На кого служите, доц. Огнян Минчев?

от -
3 363
Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, председател е на Сдружение "Маргиналия"

На 30 юли известният коментатор и несъмнено член на „клуба на публичните (телевизионни) интелектуалци Огнян Минчев, публикува важен и провокативен текст. Става дума за статията, поместена в „Дневник“ „Защо се провалиха защитниците на Истанбулската конвенция“. Като очистим текста от всякакви украси и финтифлюшки, тезата на Минчев е ясна и категорична: „Вижте, това, което се случи с Истанбулската конвенция в България, е едно заслужено поражение на прогресистко-либералната (или както щете я назовете) общност.“. Следват ред горчиви съжаления, за това че Конвенцията е претърпяла фиаско:  „Не само свидетел, но и жив участник в продължение на 30 години съм в усилията на проевропейската демократична общност да обяснява, да назидава и да иронизира мнителния и трудно поддаващ се на либерално-прогресивистка социализация дебелоглав средностатистически българин.“.

Та „либерално прогресивните сили“ не успели да обяснят на „средностатистическия българин прословутото понятие „джендър“ и то заплувало в мъглата на невежеството и предразсъдъците. Впрочем това не било единичен случай. Същото било станало с разни инициативи на „ранното СДС“.

И ако съм се заел да отговоря кратко на тези твърдения на Минчев, то е защото те са фундаментално грешни. Минчев чисто и просто прехвърля дейностите по защитата На Конвенцията, от здравата глава на болната.

Защото нека се запитаме: какво е ИК? Най-просто казано, тя е международен договор, който следва да се ратифицира от Народното събрание. Кой внася договорите за ратификация? Управляващото мнозинство. Какво трябваше да направи управляващото мнозинство? То трябваше – това е негово конституционно задължение – да пропагандира с всички сили ИК, да убеждава обществеността в нейната полезност. Но това мнозинство, първо, не беше единно и второ, ГЕРБ (който в началото на думи подкрепяше ИК), защото ИК беше внесена в НС от управляващата партия ГЕРБ, не си мръдна и малкия пръст да обясни на публиката що е туй ИК и защо трябва да бъде ратифицирана. Нито премиерът, нито министрите му (от тези, които я подкрепяха) не направиха нито едно публично изявление в защита на ИК. Държавната БНТ не организира никакви разяснителни предавания, същото се отнася и до БНР. В „нормалните“ страни, правителствата, когато искат да убедят публиката в някаква своя теза, правят мощни рекламни кампании, пишат милиони писма до избирателите, убеждават ги непрекъснато чрез всякакъв род медии. А у нас – нищо. Нищичко. А когато главният – на теория – защитник на ИК мълчи като „комунист на разпит“, как да бъде убедено обществото? Б.Б. не искаше да си разваля достлука с „патриотите“ и затова жертва ИК, предаде я на заколение. Той и ГЕРБ са виновните за това, че ИК фалира у нас. Той, а не неправителственият сектор, който направи каквото можа, но силите му са несравнимо по-малки от тези на правителството и на пропагандната му машина.

Тези неща ми се виждат очевидни. Това е азбуката на политическата агитация. Защото е повече от очевидно, че защитниците на ИК от „либерално-демократичните сили“ нямат и не могат да имат институционалните възможности, за да влияят на обществото така, както могат да го правят правителствените говорители, ползващи – ако бяха искали – мощта на „обществените“ медии – БНТ и БНР.

Но нека пак да повторя, че управляващата партия и пръста си не мръдна да защити собственото си предложение – ратификацията на ИК. „Прогресивно – либералните сили“ се опитваха да правят дискусии (паметна ще остане дискусията в Аулата на СУ), пускаха декларации (имаше декларация на 300 хуманитарни учени в подкрепа на ИК). Но нима това може да се сравни с , да речем, реч на премиера Бойко Борисов в подкрепа на Конвенцията срещу домашното насилие на Съвета на Европа?

По-интересно е какви са мотивите на Минчев да излезе с такава, меко казано, странна теза? Защото е очевидно, че неговата теза е целенасочен удар срещу „прогресивно – либералните сили“. С една Истанбулска конвенция не можахте да се справите, какво всъщност можете вие? Това обективно (съжалявам, тази дума, която по времето на комунизма много се използваше, за да посочи „кой има интерес, е, виждаме, че май още не ѝ е минало времето) обслужва всички антилиберални сили, внушавайки, че „прогресивно-либералните сили“ за нищо не ги бива. И всъщност не е ли време да ги изоставим?

Сигурен съм, че Минчев няма да се съгласи с горното твърдение. Той просто иска „да посочи грешките“ на защитниците на ИК. Нищо повече. И като ги посочва той чистосърдечно дава „своя принос“. Само дето логиката и посоката му на мислене са  изцяло сбъркани. Даже е удивително и дори притеснително да четеш от човек, който минава за публичен авторитет, такива нелепи твърдения. Да, той сигурно е прав отчасти и вероятно т.н. „прогресивно – либерален сектор“ трябва да измени начина си на говорене. Но когато имаме ситуацията на Давид и Голиат (Голиат разбира се, е правителството, ГЕРБ, Б.Б. и т.н.) да се обвинява Давид, че не му стигат силите да порази Голиат, е нелепо.

Допускам, че нашият „интелектуалец“ просто е искал да шокира публиката. Така де, статията му само в „Дневник“ има повече от 15000 четения. Не е малко, нали? Ако тази хипотеза е вярна, нещата стават още по-лоши. Защото това е просто момчещина, игра заради самата игра. Възрастните интелектуалци не правят така, те знаят, че носят отговорност за публичните си тези.

Каквито и да са мотивите за написването на този очевидно дълбоко сбъркан текст, те не правят чест на Минчев и просто задълбочават вредността за „либерално-демократичните сили“ на неговото писание?

На кого служите, доц. Огнян Минчев?