Прочетено за вас: Книгата на Йорданка Белева “Кедéр” е едно от събитията на 2018

Днес в новата ни рубрика “Прочетено за вас” литературният критик Митко Новков представя сборника с разкази на Йорданка Белева. “Съдържанието вътре стига не за една, а за цели две вселени” казва критикът. Препоръчваме тази книга!

Досега в рубриката:

Наталия Денева, романа “Невидими”

Кедéр за по-малко кедéр

„Кедéр“: това една книга, изпипана във всякакво отношение – текст, подредба, съдържание, послание, език. Сборникът с разкази на Йорданка Белева смятам за едно от литературните събития на 2018 г. и – убеден съм!, ако не беше увлечението напоследък по романите, със сигурност книгата ѝ би трябвало да получи някоя от вече доста понароилите се литературни награди. Макар че за стойността на едно произведение не бива да се съди нито по наградите, които получава, нито по успеха си на пазара.

 

 

Йорданка Белева е родена в Тервел. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки. Автор е на поетичната книга “Пеньоари и ладии” (2002) и сборника с разкази “Надморската височина на любовта” (2011).

Съществуват и други мерни единици, естетически, и тези, които не са склонни да правят компромиси с тях, оценяват и приветстват „Кедéр“ на Йорданка Белева. Няма как да е иначе: само 89 страници, книжно тяло, тежащо едва 101 грама, но съдържанието вътре – олеле, мале! – съдържанието вътре стига не за една, а за цели две вселени. Две вселени, защото ако първата е тази на всекидневния живот, който не винаги е благ, благодушен, благотворен – по-често е обратното, то втората е вселената на дребните жестове, на тънкия нюанс, на деликатните маркери, които въпреки всичко и наспроти всичко сътворяват живот благ, благодушен, благотворен, благодетелен. Впрочем, това прави впечатление и в другите белетристични книги на Йорданка Белева (в стихотворенията е по-завоалирано, там любовта е в центъра, не толкова добротата): своеобразният минимализъм, разчитащ не на настървената сугестия, а на една по-въздушна, по-ефирна мазка, която с нежен и гальовен лъх чертае светловерие и благосърдечие във вътрешния мир на читателя. И върху мирогледа му. Защото доброто, добротата, те ще ни спасят – и нас, и целия свят. Бихме могли да определим този неин специфичен стил като едно белетристично сфумато, но заради краткостта може би, а и заради недиректния маниер, ще прескоча от рененсансова Италия в средновековна Япония, периода Едо, когато Мацуо Башо издига формата хайкай (хайку) до съвършенство, за да изрека, че разказите на Йорданка Белева ми напомнят точно на хайку със своето ненатрапчиво послание. С тази разлика обаче, че ако при хайкуто е много важно да се укаже сезонът на годината – едно природно състояние, понякога аналогично, друг път антонимично на състоянието на пишещия, то при разказите състоянието е не природно, а социално-природно – близките връзки в семейството, фамилните възли и вързопи. И то връзки, изградени на базата на взаимно разбиране, на добротворно приемане, на сърдечна взаимопомощ. Още с първия разказ, „Семеен портрет на чернозема“ това убеждение на авторката е изказано без заобикалки: „Когато хирурзите отстраниха едната гърда на баба, тя започна да държи ръцете си върху празното място. Така, както се прикрива неудобство. Шепата ѝ, която помнех едновременно като хралупа на ласките и единица за оставащото време, вече беше и купол на църква. Купол от срутена църква“. Гърда-хралупа-църква – една тъкмо социално-природна поредица (тяло-дърво-вяра), едно смесване на натура и общество, което без напрежение, а така, все едно разказва нещо саморазбиращо се, ни приютява в тоя смесен и съчувствен свят, за да усетим с всичките си сетива топлината и задушевността му. Топлина, която обаче подлежи на ентропия и тази ентропия я „доставят“, тъй да се рече, всички онези, които не схващат, че светът е тъкмо социално-природен, а не само социален, нито само природен. Или, за да съм по-ясен, нито само-икономико-политически, нито само нагонно-импулсивен. С тези свои разкази, обединени недвусмислено под заглавието „Кедéр“ (кедéр е турска дума, значи мъка; Марин Бодаков предлага вместо мъка горест, на мен сякаш пó ми върви покруса, но и сръбското туга пасва, мисля), Йорданка Белева тихичко ни споделя, шепнешком почти, че всеки път, когато разделяме тези две неразделими неща, увеличаваме кедéра, горестта, покрусата, тугата в света. Но и в нас самите, в разделените ни души. И с писането си желае да стори обратното: да ги съедини, за да станем по-малко кедéрни.

Благодарим ѝ, че успява: с всеки неин прочетен разказ кедéрът в душата ни намалява…

Йорданка Белева „Кедер“ (разкази). ИК „Жанет 45“, Пловдив 2018, с. 89, 12 лв.

Бележка: Първи вариант на този текст е публикуван в сп. „Съвременник“, бр. 2/2018 г.

 

Avatar

Митко Новков

Митко Новков е литературен и медиен критик, публицист, културен журналист. Доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Факултет по журналистика и масова комуникация. Автор на няколко книги и много публикации. Носител на журналистическата награда „Паница”, на приза „Златен будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР и на други отличия. Роден е на 25 юли 1961 г. в с. Бързия, община Берковица.