Мицотакис пое риска и посочи Екатерини  Сакеларопулу за президент на Гърция

 

Екатерини Сакеларопулу е първата жена президент на Република Гърция. За нея общо гласуваха 294 депутати, при отсъстващи 6 депутати. Предложението на Нова Демокрация бе гласувано от 261 депутати от управляващата партия, СИРИЗА и Движение за промяна КИНАЛ, а „присъствали“ (равносилно на подаден отрицателен глас) заявиха 33-ма депутати от Гръцката комунистическа партия (в парламента Компартията следва неотклонно позицията „не предлагаме-не гласуваме.)

Нейните приоритети: икономическата криза, икономическото развитие, климатичните промени, движението на населенията и мигрантския въпрос, закрилата на по-слабите и отстъпление на правовата държава, укрепването на обществото, атмосфера на спокойствие, сигурност и доверие, преобръщане на модела при който младите заминават за чужбина.

Десетилетия на борби са били необходими, за да могат жените в Гърция да се сдобият с право да гласуват.

За пръв път те получават право на глас на общински избори през 1934 г., като избирателни права получават не всички, а само онези навършили 30 години и завършили най-малко начално образование. На сайт „Сан симера“ (www.sansimera.gr), (гр.: „Какво се е случило на днешната дата“) четем, че в избирателните списъци в Атина се записват едва 2.655 дами, от които в последна сметка гласуват само 439. Характерен за атмосферата на онова време е отказът на известната актриса Марика Котопули (1887 –  1954), с ярко присъствие и въздействие не само в духовния, но и в обществения живот на страната, да гласува, казвайки че да гласуват искат само онези, които са грозни и онези, които избягват да родят деца!“ А на парламентарни избори гъркините получават правото да гласуват на 19 февруари 1956 г.

Така е положено началото на прилагане на практика на всеобщото право на гласуване, скрепено още в гръцката конституция от 1864 г., посредством признаването на качеството на жените като граждани. Изминава почти един век, докато гъркините успеят да стигнат до изборните урни, завоювайки напълно правото да избират и да бъдат избирани – на парламентарните избори през 1956 г., когато Лина Цалдари от Гръцкия радикален съюз (ΕΡΕ) и Васо Танасеку от „Димократики Еноси“ влизат в гръцкия парламент. Лина Цалдари става и първата жена – министър, когато поема кормилото на министерство на социалните грижи в правителството на Константинос Караманлис. През същата година е избрана и първата жена кметица – Мария Десила, на остров Керкира (Корфу).

Пионерска роля в борбата за участието на жените  в политическия живот на страната изиграва феминисткото движение. Калирои Парен (1861 – 1940), издателка на списание „Ефимерис тон кирион“ (гр.: „Вестник на жените“)

 

Той е най-значимият глас, изразяващ тези искания. Равнопоставеността между двата пола и искането за даване политически права на жените, води до сформирането на множество женски организации, в резултат на което вследствие на техния натиск се стига до президентски указ от 5 февруари 1930 г., който признава на гъркините правото да избират и да бъдат избирани, но само на общинските избори и единствено за грамотните жени над 30 години.

Женското движение постига най-голямата си победа, когато в Конституцията от 1975 г. е закрепен принципът на равенството между двата пола. Броят на жените депутати се увеличава значително с течение на времето и така в парламента през 2004 г. са представени общо 40 жени (отговаря на 13% от общия брой членове на парламента). В правителството на Кир. Мицотакис, поело властта след парламентарните избори през юли 2019-та, от общо 300 депутати, 62 са жени. В сравнение с предишния парламент жените са увеличили „влиянието“ си с 8 души присъствие, като при все това промяната се счита за малка, като се вземе предвид, че на тези избори бе наложена квота при изготвянето на бюлетините, така че 40% от кандидатите да бъдат жени.

Калирои Парен (1861 – 1940), издателка на списание „Ефимерис тон кирион“ (гр.: „Вестник на жените“)

В Кипър жените гласуват на първите проведени в новосъздадената независима държава избори на острова през 1960 г. Първата избрана жена депутат е кипърската туркиня Айла Кязим, а първата кипърска гъркиня, която влиза в камарата на представителите, е Рина Кацели, член на Демократическата партия, избрана през 1981 г. Кацели се явява на първото заседание на парламента, за да положи клетва със забрадка и в кипърска народна носия. Днес в Камарата на представителите на острова има 8 жени от общо 56-тима депутати представляващи гръцко-кипърската общност, процент който отговаря на 14,3% от състава.

Изборът на Екатерина Сакеларопулу 

Президентът в Гърция е фигура с церемониални функции. В необичайна проява на хармония в капризния свят на гръцката политика издигнатата от консервативната управляваща партия Нова Демокрация кандидатура на Екат. Сакеларопулу бе подкрепена и от основните опозиционни партии – СИРИЗА, която загуби властта на изборите през юли миналата година, и от Движение за промяна КИНАЛ. Предложената от министър-председателя Кир. Мицотакис кандидатура на Екат. Сакеларопулу за президент на Гърция успя да обедини основните парламентарно представените партии.

Екатерини Сакеларопулу е родена в Солун през 1956 г., завършва правния факултет на Атинския университет, с допълнителна специализаци по конституционно и административно право от Сорбоната, PARIS II. Автор е на трудове по конституционно право, право за закрила на околната среда, има участие в научни форуми. Назначена във Върховния  административен съд през 1982 г. и през 1988. През 2000 г. става съветник. Била е председател на Съюза на правистите работещи във Върховния съд и член на Централната законодателна комисия, както и председател на дисциплинарния съвет на министерство на външните работи (2013-2015). Владее отлично английски и френски, живее в центъра на Атина, разведена, с едно дете.

“Дълбоко съм развълнувана от тази силна вълна и ще се опитам да откликна с всички сили. Самоограниченията, които ми налага моята длъжност, може би сега ще бъдат по-изявени, но няма да се изгубим. Благодаря още веднъж на всяка една и на всеки един от вас поотделно“написва във Фейсбук Екат. Сакеларопулу.

Реакциите:

 

„Надмогването на партийните линии и стремежът към максимален консенсус ще отбележат и прехода на страната към нова епоха, като ще бъдат и потвърждение за намерението му да предложи за най-висшата длъжност в държавната йерархия личност, която не е от политическото пространство на Нова Демокрация, и то жена, е потвърдил премиерът, съобщавайки че неговата избраница за президентския пост е Екат. Сакеларопулу. Тя ще бъде изключителен президент и ще отъждестви мандата си с новия, голям скок на страната към бъдещето», заявява премиерът. С този свой ход Мицотакис е «иззел», – както казват – в резиденцията на правителството двореца „Максиму“, прогресивния дневен ред от СИРИЗА. Председателят на СИРИЗА пък отбеляза в изказването си в подкрепа на кандидатурата на Сакеларопулу, че тя е била предложена и от СИРИЗА “като първата жена председател на Върховния съд.”

Изборът на Сакеларопулу потвърждава неговия стремеж да не бъде опровергана прогнозата за ревизираните членове на Конституцията, която му даваше възможността да избере президент със 151 гласа, но да осигури 180, тоест поне консенсус от страна на КИНАЛ, тъй като първата жена президент на републиката идва от по-широкото лявоцентристко пространство.

Магда Фисас, майка на убития от „Златна зора“ през 2013 г. рок певец Павлос Фисас, бе предложението на МеРА25 за президентския пост, както съобщи оглавяващият движението Янис Варуфакис. В съобщението на Варуфакис се казва: „Вместо системен служител или изваден извън стоя политик, което бе част от проблема, днес е подходящият момент да изберем за президент на републиката личност, която символизира единството ни против всякаква форма на насилие и експлоатация“.

Имам пълното съзнание за тежестта, която поемам. Поемам ангажимента да упражнявам задълженията си, както конституцията повелява

Председателят на парламентарно представената партия „Гръцко решение“ („Елиники лиси“) Кир. Велопулос заяви: „Не сме съгласни с предложението на Нова Демокрация относно кандидатурата на Екат. Сакеларопулу“. Премиерът Кир. Мицотакис казва: «Днес е важен ден, много хубав, слънчев ден за гръцката демокрация, за парламента, за нашето държавно устройство. Националното представителство избра, с много голямо мнозинство, първата жена президент на Република Гърция  в лицето на Екат. Сакеларопулу, значима правистка, магистрат с авторитет, личност, която свърза всички гъркини и всички гърци.

 

 

Новият президент ще положи клетва на 13 март, след приключване мандата на президента Пр. Павлопулос, който се е свързал по телефона с г-жа Сакеларопулу и е изразил искрените си поздравления, както и топлите си пожелания за успех при упражняване на нейните задължения. Очевидно е, че политическият отпечатък на Сакеларопулу се движи в прогресивна посока – факт, който вече подразни крайнодесни и националистически кръгове – интерес ще представляват нейните първи стъпки .

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика