Мила Минева: Щурмуването на Народното събрание е защита на частния интерес на малка партийна групичка

Споделете статията:

Госпожо Минева, лидерът Костадин Костадинов обяви „всенародно въстание“за утре. В пленарна зала се чуха заплахи за нов „бял автобус“, а половината депутати от парламентарната група на “Възраждане” се канят да протестират срещу зелените сертификати. Очакват се между 5 и 10 хил души да дойдат от цялата страна и да щурмуват Парламента. За какво говори това? Депутати на щурм…

Мила Минева: Нека да добавим и още един щрих, а именно, че част от същите тези депутати, които ще вдигат бунт срещу зеления сертификат, са всъщност ваксинирани. В опита си да обяснят как така няма да допуснат „експериментална течност“ в телата си, а вече са я допуснали, политиците от „Възраждане“ прибегнаха до най-разнообразни аргументи като правото на личен избор, грешка, за която съжаляват, „частна“ информация, която не бива да се споделя… Нито един аргумент, обаче, не изглежда убедителен пред простичкия начин, по който можем да определим поведението им, а именно като цинично. И то е цинично на няколко нива. Първо, лично някакви хора защитават себе си и семействата си, като се ваксинират, а припечелват депутатски заплати като пропагандират анти-ваксърски аргументи; защитават собствения си живот, а рискуват живота на другите – преобърнатият героизъм не е просто поведение на страхливци, особено ако печелиш от него, а на „мижитурки“, според определението на Костадинов. Второ, зеленият сертификат е отдавна въведен в страната ни като условие за достъп до определени пространства – защо сега тези депутати ще вдигат бунт, защо не го вдигнаха по-рано, когато засегна техните избиратели, но не и тях лично, на работното им място (протестите, които периодично организират, но не и щурм на НС не изглеждат в медийните им представяния многолюдни)? Трудно ми е да приема, че това е битка в името на „народа“, а не защита на частния интерес на малка партийна групичка.

Що се отнася до очакванията колко хора ще щурмуват Парламента, не бих ги коментирала, защото това е гадаене и хвърляне на боб. По-лошото е, че подобни прогнози могат да се превръщат в самосбъдващи се предсказания. Струва ми се по-добре да изчакаме, да видим и, ако наистина има граждани, готови да щурмуват Парламента, да сме готови ние, като други граждани, да защитим тази институция на представителната демокрация. Ако обаче гражданите са малко, бих се радвала, депутатите да спрат да злоупотребяват с говоренето от името на „народа“ и на „суверена“. Всички те представляват граждани с различни позиции, разбирания и интереси, хомогенизирането на тези граждани в „народ“ произвежда единствено митове, но не и общ интерес…

С какви пари ще се финансира протестът? Бдителни хора пишат в социалните мрежи, че според цените на транспортните услуги превозването на 5 хил. граждани до площад Независимост струва около (100 автобуса Х 50души във всеки) Х средно1000 лв= 100 хил.лв.?

М. М.: Подобен въпрос трябва да отправите към организаторите на протеста – не към мен и не към бдителните граждани. Позволете ми, отклонявайки въпроса, да подчертая това, което ми се струва важно в него. Не ми се вижда проблем една партия да организира протести (включително да ги финансира). Проблем е да прави такива неща непублично, т.е. да скрива партийната организация зад гражданска мобилизация. И тук е важна ролята на медиите – именно те не бива да позволяват такъв тип приплъзвания на смисъла. Има партйини, синдикални, граждански протести – ще спечелим като общество, ако различаваме по-внимателно.

Сдружение „Памет“, както и ПП „МИР“, са се обявили за подкрепа на „Възраждане“. Каква индикация е събирането на антиваксъри и русофили под знамето Костадин Костадинов?

М. М: За мен тук има няколко загадки. Първо, не мога да разбера как антиваксъри и русофили успяват да се разберат, при условие че Русия е една от страните разработила собствена ваксина! Струва ми се логично русофилите да настояват за достъп до руската ваксина, но не и да разпространяват антиваксърски аргументи, с които подкопават доверието и към руското постижение. Второ, удивително е, че антиваксърите се събират под знамената на националисти, суверенисти, изолационисти, „възрожденци“… Изненадващо е, защото си служат с глобални аргументи, заемат твърдения и дават примери от „колониални“ държави, накратко, говорят един по-скоро глобален американски, а не толкова суверенен български (национален) език. И трето, взеха на въоръжение две понятия, които обичайно са свързани с либерализма – големия им враг – свобода и право, като разбира се ги преинтерпретираха за собствените си цели. Изобщо идеологическите сглобки, на които сме свидетели, ми напомнят диагнозата на Грамши за времето на чудовищата…

По-важна ми се вижда една необявена подкрепа или по-коректно – „случайното“ единодействие между „Възраждане“ и Има такъв народ (ИТН). Да си припомним и символният отказ на проф. Чорбанов от ИТН да спазва правилата за достъп чрез зелен сертификат. Двете партии, които най-често си позволяват да се представят като говорители на народа, всъщност съзвучно разпространяват фалшиви новини и „алтернативни“ факти. Явно, народът, който виждат, е един егоистичен народ – „всеки сам си преценя“(изразът, превърнал се в емблема на стихийното отрицание на ваксинацията е произнесена от служебния здравен министър на здравеопазването Стойчо Кацаров -б.ред.). Това е народ от свободни индивиди, които нямат отговорност към нещо повече от собствените си права. Но да оставим това настрана. Важна е различната позиция на двата партийни субекта. Когато една управляваща партия започне да се държи като опозиция, това е най-малкото знак, който трябва да ни държи нащрек. И нека да не забравяме, че именно политизирането на здравен проблем струва човешки животи, толкова много, че всеки ден би трябвало да обявяваме ден на национален траур.

Призивът за щурмуване на Народното събрание не е ли престъпление срещу държавата с нейната републиканска форма на управление? Не се ли страхуват организаторите от прилагането в действие на чл.95 от НК)?

 

М.М. Не съм юрист, нека да оставим това на съответните институции. Не мога да не отбележа, обаче, избирателното самосезиране на прокуратурата, в което рядко успявам да видя логика и тъкмо затова изгубвам доверие в тази институция. Отвъд това, тревожи ме юридизирането на политическото. Политическите позиции не бива да се озаптяват през членове на НК, а през публични битки. Само така можем да договаряме разбирания за публичен интерес, за колективни правила на живота и бъдещето ни, т.е. да успеем поне временно да бъдем общество.

Въпросите зададе Ю. Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.