Надигането на десния популизъм в Източна Европа е част от глобална тенденция

Обсъждането „Дългият прочит”на Иван Кръстев и Стивън Хоумс на причината за анти-либералните движения в страни като Полша и Унгария, пренебрегва ролята на транснационалните ултраконсервативни мрежи, пише д-р Елзбиета Королчук в Гардиън.

Какви са източниците за анти-либерални тенденции в Централна и Източна Европа? Дали, както твърдят Кръстев и Хоумс, „смъртта на либерализма” е причинена от неизпълнените обещания за трансформация и насилената „модернизация чрез имитация и интеграцията чрез асимилация”, наложени от Запада?

Двамата изследователи твърдят, че надигането на десния популизъм в държави като Полша и Унгария най-добре се обяснява с умора и гняв след прехода, трансформирани в съпротива срещу наратива за „догонването” на страните от Западна Европа.

Макар и да е вярно, че напрежението между това, което бе обещано през 1989 г. и полученото двайсет години по-късно, доведе до победите на десните популисти, връзката между двете не е директна, както и раздялата с илюзиите за демокрация не е по-голяма в пост-комунистическия контекст, отколкото в другите европейски държави.

Кръстев и Хоумс безкритично следват популистите в размиването на разликата между либерална демокрация и неолиберализъм. С основание можем да обобщим, че това, за което повечето поляци се надяваха през 1989 г., беше система подобна на шведското благоденствие от 70-те години на 20 век, в която се комбинират лични свободи с икономически възможности. Но това, което те получиха, беше по-близко до американския модел, характеризиращ се с неравенства и доминирането на капитала над работата.

Второ, Кръстев и Хоумс пренебрегват ролята на транснационалните ултраконсервативни мрежи в разпространението на визията за Запада, който иска да е отражение на Изтока. Тази идея отдавна владее съзнанието на западните крайно десни активисти, за които Западът е покварен от сексуалната революция и либерализма.

Центрове на ултранконсервативните движения се установиха в страни като Русия и Полша с надеждата за повече политически възможности в пост-преходния контекст. Но десният популизъм се надига в глобален план и затова не трябва да гледаме на анти-либералните нагласи в Източна Европа като на особеност, а като на транснационална тенденция.

Към наблюденията на д-р Королчук може да се добави един по-тесен аспект на надигането на дясното в глобален план, представен от Мрежата за бдителност към радикализацията/Radicalisation Awareness Network. Поради голямата си онлайн активност днешните младежи много по-често се натъкват на явно или скрито крайно-дясно екстремистко съдържание. Крайно-десният екстремизъм често се пренебрегва при изготвянето на стратегии за превенция и справяне със склонния към насилие екстремизъм. Много е важно в училищата да се обърне внимание на този феномен, защото са достатъчни няколко ученици, които практикуват слово на омразата и разпространяват крайни послания и/или екстремистки политически възгледи, за да се съсипе климатът в едно училище.

Опасността от крайно-десния екстремизъм често е засенчвана от заплахата от ислямски екстремизъм и не е в дневния ред на опазването на сигурността. Но атаките в Утьоя (2011), Норвегия и Крайстчърч, Нова Зеландия (2019) показват, че екстремистите вдъхновени от него все още са заплаха и са способни да избият десетки хора. Въпреки че и двата типа извършители на подобни престъпления се приемат за самотни играчи, скорошни арести показват колко спешно е да се противодейства на крайно-десния екстремизъм в училищата.

Основният проблем е, че подобно крайно поведение не се взима предвид при превенцията на радикализацията на младите хора. Освен това вече съществуващите подходи често са съобразени с младите членове на нео-нацистки групировки, докато пейзажът на крайно десния екстремизъм е по-диференциран през последните три десетилетия, поради което училищата не могат да си позволят да пренебрегват подобен феномен.

За справянето с него е важно той ясно да се дефинира. Крайно десният екстремизъм е колективен термин за радикалното и крайно дясното и обхваща поредица от различни идеологии, които съжителстват с по-традиционни крайно десни убеждения (като националсоциализма и фашизма). Исторически ключови съставки на крайно десния екстремизъм са расизма, ксенофобията, (ултра-) национализма, анти-демократичен или анти-правителствен дискурс, но и призив за силна държава. Не всички от тези елементи са незаконни или подлежат на преследване. Членовете на крайно десни движения често твърдят, че „просто изразяват мнения”. За организациите занимаващи се с противодействието им, поведението и речта стават проблемни, когато призовават за крайни ограничения на гражданските свободи или права на определени религиозни и/или етнически групи. Понякога това се съчетава със силен апел за ограничаване на правата на ЛГБТИ общността и натиска върху жените да живеят според традиционните роли, отредени на всеки пол, да се отдадат на майчинство и да се грижат за потомството.

В цялата сложност на крайно десния екстремизъм училището и образованието са основни инструменти за справянето с него, защото ако проявите му бъдат идентифицирани и адресирани навреме, би могло да се предотврати развитието им във фатален размер и разпространение.

превод от английски език

Марта Методиева

Източник:

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.