Мюсюлманите са между чука на ислямофобията и наковалнята на ислямисткия радикализъм

Нидал Клайф е  журналист. Коментатор на събитията в Близкия Изток. Автор на десетки статии по проблемите на ислямизма, бежанската криза, толерантността

Нидал, с интерес следя твоите анализи за горещите конфликти. След атентата в Истанбул заяви във фейсбук „Няма нужда ислямофобите и националистите на Запад да дискредитират исляма, някои мюсюлмани го правят перфектно“. Би ли пояснил какво имаш предвид? 

През последните години, не само  в Европа и по целия свят има ескалиране на националистическите настроения. Националистите трупат точки. А популизмът е наводнил света. Примерите са много, излизането на Великобритания от ЕС, избирането на Тръмп

Изборите в редица европейски страни са предстоящи, а най-лесният начин за консолидиране на електората е да се играе с националистическите и религиозните чувства на избирателите. Франция е на път да избере своя Тръмп за президент през май.. Същото може да се случи и в Германия. Основната тема на френските кандидат президенти е националната идентичност – кои сме ние. Разбира се и въпросите  свързани с тази идентичност – имиграцията, интеграцията, мястото на исляма във френското общество и дали имигрантите ще приемат западната ценностна система.

Терористичните атаки или инциденти от културен характер като карикатурите на пророка Мохамед или убийството на холандския режисьор Тео Ван Гог също от холандски гражданин от марокански произход, заради неговия филм, дискредитиращ исляма, злепоставят европейските политици, които симпатизират на мулти-културната политика. Такива инциденти дават силен глас на националистите,които са настроени против бежанците. Те скандират „имигрантите не са интегрирани, защото са от различна култура, религия и етнос“.

Днес мюсюланите в Европа се намират между чука на ислямофобията и наковалнята на религиозния радикализъм. Несъмнено е, че крайно десни сили в Европа и медии, близки на тях се концентрират върху негативните новини свързани с мюсюлманите, за да насадят свързани с тях омраза и страх . Но самите мюсюлмани  носят част от вината за негативния образ за тях и исляма в запада. Част от тях са лоши посланици и адвокати за своя култура. Агресивната реакция на някои мюсюлмани към карикатурите на пророка дадоха повод на ислямофобите да оправдаят тезата си, че мюсюлманите по принцип не се вписват в европейските ценности. Турция все още не е възстановена от проваления опит за преврат. Вътрешната политическа ситуация там е крехка. Виждаме атентати в редица турски градове, извършени от ИДИЛ или ПКК, военната турска намеса срещу кюрдите в Сирия, както и нестабилността в съседен Ирак. Имаме и дефлация на турската лира. Към това да прибавим, че Ердоган се чувства предаден от Европа и САЩ, което го накара да поеме нов курс – към Москва. Анкара иска да работи с Русия за решаването на кризата в Сирия, защото ситуацията в Сирия представлява голям риск за турската национална сигурност, тоест свързан със терористичните актове и голямата бежанска вълна. Да не забравяме, че  в Турция живеят около 3 млн. бежанци.

На какво беше резултат убийството на руския посланик?

Сделката между Москва и Анкара беше Русия да разреши турска военна намеса в граничните райони в Сирия срещу кюрдите, а тази намеса не беше възможна преди нормализирането на отношенията между двете държави и извинението на Турция за сваления руски самолет. В замяна Турция се ангажира да мълчи за руските удари в град Алепо и да притисне опозицията там да се оттегли от града.

Турците и сирийците са съседи и ги свързват тесни исторически и културни връзки.  Много сирийци от турски произход живеят в Турция, също много турци от сирийски произход живеят в Турция и дори когато двустранните отношения бяха обтегнати, посещенията на роднините от двете страни на границата продължиха, особено по време на празниците. Турците днес гледат по новините какво се случва със съседна Сирия и в частност трагичната ситуация в град Алепо. Те са разгневени от руските удари. За това мисля, че убийството на руския посланник е емоционална реакция на един разгневен турски гражданин. Но съответните служби ще решат дали това убийство е планиран атентат или е дело на един човек. Много държави и организации не са доволни от нормализирането на отношенията между Москва и Анкара. И не е изключено те да се опитат да саботират двустранните отношения между двете държави.

А какво мислиш за  последните атентати?

Aтаката в Берлин няма да е последна за съжаление.  Въпросът не е дали ще има други, а къде и кога. Няма нито една европейска страна, която може да претендира, че е защитена от тероризма. И мога да твърдя, че Ислямска държава гледа на Европа като на привлекателна и слаба зона за извършване на атаки. Тя има кадри и финансови възможности за това.  Ислямска държава има хиляди членове, които притежават западни паспорти и живеят в Европа. Освен това  стотици европейски младежи, дали с близкоизточен или изцяло европейски произход, които не са свързани с ИДИЛ организационно, нито са пътували до Сирия или Ирак, споделят  същите възгледи на ИДИЛ или им симпатизират. Следователно,  лесно е тези младежи да бъдат манипулирани или вербувани. Те са по-опасни защото са вълци единаци и са далеч от обсега на службите. Затварянето на границите само по себе си не е достатъчно, защото организацията ИДИЛ  би могла по телефон или чрез социалните мрежи да поръча извършване на терористични актове. Второ, извършителят на терористичния акт в Бургас влезе в страната легално, през летището. Тоест, затварянето на границите само по себе си не е достатъчно , защото организацията ИДИЛ  би могла по телефон или чрез социалните мрежи да поръча извършване на терористични актове.

Ако ги преценим от чисто теологична гледна точка, според техния начин на живот, за много от извършителите на последните терористични атаки в Европа може да се твърди, че не са правоверни мюсюлмани. Например атентаторът от  Ница .Той е консумирал алкохол, ял е свинско, имал е извънбрачни връзки, употребявал е наркотици и не е посещавал редовно джамии. За съжаление, в западното мислене се е вкоренил стереотипът, че всички мюсюлмани са консервативни  и стриктно спазват религиозните учения и следователно всичко това, което извършват е поради религиозни мотиви. Зад много от тези атаки стоят социално-икономически и понякога психологически причини. Макар че голяма част от бежанците, идващи от Близкия изток изповядват една и съща религия – Исляма, те са израснали в различни социално-икономически, политически и религиозни среди. А това рефлектира върху тяхната интеграция. Едните се интегрират по-бързо, докато другите по-бавно. Приема се, че един образован и светски настроен човек се интегрира по-бързо от един консервативен и необразован. За това е грешно да поставяме всички мюсюлмани под един общ знаменател.

ИДИЛ намира своята почва сред  разгневените и маргинализирани младежи в гетата покрай големите европейски градове. Тези младежи много лесно стават податливи на крайно религиозни възгледи. За това Европа трябва да насърчава интеграцията на свои мюсюлмани, защото полицейските законодателни мерки срещу радикализма не са достатъчни .

ИДИЛ поема отговорността за всички атаки из Европа, дори и да не са извършени от нея. Това за нея е реклама. Тя иска да покаже, че има членове навсякъде и  че никое място не е твърде безопасно от посегателствата й. За това, обявявайки всеки акт за Ислямски тероризъм политиците подпомагат плановете на ИДИЛ

Какви са според теб пътищата за постигане на споразумение за политически преход в Сирия между европейските и американските, руските, турски и иранските партньори?

 Военните и разузнавателни решения  срещу ИДИЛ са недостатъчни. 14 години след началото на войната срещу Ал Кайда тя продължава да съществува и роди по-радикална от себе си групировка в лицето на ИДИЛ, която от своя страна ще роди още по-радикална..
Ислямска държава е глобална заплаха, Затова Международната общност трябва да има  цялостна стратегия – политическа, военна, медийна и идеологическа защото ИДИЛ е идеология преди всичко останало. Също така мюсюлманските духовници трябва да участват активно. Вече не е достатъчно да осъждат Ислямска държава или да смятат, че тя няма нищо общо с исляма. Истината е, че със своите престъпни деяния тя се обляга върху текстове от Корана и теологични становища и събития от ислямската история.
ИДИЛ прилича на комар – даже да бъде бъде убит, ще се появи друг. Разумното е да се пресуши блатото. Затова Международната общност трябва да притисне кабинета в Багдад за политически реформи, които да дадат възможност на сунитите да участват по-активно в политическия живот. И крайно време е кризата в Сирия да намери своя изход. В противен случай битката в Мусул и следващита такива ще са безплодни.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).