център на световното движение за християнски ценности.[88] Ледяев има тесни връзки с американската религиозна десница,[89] Watchman on the Walls и Скот Лайвли.[90] В документален филм Лайвли нарича Латвия фронтовата линия, където хомосексуалните сили се опитват да си проправят път в бившия Съветски съюз”.[91]

 Послания, свързани с “културната война” в отслабена икономика

Кръгът около Путин използва тезата за културна война между Русия и Запада, за да представя в негативна светлина намеренията на САЩ и ЕС в Украйна. Тази реторика започва още преди Русия да се почувства застрашена от присъединяването на Украйна към ЕС, по времето когато за пръв път започват агресивно да се прокарват закони срещу “гей пропагандата” през 2013 г. Същата година председателят на Комисията по външни работи на Думата, Алексей Пушков пише в Туитър: “Освобождаването от затвора на Юлия Тимошенко ще провокира изисквания от страна на ЕС, че Украйна трябва да разшири обхвата на гей културата. Вместо паради на победата, Киев ще организира гей паради.”[92] По същия начин Кремъл говори за интереса на Молдова за подписване на споразумение със ЕС (през 2013 г.) като за завой към еднополовия брак. Пушков коментира пред един вестник, че като условие за споразумението от Молдова се очаква да “организира редовно гей паради.”[93] В съзвучие със своята външна политика, Русия приема позитивното отношение към гей културата по границите си – примерно в Украйна – като символ на настъпващата западна култура, която е не просто заплаха за основните ценности и джендър порядъка в обществото, а и за националната идентичност, националната сигурност и политическата стабилност. Идентифицирането на тези заплахи позволява на Русия да увери не само собственото си население, но и консерваторите подкрепящи “традиционните ценности” в нейната сфера на влияние, че те трябва да се осланят на Русия като спасител на Европа и на света.

Когато украинските протести на Майдана започват, Кремлни ги нарича Гейромайдан в опит да престави ситуацията в полза на Путин: да намекне, че Украйна върви към приемане на гей културата, а не към демократични свободи, плурализъм и развитие.[94] Путин дава ясно да се разбере, че ценностите, които украинците търсят на Запад са противоположни на руските и славянските ценности, приравнявайки западните ценности с еднополови бракове и надмощие на ЛГБТИ. От една страна това изпраща послание на украинците, молдовците и останалите в региона, които още не са решили дали да се присъединят към ЕС, че ако станат членове на този клуб, той няма да споделя техните ценности. В същото време, подобни послания са отправени и към руснаците, за да им внушат, че те не биха искали да вървят по стъпките на Украйна.

 

Рискът от това Русия да бъде оставена да продължи да играе лидерска роля в битката за “традиционните ценности” е че с нейният плам да защитава джендър “нормите” и традиционното семейство като се противопоставя на правата на индивида за равенство и достойнство, Русия може успешно да промени международното разбиране за човешките права. И в действителност, изглежда това е намерението на Русия, както се вижда от международната реторика, резолюциите на Съвета на ООН за права на човека и ограничаването на човешките права у дома. С по-силно руско лидерство на международната сцена в сферата на ценностите, може да се установи алтернативна концепция на индивидуалните права, при която всички индивидуални права трябва да бъдат ограничени от групови интереси като тези на семейството (дефинирано от държавата) или на самата държава. Ако ЕС, САЩ или други страни подкрепящи правата на човека искат да запазят международните стандарти за правата на човека, те трябва да действат, в ООН и в международните медии, като утвърждават и разясняват значението на своите собствени ценности, основани на демокрацията и плурализма.

 

[1] Защо тази област внезапно решава да приеме такъв закон си остава загадка, макар да се спекулира, че част от причините са свързани с връзките между православните лидери в Русия и църквата на Алексей  Ледяев в Латвия, за чиято международна политика анти-ЛГБТИ законодатеството е приоритет, както и с организации на религиозната десница от САЩ като Watchman on the Walls, оглавявана от Скот Лайвли (който посещава Рязан в средата на първото десетилетие на новия век). Виж: Jeremy Hooper, Scott Lively Stirring Russia’s Pot: A Timeline, GLAAD, May 7, 2014, http://www.glaad.org/blog/scott-lively-stirring-russias-pot-timeline.

[2] Human Rights First, Convenient Targets the Anti- ‘Propaganda’ Law & the Threat to LGBT Rights in Russia, pp. 8-9, August 2013, http://www.humanrightsfirst.org/uploads/pdfs/HRF-russias-anti-gay-ban-SG.pdf.

[3] Human Rights Watch and the European Region of the International Lesbian and Gay Association, “We have the Upper Hand” Freedom of Assembly in Russia and the Human Rights of Lesbian, Gay, Bisexual, Transgender People, June 2007, No. 1, https://www.hrw.org/legacy/backgrounder/lgbt/moscow0607/5.htm#_Toc169499782.

[4] Human Rights First, Convenient Targets the Anti- ‘Propaganda’ Law & the Threat to LGBT Rights in Russia, pp. 9-10, August 2013, http://www.humanrightsfirst.org/uploads/pdfs/HRF-russias-anti-gay-ban-SG.pdf.

[5] Miriam Elder, Russia passes law banning gay ‘propaganda’, The Guardian, 11 June 2013, http://www.theguardian.com/world/2013/jun/11/russia-law-banning-gaypropaganda.

[6]  Ibid.

[7] HRW, License to Harm: Violence and Harassment against LGBT People and Activists in Russia, December 2014, https://www.hrw.org/report/2014/12/15/licenseharm/violence-and-harassment-against-lgbt-people-and-activists-russia.

[8] Ibid.

[9] Ibid.

[10] Kieran Guilbert, Russia’s LGBT youth left isolated, victimized by ‘gay propaganda’ law, Reuters, 14 September 2015, http://news.trust.org/item/20150914000140-wx20w; HRW, License to Harm: Violence and Harassment against LGBT People and Activists in Russia, December 2014, https://www.hrw.org/report/2014/12/15/licenseharm/violence-and-harassment-against-lgbt-people-and-activists-russia.

[11] Joshua Keating, The Chilling Effects of Russia’s Anti-Gay Law, One Year Later, Slate, 9 October 2014,

http://www.slate.com/blogs/outward/2014/10/09/russian_lgbt_activists_on_the_effects_of_gay_propaganda_law.html.

[12] Oleg Kucheryavenko, Kirill Guskov, Michael Walker, Cost of indulgence: rise of violence and suicides among LGBT youth in Russia, Health and Human Rights Journal, 18 December 2014, http://www.hhrjournal.org/2013/12/cost-of-indulgence-rise-in-violence-and-suicides-among-lgbt-youth-in-russia/

[13] Written statement submitted by the International Commission of Jurists, a non-governmental organization in special consultative status, UN General Assembly Human Rights Council, A/HRC/22/NGO/11,11 February 2013 http://icj.wpengine.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2013/02/A.HRC_.22.NGO_.11.pdf.

[14] HRW, ‘That’s When I Realized I was Nobody’ A Climate of Fear for LGBT People in Kazakhstan, 23 July 2015, https://www.hrw.org/node/279496.

[15] Grani.ru, КС запретил расширительно применять закон о запрете ЛГБТ-пропаганды [Constitutional Court prohibited broad application of law prohibiting LGBT propaganda], 25 September 2014,http://grani.ru/Society/Law/m.233351.html; GayRussia.ru, Конституционный Суд запретил расширительное толкование федерального закона о запрете гей-пропаганды [Constitutional Court prohibits expansive interpretation of federal law prohibiting gay propaganda], 25 Sep 2014, http://www.gayrussia.eu/russia/10026/; Human Rights First, Russian Constitutional Court Rules on Anti-Gay Law, 26 September 2014 http://www.humanrightsfirst.org/pressrelease/ russian-constitutional-court-rules-anti-gay-law

[16] PEN America, Discourse in Danger: Attacks on Free Expression in Putin’s Russia, pp. 7-8, January 25, 2016,

http://www.pen.org/sites/default/files/PEN_Discourse_In_Danger_Russia_web.pdf.

[17] Adam Federman, How US Evangelicals Fueled the Rise of Russia’s ‘Pro-Family’ Right, The Nation, 7 January 2014, http://www.thenation.com/article/how-us-evangelicalsfueled-rise-russias-pro-family-right/.

[18] David M. Herszenhorn and Erik Eckholm, Putin Signs Bill that Bars US Adoptions, Upending Families, New York Times, 27 December 2012,

http://www.nytimes.com/2012/12/28/world/europe/putin-to-sign-ban-on-us-adoptions-of-russian-children.html; Human Rights Watch, License to Harm: Violence and

Harassment against LGBT People and Activists in Russia, December 2014, https://www.hrw.org/report/2014/12/15/license-harm/violence-and-harassment-against-lgbtpeople-and-activists-russia

[19] The Telegraph, Russia bans adoptions from countries that allow gay marriage, 13 February 2014,

http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/10635821/Russia-bans-adoptions-from-countries-that-allow-gay-marriage.html; Human Rights Watch, License to Harm: Violence and Harassment against LGBT People and Activists in Russia, December 2014, https://www.hrw.org/report/2014/12/15/license-harm/violence-andharassment-against-lgbt-people-and-activists-russia.

[20] BBC, Gay parades banned in Moscow for 100 years, 17 August 2012, http://www.bbc.com/news/world-europe-19293465

[21] Yekaterina Metelitsa, Госдума приняла «закон Pussy Riot» – о защите чувств верующих [State Duma passes ‘Pussy Riot law’ – on protection of religious feelings], Slon, 11 June 2013, http://slon.ru/fast/russia/gosduma-prinyala-zakon-pussy-riot-o-zashchite-chuvstv-veruyushchikh-952817.xhtml;

[22] PEN American Center, Discourse in Danger, pp. 20-21, 25 January 2016, http://www.pen.org/sites/default/files/PEN_Discourse_In_Danger_Russia_web.pdf

[23] Anna Dolgov, Russia’s Patriarch Kirill: Some Human Rights are ‘Heresy’, The Moscow Times, 21 March 2016, http://www.themoscowtimes.com/news/article/russiaspatriarch-kirill-some-human-rights-are-heresy/563065.html

[24] Marc Bennetts, Putin Brings God – and potential jail time for atheists – to Russia, Washington Times, 4 April 2016,

http://www.washingtontimes.com/news/2016/apr/4/vladimir-putin-patriarch-kirill-alliance-puts-athe/?page=all.

[25] Andrew Roth, New Russian legislation could ban holding hands in public if you’re gay, Washington Post, 14 January 2016,

https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2016/01/14/new-russian-legislation-could-ban-holding-hands-in-public-if-youre-gay/; Olga Slobodchikova, Коммунисты предложили сажать за каминг-аут – но не лесбиянок [Communists propose punishment for coming out – but not for lesbians], BBC, 23 October 2015, http://www.bbc.com/russian/society/2015/10/151023_tr_communists_gay_fines.

[26] The Moscow Times, New Anti-Gay Law Rejected by Russian Duma Committee, 18 January 2016, http://www.themoscowtimes.com/news/article/new-anti-gay-lawrejected-by-russian-duma-committee/556217.html.

[27] Lena Zezulin, The Russian Orthodox Church, the law, and family violence, Wheel Journal, 9 February 2016, http://www.wheeljournal.com/blog/2016/2/9/lena-zezulin-therussian-orthodox-church-the-law-and-family-violence.

 

[28] Meredith Kucherov, Kazakhstan Following Russia on Gay ‘Propaganda’ Law, Human Rights First, 24 September 2014, http://www.humanrightsfirst.org/blog/kazakhstanfollowing-russia-gay-propaganda-law.

[29] Catherine Putz, Kazakhstan Considering A New NGO Law, The Diplomat, 19 October 2015, http://thediplomat.com/2015/10/kazakhstan-considering-a-new-ngo-law/.

[30] Joanna Lillis, Kazakhstan Strikes Down ‘Gay Propaganda’ Law After Olympics Outcry, Eurasianet, 27 May 2015, http://www.eurasianet.org/node/73606.

[31] Human Rights Watch, ‘That’s When I Realized I was Nobody’ A Climate of Fear for LGBT People in Kazakhstan, 23 July 2015, https://www.hrw.org/node/279496.

[32] Joanna Lillis, Jouranlists Fred as Russian Media Swamps Kazkhstan, Eurasianet, 18 November 2014, http://www.eurasianet.org/node/70971.

[33] Paul Goble, Nazarbayev Blocks Russian TV in Kazakhstan, Eurasia Daily Monitor, Vol 13 Issue 2, 5 January 2016, http://www.jamestown.org/programs/edm/single/?tx_ttnews%5Btt_news%5D=44943&cHash=2c0e68298c153f528b8e586e5b8e2883

[34] Asel Kalybekova, Kyrgyzstan Q&A: Author of ‘Foreign Agents’ Bill Seeks to Thwart ‘Sabotage’, 3 October 2013, http://www.eurasianet.org/node/67580.

[35] Interview of Human Rights Watch researcher, August 2015, Bishkek; Glenn Kates, ‘Traitors’ Slur Goes Mainstream in Russia, Radio Free Europe/Radio Liberty, 26 March, 2014, http://www.rferl.org/content/russia-nationalism-traitors-crimea-media/25310606.html; Theodore P. Gerber and Jane Zavisca, What 18 Focus Groups in the Former USSR Taught Us About America’s Image Problem, Wilson Quarterly, Summer 2015, http://wilsonquarterly.com/quarterly/summer-2015-an-age-of-connectivity/what-18-focus-groups-in-former-ussr-taught-us-about-americas-pr-problems/.

[36] Catherine Putz, Kyrgyz Anti-Gay Propaganda Law Moves Forward, The Diplomat, 16 June 2015, http://thediplomat.com/2015/06/kyrgyz-anti-gay-propaganda-law-movesforward/.

[37] Andrew North, A Violent Struggle Over National Identity, CodaStory, 3 May 2016, http://www.codastory.com/lgbt-crisis/kyrgyzstan-homophobia

[38] Ankit Panda, Central Asia’s Ruble Awakening, The Diplomat, 3 February 2015, http://thediplomat.com/2015/02/central-asias-ruble-awakening/; Marlene Laruelle, EUCAM Policy Brief: Russia and Central Asia, September 2014, http://www.eucentralasia.eu/uploads/tx_icticontent/National-PB17-RU.pdf.

 

[39] Armine Sahakyan, Armenia’s anti-NGO laws inspired by Moscow, EurActiv, 24 March 2015, http://www.euractiv.com/section/europe-s-east/opinion/armenia-s-anti-ngolaws-inspired-by-moscow/.

[40] Dan Littauer, Armenia withdraws proposed Russian-like anti-gay propaganda law, LGBTQ Nation, 8 August 2013, http://www.lgbtqnation.com/2013/08/armeniawithdraws-proposed-russian-like-anti-gay-propaganda-law/.

[41] James Nichols, Moldova Overturns ‘Gay Propaganda’ Ban in Anticipated EU Membership Move, Huffington Post, 14 October 2013, http://www.huffingtonpost.com/2013/10/14/moldova-gay-propoganda_n_4096947.html.

[42] Ibid.

[43] Mansur Mirovalev, Moldova and the Russia-EU tug-of-war, AlJazeera, 30 June 2015, http://www.aljazeera.com/indepth/features/2015/06/moldova-russia-eu-tug-war-150623090310129.html.

[44] Freedom House, Belarus: Freedom in the World 2015, 2015, https://freedomhouse.org/report/freedom-world/2015/belarus.

[45] Slava Bortnik, Belarus weighs Russian-style anti-‘gay propaganda’ law, Erasing 76 Crimes, 27 January 2016, https://76crimes.com/2016/01/27/belarus-weighs-russia-styleanti-gay-propaganda-law/.

[46] Jennifer Rankin, EU lifts most sanctions against Belarus despite human rights concerns, The Guardian, 15 February 2016, http://www.theguardian.com/world/2016/feb/15/eu-lifts-most-sanctions-against-belarus-despite-human-rights-concerns.

[47] Christopher Harriss, Propaganda? Belarus President Lukashenko distancing himself from Russia, International Business Times, 31 January 2015, http://www.sott.net/article/292152-Propaganda-Belarus-President-Lukahsenko-distancing-himself-from-Russia.

[48] По това украинската крайна десница прилича на полската крайна десница, която също презира Русия, но въпреки това предлага и приема законодателство, което по различни начини копира руското законодателство в своя религиозен фокус (като например законите против аборта), ограничава правата на ЛГБТИ хората (законът срещу “гей попагандата” е предложен през 2007 г.), цели да защити вярващите (полските и руските закони забраняващи обидата срещу вярващите съдържат почти едни и същи формулировки), а обрисуването на правозащитниците като “предатели” (Лидерът на полската Партия на правото и справедливостта нарича опозиционни фигури “врагове на държавата” и предлага антитерористичен закон, които да накзва индивидите за “намеса” във взимането на политически решения, подобно на руският закон за чуждите агенти, който ограничава “политическата дейност” на НПО-тата.

[49] Amy McKinnon, The Kremlin’s Reach, Coda Story, 18 January 2016, http://www.codastory.com/lgbt-crisis/gay-propaganda-law-spreads;

[50] Written statement submitted by the International Commission of Jurists, a non-governmental organization in special consultative status, United Nations General Assembly Human Rights Council, A/HRC/22/NGO/11,11 February 2013 http://icj.wpengine.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2013/02/A.HRC_.22.NGO_.11.pdf.

[51] Randy R. Potts, Kiev Pride: A Success Despite Attacks, The Daily Beast, 6 June 2015, http://www.thedailybeast.com/articles/2015/06/06/kiev-pride-a-success-despiteattacks.html.

[52] Shaun Walker, LGBT festival in Ukraine abandoned after far-right protest, 20 March 2016, http://www.theguardian.com/world/2016/mar/20/lgbt-festival-in-ukraineabandoned-after-far-right-protest.

[53] Ibid.

[54] National LGBT Portal of Ukraine, Київський Фестиваль Рівності відбудеться у травні [The Position of the Clergy on March of Equality], 5 June 2016,

https://www.lgbt.org.ua/news/show_2891/; Randy R. Potts, Kiev Pride: A Success Despite Attacks, The Daily Beast, 6 June 2015, http://www.thedailybeast.com/articles/2015/06/06/kiev-pride-a-success-despite-attacks.html.

[55] Christopher Stroop, Russian Social Conservatism, the U.S.-based WCF, & the Global Culture Wars in Historical Context, The Public Eye Magazine, Winter 2016; http://www.politicalresearch.org/2016/02/16/russian-social-conservatism-the-u-s-based-wcf-the-global-culture-wars-in-historical-context/#sthash.jYaOTO2S.dpbs.

[56] Natalia Antelava, What Was Behind Georgia’s Anti-Gay Rally?, The New Yorker, 23 May 2013, http://www.newyorker.com/news/news-desk/what-was-behind-georgiasanti-gay-rally.

[57] DFWatch Staff, Georgian patriarch declares May 17a day of family values, Democracy & Freedom Watch, 12 May 2014, http://dfwatch.net/georgian-patriarch-declaresmay-17-a-day-of-family-values-92135-28547.

[58] Christian News Wire, Georgia Chosen As Site for World Congress of Families X, 3 November 2015, www.christiannewswire.com/news/37076974.html.

[59] World Congress of Families News, World Congress of Families X-Civilization at the Crossroads: The Natural Family as the Bulwark of Freedom and Human Values, Vol. 9 No. 3, April-May 2016, http://worldcongress.org/pdf/WCF%20News%20April_May%202016.pdf; World Congress of Families Part of the Tentatively Scheduled Speakers, http://worldcongress.ge/content/14-Speakers.

[60] Peter Montgomery, Country of Georgia Considers Constitutional Marriage Ban, Religion Dispatches – Annenberg: University of Southern California, 19 March 2016,

http://religiondispatches.org/country-of-georgia-considers-constitutional-marriage-ban-hindu-nationalist-leader-surprises-india-with-call-to-decriminalize-homosexualityno-end-to-anti-lgbt-propaganda-campaign-in-indonesia-globa/ ; Michael K. Lavers, Georgian prime minister seeks marriage amendment, Washington Blade, 3 April 2014,

http://www.washingtonblade.com/2014/04/03/georgian-prime-minister-seeks-marriage-amendment/; DFWatch Staff, Georgia may amend Constitution to bar same-sex marriage, Democracy & Freedom Watch, 2 February 2016, http://dfwatch.net/georgia-may-amend-constitution-to-bar-same-sex-marriage-39970.

[61] Michael K. Lavers, Georgian prime minister seeks marriage amendment, Washington Blade, 3 April 2014, http://www.washingtonblade.com/2014/04/03/georgian-primeminister- seeks-marriage-amendment/; DFWatch Staff, Georgia may amend Constitution to bar same-sex marriage, Democracy & Freedom Watch, 2 February 2016, http://dfwatch.net/georgia-may-amend-constitution-to-bar-same-sex-marriage-39970.

[62] Agence France-Presse, Ukraine eschews visa-free EU travel by blocking law to protect gay people, The Guardian, 5 November 2015, http://www.theguardian.com/world/2015/nov/05/ukraine-visa-free-european-travel-anti-gay-law.

[63] European Parliament’s Intergroup on LGBT Rights, MEPs welcome Ukraine’s new LGBT anti-discrimination clause, 12 November 2015, http://www.lgbt-ep.eu/pressreleases/meps-welcome-ukraines-new-lgbt-anti-discrimination-clause/

[64] Cristina Maza, Georgia is a Terrible Place to Be Gay, Balkanist, 24 May 2014, http://balkanist.net/gay-rights-arent-getting-better-in-georgia/.

[65] Economist, As Georgia chooses between Europe and Russia, attitudes to homosexuality are caught in the crossfire, 20 May 2015, http://www.economist.com/news/europe/21651689-attitudes-homosexuality-become-staging-ground-countrys-choice-between-west-and.

[66] Ibid.

[67] Ibid.

[68] Economist, As Georgia chooses between Europe and Russia, attitudes to homosexuality are caught in the crossfire, 20 May 2015, http://www.economist.com/news/europe/21651689-attitudes-homosexuality-become-staging-ground-countrys-choice-between-west-and.

[69] Naja Bentzen and Martin Russell, Briefing: Russia’s manipulation of information on Ukraine and the EU’s response, European Parliamentary Research Service, May 2015, http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2015/559471/EPRS_BRI(2015)559471_EN.pdf; Jill Dougherty, Everyone Lies: The Ukraine Conflict and Russia’s Media Transformation, Harvard Kennedy Center Shorenstein Center on Media, Politics and Public Policy, July 2014, http://shorensteincenter.org/wpcontent/uploads/2014/07/d88-dougherty.pdf.

[70] Peter Rollberg and Marlene Laruelle, The Media Landscape in Central Asia, Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization, vol. 23 n. 3, Summer 2015,https://muse.jhu.edu/article/587594.

[71] Paul Coyer, The Media Battle for Hearts and Minds in Russia and Central Asia, Forbes, 31 December 2014, http://www.forbes.com/sites/paulcoyer/2014/12/31/doespublic-opinion-matter-to-authoritarian-leaders/#2d527784123b.

[72] Ibid.

[73] Felix Kartte, Russian beams message into Georgia: ‘You belong to us’, Politico, 7 May 2016, http://www.politico.eu/article/russia-message-to-georgia-you-belong-to-useu-allure-waning-tbilisi/.

[74] Stephen Ennis, Homophobia spreads in Russian media, BBC, 17 January 2014, http://www.bbc.com/news/world-europe-25778272.

[75] Human Rights Watch, ‘That’s When I Realized I was Nobody’ A Climate of Fear for LGBT People in Kazakhstan, 23 July 2015, https://www.hrw.org/node/279496.

[76] Nicole Gallina, Russia has opened up another front in the Czech Republic, Euromaidan Press, 29 March 2015, http://euromaidanpress.com/2015/03/29/russia-hasopened-up-another-front-in-the-czech-republic/; Van Herpen, Marcel H. 2016. Putin’s Propaganda Machine. London. Rowman & Littlefield. Pp. 81-90.

[77] Adam Federman, How US Evangelicals Fueled the Rise of Russia’s ‘Pro-Family’ Right, The Nation, 7 January 2014, http://www.thenation.com/article/how-us-evangelicalsfueled-rise-russias-pro-family-right/.

[78] Christopher Stroop, Russian Social Conservatism, the US-Based WCF, and& the Global Culture Wars in Historical Context, Political Research Associates,16 February 2016,

Russian Social Conservatism, the U.S.-based WCF, & the Global Culture Wars in Historical Context

[79] Ibid.

[80] Christopher Stroop, Russian Social Conservatism, the US-Based WCF, and& the Global Culture Wars in Historical Context, Political Research Associates,16 February 2016,

Russian Social Conservatism, the U.S.-based WCF, & the Global Culture Wars in Historical Context

[81] Ibid.

[82] Brian Tashman, World Congress of Families Praises Russian Laws ‘Preventing’ Gays from ‘Corrupting Children’, Right Wing Watch, 13 June 2013,

http://www.rightwingwatch.org/content/world-congress-families-praises-russian-laws-preventing-gays-corrupting-children.

[83] Adam Federman, How US Evangelicals Fueled the Rise of Russia’s ‘Pro-Family’ Right, The Nation, 7 January 2014, http://www.thenation.com/article/how-us-evangelicalsfueled-rise-russias-pro-family-right/.

[84] Cole Parke, US Conservatives and Russian Anti-Gay Laws – The WCF, Political Research Associates, 17 October 2013, http://www.politicalresearch.org/2013/10/17/u-sconservatives-and-russian-anti-gay-laws-the-wcf/#sthash.a3H4uIfS.dpuf.

[85] Hannah Levintova, How US Evangelicals Helped Create Russia’s Anti-Gay Movement, Mother Jones, 21 February 2014, http://www.motherjones.com/politics/2014/02/world-congress-families-russia-gay-rights

[86] Ibid.

[87] Ibid.

[88] Christian Telegraph, Christian Movement ‘New Generation’ Celebrated 25th Anniversary, Crossmap, 5 December 2014, http://www.crossmap.com/news/christianmovement-new-generation-celebrated-25th-anniversary-14403; Phoebe A. Greenwood, Crucible of Hate, The Guardian, 1 June 2007, http://www.theguardian.com/world/2007/jun/01/gayrights.poland.

[89] Phoebe A. Greenwood, Crucible of Hate, The Guardian, 1 June 2007, http://www.theguardian.com/world/2007/jun/01/gayrights.poland.

[90] Southern Poverty Law Center, Extremist Files: Scott Lively, 2014, https://www.splcenter.org/fighting-hate/extremist-files/individual/scott-lively.

[91]  Aarian Marshall, Happy Pride, Just 200 Miles from the Russian Border, The Atlantic: CityLab, 19 June 2015, http://www.citylab.com/politics/2015/06/happy-pride-just-200-miles-from-the-russian-border/396314/.

[92] Oleg Riabov, Tatiana Riabova, The decline of Gayropa? How Russia intends to save the world, Eurozine, 5 February 2015, http://www.eurozine.com/articles/article_2014-02-05-riabova-en.html.

[93] Oleg Riabov, Tatiana Riabova, The decline of Gayropa? How Russia intends to save the world, Eurozine, 5 February 2015, http://www.eurozine.com/articles/article_2014-02-05-riabova-en.html.

[94] Ibid.