Модерният ученик като зрител. И като участник.

от -
1 201
Марта Методиева е преподавател в НГДЕК. Част е от екипа, който проведе поредната Лятна школа по класически езици в град Трявна, 2018 Снимка: личен архив

В опит новият учебев сезон 2018/2019 да премине успешно и полезно за всички ученици, от първолаците, до дванайсетокласниците, мнозина споделят мнението, предложенията и оценката си за състоянието на съвременното българско образование. Важно е сред всички казани думи да не се губи гласът на основния им герой и обект на загриженост, самият ученик. При това, като държим сметка за модерния контекст, в който той учи, живее, забавлява се, измисля.

Ако някой от нас, учителите, бъде попитан: „Какъв е днешният ученик?”, по-възрастните колеги вероятно ще отговорят: „Твърде различен от едно време, за добро или за зло.” Някой по-млад и без база за сравнение учител обаче, би казал съвсем кратко: „Всякакъв”.

За да бъде добре разбрано подобно лаконично определение, което казва всичко и нищо, то трябва да се поясни. Богатството на личността на съвременния ученик се изразява в две основни форми: пасивна, като слушател и зрител на учителите, които споделят с него своите знания и активна – като участник и субект пораждащ действие, което привлича публика. Най-вече самите учители. В търсене на оптимален начин на обучение преподавателят трябва да приеме двойната роля и на себе си, и на учениците си, и да провежда часовете така, че балансирано да бъде този, който бива слушан и онзи, който слуша.

Същността на този модел на преподаване се съдържа в един очевиден факт, който учителите регистрираме всяка година и който рязко противоречи на песимистичното твърдение, че нивото на българското образование все повече спада и учениците завършват училище с все по-малко познания. Истината е, че учениците знаят все повече и повече, просто не това, което учебната програма изисква от тях. Дали защото им е скучна, зле направена, на практика неприложима след завършване на училище, всичко е вярно. Лесната опозиция на подобно обобщение е, че програмата си е чудесна, просто учениците стават все по-мързеливи и по-мързеливи. Но това не е напълно вярно. Те просто все по-критично избират какво има смисъл да вършат и какво, не. Независимо дали това се харесва на учителите и родителите.

Съвременният ученик е крайно пестелив в излишните усилия, но може с дни да не спи, ако работи по проект, който харесва и смята за важен. За да се илюстрира подобно твърдение, е достатъчно да се погледне сайтът на НГДЕК „Константин Кирил Философ”. През изминалата учебна 2017-2018 г. училището празнуваше своята 40-годишнина и учениците бяха призовани да помогнат с каквото могат, за да се отбележи подобаващо тази дата. Резултатът е три спектакъла, една конференция, благотворителен бал и античен празник, и множество други събития, в които учениците участваха. Наблюдението, което шокираният учител може да сподели, е, че най-мързеливият в час е направил филм на историческа тема с доста прилични художествени достойнства!

Не е трудно да се направи логичното заключение: колкото и да се реформира образованието, винаги ще има ощетени и недоволни от него. Това, което всеки учител може да направи, за да намали щетите от отрицателното в промените и да се възползва от положителното в тях, е да реформира първо своето отношение и възприятие на личността на ученика. Защото, накрая, това са двамата потребители на усилията на експертите на различни министерства, които са оставени сами на себе си да се справят с динамиката на обучителния процес. Подобно положение може да е стъписващо и плашещо, но е и крайно мотивиращо да се търсят различни форми на адаптация към новостите. Единственото условие за успех е да се тръгне от ученика, за да се стигне до него.

За да започнем учебната година с добро настроение, ще ви разкажем историята на ученичката Али.

Коя е тя?

До седми клас Али учи в 78-мо СУ „Христо Смирненски”, Банкя, а в осми започва обучението си в Класическата гимназия, където тази учебна година ще е девети клас. Каквито и критики, и недоволства да сте чули и към двете учебни заведения, личности като Али показват, че стига да обичат това, което правят и двете училища могат да я подтикнат да развие най-доброто у себе си.

Вече почти 30 години в сградата на училището в Банкя се провеждат репетициите на театрална трупа „Смехурко”, с ръководител Цвете Лазарова. Преди три години Маргиналия публикува интервю с нея, в което тя разказва за смисъла и ценността на това децата да се занимават с театър, представяйки множеството постановки, които е режисирала и в които участват нейните малки актьори. В последните седем години една от основните сред тях е Али. На 15 години, тя има зад гърба си близо 15 роли в различни театрални пиеси и представления.

За презентацията е нужен JavaScript.

Ако пък изгледате видеото под този пасаж, ще видите младата дама да върти огнено въже в края на впечатляващо шоу, плод на безкрайната фантазия и смелост на Цвете.

 

Танцът „Огън“, изпълнен на фестивала „Морето  и музиката“ в Паралия Катерини, Гърция, 2018

 

Извън сцената или в клас, същата тази огнена Али, е най-тихият и вглъбен човек и ученик, който можете да си представите.

Разказваме ви за нея, защото тя макар и реална личност, е събирателен образ на всички деца и ученици, които благодарение на интересите и трудолюбието си създават общности пораждащи дейности. Както творчески, така и образователни.  По стъпките на Али вървят много от 14-15 годишните й приятели – Велина, Йоана, Алекс, Меруди,Юли, Бояна, Сани. Всички те са пример за това, че нито едно начинание, свързано с изкуство или обучение, няма шанс да се развие, ако не е на лице едно първично етическо условие, което обединява и сплотява участващите в него. Такова условие, поставящо дадена ценност като главно основание за съществуване, е например любовта към театъра и играта, заедно с целия труд, липса на суета, лишения и задължения, които тя изисква. Подобна висша ценност, за мнозина може би изглеждаща по Донкихотовски въздушна и безсмислена, е и отдадеността на изучаването на странни езици, като латински, старогръцки, иврит или персийски.

На снимката отдолу ще видите Али не със сценичен костюм, а обградена от множество ухилени физиономии на млади хора от различни възрасти.

Всички те са част от всяка година увеличаващата се група участници във вече петгодишната Лятна школа по класически езици, която събира странни птици от различни краища на България и света, и се осъществява на различни места в страната. Страхотната идея за подобна алтернативна и извънкласна форма на обучение е на класическия филолог Димитър Драгнев, подпомаган от верни негови приятели и колеги от НГДЕК „Константин Кирил Философ” и от ФКНФ към СУ „Климент Охридски“, като студентът по история Георги Митов, д-р Димитър Илиев, доц. Невена Панова, д-р Иван Петров. Всички техни усилия обаче, нямаше да имат никакъв успех, ако подразбиращото се и стоящо пред скоби условие за „учене през лятото”, не включваше уточнението, че се прави „заедно”. Различни хора, на различни възрасти заедно участват в обучителен процес, който ги свързва емоционално, интелектуално и духовно, в името на любовта, интереса и верността към Древността.

Често в час учителят ясно усеща, че проблемът не е в това какво преподава, а как го прави. Приобщаващо или отблъскващо. Вдъхновяващо или безразлично. Във време на тотална свобода на емоциите учениците неразумно си позволяват лукса да учат само това, което обичат и им доставя удоволствие, било поради учителя им или някакъв романтичен семеен бекграунд. Предметите, които не предизвикват положително чувство у децата нямат почти никакъв шанс да се изучават успешно в училище, колкото и да са полезни. Годините на преход създадоха у учениците нагласата за частно разрешаване на проблемите с ученето. „Нищо не разбирам в часовете по математика/български/английски и т.н. в училище, но всичко ще се оправи с частни уроци”. На логичния въпрос „Тогава защо ходиш на училище?”, отговорът е лаконичен и искрен: „Да се видя с приятели”. Следователно единственото спасение на нещастния учител е да завърже някаква форма на приятелство с учениците, за да им пробута малко образование. Това е нож с две остриета, защото ученикът, бидейки все още дете, често е склонен към произволна смяна на правилата на играта и форми на предателство и удари под кръста на същия този учител-приятел. Балансът е крехък, но с опит се постига.

Установяването на приятелски отношения между учител и ученици е първата стъпка към успешен обучителен процес, но е напълно неползотворна, ако остане единствена, защото тя е вид примамка или клопка, в която преподавателят сам може да падне, ако не се усети на време. За успешния учител е крайно важно да не забравя, че той „играе” на приятел, за да създаде условна действителност на равенство, партньорство, стремеж към забавление и радост. Истинската цел обаче, винаги трябва да остава усвояването на някакво количество учебен материал. А каквото и да е това количество, да е достатъчно качествено.

Алтернативните и извънкласни форми на обучение стават все по-важни, защото разполагат с неограничена свобода на преподаване, в която учителят може да съсредоточи цялото си въображение, гъвкавост, знания, опит и любов към предмета, който преподава, както и към тези, които обучава. Единственото условие е да не го мързи. Защото избирателното полагане на труд не е порок само на подрастващите и често една добра образователна реформа може да се опропасти именно поради чистия мързел на прилагащия я. В този случай не е виновно нито едно министерство или негов експерт. Опира се до свободния избор как да се свърши една работа: през пръсти, колкото да мине часа или обратното – сякаш след него всички се завръщат от вълшебно пътешествие с множество забележителности.

Отворени към провокациите на света ученици като Али имат възможност, както да се превърнат в опитни актьори в ръцете на талантливи хора като Цвете Лазарова, така и да се докоснат до находчивите преподавателски похвати на участниците в Лятната школа. В нея един от основните принципи е, че всеки може да обучава всеки, но най-вече, по-големите – по-малките. Един от най-важните елементи на програмата на Школата са песните на латински. За страничния наблюдател те превръщат групата ентусиасти в някаква нова секта. Или нещо толкова странно, та чак опасно и плашещо. Ако музиката и пеенето могат да бъдат такива… Но за какво става въпрос в тези песни, все пак?! Римска поезия пята със специално измислена мелодия за нея.

Задачата на по-големите в Школата е да обяснят на латински на по-малките за какво се разправя в поредната песен. Най-често това са стихове на Хораций, Овидий или Катул. По-малките пък, преразказват разбраното на български на най-малките. На групата на Али. Както може би долавяте, в цялата тази схема освен изпълнението на учебната задача, се постига и друго: свързаност между децата, наподобяваща семейство. В „Смехурко” това се случва, когато при отсъствие на Цвете, актьорите от по-големите класове водят репетицията на тези от по-малките. Резултатът: освен полезното упражнение по латински и успешното изиграване на етюдите за деня, децата участвали в тези форми на извънучилищни занимания са възстановили или направо изградили нещо, което в най-голяма степен липсва в училище. Повече от компютрите, модерните програми или добрите учебници: етиката във взаимоотношенията. Защо тя е важна? Защото, ако зачетем текстове посветени на образованието от епохата на Българското просвещение (края на 18-ти и почти целия 19-ти век), ще видим че основната цел на доброто образование е не друга, а отглеждането на добродетелни хора, които да се превърнат в добри граждани.

За презентацията е нужен JavaScript.

 

Основният проблем на всичко разказано дотук, е твърде слабата подкрепа, която получават подобни алтернативни и допълнителни форми на образование и личностно развитие. Явления като Лятната школа за класически езици са в по-изгодна позиция, тъй като участниците в нея трябва веднъж в годината да заплатят само сумата за транспорт, настаняване и храна за 7 до 10 дни. Гостуващите преподаватели не получават възнаграждение за часовете, които водят. [1]

Играещите в „Смехурко” обаче, са изправени пред двояк проблем. От една страна Министерството на образованието задължава своите служители като Цвете Лазарова, чиято е трупа е към „Център за изкуства, култура и образование, София”, да води участниците в нея на десет фестивала годишно. Една част са в София, но останалите са извън столицата и страната. Всички суми за транспорта и настаняването на децата се поемат от родителите и доколкото  е възможно, от Центъра. Нерядко, по финансови причини е невъзможно всички деца да участват във всички фестивали, което застрашава изпълнението на дадено шоу или постановка.

Друга страна на проблема са пътуванията по време на учебната година, които вече могат да се осъществяват само през ваканциите. Така времето за 10 участия е съкратено до краен минимум. По този начин самото министерство взима решение, което директно препятства изпълнението на други негови изисквания. Не е ясно кой от двата аспекта на проблема е по-трудно разрешим. Противоречията в едно министерство са порочен кръг от който трудно се излиза. Дарителското финансиране на заниманията на децата с изкуство и участията им на различни сцени вече е почти нулево, защото все по-малко евентуални дарители имат интерес към него. Според последните наредби те не получават никакви данъчни облекчения за дарителство.

Така бъдещото развитие на Али и всички като нея зависят единствено и само от благосъстоянието на родителите й. Тя не е обект на интерес и фактор, който определя държавните образователни политики. Подобно на малкия процент образовани деца от българския 19-ти век, разгръщането на личността й зависи само от самоотвержеността и будния дух на семейството й.

 

[1] Малко повече от две седмици след приключването на Школата, част от същите тези преподаватели участваха в Отворения фестивал на интересите. Той се проведе на 15.09.2018 г. на площад България.

На фестивала имаше шатра на Лятната школа по класически езици. В нея посетителите можеха да пишат на восъчни дъски, да се запознаят с етимологията на имената си и на много думи, които използваме в ежедневието си, както и да разговарят на латински и да разгледат над 5 древни азбуки, като протосинайската, древногръцката, финикийската и други, а в 17:40 ч. заедно с участниците в Школата да изпеят и преведат известния Студентски химн – песента „Gaudeamus igitur”.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ