Мутациите на фашизма: интервю с Енцо Траверсо

Споделете статията:

В наскоро излязлата си във Франция книга  „Новите лица на фашизма“ Енцо Траверсо[1] и Режи Мейран обсъждат приемствеността и разликите между фашистките движения на двадесети век и „постфашистките“ крайнодесни сили сега. Оливер Дюбре разговаря с Траверсо за броя на френското списание „Politis”,  от 22 февруари. На свой ред сайтът VERSO помества разговора.  

Вие употребявате термина „постфашизъм“, за да характеризирате днешните крайнодесни движения. Какво означавате с него?

Идеята за постфашизма на първо място ни служи, за да характеризираме едно политическо движение, което е пронизано от противоречия и което има очевидна фашистка форма – защото това е неговата история независимо от това, откъде произхожда; такъв е случаят и с френския Национален фронт, чийто произход е, така да се каже, от „династията“ на фашистите. В апарата на френската партия на г-жа Мари Льо Пен Национален фронт има неоспоримо фашистко твърдо ядро, то е в неговата база от активисти, която е съставена от неофашистки бойци от всички поколения. Те са много активни в тази организация и държат в ръцете си значителна част от нея. Така че има разцепление в това, което можем да наречем „организационна действителност“ на тази партия. Дори може да се каже, че то е в нейната антропологическа тъкан. Разцеплението е между тези хора с техните убеждения и говоренето на г-жа Марин льо Пен в медиите и въобще в публичната сфера, което е ксенофобско, националистическо, противостоящо на неолибералните тенденции, но в същото време наблягащо върху социалните права. Даже ако Националният  фронт представляваше неофашистка секта или дори неофашистка партия, то аз не мисля, че тя би трябвало да бъда схващана  като такава, която ще отиде на втория тур на президентските избори, нито че ще бъде най-голямата френска партия. Поради това тя очевидно се трансформира  и се опитва да пусне в действие процес, чрез който диалектически да трансцендира фашисткия си характер, но без по никакъв начин напълно да го отхвърля. Така че ако искаме да се борим с нея, ние първо трябва да разберем  какво се случва там.

Но вие също така говорите за „новите лица на фашизма“ и корицата на книгата ви свидетелства за това.

Постфашизмът е преходен феномен, който все още е в процес на мутация, а този термин ясно ни говори каква е неговата изходна матрица. Има голям дебат за „Тръмп и фашизма“ в САЩ. Но ние не можем да кажем, че фашизмът наистина е силата, която движи новия американски президент. Що се отнася до Марин льо Пен, то тя знае от къде произхожда партията й! И това е причината да се опитва да приспособи своя националистичен и ксенофобски дискурс към настоящия контекст, който включва и това, че има Европейски съюз. Сега постфашистките движения проповядват идеята за един национализъм, който вече не се прицелва, както беше през 30-години на миналия век, в другите нации и в частност в ЕС, а в постколониалната имиграция и в Исляма. Тази смяна на целите има голямо значение, защото позволява на Националния фронт да си прави реклама с помощта на демократична и републиканска реторика. Като посочва Исляма за обект на прицел, тази партия представя себе си като защитник на западните ценности.

Действително, вие обяснявате, че докато Националният фронт се опитва да се представи като „толкова републикански, колкото и другите“, то всъщност, ако се погледне от гледна точка на традиционното дясно, това съвсем не е така.

Има наистина голяма разлика и тя се дължи на простия факт, че крайнодесните имат много повече органични връзки с властващите елити, отколкото сега има Националният фронт. Днес тази партия не е изборът на глобализираните управляващи класи. Даже днес тя се представя за защитник на демокрацията срещу заплахите, които връхлитат над нея и по-специално Исляма, фундаментализмът и ислямския тероризъм. И се изкарва даже за защитник на равенството между мъже и жени или дори на гейовете и другите! Според мен, фактът, че тя може да си присвои една републиканска реторика може само да направи още по-голяма смисловата каша около понятията за република и републиканизъм. Има известен брой елементи в републиканската традиция, които позволяват да бъде извършена тази трансплантация на понятията. Ние не можем да защитаваме Републиката така, сякаш тя е нещо свещено и неопетнено, защото историята й е противоречива и включва национализъм, колониализъм, ксенофобия и предизвикващата много въпроси концепция за секуларизма. Това би трябвало да ни тласне към това да хвърлим критичен поглед върху историята на републиката, вместо да я приемем изцяло по един съвсем некритичен начин.

Вие говорите за „съзвездие“ от постфшистки движения или формации. Какво е това, което ги обединява и какво характеризира съставните му части?

Аз говоря за съзвездие, защото всичките тези движения представят серия от общи характеристики независимо от понякога значителните разлики между тях. Те на първо място включват ксенофобията и ислямофобията, както и отхвърляне на глобализацията и подкрепа на социално регресивния и националистичен протестантизъм. Но аз говоря за постфашисткото съзвездие също и в смисъла на това, че тези движения понякога имат много различни идеологически матрици и произход. Някои формации имат открито неофашистки порфил, например такава е гръцката Златна зора  или движенията, които се появяват в Източна Европа през последните две десетилетия, движения, които се стремят да възстановят националистическата традиция от 30-те години на миналия век. Някои движения в Западна Европа като например Националният фронт във Франция, имат неофашистки произход, но се опитват да развият дискурса си, други имат различни корени, но се смесват с други със същата ориентация. Такъв е случаят със Северната лига в Италия, с ЮКИП във Великобритания и с Алтернатива за Германия в Германия. Макар случаят с  Тръмп  да може да се сравнява с изброените, то той, за разлика от Националния фронт, Северната лига или Алтернатива за Германия  има връзки с част от финансовия свят.

Обаче вие казвате, че ако този „постфашизъм“ в процес на мутации би взел властта, то това със сигурност би имало за резултат  едно авторитарно управление.

Нека да предположим, че Марин Льо Пен печели президентските избори. По-вероятно е това да не стане, но като имаме предвид ситуацията на десните, влошена от аферите на Франсоа Фийон, ние  не можем априорно да изключим тази възможност. Първото следствие ще е, че Европейският съюз ще експлодира. Несъмнено ще бъдем свидетели на една континентална политическа, но също така и икономическа криза, при която еврото няма да може да издържи, а социалният модел на ЕС ще се разпадне.Но при една такава дезинтеграция всичко е възможно! Целта на Националния фронт е да вземе властта, а не да се опитва да завоюва една институционална легитимност подобно на това, към което се стреми класическата десница. В това е опасността. Но понятието за постфашизъм предполага мутация, която още не е завършила: това прави възможно нещата да се развият в различни посоки. Ала няма съмнение, че проектът на Националния фронт е авторитарен: републиката, която тази партия защитава не е тази, която имаме сега, защото правото на хората да стават френски граждани, ако са се родили на френска земя, е поставено под въпрос от хората на Льо Пен, заедно с цяла серия граждански свободи. Освен това, ако дойде на власт, тази партия би трансформирала сега съществуващата институционална система в един авторитарен президентски режим, който със сигурност ще ограничи възможностите за критика и противопоставяне. И това би станало,  макар че Националният фронт се отличава от фашизма на 30-те години на миналия век.

 

[1] Енцо Траверсо (роден през 1957 г, италианец по произход), е професор по хуманитарни науки в Корнелския университет в САЩ. Неговите публикации, всички от които са преведени на много езици, включват повече от 10 авторски и под негова редакция книги. Между тях са „Марксистите и еврейският въпрос“, „Евреите в Германия“, „Да разберем нацисткия геноцид“ и „Произходът на нацисткото насилие“. Проф. Траверсо е смятан за един от най-големите специалисти в света по история и теория на тоталитаризма,бел. прев.

 

Интервюто на Енцо Траверсо е публикувано в сайта VERSO на 28 февруари.

Превод: Емил Коен

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Енцо Траверсо

Енцо Траверсо (роден през 1957 г, италианец по произход), е професор по хуманитарни науки в Корнелския университет в САЩ. Неговите публикации, всички от които са преведени на много езици, включват повече от 10 авторски и под негова редакция книги. Между тях са „Марксистите и еврейският въпрос“, „Евреите в Германия“, „да разберем нацисткия геноцид“ и „Произходът на нацисткото насилие“. Проф. Траверсо е смятан за един от най-големите специалисти в света по история и теория на тоталитаризма.