Михаил Константинов: Надявам се да сме приключили с икономиката на лукса

 

 Предлагаме ви разговор с Михаил Константинов – математик и общественик, с дългогодишна експертиза в проучванията и анализите, а от февруари е част от аналитичния екип към Кризисния щаб. В интервю с него проф. Константинов Данаил Брезов го пита по най-актуалната тема: Ковид-19, щетите от него и можем ли  да ги сведем до минимум.

 

Професор Константинов, Вие предупреждавахте за опасността от пандемия още в началото на февруари, докато не само България, но сякаш дори Европа и светът самонадеяно вярваха, че всичко това ще ги подмине. Прогнозите Ви се оказаха много точни, но хората не обърнаха внимание. Защо се вслушваме в науката едва когато предсказанията й се потвърдят, а през останалото време предпочитаме да вярваме на врачки и хороскопи?

Михаил Константинов:  Винаги е било така. Малка част от хората са наясно какво се случва и какво ги очаква. А и те, по-образованите и по-издигнатите в обществото, често грешат. В крайна сметка и войните, и другите дивотии, които ни съпътстват, ги почват образованите и издигнатите. Иначе, на емоционално ниво, всички вярваме повече в митове, отколкото в реалности. И съвсем отделен въпрос е това, какво е „реалност“ и дали и как тя съществува? Но нека, като работна хипотеза приемем, че има нещо такова. Каквото и да означава то.

През февруари СЗО обяви, че много малка част от заразените развиват симптоматика, а смъртността е едва 2% – след време обаче се оказа, че истината е малко по-различна. Това ли стана причина за прекомерното спокойствие, което сякаш направи правителствата мудни при вземането на важни решения?

МК:  Добре е да изясним понятията. Има няколко променливи във всяка епидемия: заболели (З), починали (П) и оздравели (О), като З = П + О + болни в момента. Те се променят във времето и накрая „заспиват“ в някакви финални стойности, когато вече болни няма. Текущо, има две смъртности: „голяма“ П/(П + О) и „малка“ П/З. Накрая двете се изравняват, защото всеки заболял или умира, или оздравява. Правилото е, че голямата смъртност намалява, а малката расте, докато се изравнят. При това кривите накрая се допират, а не се пресичат. Голямата смъртност в момента (18 март-б.а) е 10%, а на 9 март беше 5%. Съответно малката беше 3.5%, а сега е 4%. Виждаме, че голямата за съжаление все още расте бързо и като я чакаме да тръгне надолу. Така, доста оптимистично, можем да предположим, че крайната смъртност ще е някъде около 4-5%. И едва ли ще е под 3%. За сравнение, при другите подобни вируси тя беше 9.6% при САРС и 34% при МЕРС, но тогава бяха поразени много по-малко хора. При обикновен грип е около 0.1%. Или днешният вирус е 40-50 по-смъртоносен от обикновения.

В тази връзка вчера отново се убедих, че хората не разбират смисъла на числата. Или, ако го разбират, не могат да го изразят правилно. В документ на една уважавана наша институция пишеше, че смъртността при К-вируса е „само“ с 2.5% по-голяма в сравнение с обикновените вируси. Да, като разлика тя е нещо подобно, защото малкото число е 0.1 (е, разликата всъщност е 3.9%, ама нейсе), но съотношението е 40 пъти (!), или поне 25 пъти, ако приемем за вярно числото, упоменато в документа. Друга груба грешка: партията А има 30% от гласовете, а партията Б – 20%. И някакъв анализатор бодро съобщава, че партията А има с 10% повече от Б. А всъщност процентите в повече са 50%, защото разлика 10 при база 20 е именно толкова. Лошо ги учим децата в училище, а в университета на какво ги научаваме понякога, не ми се говори. А тези студенти един ден ще ни лекуват, а други ще издигат покрив над главите ни.

Какво значи това в абсолютни числа? Ако половината от хората заболеят, то поне 1.5% от всички хора ще умрат. За България това са 100 000 умрели, а за света – 100 000 000. Но за да не се плашим повече, у нас годишно умират 100-110 хиляди. Така че просто ще има два пъти повече умрели.

Като че ли имаше и момент на колебание в политическите елити – да спасят икономиките на страните си, или живота на повече хора, а някои се опитаха да извлекат и дивиденти от кризата. Закъсня ли България в решението си за обявяване на извънредно положение, след като  първите заразени бяха регистрирани близо седмица по-рано?

МК: България закъсня малко, но пък беше по-пъргава от много други държави. А да не забравяме и дивотията на някои управляващи. Макрон направи избори на 15 март, а Радев се качи на Шипка с група граждани на 3 март. Сега чакаме повече хора да срещнат под една или друга форма К-вируса и да го изградим накрая този прословут стаден имунитет. Та белким нещата затихнат с по-малко щети. Е, някои от нас ще затихнат съвсем, но това си е Божа работа. И наша, доколкото всеки има свободна воля и отговорности.

Адекватни ли са мерките на държавата към момента и как според Вас би трябвало да се реагира, за да минимизираме риска, съответно пораженията за обществото?

МК:  Знае се как индивидуално: минимални контакти (ако може – нулеви, но не може) и лична хигиена. А иначе държавите ще се учат в ход, защото наистина трябва да се спасяват и укрепват три неща, без които сме мъртви, без всякакво преувеличение. Първото е медицинската система и второто е системата на сигурността: полиция, прокуратура, бързи съдилища и армия. Даже не съм сигурен, какво е първо от двете.  Икономиката е третото. Но не икономиката на лукса (да се надяваме, че с нея вече сме приключили), а икономиката на оцеляването и на важните неща. Например, на производството на зърно. Интересно е също, с каква лекота К-вирусът отвя гретенизма. Сега, разбира се, трябва да си пазим горите, доколкото са останали, и да спрем да хвърляме пластмаса в океана. Той впрочем е тръгнал да се вдига с 65-70 метра, така че ще е феерично. Особено за някои.

Има едно отвратително явление, изнудването (главно по телефона) на стари и безпомощни хора по повод на К-вируса. Това във военно време е мародерство, а май и във всяко друго време също. А за мародерство разстрелват публично. Не знам как ще стане това по лигавите ни все още мирновременни закони, но по време на урагана „Катрина“ в САЩ през 2004 г. армията и Националната гвардия стреляха на месо по мародерите. В Китай само преди месец също доста се гърмя. То даже не е необходимо да е доста, трябва да се отстрелят един-два изрода, за да разберат останалите и да не смеят.

В последните си интервюта говорите за свръх-геометрична прогресия в броя заразени. Бързите мутации на вируса ли ускоряват така нетипично пандемията, или нашето поведение?

МК: Всъщност локалният модел на развитие на пандемията е експонента от квадратна функция на времето, но „свръх-геометрична“ прогресия също звучи наукообразно, както вече публично го споделих. Бързите мутации също ускоряват процеса, като произходът на вируса е много важен. Има интересни статии в „Нейчър“ от 2015 г. по този въпрос, а и едно напомняне за тях тази година в същото списание. Дето му е 43 импакт-факторът. На мястото на някои хора бих се молил тези публикации някак да изчезнат. Ама няма как. Иначе китайците и американците взаимно се обвиняват за това кой е направил белята. Не съм вирусолог и не мога професионално да преценя, но като лаик се опасявам, да не се окажат прави и двете страни.

Вие следите процеса отблизо, наблюдавате и опита на други държави – къде сме ние в борбата с COVID-19, кои се справят най-добре и какво може да се заимства от тях?

MK:  В момента най-поразена е Италия с 46% голяма смъртност и 8% малка (ще повторя – към 18 март сутринта). Звучи ужасяващо и наистина е такова. Иначе Швейцария и скандинавските страни също имат много заразени, но под 1% смъртност, защото медицината им още се държи. У нас формално голямата смъртност е по-зле, защото имаме 2 починали и 0 оздравели, т.е. голямата смъртност е 2/(2+0) = 1, или 100%. Това, естествено, рязко ще тръгне надолу, когато почнат да обявяват оздравелите. Дай Боже всичките 79 заразени у нас в момента да се оправят, а и новите също. Иначе малката ни смъртност е добра (2.5% у нас при 4% за света), ако ми бъде позволена тази леко черна шега. Случаите у нас са само 81, малко са за медицинска статистика на голяма епидемия. Като цяло държавата засега се справя добре, правилните хора са поставени начело и действат правилно, а и на населението бързо му увира акълът. Които се правиха на пичове (в Италия и Испания) в момента мрат и краят му там не се вижда. Проблем у нас обаче са хигиената при някои етноси и очакваните опити за нарушаване на държавната граница от болни, отчаяни и агресивни хора. Българската граница винаги е била свещена, а днес трябва да бъде и 100% непристъпна. За който не е разбрал, граница се пази със сила. С всички степени на силата, с ударение върху „всички“.

Не е тайна, че Вие сте част от аналитичния екип към Кризисния щаб, където работата не спира. Ще ми се да завършим с нещо позитивно – има ли добра новина за нашите читатели?

МК:  Добрата новина е, че днешният голям дневен ръст от 10% на заразените, един ден по-рано беше още по-голям, а именно 12%, което значи удвояване на всеки 6 дни. Ако и когато пандемията затихне без напълно да ни изтрепе, ще се окаже, че тя се е развивала по логистична крива. Като повечето епидемии. Сега търсим оценка на точката на „пречупване“ (за хората с понятие от математика, това е инфлексната точка), когато втората производна е нула, първата е максимална и сме достигнали половината от щетите. Примерно, половината от починалите. Засега са малко данните и още са доста волатилни, но това ще се случи след няколко месеца. А „точно след колко?“ е въпрос за Нобелова награда. Или за три награди, или за колкото там си изберете. По лошия сценарий ще се случи, когато половината население е заразено, а 1.5% са умрели. Това го съобщавам за олигофрените, които си мислят, че всичко е цветя и рози. Не, този път не е. Впрочем, 1.5% от населението умира всяка година по естествени причини. Но не съм сигурен дали К-вирусът е такава.

Благодаря за това интервю, желая Ви успех и много сили.

МК:  Нека да сме относително здрави, когато суматохата приключи, и да са по-малко умрелите от тази перфидна зараза. И нека тези, които ще продължат, да заживеят по-правилно.

Бел.ред. Редакцията не споделя  крайните квалификации на уважавания учен

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Данаил Брезов

Данаил Брезов е роден през 1981 г. в Стара Загора, където завършва езикова гимназия. Към момента е университетски преподавател, доктор по математика, практикуващ журналистиката като хоби - предишен опит: в сп. "Обектив" и в социалните мрежи, където се изживява като провокатор на разгорещени дебати.