Михаел Турински: Разнообразието е хубаво, солидарността – още повече

mihael portraitМихаел Турински завършва философия и работи като теоретик, хореограф и изпълнител със специфични потребности във Виена. Той започва кариерата си на хореограф през 2008 г., като неговите представления гостуват успешно на международни сцени. Солото му „Хетерономен, от мъжки пол“ се занимава с идентичностите и основите на крехката територия, в която той се движи като мъж и танцьор със специфични потребности. То е номинирано за Европейската награда за млади хореографи Prix Jardin d’Europe 2013 и Антистатик го представи през 2014.

Турински дойде в България във връзка с танцовия спектакъл „Рейвмашина“, който се игра на 14 април в „Сфумато“. Спектакълът е по идея на Дорис Улих – едно от водещите имена на съвременната танцова сцена в Австрия. Хореографията и изпълнението са на Улих и Турински. Със спектакъла се откри международният фестивал “Антистатик”.

Моля Ви да ми кажете малко повече за себе си – как стигнахте до танца като форма на самоизразяване и какво Ви дава той?

Насочих се към танца посредством моя приятелка, която е с увреждане и която ме покани да отидем заедно на контактна импровизация, на която тя ходеше редовно. Веднага се влюбих в този тип практика, може би защото като дете вече имах силна връзка със собственото си тяло, а също и защото играенето с баща ми и с другите деца винаги е било много важно за мен с оглед на телесността. После, по време на академичното си обучение по философия, някак загубих тази непосредственост, това непосредствено отношение към тялото, така че, по някакъв начин, срещата с танца беше форма на повторно свързване с него. Винаги съм чувствал, че ангажирането на тялото ти в твоето отношение към света и другите задълбочава самите отношения по начин, по който други практики не могат.

Можете ли да опишете връзката между личната си философия и хореографията, която създавате?

Всъщност не съм сигурен дали има нещо като лична философия. По-скоро бих казал, че философията е форма на интервенция на мисълта в мисловно поле, което винаги има някакво качество на неперсоналност. Въпреки това мога да кажа, че на концептуално равнище много ме интересуват теориите, свързани с афекта и афективния труд, като тази на Негри и Хардт[1] например. Интересува ме най-вече централната роля на тялото в процеса на производство на афекти, афективна модулация и трансмисия на ефекти. Така че, накратко, в хореографските си творби винаги се опитвам да доразвия някакъв сюжет или тема, която сама по себе си е афективно заредена, докато в същото време се опитвам да покажа телесността в собствената ѝ специфична функционалност. Или, за да съм по-прецизен: хореографски ме интересува самото напрежение и/или резонанс между тялото и собствената му логика, от една страна, и конкретна афективно заредена „тема“, от друга.

Михаел Турински в "Хетерономен, от мъжки пол". Снимка: Lucas Zavalia. Всички права запазени.
Михаел Турински в “Хетерономен, от мъжки пол”. Снимка: Lucas Zavalia. Всички права запазени.

Кои са основните послания в хореографията Ви?

Вероятно би бих могъл да кажа, че в хореографските ми творби посланието винаги се разделя на две: едното е посредникът, сам по себе си (акцентът ми в стил Маклуън[2], така да се каже), а другото е определено чувство или афективно състояние. Или, отново, посланието е в самото напрежение и/или резонанс между двете.

Каква е идентичността на хората отвъд това, което е конструирана норма, и създава ли разнообразието различна идентичност?

Мисля, че идентичността е конструирана не само дискурсивно, посредством езика, но и посредством цял набор от материални практики. Разнообразието е хубаво, солидарността – още повече.

Михаел Турински и Дорис Улрих в спектакъла "Рейвмашина". Снимка: Theresa Rauter. Всички права запазени.
Михаел Турински и Дорис Улих в спектакъла “Рейвмашина”. Снимка: Theresa Rauter. Всички права запазени.

Можете ли да обясните философията на хетерономията? Кой е хетерономният мъж?

В класическата философия понятието за хетерономия се отнася към обратното на автономията, която може да се определи точно като да бъдеш субект на собствената си воля. Това, което исках да доразвия, беше, че тялото ми има собствена воля, която понякога е чужда на намеренията ми, докато в същото време и обществото, и хореографията, така да се каже, имат собствени воли, свои собствени „правила“. Като мъж с увреждане (и танцьор с увреждане), за мен посланието е точно в телесното и афективно навигиране между тези две „принуди“.

Каква е ролята Ви в дуета с Дорис Улих?

Бих казал, че ролята ми, както и ролята на Дорис, най-вече е в процеса на канализиране на енергия – енергия, която се излъчва от техно звука и прониква в телата ни. В същото време някой би могъл да каже, че нещо, каквото е електрическата инвалидна количка, само по себе е заредено с енергия и до известна степен техно музиката и електрическата инвалидна количка могат да поддържат и водят тялото по подобен начин.

Има ли връзка между „Рейвмашина“ и Deus ex machina?

Никога не съм мислил за това.

 

Въпросите зададе: Светослава Кръстева.

Превод от английски език: Светла Енчева.

[1] Антонио Негри е италиански философ (р. 1933 г.), а Майкъл Хардт – американски (р. 1960). Двамата развиват теорията за афективния труд и написват книгата „Империята“, която някои определят като „Комунистическия манифест на 21. век“. Бел. прев.

[2] Маршал Маклуън (канадски професор и специалист по теория на комуникацията, 1911-1980) е известен с фразата „Medium is the message” – „медията/посредникът/средството е посланието“. Бел. прев.

Avatar

Светослава Кръстева

Светослава Кръстева работи като PR експерт от повече от 10 години, а в свободното си време пише за книги и други културни феномени в suncheto.blogspot.com.