Може и да изгрее слънцето на тяхната шарена улица!

 

В новата ни рубрика „Срещи с КОНКОРДИЯ“ всеки месец ще раказваме истории за социалната, психологическа, медицинска и образователна подкрепа за деца, младежи и семейства; пострадали от насилие деца; помощ за стартиране на работа и успешен самостоятелен живот за младежи.  Ще представим работата на Мрежата „КОНКОРДИЯ Социални проекти“ на международно ниво, от която България е част заедно с Румъния, Молдова и Косово. Зорница Симеонова от екипа на фондацията, ще бъде нашият автор.

 

 

 

Галя е 29 годишна, майка в пълния смисъл на думата, която не би изоставила децата си за нищо на света. Майка, на която обаче съдбата е отредила да живее трудно, в лоши условия и да бъде изоставена от мъжа си – баща на всичките й 9 деца. Най-големите момчета са на 16 и 14 години, следващото е в 4 клас, две момичета в 1 клас и предучилищна възраст, едно момче на 3 години, 2 близнаци (момче и момиче) на 2 години, а най-малкият е на 2 месеца.

Тя живее в една от големите ромски махали в София „Христо Ботев“. Място, колоритно за погледа на всеки външен човек, но пълно с много нерадости, мизерия и трудности за живеещите там. В тази не особено приятна среда Галя живее в малка, но спретната за възможностите й къща, която обитава с децата си. А те са щастливи по своему, усмихват се, като всички деца, но излъчват тъга и сериозност, непривични дори и за възрастта на най-големия син на Галя.

Видях Галя в една слънчева, но мразовита февруарска сутрин, придружавайки колегите от мобилния екип на традиционната им среща с нуждаещите се от махалата всяка сряда. Хората там винаги очакват с нетърпение да ги консултират по социални и здравни въпроси, да получават хранителни продукти и памперси. Снегът скърцаше под краката ни, а Галя беше по чехли. „Не ми е студено“, каза твърдо тя. Майка е на девет деца и явно ври от енергия – помислих си аз. Съгласи се да й отида на гости следващия път, за да може да подреди. „…Малкият има нужда от постоянна грижа, следя го как диша. Всеки момент за него е важен. Но имам доверие на големите и понякога го оставям при тях. Много съм доволна от помощта на Конкордия“, каза Галя.

Впечатлих се от спокойствието и сигурността, които излъчваше, защото вече знаех част от историята й. Да се чуди човек откъде намира сили да преживява всичко. Твърдо е убедена – няма да се отказва от децата си, те са част от нея. Да направи аборт за Галя е немислимо, а това поискал мъжа й за последното дете. За миг тя се вслушва в него, но се оказва невъзможно. За зла участ детето се ражда с аномалии и огромен риск за живота. Галя понася вестта стоически и се бори с действителността с подкрепата на КОНКОРДИЯ. Дано грижите, които полага, да заличат миговете на безсилие на родителите в онзи момент, взели трудното решение да се откажат от детето.

„Всички деца са от един баща, но той не се интересува от тях. Отказа се от нас, защото не се съгласих да махна последното. Майка съм, ще си го гледам.“, казва Галя с тъга, но и с увереност в очите, че е взела правилното решение. Бащата изчезва точно тогава, когато Галя имала нужда да е там. „Имам много търпение, но бащите нямат“ – твърди Галя.

Миналата година нощем миела чинии в ресторант, докато започнала да припада. „Мислех, че е от преумора. Караха ми се, аз се притеснявах, трябваха ми пари. Оказа се, че съм бременна и ме изгониха. Точно тогава мъжът ми ме напусна“, споделя Галя. Бременна в 4 месец, тя не може да направи аборт по медицински причини. Свързва се с Мобилния екип на КОНКОРДИЯ с молба да я подкрепим през бременността й. Колегите започват веднага да й съдействат за гинекологични прегледи, съвети за хранене, добавки за пълноценна бременност. През месец декември 2020 г. Галя ражда в осми месец момче с малформация – без анус. Разбрали за проблема едва на операционната маса…, казали й да го махне, но тя не се е съгласила. Екипът на КОНКОРДИЯ продължава да помага след раждането с психологическа подкрепа, мляко на прах и памперси. Неуспяла още да свикне с мисълта, че детето й ще живее с този проблем, отрицателните изненади за Галя продължават – оказва се, че детето има проблем и с половата система… Въпреки съветите да даде детето за отглеждане в институции, Галя не го прави. „Докато стоя на краката си, няма да го оставя“ заявява твърдо тя.

Следващата сряда ме посрещна гледка от типичен двор в ромска махала – търкалящи се неща, висящи одеала…. и кучета – женската искаше да скочи върху мен за да предпази малките си – изразявайки грижите, които всяка майка дава за малките си, независимо от условията, в които живее. Така, както прави Галя. Къщата й е в дъното на двора – след няколко завоя се озовах пред вратата. Видях Митко, вторият син на Галя, много сериозен, красив младеж на 14 години, излъчващ загриженост. „Кога ще ни местят в друг апартамент?“ беше първото нещо, което ме попита с надежда в гласа си. Явно имаше нужда от лично пространство, като всеки на неговата възраст.

Стана ясно, че единствените, които осигуряват пари за голямото семейство в момента са майката и бащата на Галя, които работят. Бабата – за себе си и мъжа си, а дядото – за семейството на Галя. Не я оставят, помагат след работа, взимат децата. „…Понякога оставам с по-малко деца…“, усмихва се Галя и си позволява тихичко да въздъхне.

Галя се беше подготвила за гостуването ми, поне така си помислих, не вярвайки, че майка с толкова деца може да поддържа така дома си. Чисто, шарено и много топло, което придаваше уют и донякъде весело настроение – или поне аз исках да е така. През целия ни разговор тя не изпусна от очи и ръце най-малкия – този, за когото заяви уверено, че няма да остави, докато е жива. Вкъщи бяха 6 от децата, другите бяха на училище. Най-големите Георги и Митко се усмихнаха няколко пъти, но иначе стояха със сериозни, замислени лица. За зло и добро те са пораснали бързо, поели отговорността да запълнят мястото на баща си, останало празно. Седяха скромно на дивана, поели от майка си увереността, че ще се справят.

Майка им полага сериозни грижи за децата си – за отглеждането и образованието. Нещо, което обикновено е неглижирано при тази група хора. Децата ходят редовно на училище. „Не ми харесва да учат онлайн. И те се оплакват и искат да ходят на училище.“, споделя загрижено Галя. Имат само един телефон, през който учещите онлайн се редуват да влизат в час…. На по-малките Гери помага, доколкото може. Тя благодари за пореден път на КОНКОРДИЯ и сподели за трудното решение за пожизнената пенсия за най-малкия. „…Не го извеждам навън, притеснявам се, че ще му се подиграват. Не искам да го наричат инвалид. Съгласих се на пенсията, за да си помогна за скъпото лечение“, споделя тя и казва отново: „Не е трудно да се гледат толкова деца. Помагат си, помагат и на мен. Имам им доверие и няма да ги оставя“.

В тази нелека съдба мобилният екип на КОНКОРДИЯ не спира с помощта и подкрепата си. В момента основната им задача е да помогнат за превода и легализацията на документите за развод на Галя с албанец – временна връзка, която приключила бързо. Той изчезва, а с това изчезват и помощите за отглеждането на децата, които получавала до момента. Другата важна задача, с която се надяваме да осигурим малко по-спокойното съществуване на Галя и деветте й деца, е издаването на решение за пожизнена пенсия на най-малкия. Продължаваме и с психологическа подкрепа, храна, памперси и лекарства. Тя мисли и за по-нататък – споделя с мен, че иска да потърси помощ и за жилище. Погледът й е все така тъжен, но в същото време спокоен и сигурен, че в бъдеще нещата ще се оправят.

Ние също вярваме в бъдещето и затова полагаме грижи днес. В ромските махали Христо Ботев, Малашевци и Орландовци мобилният екип на КОНКОРДИЯ има дългогодишна практика. Полага социални и психологически грижи за около 50 семейства, 20 от които са в Христо Ботев. Повечето са с над 3 деца и живеят в крайна бедност. Заедно с вас можем да продължим с още по-голяма сила да помагаме и на други семейства от уязвими групи, които имат нужда от нас. Подкрепете ни, за да изгрее слънце и на тяхната шарена, но тъжна улица!

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Зорница Симеонова

Зорница Симеонова e eксперт Комуникации и Storyteller във Фондация КОНКОРДИЯ България където работи от края на 2020 г. като част от екип „Фондонабиране и комуникации“ на организацията. Тя представя КОНКОРДИЯ България пред външните публики, проекти и програми. В рамките на тази дейност пише истории за потребителите на нашите социални услуги, които се използват от международния екип за фондонабиране за България, Румъния, Молдова и Косово в кампаниите, които те провеждат регулярно през годината. .